Етап 2.

Етап 2.

| 0   1   2   3   4   5 | 6   7   8   9   10   11 | 12   13   14  15   16   17 | 18   19   20   21  22  23 | 24   25   26   27   28  29 | 30   31   32   33   34   35   36|

 

Сътворението на Земята

ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.

СЪТВОРЕНИЕ:

Силата на Сътворението се възрадва много от това първо тяло, сътворено от нея. В началото то беше малко, но тя в своето творчество Тя все повече го увеличаваше, за да го направи толкова голямо, щото никоя Сила на разрушението да на може да го разруши.

В този нов замисъл Тя го пусна в пространството и каза: “ Върви, и да имаш могъществото на моята творческа сила, а всяко мое дихание да се трупа върху теб за да станеш най-голямата сила , която от нищо да не може да бъде разрушена”.

Победената Сила на разрушението се свиваше някъде в тъмнотите на пространството, гледайки как върху това тяло най-напред малко, се трупаше диханието на Силата на сътворението и как по този начин то наистина се превърна в едно голямо тяло, от което се създаде ЗЕМЯТА. 

| 0   1   2   3   4   5 | 6   7   8   9   10   11 | 12   13   14  15   16   17 | 18   19   20   21  22  23 | 24   25   26   27   28  29 | 30   31   32   33   34   35   36|

 

Етап 1

Етап 1

Първо сътворение: ТЯЛО

| 0   1   2   3   4   5 | 6   7   8   9   10   11 | 12   13   14  15   16   17 | 18   19   20   21  22  23 | 24   25   26   27   28  29 | 30   31   32   33   34   35   36|

 

 

ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.  

СЪТВОРЕНИЕ:

За Силата на Сътворението първоначално бе нужно осезание. Първото единствено осезание, върху което Тя се спря по замисъл и което Тя поиска да създаде, бе тялото. От него започва битието.

Силата на разрушението беше против битието и поради това борбата между двете сили продължи с още по-голямо ожесточение. Най-сетне Силата на Сътворението отстрани Силата на разрушението и успя да положи основата на битието. После Тя сгъсти голяма част от своето дихание, за да се отдели от небитието и Силата на разрушението. Това сгъстено дихание създаде тялото, както беше нейния първичен замисъл.  

| 0   1   2   3   4   5 | 6   7   8   9   10   11 | 12   13   14  15   16   17 | 18   19   20   21  22  23 | 24   25   26   27   28  29 | 30   31   32   33   34   35   36|

БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ ЧАСТ 1

БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ ЧАСТ 1

МИРОВЪЗРЕНИЕ

(СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА)

Мъртва точка

| 0   1   2   3   4   5 | 6   7   8   9   10   11 | 12   13   14  15   16   17 | 18   19   20   21  22  23 | 24   25   26   27   28  29 | 30   31   32   33   34   35   36|

ГЛАВА I

НАЧАЛОТО И ЗАВЪРШЕКАЪТ НА ПЪРВАТА ЧАСТ ОТ МИРОВОТО СЪТВОРЕНИЕ

Етап 0

Мъртва точка

ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.

Силата на Сътворението и Силата на разрушението са били затворени дълго време в тази мъртва точка, от която нищо не се започвало и в която нищо не се свършвало.

 

РАЗКЪСВАНЕ НА МЪРТВАТА ТОЧКА

Тласкана от съзнанието за творчество, Силата на Сътворението влиза борба със Силата на разрушението и тази борба свършва най-сетне с разкъсването на мъртата точка , за да се премине от небитие към битие, т.е. да се започне мировото сътворение (сътворението на света).

| 0   1   2   3   4   5 | 6   7   8   9   10   11 | 12   13   14  15   16   17 | 18   19   20   21  22  23 | 24   25   26   27   28  29 | 30   31   32   33   34   35   36|

 

ЕМБЛЕМАТА НА БОГОМИЛИТЕ

2  3  4  5  6  7  8  9  10

 

 

ЕМБЛЕМАТА НА БОГОМИЛИТЕ

Върху китката на дясната си ръка Маговете татуирали един знак, който представлява две елипси пресечени взаимно под прав ъгъл – едната по продължение на ръката, а другата – напречно.

