Напред към съдържанието
ГЛАВА I
ЕТАП 6.
ЗА УЧЕНИЦИТЕ СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИ В ХРАМОВЕТЕ
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
За ученици свещенослужители в храмовете се приемат само желаещи пълновъзрастни. Те трябва да са проявили успех в учението им по писменост и да имат дар слово.
Приетите остават на постоянно местожителство в двора на храма. Тук те се отдават на изучаването на общиарското учение под ръководството на свещенослужителите. С постъпването си учениците обличат червени раса и се отричат завинаги от светския живот.
След прекарването на петгодишен курс, учениците държат изпит чрез едногодишни проповеди в храмовете. Според това дали общиарията намира ученика за подготвен като свешенослужител или не, той добива или не добива правото да свещенодействува.
В случай на неодобрение на ученика за свещенослужител, той се освобождава от храма и се завръща в светския живот като обикновен член на общиарията.
В храмовете в които свещенослужителите са мъже, за ученици постъпват само мъже. Където свещенослужителите са жени, за ученици постъпват само жени.
Ученичките девици се произвеждат за свещенослужителки по същия ред както мъжете.
Първостарейшината на общиарията се произнася за подготовката на кандидата за свещенослужител, като държи сметка за общото мнение на всичките й членове. Когато има спор, въпросът се решава чрез гласоподаване.
Тези свщенослужители, които са признати за подготвени, остават на служба в храмовете в които са подготвени, или в храмове на други общиарии, които са ги поискали.
ГЛАВА I
ЕТАП 5.
ЗА СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИТЕ И СВЕЩЕНОСЛУЖЕНИЕТО В ХРАМОВЕТЕ
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Свещенослужителите се монаси, които не са женени и които нямат право да се женят цял живот. Те посвещават живота си на Силата на Сътворението и на учението за нейното ново творчество, чрез създаването на всеземна человеческа т.е. единна творческа сила като общиарията (Всеземночеловеческо общожитие при равенство и братство).
Допускат се свщенослужители и жени но само девици, каквито са задължени да останат до края на живота си.
Свещенослужителите трябва да бъдат добри учени и познавачи на учението за общиариите. Те трябва да имат дар слово.
Облеклото им се състои от червно расо без никаква покривка на главата и без никакви украшения. Това облекло е задължително както по време на служба, така и през другото време извън службата.
На свещенослужителите е забранено да се стрижат и бръснат.
Проповедите за възвеличаването на Силата на Сътворението се извършват само в храмовете и само до обяд, през 60-те празднични дни в годината и 5-те мъртви дни в края на годината. Те се състоят от четене, тълкуване и разясняване на 36-те етапа на сътворението на света и учението, което ги обхваща, а именно: Разясняват се по три етапа и по три учения във всеки праздник, начиная от първия праздник от началото на годината – шестия ден (неделяй) на месец ЯР. Така през годината всяка проповед се извършва по пет пъти. През петте мъртви дни се четат и проповядват само ученията за человеческото общожитие и се отдават възхваления на на най-важните творчески сили на човека, които са:
-
1. ЗАЧАТИЕТО – То е самата същност на Силата на Сътворението. То е основата на всеки земен живот и подтик за появата и растежа на всяко новосъздадено земно творение, включително и человека.
-
2. СЛЪНЧЕВИЯТ ЛЪЧ – Покровител на всеки земен живот.
-
3. РАБОТНАТА ЗЕМЯ – За която человекът е създаден да я обработва и посява, за създаването и пресъздаването на растителния живот на земята.
Свещенослужителят извършва свещенослужението правостоящ пред олтарните двери. Посетителите са насядали.
Всякакви възражения срещу проповедите са забранени. Всеки който си позволи да възрази, или да прекъсне проповедта на свещенослужителя, се счита за носител на Силата на разрушението и се откарва вън от селището. Държи се там до като се изпари от него Силата на разрушението.
Че действително Силата на разрушението се е изпарила от него се счита за доказано, ако той след като е стоял вързан 24 часа признае, че е съгрешил пред Силата на Сътворението. В случай, че и след три дни той не признае греха си, оставят го вързан още седем дни, за да бъде той за десет дни разрушен от Силата на разрушението чрез гладна смърт.
Тогава тялото му се заравя на същото място без да се поставя какъвто и да било знак, който показва, че тук е погребан човек. Преживее ли грешникът тези десет денонощия без храна и вода, той бива отвързан и бива пуснат на свобода, но без право за се завърне в своята общиария. Него го осъждат на скитничество, или му позволяват да се засели в друга общиария, ако там бъде приет. При наказаните вързани несвещенослужители обикновено се поставя пазач.
