Напред към съдържанието
ПЪРВИТЕ БЕСОВЕ НА ВЕРИ И СУЕВЕРИЯ МЕЖДУ ЧЕЛОВЕЦИТЕ НА ЗЕМЯТА
Етап 32
ПЪРВИТЕ БЕСОВЕ НА ВЕРИ И СУЕВЕРИЯ МЕЖДУ ЧЕЛОВЕЦИТЕ НА ЗЕМЯТА
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
ЧЕЛОВЕЧЕСТВО:
На Силата на разрушението не стигна това, дето народите се изтребваха едни други. Тя искаше в самите народи да проникне несъгласието, да поникнат различия, за да стане невъзможно никакво единно человеческо творчество. И ней се удаде да постигне целта си чрез един нов бяс, бяс на вери и суеверия. Така различните человеко-мъже и человеко-жени почнаха да вярват в различни неща и да се кланят на различни същества. Едни да се кланят на животни по-силни от тях, други взеха да вярват в съществуващи и несъществуващи бесовски сили и т.н. С този нов бяс на вери и суеверия, на смътни понятия и на хаос от понятия, Силата на разрушението раздроби напълно человеческия род като свръхсила и като творческа сила на земята.
Но от друга страна Силата на Сътворението вече не съществуваше за человека. Нямаше кой да извади человеческия род от този хаос на все нови и нови бесове, създавани от Силата на разрушението. Така человеците си останаха с тях.
СЪЗДАВАНЕТО НА ПЛЕМЕНАТА И НАРОДИТЕ НАЧАЛО НА ВОЙНИТЕ МЕЖДУ ТЯХ НА ЗЕМЯТА
Етап 31
СЪЗДАВАНЕТО НА ПЛЕМЕНАТА И НА НАРОДИТЕ, НА ГОСПОДАРИТЕ И НА РОБИТЕ
ПОЯВЯВАНЕТО НА ЧЕЛОВЕКОВДЪХНОВИТЕЛЯ БОГОМИЛ, НАЙ-ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ НА ЗЕМЯТА
СЪЗДАВАНЕТО НА ПЛЕМЕНАТА И НАРОДИТЕ НАЧАЛО НА ВОЙНИТЕ МЕЖДУ ТЯХ НА ЗЕМЯТА
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
ЧЕЛОВЕЧЕСТВО:
Человеко-мъжете и человеко-жените пръснати по земята се навъдиха много. Вместо да образуват една обща сила за творчество, както искаше Силата на Сътворението, те се разделиха на племена, а после на народи. Така Силата на разрушението можеше да се вмъкне пак между тях и да ги направи врагове едни на други, било поради разноезичие, било поради бесовска стръв, придадена тям от Силата на разрушението.
Така тези племена и народи влязоха във взаимни изтребителни войни, които бяха най-демонското дело на Силата на разрушението тук на земята.
При тези войни Силата на разрушението се представяше ту като чест, ту като слава, ту като победа, за да може да привлича в безкрайни кръвопролития человеческия род. За да оправдаят войните, отделни личности проповядваха на народите, че с тия войни те пишат своята история. А тази история не е нищо освен възхвала на Силата на разрушението, която бе доволна че по този начин се осуетяват усилията за единно всеземно человеческо творчество на земята.
Създаването на человека като месоядец
Етап 30
Създаването на человека като месоядец
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
ЧЕЛОВЕЧЕСТВО:
Вродената кръвожадност у человеко-мъжете и человеко-жените не само не се изкорени с изчезването на първата жена и първия мъж, но напротив постоянно се увеличаваше, като почна да се проявява и спрямо другите животни. Те биваха изтребвани просто да се свърши делото на Силата на разрушението, или человеческият бяс да се уталожи с плътта им.
Така се създаде у человека месоядството. По-после то се разви у человеко-мъжа и человеко-жената до такава степен, че в беса си за месоядство те започнаха да убиват и да изяждат дори собствените си рожби.
Началото на всеземния человечески род
Етап 29
Началото на всеземния человечески род
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
ЧЕЛОВЕЧЕСТВО:
Децата на първата сила пол-жена и на първия человеко-мъж като пораснаха и се развиха в два различни рода, групираха се в двойки от человеко-мъж и человеко-жена. Тия двойки се пръснаха по цялата земя. От тях чрез раждане и прераждане се създаде всеземния человечески род.
