Автор: Бойко Михайлов
РАЗДЕЛ II
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
РАЗДЕЛ II
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ББСС
1.ББСС защитава интересите на семейството във всичките им измерения, по всяко време и на всяко място на територията на България и извън нея.
2.ББСС не е антипартийна организация.
3.ББСС работи за изграждане на гражданско общество с високи морални принципи и пряко демократични ценности.
4.ББСС ще се бори за максимално участие на гражданите в управлението на страната, чрез обединените усилия на семействата.
5.ББСС ще отстоява, съхранява и обогатява хилядолетните семейни ценности създадени от многовековния българския народ.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
РАЗДЕЛ I
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
РАЗДЕЛ I
ХАРАКТЕР НА ББСС
1.ББСС е доброволно гражданско сдружение на семействата в България.
2.Сдружението се формира само и единствено на семеен принцип.
3.Член на ББСС може да бъде всяко семейство знаещо писмено и говоримо български език (за малките деца, които още не са навършили години за обучение, това не важи), знае българската история, има само българско гражданство, плаща данъците си в България, признава България за своя РОДИНА и изповядващо източно православно християнство. ДА БЪДЕ СПАЗЕН ДРEВНИЯ БЪЛГАРСКИ ПРИНЦИП – ЕДИН НАРОД, ЕДИН ЕЗИК, ЕДНА РЕЛИГИЯ – СИЛНА ДЪРЖАВА.
4.Членството в ББСС е винаги колективно. Личността е член на ББСС само посредством семейството.
5.Членството е условно лично само когато семейството е едночленно.
6.Семейният принцип е единствен критерий за членство в ББСС, т.е. българското семейство. ЗАЩОТО САМО ЗДРАВИ СЕМЕЙСТВА СА ГАРАНТ ЗА СИЛНА И СПЛОТЕНА ДЪРЖАВА.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Б Ъ Л Г А Р И Я Д Н Е С К Ъ Д Е Е И З Х О Д А
Б Ъ Л Г А Р И Я Д Н Е С К Ъ Д Е Е И З Х О Д А
I.Форма на държавно управление
II. Най-големият обществен дефицит
III. България на международната сцена
IV. Проблеми на националната сигурност на България.
V. Икономиката на България.
VI. Какво може да се направи в рамките на съществуващата законова, правна и държавна уредба.
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
8.БЪЛГАРИЯ ДНЕС
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
Извадки от „Тайните протоколи на сионските мъдреци“
ПРОТОКОЛ №20
ЮДЕЙСКАТА ФИНАНСОВА ПРОГРАМА
Днес ще разгледам финансовата програма, която бях отложил за в края на доклада си. Това е най-трудният, заключителният пункт в нашите планове. Ако си спомняте, аз по-рано със загатвания ви говорих, че успехът на нашите действия се разрешава от цифрите на парите.
Когато вземем властта, неотговорното ни правителство от чувство за самосъхранение ще избягва чувствително да обременява народните маси с налози; то няма да забравя, че трябва да играе ролята на баща и покровител. Понеже държавната организация струва скъпо, а нужните средства трябва да се намерят, то ще трябва да пипа особено грижливо, когато разрешава въпроса за равновесието в тази материя.
ПРОГРЕСИВЕН НАЛОГ ВЪРХУ БОГАТСТВАТА
Нашето управление, в което монархът ще има узаконената функция, че е собственик на всичко, което се намира в държавата – нещо, което лесно може да се проведе и на дело – ще може по законен ред да изземе всички суми, необходими за правилното парично обръщение в държавата. Ето защо, покритието на държавния фиск, чрез прогресивния данък върху имотите, ще даде най-сигурни резултати. Данъците ще се изчисляват върху определен процент на имота и изплащат без притеснения и разорение на гражданите. Богатите ще трябва да съзнаят, че е в техен интерес за представят част от своите излишъци в полза на държавата, която им гарантира владението на останалите имущества и правото на честна печалба. Казвам „честна печалба“, понеже учреденият със закон контрол над богатствата ще отстрани грабежите.
Тази социална реформа трябва да дойде от горе, защото времето й настъпва. Тя е необходима, за да има мир. Да се събират данъци от сиромаха, ще рече да се сее семето на революцията; то е в ущърб на държавата, която не бива заради дребното да губи голямото. Независимо от това, щом капиталистите се обложат както трябва, ще се прекрати и натрупването на богатства в частни ръце. Сега ние натрупахме капиталите в частни ръце, с цел да ги противопоставим на правителствената сила на гоите — на държавните им финанси.
ДАНЪЦИ
Данък, който се увеличава прогресивно на големината на капитала, ще даде много по-голям приход, отколкото сегашният, почти еднакъв процент, поголовен данък. Последният за нас сега е потребен само за да предизвикваме всред гоите вълнения и недоволства.
Силата, на която нашият монарх ще се опира, се състои в равновесието между богатствата на гражданите и задълженията им към държавата, което е и гаранция за мира. Това равновесие и този мир ще се постигнат, когато капиталистите отстъпят част от своите доходи. С това те ще осигурят правилния ход на държавната машина. Държавните разходи трябва да се посрещат от ония, които могат безболезнено да ги понесат и от които има какво да се вземе.
С една такава мярка ще се премахне ненавистта към богатия, в когото бедния вижда финансовия крепител на държавата, пазителя на мира и на благоденствието. За бедния ще бъде ясно, че богатият е, който дава нужните средства, за да има ред в страната. А за да не бъдат интелигентните богати платци много огорчени от новите данъци, ще им се дават подробни отчети за назначението, което ще имат тези данъци. Разбира се, такива отчети няма да се дават и за сумите, които отиват за нуждите на трона и на административните учреждения.
Монархът не ще има собствено имущество, щом всичко, което се намира в държавата, представлява неговото притежание. Иначе би се получило противоречие. Фактът, че монархът има собствени средства, дава основание да се отрича правото му на собственост върху всеобщото владение.
Наследниците на монарха ще се издържат на държавни средства. Всички други негови сродници трябва или да се поставят в редовете на държавните служители, или сами да се трудят да получат право на собственост. Привилегията на царската кръв не може да служи за разхищение на държавната хазна.
При всички парични сделки: купуване, продаване, получаване пари или наследство, ще се плаща прогресивен гербов налог.