Свещенослужителите и свещенослужителките ако проявят пола си, се наказват също така с унищожението им чрез гладна смърт. Те биват вързани голи за някое дърво, далеч негде из планините между зверовете и без пазител. Никой не се интересува какво е станало по-нататък с тях.
Наказанията се налагат с издаване на нареждане от първостарейшината на общиарията и се привеждат в изпълнение в присъствието на един от старейшините.
Свещенослужителите живеят в постройки при храмовете. Там където свещенослужителите са жени, постъпването на мъже като свещенослужители е забранено. Забранено е постъпването на ученички в храмове, където свещенослужителите са мъже.
През нощта влизането в в храмовете е забранено.
ГЛАВА I
ЕТАП 4.
ЗА ХРАМОВЕТЕ
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Храмовете се считат посветени на Силата на Сътворението и се състоят от олтар и салон без никакви икони и без никакви украшения.
Олтарът е към изток, а входовете му са откъм запад, север и юг.
Олтарът е отделен от салона чрез преграда. На средата на преградата са олтарните двери, които свещенослужителят отваря, за да остане всред тях и да проповядва.
Посетителите на храмовете биват призовавани в тях с камбани, които бият веднаж преди почването на проповедите и повторно след свършването им. В двора на храма има жилище в което живее свещенослужителят, или свещенослужителката.
Правостоенето в храмовете е забранено и затова на посетителите се предоставят скамейки за сядане.
Дворовете на храмовете биват заградени, а за вход в двора има само една врата.
Разработването на дворовете около храмовете за производство на овощия и зеленчуци е забранено. Допуска се само дворовете да бъдат залесявани с благоуханни дървета и с благоуханни цветя.
В двора зад олтара е гробницата на умрелите свещенослужители и свещенослужителки.
Там, гдето няма храмове, всяка къща и всяка пещера могат да се обърнат в храм.
Проповядването на открито е забранено.
ГЛАВА I
Етап 3.
ЗА ДЕЛНИЧНИТЕ ДНИ И ЗА ТРУДА
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Човешкото прераждане е само продължение на Силата на сътворението, пред която всички человеци са равни.Следователно человекът е с равни права и равни задължения спрямо всички нему подобни, които са еднакво израз и творение на Силата на Сътворението. Олицетворението на това всечеловеческо равенство, което осигурява равни права и равни задължения за всички е общожитието, общиарията.
Силата на Сътворението обаче, е олицетворение на творчеството, а творчеството е труд.
Ето защо първата любов след тази към Силата на Сътворението и подобните нам, е любовта към труда.
Трудът като творчество трябва да се прояви във всичко, което е полезно за общиарията, но главно в отглеждането и възпитанието на земните творения на Силата на Сътворението.
Тази земни творения са: Всички полски растения, чиито плодове са предназначени за храна на човека и за посеви за производство на също такива творения; Дървеса, чиито цветове и плодове също са предназначени за человека; Всички други земни животни , които чрез своята сила подпомагат труда на человека и всички други животни, от млякото, яйцата, вълната и кожата на които се ползува человекът. Кожата на животните да се ползува при тяхната смърт.
Животворнатото слънце е предназначено да подпомага человеческия труд за отглеждане и въздаване на на земните творения на Силата на Сътворението и затова при всеки свой изгрев то трябва да намери человека само в труд, било на полето, било по горите, било в жилището, било в каквото и да е друго място, гдето человекът е поставен от общиарията.
Работното време е от изгрев до заход слънце , а почивката е през полуденствието на обяд за нахранване на человека.
Трудът на человека е само в полза на общиарията , а не за негова лична полза, освен извънредния труд положен от женския пол, в творчество на накити, за домашна украса и за домашни потреби.
През работните дни трудът е задължителен за всеки пълновъзрастен човек на общиарията.
Общиарията може да използува детския труд и този на непълновъзрастните в случаи когато се наложи и при липса на достъчно пълновъзрастни членове, за копането, за посевите, за жътвата, за вършитбата, за направата на жилища, за направата на пътища и за други нужди на общиарията,.
По право децата от седемгодишна възраст до пълновъзрастието им, прекарват половината от деня до обед в учение на писменост, а след обяд в изучаване на занаяти, каквито те си изберат, за да има за общиарията и занаятчии, които да задоволяват нуждите на общожитието.
