К О Д Е К С
БЪЛГАРСКИ БОГОМИЛСКИ СЕМЕЕН СЪЮЗ
(ББСС)
1 РАЗДЕЛ I
2 РАЗДЕЛ II
3 РАЗДЕЛ III
4 РАЗДЕЛ IV
5 РАЗДЕЛ V
6 РАЗДЕЛ VI
7 РАЗДЕЛ VII
8 РАЗДЕЛ VIII
9 РАЗДЕЛ IX
10 РАЗДЕЛ X
Приносът на богомилите за създаването на Цивилизацията
От прахта на историята и пепелта на останките на средновековието до наши дни едва-едва и от време на време блясва лъч информация за духовния свят на праотците.
От богатата библиотека на българските средновековни книжовни школи са останали оскъдни, твърде малко писмени паметници от тях.
А истинско чудо се случва, когато от някъде проблесне лъч от някой апокриф за теологичната мисъл на предвестниците на нашия и европейския ренесанс- богомилите!
През ХI-XII в. В България се появява богомилството.
„Българската ерес“ (Bulgarorum haeresis) се разпространява из цяла Европа доста бързо, като се има пред вид състоянието на връзките между отделните селища и държаво през Средновековието.
Далече преди Реформаторството те създават свои школи, университети, в които преподават българската космогония, Христовото учение, мъдростта на древните народи.
Богомилството е противовес на църковните догматични тълкувания и налагани канони превърнали Христовото учение в мрачен фанатизъм, жестокост и духовен мрак под безмилостната власт на църковната инквизиция на папите.
Мъченията и издевателствата, на които са подложени богомилите едва ли имат аналог в „християнските” църкви.
За европейските властници през Средновековието думата “българин” се превръща в синоним на опасна ерес, вещаеща край на католическата църковна доминация.
Но неугасимият българският дух, потъпкван по нашите земи и от служителите на православната църква, и от мюсюлманската власт на падишаха, запалва на Запад невиждан пожар, който предизвиква Хуманизма, Ренесанса, Реформацията и Великата френска революция, които оформиха основите на днешния свят.
Лозунгът на тази революция “равенство, братство, свобода” по същество е български, богомилски.
“…А в четвъртия ден Господ създаде звездите да красят твърдината небесна и да бъдат знамение за векове и народи. Седем едри звезди сътвори Предвечният и седем области от небето им повери.”
“И вложи Творецът седем духа в седемте светила, та седем ангела се родиха. И повери на всеки ангел да води по един от седемте народа.”
“И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тези народи, та всеки народ имаше по два ангела: eдин – да го води, а друг – да го пази.”
“Слънцето разпери криле над Египет, Месечината над Междуречието, Вечерницата спря над Гърция, Звездата на пратеника покори с лъжи Юдея, Звездата на бранника – Рим, а Звездата на отшелника – Константинопол.”
“А народите не се бяха родили още на земята, но те живееха в чертозите на Господнята Всемъдрост.”
“И всички народи получиха от Вечния по един звезден дух – само над България тъмнееше мрачина и звезден ангел не развя криле над нея.”
“И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имаха другар, а той нямаше. И с плач поиска от Бога Твореца, ала нямаше вече звезда и звезден дух.”
“Духна тогава Бог в простора и осени с божествено мановение Млечния път, та рой светли ангели се родиха там и повели Бог Млечния път да властва над България.”
“И превратна бе участта на Египет, умряха двата народа близнаци в Междуречието, изгоря Елада, погина Юдея, разсипа се Рим, само Константинопол и България останаха.”
“…Но този, що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят Константинопол навсякъде, а България като огнена птица ще се възражда из собствената си пепел, та докрай на вековете ще пребъде.”
“Защото гаснат звездите една по една. Ала Божият пояс ще свети вечно – и Млечния път ще бъде светъл саван над мъртвата вселена…”
Това е духовният мир съчетан с познанията за материалната и духовна история и битие на човечеството, които са пресъздадени чрез мисълта на един от най-издигнатите български интелектуални пастири преди хилядолетие и повече- богомилския жрец Петър Осоговец.
Годината е „лето 956 от Христа”.
Да. Елада я няма. България и Рим са все още тук, на земята!
Радослав Михайлов