Този е белегът, емблемата на богомилите. Едната елипса, по продължение на ръката, символизира творческата сила-Силата на Сътворението, а другата, напречната, символизира Силата на разрушението.

Така татуирани, обаче, с този знак-емблема са могли да бъдат само посветените богомили, т.е. Маговете. Да не се забравя, че богомилите са делили хората на две категории: едните съвършенни, посветени, Магове, а другите-обикновени последователи.

2  3  4  5  6  7  8  9  10

 

 

ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ НА МАГОВЕТЕ БОГОМИЛИ ДО ВСИЧКИ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ И ПРОПОВЕДНИЦИ НА БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ

 

2  3  4  5  6  7  8  9  10

 

 

ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ НА МАГОВЕТЕ БОГОМИЛИ ДО ВСИЧКИ ПЪРВОСВЕЩЕНИЦИ И ПРОПОВЕДНИЦИ НА БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ

В ИМЕТО НА НАШАТА ДОГМА:

Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението

В името на нашата всевдъхновителка, Силата на Сътворението, като свръхтворческа сила, на която ние служим и която сътвори и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, и вички красоти на земята, но не и человека звяр, ние наставляваме:

  • 1. Съгласно началното учение на нашия всечеловековдъхновител Богомил, да не се допуска при проповедите да се назовава Силата на разрушението с думата Сатанаил или Дявол, защото тя изразява злото само както го разбират павликите (павликяните и манихеите), а не както е изразено то в нашето собствено общиарско учение.

  • 2. Да се отрича при всяка проповед обвинението, че служители на павлико-манихейскиа Сатанаил (Дявола), комуто се приписва разпъването на человековдъхновителя Христос, почитан от нас, но отречен като всечеловековдъхновител, поради проповедите му към робите да бъдат послушни и поради това, че той признава кесаря (господаря).

  • 3. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме служители на павлико-манихейския Сатанаил, който възстана срещу Бога-Отца за да разруши света. За нас Бог-Отец е свръхтворческа сила, която няма нито име, нито пол, а за проповедниците на лъжечеловеческото възкресение този Бог-Отец е само мъж, който на земята се явява под формата на цар или на господар, т.е. под формата на разрушителната сила, Сатанаил, Дявола.

  • 4. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме признавали сътворението на Земята от Сатанаил (Дявола). В същност ние знаем и учим, че Земята и Всемирът са сътворени от Силата на Сътворението, на която не придаваме никакъв человечески или животински образ, в каквито образи проповедниците на лъжечеловеческото възкресение представят своите богове или своите противобогове.

  • 5. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме признавали сътворението на земия рай от Сатанаил. В същност ние знаем и учим, че земният рай е дело на Силата на Сътворението, а Силата на разрушението се яви, за да разруши този земен рай чрез человекомъжа звяр (Сатанаил, Дявола).

  • 6. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме признавали сътворяването от Сатанаил на първите человеци на земята, Адама и Ева. Защото ние знаем и учим, че първочеловекът на земята е жената в невинност и че тя е дело на Силата на Сътворението, а мъжат като человек звяр, е творение на Силата на разрушението (Сатанаил, Дявола).

  • 7. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме признавали рождението на първочеловеците Каин и Каломена от бракосъчетанието на Сатанаил във вид на змия и Ева. В същност, ние знаем и учим, че от бракосъчетанието на мъжа звяр, дело на Силата на разрушението с първожената в невинност, дело на Силата на Сътворението, се създаде не человеческият, а человекозверският свят.

  • 8. Да се отбива при всяка проповед обвинението, че сме служили на двуличния Сатанаил, който най-напред откри на Моисея 10-те Божи заповеди, а после чрез него разпъна человековдъхновиталя ЙЕ-ШО, водокръстен от ЙО-ХАН, когато ние работим за унищожението на този двуличен получеловек, на този человек звяр.

