Напред към съдържанието
ГЛАВА V
ЕТАП 26.
ЗА ПОЛА И ЗА НЕВИННОСТТА
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на сътворениет сътвори всичко във всемира заедно със земята и жената. След първородния грях жената престана да бъде символ на творчество и вечност.
Така жената поразена от Силата на разрушението чрез мъжа, остана продължение на Силата на Сътворението само чрез способността си да ражда т.е. да създава и пресъздава смъртния человек, който по замисъла на Силата на Сътворението трябваше да бъде безсмъртен.
В зародиша си человекът не е нищо друго, освен безсмъртната Сила на Сътворението във вид на человек-дух, безсмъртен в творчество.
Ако жената иска да се издигне до нивото на този безсмъртен человек-дух, тя трябва да изгони от себе си пола. Същото се отнася и за мъжа. В общиарията тая безполовост на мъжа и жената трябва да се поддържа до пълновъзрастието им. До тогава ще може да се всели в тях този человек-дух, безсмъртен в творчество. Именно върху него се гради взаимната им любов, а не само върху пол.
За свещенослужителите тая безполовост трябва да се поддържа цял живот, за да живее в тях този общиарски человек-дух, безсмъртен в творчество. Така те ще бъдат в служба само нему.
За другите мъже и жени такава безполовост след пълнолетието им е забранена. Защото след като отделният человек стана смъртен, Силата на Сътворението предопредели человеческото безсмъртие да се поддържа чрез раждане и прераждане.
ГЛАВА V
ЗА САМИЯ ЧЕЛОВЕК В СЪВЪРШЕНСТВО И НЕСЪВЪРШЕНСТВО
ЕТАП 25.
ЗА ЧЕЛОВЕКА КАТО ВЕЧНОСТ
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението сътвори всичко: И слънцето, и месеца, и звездите, и земята. Ето защо всичко във всемира е вечност, освен животните и человека. Тия последните са също във вечност, само в раждане и прераждане. Защото те бяха сътворени по подсетата на Силата на разрушението.
За человекът това раждане и прераждане дойде след като се яви противополът на жената – мъжът, който също беше замисъл на Силата на разрушението.
Това раждане и прераждане на человека става с участието на двете противоположни сили: Силата на Сътворението е олицетворена от жената. Силата на разрушението е олицетворена от мъжа.
По тоя начин вместо вместо от раждането и прераждането да се появи безсмъртният человек, който за Силата на Сътворението трябваше да бъде человек-дух, роди се смъртният получеловек, или животното человек в пол, т.е. человекът звяр.
Като противопол на жената мъжът е само звяр. Този звяр заживя като человек само благодарение на вдъхновението на жената в първичност.
Това дело на жената е най-големият неин първороден грях. Защото без нейното вдъхновение мъжът никога нямаше да съществува.
Може би без този звяр – мъжът в пол, творческият и безсмъртен человек щеше да остане само един, в тяло и дух за вечно творчество, тъй както го беше замислила Силата на Сътворението в лицето на първата жена, но Силата на разрушението победи и накара първожената да се отдаде на мъжа. Така человекът остана като безсмъртие и вечност само в зародиш, колкото да не изчезне никога от лицето на земята. Но отделният человек вече не е вечност, а смъртен.
Така остана да владее на света и Силата на разрушението, която человеците наричат смърт.
Така человекът биде предоставен да бъде през цялото свое битие да бъде в плен на бесовете на Силата на разрушението, олицетворена от мъжа.
Така беше до появяването на человеческата общиария. Преди нея человекът не познаваше от где почва и где свършва Силата на разрушението.
Така беше до появяването на человеческата общиария, в която вече друга смърт не трябваше да съществува освен естествената смърт, но след като человекът е оставил своята творческа сила на земята.
Така беше до появяването на человеческата общиария, в която человекът да се ражда и преражда само в творчество и за творчество. В която най сетне ще се роди чрез непрекъснато творчество безсмъртният свръхтворчески человек, който ще бъде последното творение на Силата на Сътворението и на самият человек.
ГЛАВА IV
ЕТАП 24.
ЗА ВСЕЗЕМНОЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ ПЪРВОСТАРЕЙШИНА
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Първомировите творения на Силата на Сътворението, предназначени за вечен живот, бяха земята и слънцето. Слънцето остана като върховна и вездесъща творческа сила, а свръхчеловеческото творчество на земята се олицетворява в първостарейшината на всеземната человеческа общиария.
Заради това се счита, че посредством този първостарейшина Силата на Сътворението се е напълно възцарила за мировия и всеземен человечески, животински и растителен живот. Нейните творения и пресътворения са преизпълнени само от нейната сила, въпреки опитите на Силата на разрушението да разруши този живот.
Пак заради това, облеклото на първостарейшината всеземната человеческа общиария трябва да отразява по всяко време и блясъците на слънцето, и нежното сияние на месеца, и трептението на звездите, и ефира на надземните синкавини, и пъстротата на земните зеленини. Това сияещо и скъпоценно облекло носи само той, за разлика от другите първостарейшини на отделните человечески общиарии.
Това отличие на всеземночеловеческия първостарейшина в облекло съвсем не му дава право да се държи като неравен спрямо останалите членове на общиарията.
Всеземночеловеческият първостарейшина винаги председателствува творческия съвет при всеземночеловеческата общиария. Всяка година той посещава и другите общиарии, за да следи лично вървежа на творчеството в тях.
През време на това свое отсъствие, което със или без прекъсвания трае най малко 3 месеца в годината, негов заместник е първият свещенослужител ведно с творческия съвет при всечеловеческата общиария.
Наредбите на всеземночеловеческия първостарейшина са задължителни за всички общиарии, освен ако противоречат на общиарското учение.
Първосвещеникът при всеземночеловеческото първостарейшинство, за отличие от другите свещенослужители носи жезъл в червено, който на върха си изобразява слънцето. Този жезъл той носи навсякъде и по всяко време.
ГЛАВА IV
ЕТАП 23.
ЗА ВОЙНИТЕ С ЧЕЛОВЕЧЕСКИТЕ ПРОТИВООБЩИАРИИ
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Най-яркото проявление на Силата на разрушението са войните. Те се водят само за разширение на господарските и царските владения във вид на земи, или във вид на нови роби за слуги и за работа в господарските имения и земи.
Заради това тези царски, или господарски владения се считат за най-голямата пречка за желаният и очакван всевечен и всечеловечески мир при всеземната всечеловеческа общиария.
Поради това, макар,че всяка война между человеците е проявление на Силата на разрушението, войната срещу противообщиарските царсвта се счита за последен етап към бъдния всечеловечески и всевечен мир, при всечеловеческо равенство във всеземната человеческа общиария. Поради това такава война се оправдава.
Такива войни се водят само след като са приложени всички други средства за превръщенето на противообщиариите в общиарии. Когато най-сетне войните бъдат наложени, общиариите трябва да ги водят при най-голямо ожесточение, с участието на всичко живо от общиариите, което е годно да воюва. Защото такива войни са войни на живот и смърт за всечеловеческата и всевечна общиария, която е последния етап на всечеловеческото пресътворение в една единна творческа и свтъхтворческа сила.
ГЛАВА IV
ЕТАП 22.
ЗА ЧЕЛОВЕЧЕСТВОТО ВЪН ОТ ОБЩИАРИЯТА
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Като творческа сила за човека, Силата на Сътворението се проявява в человеческото общожитие, с рявенство с общиарията. Но Силата на разрушението подбужда всечеловеческото разединение. Чрез разноверия и разноцарствия тя разделя человеците на роби и господари.
След създаването обаче на една, две, или повече племенни или народни общиарии, вън от тях остават много противообщиарски человечески поселения във вид на племена, или народи. Естествено е, че за всеземната человеческа общиария те не могат да бъдат друго освен врагове, пред които тя не може да бъде равнодушна. Ето защо нейните първосвещеници във вид на проповедници навлизат в тия противообщиарски поселения, за да вдигнат на бунт робите.