Ако някой укрие, че е продал правото си на собственост, все едно – парична или друга, и това се узнае, на виновника ще се наложи да плати процент от скритата стойност и глоба в размер, съобразен с продължителността на времето, през което е укривал извършената сделка.
Разписките за всички парични сделки и покупки трябва в срок на една неделя да се представят в местното данъчно управление, с означение на името, фамилията и постоянното местожителство на бившия и новия собственик на имуществото. Това прехвърляне, което трябва да бъда поименно, ще се обложи със сума, която да бъде по-голяма от обикновените разходи, които са свързани с покупката и продажбата и което ще се плаща само в гербов налог при определен процент. Направете сметка колко пъти тези налози ще надминат приходите на гоевските държави.
ДЪРЖАВНА КАСА
Фондовата каса на държавата трябва да съдържа определено количество запасни суми. Всичко, каквото се събере повече от това количество, трябва да се пусне в обръщение. С тези пуснати суми ще се организират обществените предприятия. Понеже инициативата за тези предприятия ще излиза от държавата, то тя здраво ще привърже работническата класа към владетелите. Една част от тези суми ще се дава като награда за изобретателност и производство.
НАЗНАЧЕНИЕ НА ПАРИТЕ
По никакъв начин в държавната каса не бива да се държат, макар и една седмица, по-големи суми отколкото след строг разчет са определени. Парите съществуват, за да бъдат винаги в обръщение. Всеки техен застой се отразява гибелно върху хода на държавния механизъм, на който те служат като смазочно средство; застоят им може да спре правилния ход на този механизъм.
ПРОЦЕНТНИТЕ ЦЕННИ КНИЖА ПРЕДИЗВИКВАТ ЗАСТОЙ.
Заменянето на част от монетния знак с процентни книжа предизвиква точно такъв застой. Последствията от подобни мерки сега вече достатъчно се забелязват.
ТОЧНИ И ЯСНИ МЕСЕЧНИ ДЪРЖАВНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ
Ние ще уредим така добре отчетността, че всеки път, когато владетелят пожелае, ще може да има на ръце пълния отчет за държавните приходи и разходи, разбира се, с изключение на текущия несъставен месечен отчет и на предидущия, който още не може да бъде представен.
ВЛАДЕТЕЛЯТ ЩЕ КОНТРОЛИРА ФИНАНСИТЕ.
Единственото лице, което няма интерес да се разграбват държавните средства, това е техният собственик – владетелят. Ето защо неговият контрол ще отстрани всяка възможност за загуби, прахосвания или кражби.
За да може владетелят да има време за контрол и творческа работа, ще се прекратят всички официални представления и приеми, които се правят само от етикет и му отнемат драгоценното време. Тогава неговата власт не ще бъде вече раздробена между случайно издигнати гои, които обкръжават престола му, не защото ги е грижа за държавните интереси, а за лични сметки, блясък и разкош.
ЮДЕИТЕ СЪЗДАВАТ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ КРИЗИ И ПРИНУЖДАВАТ ПРАВИТЕЛСТВАТА ДА ПРАВЯТ ДЪРЖАВНИ ЗАЕМИ.
Ние създадохме всред гоите икономически кризи с единствена цел да извадим парите от обръщение. Така се блокираха грамадни частни капитали, гражданите изтеглиха от държавните банки парите си и държавите биваха принудени да се обръщат към капиталистите за заеми. Тези заеми отегчават държавните финанси с плащането на проценти и ги поставят в зависимост от кредиторите. Капиталистите отнеха индустрията от ръцете на занаятчиите и я съсредоточиха в свои ръце. Така те изсмукаха всичките народни сокове, а с това и държавните.
КОЛИЧЕСТВО НА ПАРИТЕ
Количеството на парите, които сега се пущат в обръщение, не съответстват на нуждите на живота и не може да задоволи нуждите на работниците. Количеството на парите трябва да е съобразено с прираста на населението; при това трябва да се броят и децата като потребители още от деня на раждането им. Своевременни ревизии и решения за пускане на пари представляват съществен въпрос, който има значение за целия свят.
ЗЛАТНАТА ВАЛУТА
Вие знаете, че златната валута е била гибел за всички държави, които са я приели, защото тя не може да задоволи необходимостта от пари, още повече, че ние се постарахме да изтеглим колкото е възможно повече злато от обръщение.
ТРУДОВАТА ВАЛУТА
Ние трябва да въведем валута равна на стойността на работната сила, безразлично дали тази валута ще бъде книжна или монетна. Ние ще пускаме в обръщение пари в количество, съобразено с нормалните нужди на всички поданици, като увеличаваме това количество съобразно прираста на населението. С тези сметки се занимава всяка административна област.
БЮДЖЕТЪТ
За да не стават задръжки при отпускането на пари за държавни нужди, владетелят ще определя с указ размера на сумите и срока, за който се отпускат. С това ще се отстрани възможността дадено министерство да фаворизира едни учреждения в ущърб на други. Бюджетните приходи и разходи ще се водят паралелно, едни до други, за да се вижда във всеки момент движението и състоянието на сумите в касата.
Реформите и принципите, които проектираме да прокараме в гоевските финансови учреждения, ще облечем в такива форми, че те няма да разтревожат никого. Ние ще посочим, че тези реформи са необходими, вследствие на страшната анархия, създадена от ред финансови безпорядъци. Ние ще изтъкнем, че главният безпорядък произлиза от това, че у тях започват с гласуването на един бюджет, който от година на година постоянно нараства и то по следната причина: с този бюджет те изкарват до средата на годината; после искат допълнителен бюджет, който изразходват за три месеца, а след това пък искат ликвидационен бюджет. Но понеже бюджетът за следващата година се гласува съобразно общия баланс, то ежегодното отдалечаване от нормата чувствително се увеличава, вследствие на което годишният бюджет се утроява за период от десет години. Благодарение на тази практика, която е резултат на безгрижие в гоевските държави, касите им са опустели. Заемите, падежът на които настъпва след това, дообират и останалото и довеждат гоевските държави до разорение. Вие отлично знаете, че ние не можем да въведем у нас такава финансова неуредица, каквато сме внушили на гоите.