  • 9. Да се отбива при всяка проповед учението за небесния ад и за небесния рай, за които говорят проповедниците на лъжечеловеческото възкресение, защото ние знаем и учим, че Раят и Адът а само за земята и за человека:

  • АДЪТ това е человечеството при господари и роби

  • РАЯТ това е всечеловеческото общиарство основано на равенство и братство.

  • 10. Да се отбива при всяка проповед учението за грешната и безгрешната человеческа душа. Всъщност ние знаем и учим, че душата на человека е една, единна, вечна, безгрешна, че тя се изразява само в творческата мирова сила Силата на Сътворението, че се вселява само в человеците общиарци, творци на правдата, на мира, на любовта и на равенството, а не в человеците зверове господари, които са въплъщение на Силата на Разрушението и са само за неправди, за неравенство и за кръвопролитни насищания на техните бесове.

    2  3  4  5  6  7  8  9  10

     

     

БОГОМИЛСКИТЕ ХРАМОВЕ

 

2  3  4  5  6  7  8  9  10

 

 

БОГОМИЛСКИТЕ ХРАМОВЕ

Според точка 4-та на част II на богомилското учение, храмовете на богомолите по устройство са били като тия на християните, но без икони и без украшения. Храмовите служби, които са били всъшност главно проповеди на богомилското учение, се извършвали от свещенослужителите само в празднични дни.

Свещенослужителите са били монаси, на които е било забраненода се женят. За свещенослужители се допускали и жени девици, които са били длъжни да останат девствени през целия си живот.

На посетителите в храмовете е било забранено да стоят прави. Това е било позволено само на свещенослужителите. Където богомилите не са имали храмове, те са извършвали своето богослужение в къщата на някой предан съмишленик, а гдето по планините се намирали пещери, обявявали ги за свои светилища и там проповядвали учението си, както са го проповядали във всеки същински храм.

Проповядването на богомилското учение съвсем на открито е било забранено. Насядали по земята или по скамейки, посетителите на храмовете са слушали проповедите на свещенослужителя, застанал пред дверите на олтара. Никой никакво възражение не е можел да прави на проповедника.

Богомилските свещенослужители са носели червено облекло, за разлика от християнските свещенослужители, които са носели черно облекло.

В Казанлъшко в подножието на Стара Планина има едно село, което до неотдавна носеше името Червени Попове, наречени така, понеже някога там е имали голямо училище за подготовка на богомилски свещенослужители за Северна и Южна България. То е разположено на Иванкова пътека, която и сега съществува и по която Иванко е минал от Южна България на път за Търново.

По съображения, които ни са неизвестни, но в чиято основателност нека ни бъде позволено да се съмняваме, по нареждане на властта, древното име на това село биде заменено с ново, за да изчезне и последната останка, която ни напомняше за богомилската епоха в историята на България.

За богомилските храмове и за богомилската служба в храмовете презвитер Козма казва следното: “Богомилите ненавиждат кръста и не го приемат като символ на правдата в храмовете. Те, следователно, не го целуват и не му се кланят. Богомилите отричат иконите, на които се кланят христяните. Богомилите отричат причастието. Богомилите отричат и хулят всички литургии и молитви, които се изпълняват от християните. Когато богомилите се кланят и молят, те не се кръстят.”

Че богомилите са имали и проповеднички, вижда се от беседата на същия презвитер Козма против тях. В отдела “Изповед” той казва: “Богомилите си прощават греховете сами, па не само мъжете вършат това, но и жените, което е поругание, защото християнството предписва да не се позволява на жената нито да поучава, нито да господства над мъжа, а да бъде само в мълчание (безправна)”.

Трябва да се има пред вид, че богомилите са проповядвали равноправие и за жената.

2  3  4  5  6  7  8  9  10

 

 

БОГОМИЛСКИЯТ КАЛЕНДАР

2  3  4  5  6  7  8  9  10

 

 

БОГОМИЛСКИЯТ КАЛЕНДАР

Според точка 1-ва част II от богомилското учение, годината се състояла от 10 месеца.

Всеки месец имал по 36 дни, или 6 седмици. Всяка седмица имала по 6 дни.

Наименованието на месеците било: Яр, Фиар, Мар, Рар, Юар, Аврар, Севар, Окар, Ноар и Декар.