Така се създаде человекът, предопределен за раждания и прераждания през всичките векове, за да се осуети замисъла на Силата на разрушението, която искаше да унищожи този вечен человек, чиято творческа сила беше най-могъщата сила на земята.
Появяването на идолопоклонничеството за человека
Етап 28
Появяването на идолопоклонничеството за человека
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
ЧЕЛОВЕЧЕСТВО:
След като умря първият человеко-мъж под своя каменен покрив, дето умря неговата другарка силата пол- жена, техните рожби също се разплакаха, очаквайки да се събуди техния баща. Понеже той не се събуди, те най-сетне решиха да го оставят и да напуснат каменното скривалище, като построят друго по-светло в някое красиво място на земята, което и сториха.
След известно време най-голямото дете се върна в първото жилище, за да види не се ли е събудил неговият баща. Не намирайки нищо освен прах, то също започна да мисли, че той може би се е преселил и си живее някъде другаде наоколо. Така вярата в безсмъртието продължи да владее человеческия дух. Върху това именно человеческо и мирово безсмъртие человекът после започна да размишлява. А той не знаеше нищо, нито за своето произхождение, нито за произхождението и сътворението на всемира.
Обаче съзнанието на първочеловека, че неговото съществуване зависи от слънцето, от водата, от въздуха и от всички земни и надземни сили, го застави да почне да им се кланя и да им се моли. По тоя начин се появи идолопоклонничеството, което най-ярко се проявяваше в почитта към Силата на Сътворението, въплътена във всички тези сили и свръхсили на които человекът се кланяше и се молеше.
Създаването на вечния человек на земята
Етап 27
Създаването на вечния человек на земята
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
ЧЕЛОВЕЧЕСТВО:
Смъртта на человеко-мъжа и на силата пол-жена не попречи за размножаването на человеческия род. Защото зародишът на живота бе заложен като вечност във всяко живо същество на земята и в силата пол-жена, от Силата на сътворението. Макар, че тя не можа да остане във вечност след греха й с нейния противопол человеко-мъжа, тоя зародиш на вечност в силата пол-жена премина в нейните по-нататъшни пресътворения чрез раждания и прераждания, за да не изчезне никога человекът от лицето на земята. Това бе и желанието на Силата на Сътворението.
Но вместо единичен и вечен, человекът се раздели на две: Смъртен человек-мъж и смъртен человек-жена. Чрез раждане и прераждане тия образуваха безсмъртие под името человечество.
Първото самопожелаване на смъртта от человека
Етап 26
Първото самопожелаване на смъртта от человека
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
ОТЧАЯНИЕ:
В любовта си към своятя другарка силата пол-жена, първият человеко-мъж почна да я търси навсякъде около каменното си жилище. Като не я намери, нему почна да се струва, че животът му без нея е невъзможен. Така у него се породи желанието да иде при нея също чрез изпарение и разпадане, с други думи чрез същата смърт, защото той допускаше, че зад тази смърт, неговата възлюблена може би съществува под някаква друга невидима форма.
Така в своето отчаяния и в своята скръб заради страшната загуба, първият человеко-мъж също падна на сегло и след известно време склопи очи и умря, както бе умряла неговата другарка силата пол-жена.
По тази начин се завърши историята на първия человеко-мъж.
Така благодарение на Силата на разрушението се роди смъртта и за самия человеко-мъж, макар той да беше създаден от самата нея като противосила на силата пол-жена. Защото Силата на разрушението бе въобще срещу всеки проявен живот на земята, който тя не желаеше да бъде вечен.
Първата вяра в задгробния живот на человека
Етап 25
Първата вяра в задгробния живот на человека
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
УТЕХА:
След смъртта на силата пол-жена, понеже человеко-мъжът и неговите рожби бяха чужди на съзнанието за нейната смърт, те дълго я чакаха да се събуди. Но сякаш сълзите от които тя бе сътворена от Силата на Сътворението се бяха изпарили. От бялата пръст от която тя бе изваяна, една заран беше намерена само една следа.