ДЪРЖАВНИ ЗАЕМИ: ВЪНШНИ И ВЪ ТРЕШНИ
Всеки заем е доказателство за държавно безсилие и неразбиране на държавните работи. Заемите висят над главите на управниците като дамоклев меч и ги принуждават вместо да събират от поданиците си временни налози, да идат с протегнати ръце да просят милостиня от нашите банкери. Външните заеми са пиявици, които никой не може да откъсне от държавното тяло, ако те сами не паднат, или държавата сама не ги отхвърли. Но гоевските държави не ги откъсват, а ги залепят на себе си, и затова неизбежно ще загинат по собствена вина.
В същност, каквото представлява сам по себе си обикновеният заем, това е и външният заем. Заемът е пускане на държавни полици, които имат едно процентно задължение, съразмерно със сумата на взетия капитал. Ако заемът се плаща с лихва 5%, то след 20 години държавата изплаща лихви, които достигат размера на направения заем. За срок от 40 години тя плаща лихви два пъти повече от самия заем; за 60 години – три пъти повече, а дългът все си остава непокрит.
ВЪНШНИТЕ ДЪРЖАВНИ ЗАЕМИ СА ПО ЮДЕЙСКО ВНУШЕНИЕ, ЗА ЮДЕЙСКИ ИНТЕРЕСИ.
От тази равносметка става очевидно, че държавата при поголовния данък взема последните стотинки на бедняците данъкоплатци, за да изплаща задълженията си по заеми към чуждестранните банкери, вместо да събере тези стотинки за своите нужди, без да плаща проценти.
Докато заемите бяха вътрешни, гоите само преместваха парите от джоба на бедните в джобовете на богатите. Но когато ние чрез подкуп на тези, които ни трябваха, накарахме гоите да правят външни заеми, всичките държавни богатства потекоха в нашите каси и всички гои почнаха да ни плащат данък за поданство.
Ако лекомислието на гоевските владетели към държавните работи, продажността на министрите и невежеството на финансовите управници задължиха държавите с неизплатими дългове към нашите банкери, ние трябва да знаем, че този успех ни е коствал не малко труд и пари.
ЕДНО-ПРОЦЕНТОВА СЕРИЯ
Ние няма да допуснем да се застояват парите, затова не ще имаме държавни процентни книжа, освен еднопроцентната серия, която не ще даде на пиявиците да изсмукват държавната мощ. Правото да пускат в обръщение процентни книжа, ще бъде предоставено изключително на индустриалните дружества, на които не ще бъде трудно от своите печалби да плащат на държавата проценти. Държавата няма да спекулира с парите, както това правят тези дружества. С парите тя ще посреща своите разходи, а не ще прави търговски сделки.
ИНДУСТРИАЛНИ ЦЕННИ КНИЖА
Индустриалните ценни книжа ще се купуват и от държавата, която от длъжник, какъвто е сега, поради големите си задължения, ще се превърне в заемодавец, защото от това ще има печалба. С тази мярка ще с е прекрати застояването на парите. Тунеядството и мързелът у гоите бяха полезни за нас, докато те управляваха, но са нежелателни за нашето управление.
Колко е голямо недомислието на чисто животинските гоевски мозъци, се вижда от това, че когато те вземаха от нас заеми с проценти, не помисляха, че същите тези пари, увеличени с процента, ще трябва да ги вадят из своите държавни джобове, за да се разплащат с нас. Не беше ли много по-просто да вземат нужните им пари направо от своите поданици.
Гениалността на нашия ненадминат ум се прояви в това, че съумяхме да представим на гоите работата със заемите така, че те дори видяха в тях изгоди за себе си.
ЮДЕЙСКА ФИНАНСОВА ПОЛИТИКА
Нашата финансова политика, която ние, когато му дойде времето, ще представим на гоите под светлината на вековни опити, правени над техните държави, ще се отличава със своята яснота и определеност. Тя нагледно ще убеди всички в ползата на нашите нововъведения. Тя ще сложи край на злоупотребите, чрез които властвахме над гоите, но злоупотреби не ще допуснем в нашето царство.
Ние ще нагласим отчетната си система така, че който и да било от управниците, от най-големия до най-дребния чиновник, да няма възможност без да бъде забелязан, да изтегли дори и най-малката сума за нещо друго, освен за каквото тя е предназначена, или да я изразходва за друга цел, освен определената в плана.
Не може да се управлява без определен план. И героят, и богаташът ще загинат, ако вървят по неопределен път и с неопределени средства.
СЕГАШНИТЕ УПРАВНИЦИ ОБРЪЩАТ ПОВЕЧЕ ВНИМАНИЕ НА ПАРАДНАТА СТРАНА.
Гоевските управници, на които внушихме церемониални приеми, етикеции и увеселения и отклонихме от сериозните държавни занятия, са в същност завеса за нашето фактическо управление. Отчетите на тези случайни управници се съставят от наши агенти. Тези отчети винаги задоволяват недалновидните умове на гоите. Никой от тези, които четат отчетите и проектите, не питат от къде ще се направят спестяванията и какви нови налози ще се предвидят… Вие знаете къде тази безгрижност заведе гоевските държави, до какво финансово разстройство дойдоха те, въпреки удивителното трудолюбие на техните народи…
ПРОТОКОЛ№21
ВЪТРЕШНИ ЗАЕМИ
Към доклада си от миналото заседание сега ще прибавя подробно обяснение за вътрешните заеми. За външните заеми аз не ще говоря повече, защото е ясно, че те ни храниха с националните сокове на гоевския труд. Когато дойде нашата всемирна държава, те от външни ще се превърнат във вътрешни. Ние се възползвахме от продажността на административните органи и нехайството на управниците, за да получаваме двойни, тройни и по-големи суми, давайки им заеми от натрупаните и съвсем ненужни нам пари. Кой може да направи това по отношение на нас?
Ще изложа след това подробностите на гоевските вътрешни заеми. Обяснявайки, че ще сключват такъв заем, държавите откриват подписка за своите облигации, т.е. за процентните книжа. За да бъдат облигациите достъпни за всички граждани, определят им цена от 100-1000, като правят и отстъпка на първите подписали. На другия ден изкуствено повдигат стойността на облигациите, в резултат на което всички се хвърлят да записват суми за заема. В продължение на няколко дни касите на държавната хазна се препълват, но, разбира се, и скоро се изпразват, защото парите ще отиде за нуждите, които породиха заема. Обикновено гоевските правителства шумно обявяват, че подписката много пъти превишава размера на заема, което произвежда голям ефект и слуги за основание да казват: ето с какво голямо доверие се ползват ценните книжа на правителството.