Всеки общиарски свещенослужител, който падне жертва за общиарията при такива походи, се счита за създател на етап към всечеловеческата общиария. Него общиарията го провъзгласява за апостол.
Ако в такива человечески противообщиарии робите възстанат и поведат борба за общиария и ако в тая борба поискат помощ от общиарията, тя трябва да им я даде.
Тази помощ може да отиде даже до война с человеческата противообщиария. Заради това всяка новобразувана общиария трябва да се подготви за всестранна война, за да може да победи всяка человеческа противообщиария и да я превърне в общиария в името на всеземната человеческа общиария.
В подобен случай на война срещу някоя человеческа противообщиария, общиарците трябва да предпочетат да измрат до един, но да не оставят общиарията в ново робство на господарска, или царска противообщиария.
Когато в такава война противообщиарията бъде победена, господарите в нея не се преследват. Те биват заставени да се подчинят на установения общиарски ред. В случай на съпротивление и неподчинение от тяхна страна, те биват наказвани съгласно провиненията им и според съответните точки на общиарското учение.
Така се постъпва от всяка общиария срещу всяка противообщиария, докато се стигне до всеземна человеческа общиария.
ГЛАВА IV
ЕТАП 21.
ЗА ПЪРВОСТАРЕЙШИНИТЕ В СЕЛИЩНИТЕ ОБЩИАРИИ
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Първоначално человеците се заселваха в малки селища пръснати навред по земята. После с течение на времето, постепенно от тия селища се образуваха племена и народи, според сходството на техните говори.
Основа на тия племена и народи си останаха селищата. Те са основата и на всички видове общиарии.
Заради това селищния първостарейшина и неговите помощници (до 12 на брой) трябва да бъдат най-съвършенните и най-учените люде в селищната или градската общиария.
Селищният първостарейшина за отличие от другите носи на лявата си ръка червена лента.
Ако членовете на селищната общиария заявят, че нямат помежду си творчески вдъхновен человек за първостарейшина, тогава такъв им се изпраща от племенния, или народен творчески съвет.
Той също е за 5 години, освен ако най-малко две трети от членовете на общиарията изразят недоволство от него. В подобен случай тям се разрешава да си изберат първостарейшина от самото селище. Ако пак дадат заявка за първостарейшина, творческият съвет им изпраща друг, без да имат правото да го сменявяат до 5 години.
Като причина за недоволство не може да се счита строгото съблюдаване на общиарското учение от страна на първостарейшината. Само ако той се провини като обикновен человек, бива отстраняван от мястото, което заема и бива наказван като всеки общиарец, който е е провинил в нещо.
ГЛАВА IV
ЕТАП 20.
ЗА ПЪРВОСТАРЕЙШИНИТЕ НА ПЛЕМЕННИТЕ ИЛИ НАРОДНИ ОБЩИАРИИ
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Първозамисълът на Силата на Сътворението съвършенство и вечност във всемира, рай на земята и вечно творение и пресътворение. Така трябваше да се осъществи първоначалният замисъл за съвършенство във вечност на всеки живот на земята.
Това съвършенство във вечност на всеки живот на земята не се постигна за человека, защото бесът на Силата на разрушението не остана само в зверовете. Бесът проникна и в человека и го сведе до равнището на обикновените животни.
Така Силата на разрушението не позволи да се създаде съвършенния творчески человек, чист от бесове, такъв какъвто беше замислен от Силата на Сътворението.
Първостарейшината, като първи в племенната, или народната общиария се доближава до идеала за този съвършен человек. И той насърдчава и подпомага всички в стремежа им към този идеал.
И понеже измежду първостарейшините на племенните и народните общиарии се избира първостарейшината на всечеловеческата общиария, те трябва да бъдат най-учените и най-съвършенните в творчество от всички първостареишини на селските и общоградските общиарии.
Всеки първостарейшина на племенна, или народна общиария, за отличие от другите членове на общиарията, носи червена лента през рамо. В помощ на племенния, или народния първостарейшина също се придават известно число мъдри и учени мъже и жени, за образуването на племенния, или народен творчески съвет. От този съвет се преизбират най-съвършенните и най-учените за творческия съвет на всеземночеловеческата общиария.