Според етап 36-ти на част първа – мировъзрение, за сътворението на света, тези 10 месеца и тям съответните божества са се назовавали и с други имена, както следва: Ар – зямята, Шо – водата, Му – слънцето, Ко – зеленината, Йо – трудът, Хо – топлината, Цо – плодът, Ри – беритбата, 
За – веселието. Тия (древнобългарски) названия на месеците са били изхвърлени от богомилите, като чужди на славянобългарския език усвоен от тях.

Богомилите са били изхвърлили имената и на двете главни божества: Ра – творческата сила, богът на доброто, Зо – разрушителната сила, богът на злото, демонът.

Последните две имена, дадени на двете главни богомилски божества, споменати по-горе, са били по произход съвсем чужди (древнобългарски!) , поради което в богомилското учение изрично се забранява споменаването им, като се е разчитало, че така ще бъдат забравени.

След изтичането на 10-те месеца на богомилския календар, прбавят се за обикновената година 5 мъртви дни, без име, праздници посветени на Силата на Сътворението, а за високосната година се прибавя още един мъртав ден, посветен на Силата на разрушението.

Тия пет или шест мъртви дни в края на годината и сега се тачат от населението по някои места и те пак се наричат мъртви дни, а някъде мръсни дни.

Шестте седмици в месеца са имали по 6 дни, които са се назовавали: Понеделник, Вторник, Сряда, Четвъртък, Петък и Неделяй. Всеки шести ден е бил праздник. Празднуването през работните дни на седмицата е било забранено. Наименоването на дните с човешки имена е било също забранено.

Презвитер Козма твърди, че богомилите не са спазвали неделните дни и другите праздници, установени от християните, което показва, че богомилският календар е бил точно такъв, какъвто го описахме. За него, във всеки случай, с други данни не разполагаме.

Летоброенето на богомилите е започвало, според етап 33-ти на мировъзранието, от рождението на человековдъхновителя т.е. от Рождество Христово.

Главните божества на богомилите са били Силата на Сътворението и Силата на разрушението, които не са носили никакви други имена.

2  3  4  5  6  7  8  9  10

 

 

НАЧАЛО И РАЗВИТИЕ НА БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ И НА БОГОМИЛСКОТО ДВИЖЕНИЕ

 

 

2  3  4  5  6  7  8  9  10

 

 

НАЧАЛО И РАЗВИТИЕ НА БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ И НА БОГОМИЛСКОТО ДВИЖЕНИЕ

Като предшественици на богомолството се считат пявликяните и манихеите, заселени в Тракия през VIII век от император Константин Копроним, ала според французкия учен А. Ломбард, богомилството като учение и движение се е родило самостойно в България всред кървавите смутове, на които страната е била арена тогава и е било чисто самородно българско явление.

Сам презвитер Козма казва, че поп Богомол се явил с някакво учение, което не било във връзка с никое друго. По тоя начин мнението на французкия учен придобива голяма правдоподобност.

Манихейството е създадено от персиеца Мани, с учение, основано върху дуализма Ормуз и Ариман. Павликяните са се появили в Персия през VII и VIII век, учението на които се е доближавало с това на християнството, но както манихейското учение, така и павликянското, нямат нищо общо с учението на Богомила.

Проповедниците на богомилското учение, начело с неговия създател, са били преследвани в България и във Византия, поради което те в неизброими тълпи са се насочвали към централна Европа през Босна, през Далмация и през северна Италия, докато най-сетне се настанили и във Франция.

По-късно те добили в различните страни различни имена. В Босна и в северна Италия например, се наричали патарени, а във Франция – катари, бугри, или албигойци.

Така разширено и разпространено, богомилството добило на различните места и различен характер. Някъде в него е взимал връх социалният елемент, другаде философският, а на трето място пък религиозният.

В България, отечеството на богомилите, те се наричали общиарци, защото са се смятали за наследници на древното человеческо общожитие (обща земя при общ труд и равноправно ползуване от земния плод), което са искали да се разпростре за человечеството по цялата земя.