ПАСИВ И НАЛОЗИ
Щом, обаче, комедията се изиграе, възниква неприятният факт на образувалия се пасив и при това твърде тежък. За да платят процентите на заема, принудени са да прибягват към нови заеми, които не покриват задълженията, а само увеличават общия дълг. А когато кредита се изчерпи, принудени са с нови налози да покриват не заема, а само лихвите му. Тези налози са пасив, употребяван за покриване пак на пасива.
КОНВЕРСИИ
По-нататък настъпва времето на конверсиите, които намаляват лихвите, но не покриват дълговете. Освен това, намалението на лихвите не може да бъде направено без съгласието на заемодавците. При обявяване на конвертирания заем, предлага се на длъжника – държава, да върне парите на тези банкери, които не са съгласни да отстъпят своите ценни книжа срещу новия заем. Ако всички биха изявили подобно несъгласие и биха поискали парите си обратно, то правителствата биха били хванати на собствената си въдица, защото не са в състояние да платят предложените ценни книжа. За наше щастие, несведующите по финансовите работи поданици – гои, всякога са предпочитали загубите от изменение на курса и намаление на процентите при новите условия на заема, с което са давали възможност на правителствата си да отхвърлят от себе си отговорността за пасива от много милиони. В бъдеще при външните дългове конверсии няма да правим и гоевските държави ще бъдат поставени в тежко положение когато си поискаме всички пари обратно.
БАНКРУТИ, ВЗЕМАНЕ ПАРИТЕ НА СПЕСТОВНИТЕ КАСИ
Признато е, че банкрутирането по-добре от всичко друго служи като средство за скъсване на връзките между народите и техните управници.
Обръщам вашето най-голямо внимание не само на тази мисъл, но и на следующето обстоятелство: сега всички вътрешни заеми са се превърнали от консолидирани на летящи дългове, т.е. такива, чиито срокове за изплащане са повече или по-малко близки. Тези дългове се състоят от изразходваните пари на вложителите в спестовните и другите каси. Намирайки се дълго време в разпореждането на правителството, тези фондове се изчерпват за изплащане на лихвите по външните заеми, а вместо тях се влагат суми в размер само на рентата им. Ето тези именно каси покриват всички неуредици в държавните каси на гоите.
ИЗДАВАНЕ НА ПРОМИШЛЕНИ ЦЕННОСТИ
Ние ще заменим борсите с големи държавни кредитни учреждения, назначението на които ще се състои да издават промишлени ценности въз основа на дадени правителствени съображения. Тези учреждения ще бъдат в състояние да изхвърлят на борсата до 500 промишлена книжа за един ден, или да купят толкова. По този начин всички промишлени предприятия ще попаднат под наша зависимост и вие може да си представите каква мощ ще ни даде това.
УНИЩОЖАВАНЕ НА ФОНДОВИТЕ БОРСИ
Когато ние дойдем на световния престол, всички финансови сделки, които не съответстват на нашите интереси, както и всички фондови борси, ще бъдат унищожени без остатък, понеже ние няма да допуснем да се колебае престижа на нашата власт, тъй както се колебаят цените на ефективите. Ние ще определим със закон пълната и фиксирана стойност на ценните книжа поотделно, като се изключи всяка възможност за повишението или понижението им. Повишението винаги дава понижение, което ние винаги използувахме по отношение ефективите на гоите.
ПРОТОКОЛ№22
Във всичко, което дотук ви изложих, аз се постарах да обрисувам тайната на миналото и настоящето, вървейки по потока на великите, идващи в близко бъдеще събития; докладвах ви тайната на законите за нашите отношения към гоите и за финансовите операции. На тази тема ми остава да добавя още малко. В нашите ръце е най-могъщата съвременна сила — златото, с което във всеки момент ние можем да разполагаме от нашите банки и хранилища в неограничено количество.
ЮДЕЙСКИТЕ ЗЛОДЕЯНИЯ СА ОСНОВАТА НА БЪДЕЩОТО ДОБРО.
Още ли има нужда да ви доказвам, че нашето управление е предопределено от Бога?… Мигър с нашето колосално богатство ние не ще можем да докажем, че злото, което толкова векове бяхме принудени да вършим, е служило в края на краищата за истинското благо и за поставяне на всичко в ред? Макар и с известно насилие, но редът ще бъде установен напълно. Тогава ние ще умеем да докажем, че сме наистина благодетели, понеже върнахме на измъчената земя доброто, свободата на личността, спокойствието, мира и достойнството в отношенията на хората. При това ние ще обясним, че свободата не се състои в разпуснатостта, нито правото — в разюздаността; също така достойнството и силата на човека не се състоят в правото на всеки да провъзгласява разрушителни принципи в името на свободата, на съвестта, равенството и други подобни; че свободата на личността далеч не се състои в правото да се интригува и да се безпокоят другите, като се злоупотребява в ораторските качества над вълнуващите се тълпи, а че истинската свобода се състои в неприкосновеността на личността, честността и точното изпълнение на всички закони на обществото; че човешкото достойнство се включва в съзнанието за своите права едновременно със съзнанието за неприкосновеността на правото на другите, а не в неограничени фантазии, бликащи от неудовлетворените нагони на личното „Аз“.
МИСТИЧНОТО ПРЕКЛОНЕНИЕ ПРЕД ЮДЕЙСКАТА ВЛАСТ.
Нашата власт ще се покрие със слава, защото ще бъде могъща; тя ще управлява и ръководи, а не ще се влече след лидери и оратори, крещящи безумни слова, които гоите наричат велики принципи и които по моето убеждение не са нищо друго освен утопии… Нашата власт ще бъде създател на порядъка, в който се заключава и цялото щастие на хората. Ореолът на нашата сила ще внуши на народите мистическо преклонение и благоговение пред властта на Юда над народите. Истинската ни сила няма да има нищо общо с никакво „право“, даже и божествено: никой не ще помисли да предприеме каквото и да било, което би могло и на косъм да докосне нейната мощ.
ПРОТОКОЛ№23
НАМАЛЕНИЕ НА РАЗКОША
За да се научат хората на послушание, трябва да ги приучим към скромност, а за това е необходимо да съкратим промишленото производство на предметите от разкоша. С това ние ще подобрим нравите, деморализирани от съревнованието към разточителство и разкош.
ДРЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Ние ще засилим дребното частно производство, което ще подрони частните капитали на фабрикантите. Това е необходимо още и затова, че фабрикантите, макар не всякога съзнателно, движат мислите на масите против правителството.
Безработицата е най-опасното нещо за правителството. Ние ще ликвидираме този въпрос, щом вземем властта в наши ръце.
ПИЯНСТВОТО ЩЕ БЪДЕ ЗАБРАНЕНО.
Пиянството ще бъде забранено със закон и наказуемо като престъпление против човечността, понеже под влиянието на алкохола хората се превръщат в животни. Поданиците, повтарям още един път, ще се подчиняват сляпо на силата, която е напълно независима от тяхната воля и в която те чувстват меча на собствената си защита и помощта против ударите на социалните камшици… За това е нужно монархът да има ангелска душа, за да виждат в него олицетворение на силна, мощна защита.
СТАРИТЕ ОБЩЕСТВА ЩЕ СЕ ЗАЛЕЯТ С КРЪВ, ЗА ДА СЕ СЪЗДАДЕ ЮДЕЙСКОТО ЦАРСТВО.
Сегашните управници влачат своето съществуване всред деморализираните от нас общества, из средите, на които навсякъде се показват огнените езици на анархизма. Нашият цар, като има пред вид, че гоите отричат божествената сила на властта, е длъжен издъно да раздруса старите общества и да ги пресъздаде, без да се бои, че за това може да се наложи да ги залее със собствената им кръв. Той трябва да ги възкреси, като правилно организирана войска, готова да се бори съзнателно с всяка опасна за държавното тяло зараза.
ЮДЕЙСКИЯТ НАРОД Е БОЖИ ИЗБРАНИК.
Нашият от Бога избран монарх е определен да сломи безумните сили, които се движат от инстинкта, а не от разума, от животинското, а не от човечността. Тези отрицателни сили сега тържествуват. Техни прояви са насилническите правителствени действия, които са логически резултат от гоевските принципи за лична свобода и право. Тези насилия са разрушили всички социални порядки и са разчистили пътя, за да се издигне над тях трона на Юдейския владетел, но те ще престанат в момента на неговото възцаряване. Ние ще изгладим пътя на монарха така, че да няма по него никакви грапавини, и тогава ще можем да кажем на народите: „Благодарете на Бога и се преклонете пред този, който носи на лицето си печата на предопределената власт над хората, на когото сам Иехова е запалил звездата. Никой друг, освен него, не може да ви освободи от безумните сили и злините на живота.“
7.БЪЛГАРИЯ ДНЕС
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
„Всеки път, когато някоя банка даде заем, се появява нов банков кредит, нови влогове, създават се нови пари.“
Греъм Ф. Тауърс, управител, Банка на Канада 1934-54 „Похватът, чрез който банките създават пари, е толкова елементарен, че разумът го отхвърля.“
Джон Кенет Голбрайт, икономист „Разрешете ми да печатам и контролирам парите на даден народ и няма да ме интересува кой пише законите му.“
Мейър Анселм Ротшилд, банкер
От къде идват парите?
Повечето от нас си представят, че Монетният двор печата банкноти и сече монети. Ние смятаме,че парите се създават от правителството. Това е вярно, но само донякъде.
Хартиените и метални символи за стойност, които обикновено наричаме пари, наистина се произвеждат от служба на Федералното правителство, наречена Монетен Двор. Но голямата част от парите в обръщение не се създават в Монетния двор. Създават се всеки ден, в големи количества, от частни корпорации, познати ни като банки.
Ние приемаме, че банките ни заемат парите, поверени им от други вложители. Изглежда очевидно. Но не е вярно.
Всъщност банките не дават парите, които вземаме назаем, от собствените си печалби или от вече вложените по сметки в банката, а направо ги създават от обещанието на длъжника да ги изплати. Подписът на длъжника върху заемните документи представлява задължение да изплати на банката размера на заема плюс лихва, или да загуби къщата, колата, или какъвто актив е заложен като осигуровка. Това е голямо обвързване за длъжника.
Какво изисква същият този подпис от банката?
Банката трябва да призове на бял свят сумата на заема и просто да я запише в сметката на длъжника.
Звучи ви пресилено?
Не може да е истина. Но е точно така.
За да демонстрираме как се е появило това чудо на съвременното банково дело нека проследим една проста история :
ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЛАТАРЯ
В различни времена почти всичко е използвано като пари. То трябвало само да бъде преносимо и достатъчно хора да са повярвали, че ще могат по-късно да го разменят за реални ценни неща като храна, дрехи и подслон. Мидени черупки, какаови зърна, хубави камъчета, дори пера, са били използвани като пари.
Златото и среброто били привлекателни, меки и лесни за обработка и някои цивилизации се специализирали в обработката на тези метали. Златарите значително улеснили търговията като отливали монети – стандартни единици от тези метали, чиято тежест и чистота били удостоверени.
За да защити златото си златарят се нуждаел от трезор.
Много скоро неговите съграждани почукали на вратата му, за да наемат място за съхраняване на собствените им монети и ценности.
Не след дълго златарят отдавал под наем всички рафтове на трезора и припечелвал малък доход от това.
Минали години и златарят стигнал до интересно заключение: – вносителите рядко идвали да приберат своето злато и никога не идвали едновременно.
Причината била, че удостоверенията за собственост на златото, които златарят подписвал, се търгували на пазара, сякаш били самото злато.
Тези хартиени пари били много по-удобни от тежките монети и сумите можели просто да бъдат изписвани, вместо с усилия да се броят едно по едно при всяка сделка.
Междувременно златарят имал и друго занимание. Той давал на заем златото си срещу лихва.
Когато удобните пари-разписки станали общоприети, хората, търсещи заем, започнали да го искат под формата на тези разписки, вместо в метал.
С разрастването на индустрията все повече хора искали заеми от златаря. Тогава му дошла още по-добра идея. Той знаел, че много рядко някой от вносителите прибирал златото си и преценил, че би му се разминало, ако дава разписки и за заеми, обезпечени със златото на вносителите си, освен със своето собствено. Стига заемите да бъдат изплащани, и няма да бъдат ощетени.