За първосвещеник към племенната, или народна общиария са счита свещенослужителят, или свещенослужителката в централния храм на главното селище (столицата). Той е постоянен и за такъв се избира най способния проповедник измежду свещенослужителите в селищните и градски общиарии.
ГЛАВА IV
ЗА ВСЕВЗЕМНАТА ЧЕЛОВЕЧЕСКА ОБЩИАРИЯ
ЕТАП 19.
ЗА ПЪРВОСТАРЕЙШИНСТВОТО НА ВСЕЗЕМНАТА ЧЕЛОВЕЧЕСКА ОБЩИАРИЯ
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението сътвори всичко: И слънцето, и месеца, и звездите, и замята. Но за център на движението на всемира тя определи слънцето, защото в него бе изляла най-могъщата си сила, като първосила. Ето защо тя го предназначи само за творения и пресътворения на земята.
Подобно на слънцето, могъщият център на земята е първостарейшинството на всеземната человеческа общиатия. Нейното централно управление е като второ слънца не само за человеците и за земята, но и за всеки земен живот.
Заради това человечеството трябва да даде всички жертви за пълното създаване на всеземната человеческа общиария. Тя ще стане може би по-велика от по-велика творческа сила и от слънцето по отношение на земята и человека. Нейните източници на все по-нови и по- нови творения на земята са безчислени.
Първостарейшината на всеземната человеческа общиария се избира от първостарейшините на племенните и народните общиарии, както е указано в учение 11.
Към този всеземночеловечески първостарейшина всяка племенна, или народна общиария придава няколко от най-учените и най-способните си мъже и жени. Заедно с него те образуват всечеловеческия общиарски съвет за упревление на всеземната человеческа общиария.
Този съвет урежда как да стават размяната на свръхпроизводствата на племенните и народните общиарии, как да става пренасянето им по реките и моретата, за да бъдат улеснявани человеческите общиарии. Той размишлява за прокарването на пътища и прочие. С една дума, той вдъхновяван от Силата на Сътворението, осигурява всеки творчески замисъл, полезен за всеземната человеческа общиария.
Към първостарейшината на всеземната человеческа общиария се придава и един първосвещеник, който е подчинен на първостарейшината. Той се назначава от първостарейшинството, което за целта подлага на изпит свещенослужителите (монаси и монахини), представени като най-способни от всяка племенна, или народна общиария.
Първосвещеникът избран по такъв начин, изпълнява тая служба 5 години. Неговото назначение е да тълкува учението за общиариите. Чрез тия две всеземночеловечески сили – първостарейшинството и първосвещеничеството към всеземночеловеческата общиария, се преследва целта да се осигури победа над Силата на разрушението, която господства неограничено навред, гдето человечеството не живее в общиария.
ГЛАВА III
ЕТАП 18.
ЗА ЖЕНАТА
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението сътвори всичко: И слънцето, и месеца, и звездите, и земята, и жената.
Силата на разрушението на можеше да победи самостоятелно жената, която бе последен вид на Силата на Сътворението. За тази цел тя си послужи с мъжа.
Въпреки победата над жената чрез мъжа, Силата на разрушението на можа да й вдъхне онези бесове, които предаде на мъжа. Следователно жената се заразяваше от тези бесове чрез мъжа. Та самата по естество си остана чиста от Силата на разрушението.
Грехът на жената е само един – грях на пол. Но и при този грях отново се проявява Силата на Сътворението, защото чрез този грях тя доби силата на раждане и така осигури на человека безсмъртие, макар и чрез раждане и прераждане.
Заради това грехът на жената се нарече грях за сътворявания и пресътворявания на человека.
Все заради това в общиарията плодът от този грях на жената бива ознаменуван с тържество.
Ако жената въпреки своите прегрешения не роди, семейството се разтуря и тя повтаря греха си с втори, с трети и т.н. мъже до навършване на 50 години. След като жената и до 50-годишната си възраст не роди, тя отива при свещенослужителките за прислужница. Там с молитви към Силата на Сътворението тя се старае да заслужи прераждане след смъртта си, за да може поне тогава да даде своя плод на земята.