Свръхтрудът, както и всяко изобретение за товорчество от особена полза за общиарията, се награждават с отличие под форма на огърлие, което награденият носи през праздничните дни в годината. Огърлието след смъртта му остава пак собственост на общиарията.
От задължителния труд се освобождават само болните и недъгавите, било поради старост, било поради тежки заболявания.
От резултатите на труда се ползуват всички членове на общиарията, но дотолкова, доколкото им е необходимо.Остатъкът се счита за излишък и се служи за обмяна срещу предмети, които са нуждни на общиарията, но които липсват и които се намират в други общиарии.
Размяната на излишъците може да стане и срещу злато и сребро, стига това злато и сребро да са само украшения, но не и монети.
Монетите – златни, или сребърни, или други създадени от царете и от господарите, са дело на Силата на разрушението. При размяната на излишъците между общиариите те се изключват като ценности. Като основа за преценка служи крина жито.
Пълната размяна на излишъците се забранява. Най-малко една трета от тях се оставя като запас до прибирането на плодородието от втората година.
2 ЗА ПРАЗДНИЦИТЕ И ЗА ДНИТЕ НА ГОДИНАТА
ГЛАВА I
ЕТАП 2.
ЗА ПРАЗДНИЦИТЕ И ЗА ДНИТЕ НА ГОДИНАТА
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
На Силата на Сътворението се посвещават всичко 60 праздници, плюс петте мъртви дни в годината, а на Силата на разрушението се посвещава шестият мъртав ден при високосната година.
Жертвоприношенията в името на Силата на Сътворението са забранени както през работните дни, така и през праздничните, както и през петте мъртви годишни дни. През шестия мъртав ден на високосната година се позволява да бъде принесено в жертва най-старото дърво в околността на общиарията. Под него се кладе огън и то се изгаря за да се омилостиви Силата на разрушението.
Принасянето на животни в жертва на Силата на Сътворението е забранено.
Въвеждането на праздници през петте работни дни също е забранено.
Забранява се и наименоването на дните с име на человечески същества. Дните не могат да носят други имена, освен тези на шестте седмични дни.
Петте мъртви дни на годината и шестият на високосната година са безименни.
Праздненствата се състоят от дообедни посещения в храмовете. Присъстващите слушат четенията на свещенослужителите за Сътворението на света и за Учението за человеческото общожитие. След обяд следва почивка и веселие, за да се ознаменуват творческите человечески дела, извършени през петте работни дни.
В шестия мъртав ден на високосната година службата в храмовете е забранена, освен тази която се извършва без свещенослужители. Общиарският първостарейшина присъства при изгарянето на най-старото дърво около общиарията. Това е жертвоприношение за омолостияване на Силата на разрушението. То се съпровожда с изгаряне на стари шамии ( покривки за глава ) , стари мъжки шапки, стари дрехи, всякаква покъщнина, която се смята за негодна, като проядена, окъсана, разрушена от Силата на разрушението, която навестява человеческите жилища през трите обикновени години. Този шести ден на високосната година се прекарва и в пълно бдение през нощтта, за да не се промъкне и да не се настани в человеческите жилища и в общиарията Силата на разрушението. При смъртен случай в този ден, мъртвецът се погребва още същата нощ, за да не бъде видян от слънцето и от новия ден на новата година, който е и нов ден на Силата на Сътворението.
При раждане през този мъртав шести ден на високосната година, детето се обещава на храма на Силата на Сътворението за да се пречисти. Там то е длъжно да Прислужва до 10-годишна възраст.
Празднуването на петте мъртви дни на годината, които са посветени на Силата на Сътворението, става много тържествено. Проповедите тогава се превръщат в заклинания в които цялата общиария се заклева да бъде трудолюбива и през тази нова година, както е била и през изтеклата година. Че ще пази общожитието, в което липсва частна собственост и че всеки член на общиарията е готов да се пожертва в борбата си за осуетяване на всякакъв опит за разтуряне на общиарията и за въвеждане на ново робство.
Тази клетва е дава от всеки пълновъзрастен член на общиарията и от двата пола през време на дообедните служби в храмовете през петте мъртви дни в годината.
Следобедните веселия през същите тия дни стават в игри и песни за възхвала на Силата на Сътворението и на нейните земни и мирови творения. Тези веселия се извършват на открити места, за да могат да участвуват в тях всички членове на общиарията заедно с децата си.