И златарят, сега вече повече банкер отколкото занаятчия, щял да има много по-голяма печалба, отколкото ако заемаше само собственото си злато.
Години наред златарят се радвал тайно на добри приходи от лихвите, спечелени върху влоговете на всички останали.
Като именит кредитор богатството му нараствало постоянно спря мо това на съгражданите му. И той парадирал с това.
Възникнали подозрения, че харчи влоговете на клиентите си.
Вложителите се събрали и заплашили да приберат златото си, ако златарят не оправдае новото си богатство.
Обратно на очакванията, това не се оказало катастрофа за златаря. Въпреки двойният стандарт, заложен в схемата му, идеята проработила. Вложителите не били загубили нищо. Цялото им злато било на сигурно в трезора. И вместо да изтеглят златото си, вложителите поискали от златаря – вече техен банкер -да подели лихвите с тях.
Така е поставено началото на банкерството.
Банкерът плащал ниски лихви за парите, вложени от хората, които после давал назаем срещу по-високи лихви. Разликата покривала разноските на банката и печалбата й.
Логиката на тази система била проста и изглеждала разумен начин за задоволяване търсенето на кредити.
Банките днес обаче не работят така.
Нашият златар-банкер не бил доволен от приходите, оставащи след подялба на печалбата от лихвите с вложителите.
Търсенето на кредити бързо се увеличава с разпростирането на европейците по целия свят, но заемите, които той можел да дава, били ограничени от количеството злато, което вложителите държали в трезора му.
И тогава му дошла още по-смела идея.
След като никой освен него не знаел какво всъщност има в трезора му, той можел да дава в заем разписки за злато, което дори не е там! Стига всички притежатели на тези разписки да не идват по едно и също време да търсят истинско злато, как може някой да разбере?
Този нов план заработил много добре и банкерът станал чудовищно богат от лихви, изплатени за злато, което не съществува!
Предположението, че банкерът създавал пари от нищото било твърде възмутително, за да може да бъде прието от хората като вярно, така че за дълго време те не се усъмнили.
Но способността да изфабрикува пари главозамаяла банкера… и т.н. и т.н…
/Из филма „Парите като дълг „/
6.БЪЛГАРИЯ ДНЕС
VI. Какво може да се направи в рамките на съществуващата законова, правна и държавна уредба.
1. Въпросът за президентската република.
Ние не правим разлика между държавна и изпълнителна власт.
Най-големият недостатък на сегашното статукво е, че държавната власт е практически изцяло в ръцете на изпълнителната власт, респективно в ръцете на министър председателя. Така практически изпълнителната власт узурпира държавната власт и оставайки безконтролна тя получава възможността да доминира над всички останали власти. Това е все едно изпълнителният директор на една фирма да командва управителния съвет. Това е и основната причина за всичките бъркотии и хаос по време на още незавършилият преход.
Доказано е че най-добрата форма на управление е монархията, защото монархът не може да бъде подкупен.
Най-близо до монархията стои президентската република. Само тя може да въведе ред в безредието, но за това е необходимо Велико народно събрание. На този етап по силите на обикновеното народно събрание е да предостави достатъчно пълномощия на президента за контрол над действията на правителството.
2. Фискална и банкова политика
– Да се въведе със закон еднопроцентов лихвен таван.
– Да се премахне със закон банковата тайна. Логиката на този закон е че няма прозрачно общество, ако дори само една клетка на обществото е непрозрачна. Пък и честните хора нямат причини да се крият. Това е работа на мошениците.
– БНБанка да се постави на пълен контрол и отчет пред Народното събрание.
– Монетния двор да се обособи като напълно самостоятелен субект на директно подчинение на президента. „Сеченето“ на пари трябва да е забранено за банките. Това не е работа на банките. На всяка цена трябва да се отнеме правото на банките да „печатат“ пари. Това е работа само и единствено на държавата. (Знае се че Родшилд не е на същото мнение!)
– Да се пресекат всички възможности банките да „произвеждат“ пари чрез банкови вписвания, чрез които те многократно увеличават реалните налични пари.
– Да се отмени дискриминационният Данък Добавена Стойност – ДДС. Този данък е измислен от гениален мошеник. Чрез него цялата тежест на зареждането на хазната се прехвърля на крайния потребител.
Вместо ДДС да се въведат следните данъци:
– Данък върху основните производствени фондове и данък върху оборотните фондове. Философията на тези данъци е да се стимулира ефективно управление и рационално ползване на производствените фондове.
– Годишен данък върху банковите влогове. Парите са богатство като всяко друго богатство. Върху това богатство трябва да се налага данък както за всяко недвижимо или движимо имущество. Философията на този данък е да се направят парите горещи, да излязат от банковата сфера и да се влеят в производствената сфера за благото на цялото общество, а не банката да създава мъртъв капитал. За да са полезни парите трябва да са в непрекъснато движение.
– Да бъде обложена всяка търговска или банкова сделка, или трансфер.
– Данъкът върху печалбата (както и всички видове данъци) да бъде прогресивен и да се начислява по единна плавна формула, а не по таблица. Богатите трябва да плащат за предоставеното им право да бъдат богати.
– Да се установи пълен контрол върху износа на капитали, за да се прекрати обезкървяването на България. Нашите политици с охота говорят какви пари идват от запада, но нито дума не казват какви пари текат от България към запада и в този смисъл кой кого финансира. А истината е ужасяваща. Както се видя по-горе, българските пари в западните икономики и банки са повече от 100 милиарда долара.
3. Икономика
– •Българската държава трябва по всякакъв позволен и непозволен начин, пряко или непряко, да подпомага и протежира българската икономика. Сегашният европейски лозунг за свободно движение на хора, стоки и капитали не е нищо повече от прикрита и интелигентна протекция на икономиките на бившите (а защо не и сегашни) колонизатори. Достатъчно е да видим само накъде се движат потоците от хора и капитали. България е обезкървена. Човешките загуби на България след разпадането на бившия соцлагер са по-големи от загубите във всички войни в миналото взети заедно.
– Да се създаде фонд за безлихвено финансиране на малки предприятия при максимални протекции и облекчени условия на изплащане. В това направление Турция дава прекрасен пример.
– Да се очистят големите държавни предприятия от кърлежи. Кърлежите са обръч от частни фирми, които ужким обслужват държавната фирма. Всъщност чрез тези фирми става източването на държавните предприятия. Типичен пример е АЕЦ Козлодуй. Вижте колко от тези фирмички са на Христо Ковачки и Иво Прокопиев.