В такава насока богомилството се е развивало главно във Франция, историята на която е свързана тясно с богомилското движение (албигойството), в резултат на което се родила французката община, а след нея – образецът на съвършената демокрация, която донесе днешната култура на человечеството.

Първоначалното богомилство, обаче, с течение на времето на много места от чисто социално учение се е изродило в ерес срещу източно-православната църква, която ерес давала все по-нови и по-нови разклонения като: Валденези, Хусисти и т.н., та дори до лютеранството.

По тази причина, първоначалното богомилско общиарско учение, рожба на небивалото неволничество на робите в царството на българите, останало покрито, като корена на някое дърво в земята, а на лице се виждали неговите клонове и неговите цветове.

Ето защо никой не си е дал труда да проучи същността му, за да види, че то е било по природата си социално учение срещу средновековното робство. Изрично доказателство за тая социална същност на богомилството е фактът, че то е намерило почва за разпространението си в цяла феодална Европа. До каква степен богомолската ерес е успяла да се разрастне през средните векове, свидетелствува обстоятелството, че богомилите за Франция, за Бъллария, за Кроация и за Далмация са имали дори свой папа, антипапа на римския, с безчислено множество църкви във всички страни на Европа.

В 1167г. в Сент Феликс де Гарамон, е имало събор на богомилските епископи, под председателството на богомилския папа, българин. Съборът е бил свикан, за да разграничи областите на всички епископи. В същото време, обаче, той е бил една внушителна демонстрация на богомилската сила и на богомилската вяра в бъдещото всеземночеловеческо общиарство, при пълно равенство и при пълно братство, което богомилите проповядали.

Специално за България, богомилството, макар и противохристиянско, е било търпяно и е било правилно оценявано само от цар Иван Асен II , благодарение на което тогавашното Велико Българско царство е било царство на истинско вътрешно братство, без неправди и без насилия.

2  3  4  5  6  7  8  9  10

 

 

Б О Г О М И Л

 

2  3  4  5  6  7  8  9  10

 

 

 

Б О Г О М И Л

Според етап 36 на част I от богомилското учение, Богомил е бил от знатен български болярски род, пръв учен и царски законовед при царуването на Петър (927 г.– 978г.). Някои учени считат дори, че и самият Богомил е от Петровия род.

Знае се, във всеки случай, че Богомол, като византийски възпитаник, е бил пъв тълкувател на християноучението, току що въвеждано тогава, и като такъв, по царска заповед е трябвало да приеме апостолството за разпространение на новата религия в цялото Българско царство, обширно и велико в онази епоха.

В него време, обаче, всред българските селяни съществувало брожение срещу болярите за възвръщане на земите и за равноправие.

Селяните, които били роби на болярите тогава, са се придържали към своето древно учение за общиарското равноправие между хората, покровителствано от всички небесни и земни сили, и са искали да обработват общо земите си и да се ползват равноправно от доходите им, както е било при дедите им и при прадедите им в по-раншните Български ханства.

Не е мъчно да се разбере, че това учение за равноправие не е било в хармония с християноучението, налагано със сила от царската власт и от болярите през него време.

Поставен да избира между едното и другото, Богомил у когото е пламтяло чувството на обществената правда, взел страната на селяните. Той дори застанал начело на тяхното движение и се заел да пресъздаде старинния им мироглед, т.е. учението за творческото общиарско равноправие, за творческата и разрушителната сили във всемира и за всеземночеловеческото творчество, което не може да почива нито на робството, нито на завоеванията, нито на каквито и да било вероучения, които затвърдяват человеческото неравенство.

Така Богомил се обявява против християнството, пригодено към царската власт, създава ново учение с всеземночеловеческо предназначение, състоящо се от две чести:

ЧАСТ ПЪРВА: Мировъзрение – за сътворението на света в VI глави и 36 етапа.

ЧАСТ ВТОРА: Учение за живота – повели в VI глави и 36 части.

След това Богомил се отказал от имотите, на които като болярин имал право, и наметнал кърваво-червена тога, наметвана тогава в България на всеки роб осъден на смърт. По този начин Богомил се обявил за самоприел смъртта, която е очаквала в онова време всеки възстанал против господарите в Българското царство и тръгнал да проповядва своето учение.