Нощните веселия са забранени.
Богомилското учение част 2
1 ЗА КАЛЕНДАРНАТА ГОДИНА
ГЛАВА I
УЧЕНИЕ ЗА КАЛЕНДАРА, ЗА РАБОТНИТЕ ДНИ, ЗА ПРАЗДНИЦИТЕ, ЗА МЪРТВИТЕ ДНИ И ЗА ХРАМОВЕТЕ
ЕТАП 1.
ЗА КАЛЕНДАРНАТА ГОДИНА
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Етапите, през които се сътворяваше и пресътворяваше светът до последната победа над Силата на разрушението чрез появяването на Богомила бяха 36, поради което на месеца се посвещават 36 дни.
Етапите пък до завършека на мировото сътворение бяха 5, а шестия послужи за почивка и за тържество на Силата на Сътворението. Ето защо за човека на земята седмицата трябва да се състои от пет работни дни плюс един праздничен, за възхвала на извършената творческа работа през петте работни дни.
Завъртането на земята около слънцето става за 360 дни, плюс 5 мъртви дни, през които земята е в преход към ново движение и приближаване към слънцето, нейният вдъхновител за нови бъдни земни творчества чрез светлината му и топлината му, т.е. за нова година.
През всеки 3 години в четвъртата мъртвите дни на земята са 6, а останалите 360. Такава година се нарича восокосна.
През шестия мъртав ден на високосната година Силата на разрушението се опитва пак да наруши хода на земята около слънцето, за да я разруши. Поради това този ден се посвещава на Силата на разрушението за омилостивяването й.
Движението на луната около земята е 10 обръщания. Затова и годината се разделя на 10 месеци, със следните техни наименования и указания за съответните им творчески сили, които господстват за човека през всеки месец:
-
1. Първи месец – ЯР: През него като творческа сила господства ЗЕМЯТА. Това е месецът през който тя заживява отново след мъртвите 5, или 6 дни. Това е с други думи, Новогодишен месец.
-
2. Втори месец – ФИЯР: През него като творческа сила господства ВОДАТА, която заживява отново, след смразяването й от жълтата сила и петте, или шестте мъртви дни. Това е Водният месец.
-
3. Трети месец – МАР: През него като творческа сила господства СЛЪНЦЕТО, защото то отново извиква към живот земята. Това е Слънчевият месец.
-
4. Четвърти месец – РАР : През него като творческа сила господства ЗАЧАТИЕТО. Тогава се пресъздават и пробуждат зеленините, които украсяват земята. Това е Месецът на красотата.
-
5. Пети месец – ЮАР: През него като творческа сила господства ТРУДЪТ. Това е месецът на трудещия се человек, който обработва полето и така възвеличава създанията на Силата на Сътворението. Това е Трудовият месец.
-
6. Шести месец – АВРАР: През него като творческа сила господства силата на ЖАРТА. Това е месецът на зреенето, на мощното слънчево творчество за узряване на плодовете по дърветата и зеленините. Това е Жаровият месец.
-
7. Седми месец – СЕВАР: През него като творческа сила господства ПЛОДЪТ. Това е месецът на беритбата на плодовете от дървесата и зеленините. Това е Беритбеният месец.
-
8. Осми месец – ОКАР: През него господстваща е ЖЪЛТАТА СИЛА. Това е месец на замиращата слънчева мощ и месец на Жълтата сила, която разрушава красотите на земята в зеленини. Това е Жълтият месец.
-
9. Девети месец – НОАР: През него като творческа сила господства РАЗМЯНАТА. Това е месец, през който плодовете прибрани от полята и дървесата се разменят между человеческите общиарии. Това е Пазарният месец.
-
10. Десети месец – ДЕКАР: През него господствува творческата сила на ВЕСЕЛИЕТО. Това е месец на радостите за придобивките от творческия человечески труд през изтеклите девет месеци, които придобивки вдъхновяват человеците за нов труд и за ново творчество под покровителството на Силата на Сътворението. Това е Веселият месец.