– Да се пристъпи смело към одържавяването на всички инфраструктурни дейности. Нашите политици подскачат като ощипани мадами, когато се постави този въпрос. Отговорът им е „Ама вие комунизъм ли искате.“ Одържавяването не е патент на комунизма. И през царско време нашит железници си бяха БДЖ. Ами вижте какво е положението във Франция, в Англия и тогава коментирайте.
Всички наши министър председатели тържествено заявяваха че държавата е лош стопанин и че трябва да заложим на частната инициатива. Но нали точно тези хора олицетворяват държавата. Нали те всъщност са стопаните на държавата. Всъщност те ни казват „ Ние не сме добри стопани и не ставаме за нищо.“ И въпреки това ние продължаваме да ги търпим. Има ли поне един смелчаг, който да отговори докогеа ще мълчим като РОБИ????
– •Един огромен икономически резерв се крие в рекламите. По принцип рекламите не са полезна информация защото тази информация няма нищо общо с истината. Тяхното предназначение е да обработят съзнанието на купувача и да му внушат че той има въпиюща нужда да купи точно тази стока и никоя друга. В този смисъл те нe само са вредни, но и незаконни, защото са подвеждащи, защото обработват и манипулират човешкото съзнание с непозволени методи и средства, защото в много случаи прекрачват границите на морала и нормите на благоприличие. Спомнете си крилатата рекламна фраза „Какво му трябва на човек-хубава жена и бира!“. Спомнете си филма „Двадесет и петия кадър „.
В икономически аспект рекламите са нещо колосално. По данни от 1990 г. делът на рекламите в цената на стоките е 20%. Съвременните данни показват че този дял значително е нараснал и в днешни дни наближава 50-те процента. Коментарите са излишни. Необходима е законова рамка, която да ограничи до минимум или да забрани изобщо рекламната дейност като ненужен и вреден вид бизнес, който всъщност е форма на преразпределение на националния доход. Една такава стъпка ще има огромно отражение върху цените на стоките и ще доведе до прекратяването на много паразитни и ненужни за обществото дейности.
От информационна гледна точка по принцип рекламата е престъпление, защото по-голямата част от информацията в нея е лъжа.
4. Земеделие
Нашето земеделие вече е преустроено почти само на зърно производство. Унищожени са такива важни направления като животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство и други интензивни направления. Това е главната причина на нашия пазар делът на българските хранителни стоки да не е повече от 10%.
Общото впечатление е че се прави всичко възможно щото България със своите възможности да не се превърне в опасен конкурент на такива държави като Франция, Италия и Испания. Няма друго обяснение за дискриминационното поведение на Брюксел спрямо България. Изглежда че за Брюксел щастието на кокошките е по-важно от нещастието на хората.
– Нашето земеделие няма да се съвземе ако не се вземат мерки за развитие на интензивно селско стопанство. В това отношение съвременните технологии предлагат неограничени възможности. Необходима е само политическа воля.
Много важен момент е че интензивното селско стопанство предлага почти неограничен ресурс на работни места. Да не говорим за неговото демографско значение.
Големият Атанас Буров бе казал: „Ако всяко българско семейство посади поне по един орех, то България може да се изхрани само от износа на орехи.“
– Един жизнено важен въпрос изобщо не стои на вниманието на политиците. Това е въпросът за спасяването на пчелите. Пчелите вече са на път да изчезнат. Ако това се случи, ще настъпи колосално бедствие, което сега изобщо не можем да си представим. Необходимо е незабавно да се приеме закон за опазването на пчелите, в който да намерят място всички аспекти на този проблем. Необходимо е незабавна забрана за ползването на пестициди. И какво ли още не.
5. Образование
Сега нашата образователна система има силно изразена производствена насока. Грубо казано тя не произвежда интелекти. Тя произвежда роботи. Тази едностранчивост удря директно върху интелектуалното равнище на нацията. Нашите ученици се оказват не особено грамотни, а за авторитета на учителя да не говорим. Без да навлизаме в подробности за образователната система можем да кажем че се нуждае от следното:
– Главната задача на образованието е да изгради личности с висок интелект. От човек с висок интелект лесно може да се направи добър специалист. Поради това първото и най-важно ниво на образованието трябва да бъде общообразователното училище до завършването на гимназия. Там трябва да се формира личността.
– След първото ниво следва второто-професионалното ниво на образование. Тук вече се работи със завършени личности, които знаят какво искат и имат волята да го постигнат. Професионалната степен може да даде следните възможности: Едногодишен курс за обучение на работници, двегодишен курс за придобиване на средно специално образование, три годишен курс за полувисше образование и пет годишен курс за висше образование.
5. Здравеопазване
Животът на човека няма цена. Неговата стойност не може да се измерва с пари. На тази философия е базирано конституционното право на безплатно лечение за всеки човек.
Когато се говори за здравеопазване спекулацията е в две диаметрални направления. Първото е че животът няма цена, а второто е че здравеопазването струва много пари. Получава се парадоксалната ситуация, че животът хем няма, хем има цена. Това противоречие може да се реши само ако приемем че животът няма цена в смисъл че той нищо не струва. При тази ситуация е излишно да говорим за здравеопазване, защото такова животно няма.
5.БЪЛГАРИЯ ДНЕС
V. Икономиката на България.
Най-неприятното за българската икономика е че тя е безгръбначна. Основно нашата икономика се крепи на търговия, туризъм, земеделие, но не и на една стабилна, устойчива и развита промишленост, както е в напредналите икономики.
Много хора не са наясно за самата същност на това понятие. Те си въобразяват че главна задача на икономиката е да задоволява потребностите на човека, което е абсолютно невярно. Главната задача на икономиката е да обслужва движението на парите. Тя се интересува само от пари и печалба. Няма значение какъв боклук се произвежда и с какво „качество“. Важното е парите да се въртят.
Ето защо чуждите инвеститори се интересуват преди всичко от нашата евтина работна ръка, особено женската. Те инвестират преди всичко в малки предприятия и най-много в цехове и цехчета за работа на ишлеме. И сега, когато хората се надигнаха на протести, така наречените външни инвеститори заплашват, че ще си вдигнат чукалата и ще се изнесат в Азия.