Защото жената е предопределена от Силата на Сътворението да създава человеци на земята, толкова колкото може да роди.
Ето защо жената, която умишлено избягва раждането се счита за заразена от Силата на разрушението.
Всяка жена, която умишлено умъртви своята рожба, било родена, било в зачатие, се счита за убийца на себеподобни и се наказва с умъртвяване чрез глад, така както се наказват свещенослужителите, провинени в проявяването на пол (учение 5).
Человеците, които всяка жена дава на общиарията, трябва да са рожба само на взаимна любов между жената и мъжа, защото любовта е основата на всички радости, както в общиарията, така и в семейството.
Затова всяко семейство в общиарията трябва да се основава на взаимната любов между съпрузите. За да достигнат мъжът и жената до тази любов, тя трябва да се гради на само върху пол. Тя трябва да се гради върху духа на человека. Само при взаимно общение между духа на жената и духа на мъжа може да се дойде до най-висшата точка на человеческото съвършенство. Само тогава человекът може да почувствува своето безсмъртие и теорческата сила, която носи за себе си и за света.
ГЛАВА III
ЕТАП 17.
ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ЗА ПРОИЗХОДА НА СОБСТВЕНОСТТА
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на сътворенито сътвори всичко, освен мъжа, който наистина беше получил живот от нейното дихание чрез другите животни. Той заживя в нейното дихание т.е. от въздуха, но той беше замисъл на Силата на разрушението.
Силата на Сътворението сътвори слънцето и месеца, звездите и земята, водата и синевата. От вдъхновенията на тези творение бе създадена жената. Тя носеше и топлината на слънцето, и неговата светлина, и бистротата на водите, и нежността на синкавинита, и всички земни и неземни красоти, с които Силата на Сътворението беше надарила земята и цялото свое мирово сътворение.
В жената се чувствуваше и последното дихание на Силата на Сътворението. Като първичност тя беше само красота и красота във вечност.
От друга страна, мъжът в първичност, след като победи жената като неин противопол и след като жената го прие за другар я назова МОЯ.
Така тя стана негова, защото беше в грях и защото вече не можеше да принадлежи на нищо друго, освен нему като мъж. Така се създаде последния бяс за человечеството – собствеността.
Така чрез человекомъжа се тури началото на собствеността. Този замисъл пак беше на Силата на разрушението, за да доведе до нови разрушения чрез борби на бесовете за собственост, защото това МОЯ или МОЕ се предаваше на всички человеци от поколение на поколение.
Този бяс между мъжете за жена, която всеки да нарече МОЯ, беше бяс между животните человекомъже. Той ги вкарваше в страшно остървение. Жената, обаче, никой никога не питаше на кого тя иска да принадлежи.
Този бяс на животното человекомъж за жена не бе подбуден от никаква любов, а беше само проявление на Силата на разрушението.
Защото любовта е само взаимна. Щом няма взаимна любов между мъжа и жената, това показва, че вече се е настанила Силата на разрушението. Животът на такова семейство тече в насилие.
А понеже всяко насилие е проявление на Силата на разрушението, то в общиарията семейства чрез насилие не могат да съществуват.
Мъжкият бяс за собственост не се ограничава само със жената. Той се появява и в други направления: Бяс за собственост на земя; Бяс за собственост на заграбени животни; Бяс за насилствено поробване на други человеци;
Така в беса за собственост человекът скоро стигна до борба с всеки свой съперник за собственост. От тогава водят началото си войните на человеците за притежание.
Тези войни бяха първо между отделни человеци. Постепенно те се превърнаха във войни между племена и народи за собственост, което означаваше пълно господство на Силата на разрушението.
За да се изгони Силата на разрушението проявена в този вид бяс, създаде се всеземна человеческа общиария без този бяс за лична, разноплеменна, разнонародна, или разноцарска собственост върху земи, води и най-различни творения на Силата на Сътворението. Те не са собственост на личности, племена, народи, или царе. Те са всеобща и всечеловеческа собственост.