Наричането на месеците с други имена, или със старите им имена е забранено. Старите имена са:
АР – ЗЕМЯТА
ШО – ВОДАТА
МУ – СЛЪНЦЕТО
КО – ЗАЧАТИЕТО
ЙО – ТРУДЪТ
ХО – ГОРЕЩИНИТЕ
ЦО – ПЛОДЪТ
РИ – ЕСЕНТА
СО – ПАЗАРИТЕ
ЗЪ – ВЕСЕЛИЕТО
Забранява се също така и наричането на двете главни сили във Всемира, Силата на Сътворението с името РА и Силата на разрушението с името ЗО. Наименованията на седмичните дни са следните:
РАБОТНИ ДНИ
|
Понеделник
|
Вторник
|
Сряда
|
Четвъртък
|
Петък
|
ПРАЗДНИК
|
Неделяй
|
Позволява се летоброенето да остане считано от рождението на человековдъхновителя ЙЕ-ШО (Христос), който се счита по начало за противник на Силата на разрушението, но не е покровител на Силата на Сътворението, понеже провъзгласява покорството на робите и признава кесаря т.е. господаря.
ПОЯВЯВАНЕТО НА ВСЕЧЕЛОВЕКОВДЪХНОВИТЕЛЯ БОГОМИЛ, НАЙ-ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ НА ЗЕМЯТА
Етап 36
ПОЯВЯВАНЕТО НА ВСЕЧЕЛОВЕКОВДЪХНОВИТЕЛЯ БОГОМИЛ, НАЙ-ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ НА ЗЕМЯТА
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
ОБЩИАРСТВО:
Тази история за сътворението на света бе известна само на смъртта. Но тя беше предугаждана от българите езичници, когато живееха в общожитие.
Обаче когато се създаде царството на българите, Силата на разрушението и в него се прояви със същия бяс на разноверия и разнопонятия. Прояви се със същото деление на господари и роби, както в другите царства на земята, но прибави и някаква нова вяра за някакво лъжечеловеческо възкресение.
В това време един учен и законовед от българския царски двор на име Богомил, възстана срещу новата вяра за лъжечеловеческо възкресение, срещу войните които царството на българите водеше със съседните му царства, както и срещу разделението на человеците на господари и роби т.е. на същински человеци-господари и на обикновени животни-роби.
Господарите като въплъщение на Силата на разрушението, наказваха със смърт всеки застанал срещу тях. Но Богомил прие тази смърт като изкупление за унищожението на человеческото робство и за възстановяване царството на братството и равенството в което живееха по-рано българите. Той искаше това царство на братство и равенство да възтържествува за цялото человечество на земята.
Така Богомил се предаде на смъртта и се сближи с нея. Тя му разкри истината за человеческото и мировото сътворение.
Като голям учен законовед и противник на учението за лъжечеловеческото възкресение, проповядвано тогава в царството на българите, Богомил прозря че историята за человеческото и мирово сътворение, която му разказа смъртта е най-правдивата и започна да я разгласява.
По късно въз основа на тази история за человеческото и мирово творение Богомил създаде своето учение. С това учение той искаше да възстанови Силата на Сътворението. На мястото на бесовете, на разноверията, на разноезичията, на войните и кръвопролитията, на господството на човек над човека и над неправдите, провъзгласи братството и равенството на человеците по цялата земя, а не само на българите. Сплотени от това братство и от това равенство, человеците да се превърнат в единна сила за творчество, втора по рода си след слънцето.
Робите в царството на българите, чието старо общиарско учение се приближаваше до това на Богомила, последваха новия учител и го провъзгласиха за най-великия между человеците на земята. Неговите последователи се пръснаха по всички краища за да посветят всички человеци в неговото учение.
Последователите на Богомила в царството на българите установиха въз основа на новото учение имената, числото и реда на своите стари месеци в годината, както и седмичните дни и праздниците. Но Богомил забрани да се споменават имената на древните им божества:
РА – Силата на Сътворението
ЗО – Силата на разрушението
АР – Земята
ШО – Водата
МУ – Слънцето
КО – Зачатието
ЙО – Трудът
ХО – Горещините
ЦО – Плодът
РИ – Есента
СО – Пазарите
ЗЪ – Веселието
Богомил забрани и назоваването и с каквито и да било други имена Силата на Сътворението и Силата на разрушението, както и на дните в годината с человечески имена.
По-нататък Богомил и неговите последователи откриха домове за проповядване на учението си – храмовете. Но след като брожението на робите под името богомили общиарци, срещу господарите в царството на българите взе големи размери, бoгoмилите бидоха изгонени от царството на българите, за да се пръснат по целия свят и да проповядват богомилското учение за всеземночеловеческо общиарство, допълнено от повели, които да бъдат ръководни правила за человеците на земята в тяхното битие.
По този начин Богомил се яви на человеците като пълен и последен победител над Силата на разрушението. Той провъзгласи Силата на Сътворението за единствената покровителка на Всеземната Человеческа Общиария във вид на равенство и братство.