То представлявало не само едно възвестяване на творческите и разрушителните сили които движат всемира и на които е подчинен и човекът, но в него е била провъзгласена и всеземночеловеческата общиария, всеземночеловеческото общожитие при всечеловеческо равенство и всечеловеческо братство, без лична собственост, без разни царства, без господари и без роби в което се е състояла и силата му за да се разпространи не само в България на и цяла Европа.

Че Богомил е бил голям учен, писател и философ, това показват и първите негови ученици: Поп Йеремия, също писател и пояснител на богомилското учение; Поп Василий, учен врач (лекар), изгорен жив по заповад на византийския император Василий Комнен (1082г.-1118г.).

След тях: Константин Хризомал, също писател, написал не само учението на богомилите в достъпна форма, но и други богомилски книги, изгорени публични през 1140-та година; Много други учени и философи като Магове (епископи) и проповедници на богомилското движение из разните страни на Европа.

Презвитер Козма пише за Богомила и богомилите следното: “Случи се, че в българска земя, в годините на правоверния цар Петър, се яви поп на име Богомил, който най-напред започна да разпространява ерес в българската земя. Неговите последователи учат народа да не се подчинява на господарите си, хулят богатите, укоряват болярите и вменяват в обязаност на всеки слуга да откаже да работи за своя господар”.

Тази бележка на презвитер Козма достатъчно ясно говори за точността и същността на Богомиловото учение, такова, каквото тук го предаваме, а що се отнася за личността на Богомила, която учените Иречек, Ягич, Осокин, Пипин и други я оспорват като действителна и я смесват с поп Йеремия. Сам презвитер Козма, съвременник на Богомила, ги опровергава с горната бележка в беседата си против богомилите.

Че Богомил е бил действителна личност, това се потвърждава и от синодика на цар Борила през 1211-та година, в който синодик се говори изрично за Богомила като историческо лице и създател на богомилското учение.

Легендата, че Богомил е родом от село Богомила при Бабуна планина в Македония, гдето е и умрял, не почива на истината.

Съществующето черковище в село Богомила, като надгробие на Богомила, ще е вероятно такова върху гроба на някой богомилски Маг, който е бил като духовен началник на богомилите в тази област, която поради засиленото богомилство из нея, се е наричала Богомилско поле, отбелязано от Вилхелм Турски в неговите спомени за първия кръстоносен поход (1096г.).

От где точно е родом, обаче, Богомил и где точно е починал, положителни данни за това нямаме.

Истината за Боян Мага

2  3  4  5  6  7  8  9  10

 

 

 

 

Бележка от Сдружение “Азът на българите – ДЕН” – Стара Загора.

 

2  3  4  5  6  7  8  9  10

 

 

Бележка от Сдружение “Азът на българите – ДЕН” – Стара Загора.

В личната библиотека на старозагорец открихме екземпляр от книгата Богомилското движение, издаден през 1935г. от Антон Глогов от Етрополе. Книгата съдържа описание на живота и учението на богомилите. Усилията, които направихме да открием наследниците на Антон Глогов в Етрополе, се оказаха напразни.

През 1999г. успяхме да открием втори екземпляр от книгата, издание 1943г., което е притежание на известната художничка Весела Цицелкова от София. Това ни даде възможност да попълним липсващите страници. Двата екземпляря са идентични по текст и се различават само по предисловията и кориците. В изданието от 1935г. са поместени писма на римския папа, професор Полоска от Франкфурт на Майн и от професор Ф. Маклер от Париж.

За да получи читателя пълна представа, ние поместваме предисловията и на двете издания.

На гърба на това издание са заснети кориците на изданията от 1935 и 1943 години.

2  3  4  5  6  7  8  9  10

ПРЕДНА КОРИЦА

ЗАДНА КОРИЦА

Отговор от Ватикана в Рим с дата 17 Декември 1931 г.

Отговор  от Професор доктор Полоскъ, във Франк фурт на Майн с дата 26 Октомври 1931 г.

Отговор от Професор Ф. Маклеръ, в Парижъ с дата 17 Юлий 1932 г.