При това изчезване на силата пол-жена, децата и человеко-мъжът започнаха горчиво да плачат. Все пак, мислейки че тя още живее някъде около тях, человеко-мъжът почна да утешава децата. Това е началото на вярата за съществуването на человеческия живот след смъртта. Тази вяра премина след това във всички человеко-мъже и человеко-жени, изобщо във всички человеци и животни.
Първият человек смъртник на земята
Етап 24
Първият человек смъртник на земята
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
КРЪГОВРЪЩЕНИЕ:
С възвръщане силите на силата пол-жена и на животното человеко-мъж чрез тяхната рожба, те бяха обхванати пак от бяс на пол и повтаряха първия грях. Така почнаха да се раждат второ, трето и повече малки създания от различен пол. Това непрекъснато грехопадение хвърли силата пол-жена на легло. Заобиколена от всичките си рожби и от человеко-мъжа, една вечер тя склопи очи и умря.
От тогава води началото си смъртта за человека. Като непреодолима сила и сила на разрушението, противостяща на творческите земни и надземни сили, тя остана вечност в света. Така человекът стигна до първата мъртва точка отпреди всемира. В нея се прелива както битието, така и небитито на человека.
Чрез вечно кръговръщение, макар и смъртен, той е предопределен да бъде вечен, чрез все нови и нови раждания и прераждания.
Първите полумъже, полужени и полусили на земята
Етап 23
Първите полумъже, полужени и полусили на земята
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
ПРЕСЪТВОРЕНИЕ;
При вида на първото дете на земята създадено от силата пол-жена, человеко-мъжът изпадна в изумление и не знаейки да страда или да скърби, той заплака над това създание. А после почна страстно да го милва и гали, докато силата пол-жена стоеше равнодушна при още пресния спомен за първия свой грях и за мъките които току що бе преживяла.
Междувременно слънцето пак изсуши земята от първия дъжд и с изобилните си лъчи извика за нов живот зеленините и цветята. Защото то видя, че с раждането на малкото от силата пол-жена, Силата на разрушението е победена за последен път. Замисълът бе чрез человеко-мъжа да бъде унищожена Силата на Сътворението в лицето на силата пол-жена. Но работите стигнаха до ново творчество.
Слънцето събуди нов живот в зеленините и цветята на земята още и затова, защото желането му беше да пресъздаде първия земен рай за новия живот на земята в движение във вид на дете, което после порастна и биде наречено человек. За да поддържа топлина и светлина колкото бе нуждно за израстването на това дете-человек на земята, слънцето се спираше всеки ден над каменното скривалище на силата пол-жена и на человеко-мъжа. И оставаше там в неподвижност дълго време.
Това спиране на слънцето привличаше към каменното и другите животни, които виждайки малкото в ръцете на человеко-мъжа и обаяни от него, изразяваха с особени звуци своите желания. Когато детето посегнеше към тях за да ги погали, те му се оставяха. Така от тези погалвания тям се придаде същата сила да се пресътворяват чрез раждането на малки. От тук води началото си историята на съществуването на другите земни животни в раждане и прераждане.
След земните животни при детето започнаха да идват и птиците. Те чуруликаха и пееха радостни песни пред него. Силата пол-жена пригласяше на тези птичи песни. Тя продължи и нататък да отглежда своето дете с песни, преизпълнена от съзнанието, че с това свое раждане е изпълнила най-великото желание на своята създателка, Силата на Сътворението.
Така с песни расте това малко създание, докато стигна до положението да може самостойно да се движи, когато силата пол-жена и человеко-мъжът започнаха да го извеждат от каменното скривалище и да го развеждат из околноте поля, дето първият земен рай бе се напълно подновил.
Расте то в този земен рай в игра с цветята и зеленините, добивайки ту красотата на силата пол-жена, ту силата на человеко-мъжа. От тогава започва историята на по-сетнешните полумъже и полужени, защото след раждането на това дете, силата пол-жена като красота в първичност и първосилата на человеко-мъжа почнаха да се израждат в много такива сили. Но те вече не бяха сили в първичност, а полусили във вид на полумъже и полужени. С тях се насели най-после земята.