Според него тая общиария трябва да изразява всецяло величието и могъществото на Силата на Сътворението, която сътвори и слънцето, и месеца, и звездите, и земята.
Тя сътвори и Человека. Вече могъщ и свободен Той ще заеме своето място на творческа сила, за да царува над смесицата от творчество и разрушения и над разноцарствията на животните человеко-мъже и человеко-жени т.е. получеловеци, които населяват земята.
РАЗДЕЛЯНЕ НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ НА ЗЕМЯТА НА ГОСПОДАРИ И РОБИ
Етап 35
РАЗДЕЛЯНЕ НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ НА ЗЕМЯТА НА ГОСПОДАРИ И РОБИ
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
ЧЕЛОВЕЧЕСТВО:
След като вкара человека в хаоса от бесове, от разноверия и разнопонятия, Силата на разрушението замисли още по-голямо раздробление на человеческия род, на племената и народите по земята.
В този си замисъл тя поласка самолюбието на животните человеко-мъже и человеко-жени, внушавайки им мисълта за такова господство над подобните тям, каквото господство имаше смъртта над тях. Тя раздели человеците от всяко селище на господари и роби. Господарите бяха покровителствани от смъртта, дори когато вършеха делото на смъртта спрямо человеците. Робите трябваше да бъдат винаги под страх не само от смъртта, но и от господарите, които можеха винаги да им причинят смърт. Така се създаде хаосът и в человеците едноверци, и в человеческото еднодържавие. С други думи, биде завършена картината на всечеловеческия хаос. Въстанаха господари срещу роби, сити срещу гладни, обути и облечени срещу боси и голи, имотни срещу безимотни.
Така в общочеловеческия хаос от разноверия и разноезичия завилняха бесове за господство, които доведоха человека до пълно озверяване.
ГОСПОДАРКАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСТВОТО – СМЪРТТА
Етап 34
ГОСПОДАРКАТА НА ЧЕЛОВЕЧЕСТВОТО – СМЪРТТА
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
ЧЕЛОВЕЧЕСТВО:
След человеко-вдъхновителя убит с камъни, опитаха се и други человеко-мъже да открият първоистината за человеческото и мировото произхождение, но всякога когато се доближаваха до първоистината, Силата на разрушението се явяваше било във формата на животно-человеци които да ги убият, било в някоя друга форма за да ги унищожи. И така тази първоистна и тази история за сътворението на света оставаха известни само на Силата на разрушението.
В течение на вековете животните-человеци почнаха да съзнават макар и смътно, тази Сила на разрушението. Но лишени от всякаква представа за нея, те я нарекоха Смърт. Смъртта прочее на беше нищо друго, освен въплъщение на Силата на разрушението. Тя стана за человеците най-голямото страшилище.
От тогава Силата на разрушението под името смърт, остана господарка на человеците на земята след Силата на Сътворението. И человекът не можеше да се освободи от хаоса на разноверия за същността на тази смърт.
ПЪРВИЯТ ЧЕЛОВЕКОВДЪХНОВИТЕЛ НА ЖИВОТНОЧЕЛОВЕЦИТЕ НА ЗЕМЯТА
Етап 33
ПЪРВИЯТ ЧЕЛОВЕКОВДЪХНОВИТЕЛ НА ЖИВОТНОЧЕЛОВЕЦИТЕ НА ЗЕМЯТА
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
ЧЕЛОВЕЧЕСТВО:
Дълго време животните человеко-мъже и человеко-жени живееха така в пълно незнание за себе си и в непознаване историята на своето произхождение. Тя се знаеше само от Силата на разрушение, която никога нищо не съобщаваше, за да не бъде победена за сетен път.
После един от человеците кръстен във вода (ЙЕ-ШО /Христос/), като человеко-вдъхновен и человеко-вдъхновител, поиска да узнае тази истина за мировото и человеческо произхождение и да я предаде на человеците. Но тогава хаосът от вери, неверия и разноезичия толкова се разяри, че всички племена близки до ЙЕ-ШО, се нахвърлиха върху него с хули и камъни, докато най-после го убиха.
По-късно последователи на человеко-вдъхновителя измислиха за него разни лъжеистини които проникваха между человеците. Така се увеличи още повече хаосът от понятия за мировото и человеческо сътворение. И този път Силата на разрушението победи, за да държи человечеството още в бесове.