Големите акули пък се занимават със съвсем друг вид „ишлеме“- с концесии за източване на ресурсите на България. Но почти никой не развива машиностроене, електроника, върхови технологии. Необходимо ли е да си обясняваме защо електроразпределителните дружества са се настанили точно там, дето се прибират парите.
По този въпрос има една крилата фраза на Александър Стамболийски: „Чужда ръка гръб не търка, ами кожа свлича!“
Изводът е, че ако страната не впрегне в правилната посока собствените си ресурси, от тази ситуация няма изход. Някой ще попита къде са тия собствени ресурси. Има отговор на този въпрос. От 1980г. до 1990г. на запад са изнесени 27 милиарда долара. По времето на Иван Костов по западни данни са изнесени 10-15 милиарда долара. Вероятно соцправителствата не са останали назад което означава нови 30 милиарда долари. В офшорките са скрити около 15 милиарда евро. В момента спестяванията на българите в банките са около 35 милиарда лева. Кой и защо казва, че България е малка страна и няма ресурс да се оправи сама.
4.БЪЛГАРИЯ ДНЕС
IV. Проблеми на националната сигурност на България.
По „неизвестни“ причини досега никой политик не си е направил труда да дефинира и подреди главните въпроси на националната сигурност. Над този въпрос и сега тежи някакво неизвестно табу. По наше мнение главните въпроси на националната сигурност на България са следните:
1. Колониалният статут на България. Всъщност тук на преден план стои проблемът за независимостта на страната.
2. Ужасяващо социално разслоение на бедни и богати. Не повече от 5 процента от населението на страната владее повече от 95 процента от богатството на страната. Новата българска буржоазия не е национално отговорна. Именно заради това България е най-бедната страна на Евросъюза, а северозападната България е най-бедният регион на България.
Това е главният източник на социално напрежение. Това е бомба със закъснител, която рано или късно ще избухне и ще помете всичко.
3. Демографският срив на българският етнос в България. Този процес има характеристиките на обезбългаряване на България. Нека не забравяме, че навремето Иван Костов заяви че в България има място за не повече от 5 милиона народ. Явно като съавтор на планът Ран-Ът той е знаел какво казва, защото неговата прогноза вече се сбъдва. Но надали това е само една прогноза.
4. Демографският взрив на циганския етнос в България. Над този въпрос никой не си прави труда да се замисли. Но циганите отдавна са го осъзнали и то много добре. Ето какво казват те:
„Ние ще ви победим чрез висока раждаемост“ „Когато бъгарете
загубат властта, турците че командват, а бъгарете че работат. Циганите че бъдат надзиратели, а евреите че ги дават парите“.
5. Не на последно място в приоритетите на националната сигурност стои въпросът за агресивните намерения и поведението на Турция спрямо България.
Турската преса публикува карта на т.н. „Нова Турция“ Ето я по-долу:
6. Изкупуването на българската земя от чужденци. Най-големите купувачи са турци и евреи. Въпросът е какво ще представлява България, ако нейната земя е собственост на чужденци и на тази земя ще има ли изобщо България.
7. Много съществен е въпросът за преглед, реорганизация и преустройване на службите за национална сигурност в съответствие с потребностите на България. Особено важен момент е почистването на службите от агенти на чужди разузнавания, независимо дали те са приятелски или не. При сегашната ситуация е съмнително дали тези служби имат нещо общо с нашата националната сигурност.
8. Да се преустрои на съвършено нови основи дейността на службите за борба с организираната престъпност. Да не се забравя че полицаят и престъпникът, че мафиотът и антимафиотът са огледални образи. Това е главната предпоставка за превръщането на службите за борба с организираната престъпност в генерален щаб на мафията.
9. Самочувствието на софиянци, че София е България и България е София. Този проблем не е от вчера. Той е породен от уродливата схема на развитие на производителните сили, икономиката, обществения и културен живот в географски план. Всичко е съсредоточено в София, Пловдив, Варна и Бургас. Много райони на страната са обезлюдени и превърнати в икономическа пустиня. „Интелигентните“ протести през Юни 2013 година са прекрасен пример за бездната която стои между метрополия и провинция, между бедни и богати. Пряко доказателство за това твърдение е, че по данни на туристическия бизнес за почивка през лятото на 2013 година един софиянец заделя 1200 лева, а един гражданин от малките градове-550 лева. За селата няма данни, защото най вероятно е тази сума да е равна на нула.
Недостойно е 20, 30, 40, дори и 100 хиляди софиянци да заявяват „ние сме народът на България, ние сме интелектът на България“, защото това просто не е вярно.
3.БЪЛГАРИЯ ДНЕС (ИМА ЛИ ИЗХОД)
III. България на международната сцена
България се гордее със статута си на равноправен член на европейския съюз. Но дали наистина това поведение е оправдано.
Досегашната практика показва, че в много направления Европа прилага спрямо нас двойни стандарти. Ние забравяме, че Обединена Европа всъщност се олицетворява от бившите колонизатори като Англия, Франция, Испания, Италия, Германия, Белгия, Холандия. Ние забравяме че Европа е студенокръвна и каменно сърдечна, че никак не я интересуват нашите проблеми. Примерно нашите земеделци получават двойно по-малко субсидии от техните западни партньори. Така те нямат никакъв шанс да се изравнят с техните колеги и конкуренти. (Кога че ги стигнем….?!)
Напоследък се оказва че нашите гастарбайтери са „много сериозна заплаха“ за западните икономики. Десетки милиони българи и румънци щели да залеят западните трудови пазари. Учат ни как да се оправяме с циганите, но те ни показват как. Направо ги гонят от техните държави. Но не правят същото с грамотните българи, които там са много повече от милион.
Много западняци не се притесняват да наричат България бананова република.
Западните дипломати и особено американците не се притесняват грубо да се намесват във вътрешните работи на България. А нашите политици умират от страх да не би по някой въпрос Брюксел да им се скара за нещо.
Всичко това води до заключението, че дефакто в международен план България има статут на заден двор или на колония.
Днешната картина беше точно прогнозирана още през 1990-та година на страниците на тогавашния печат от известния наш архитект Генчев. Тя е резултат от споразумение между САЩ и Русия за разпределение на сфери на влияние. В това споразумение се е предвиждало България да бъде голо поле, каквато наистина е сега.