Космичният код на Омуртаг

Загадките на Мадарския Конник

Свещената земя Мадара – Плиска“, филм на Христо Смоленов

Корените на света – част първа

Потопа в Черно море и тайните на Варненската цивилизация

Историята, която крият от нас! БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВИ ПРЕДИ 681г. до 2137г.пр.хр.

Публикувано на 12:06, 04 Март 2016

„Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът“ Магнус Феликс Енодий, 486 г.епископ на Павия (Италия), летописец, автор на над 500 произведения

Едва ли има на света друг народ, който така слабо да познава своята история.

Ние имаме големи учени историци, издадени са монументални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните, а учебниците по история са написани толкова скучно, сякаш авторите им са имали едничката цел: да накарат българчетата, още едва проходили, да намразят историята на своя народ – и за съжаление, тази цел е вече почти постигната.

От друга страна това незнание се дължи и на многократното пренаписване на историята, нагаждайки я всеки път към интересите на властващата политическа сила,раболепно угаждаща на чужди интереси (Демоничната империя САЩ и Европейския Съюз) , та човек не само ще се обърка, но може и да се побърка. Може би причината е по-отчайваща: старата наша история надвишава сегашното ни жалко самочувствие като народ, който е забравил какви са били предците му. Че те не са се примирявали с никакво робско положение до насилственото му покръстване. Който е забравил, че българите са живеели на родове и всеки род е извоювал своето благородство със меч в ръка, срещу неприятеля. И ако това само по себе си не е достатъчно, нека погледнем един от Византийските Тропарх от 999 година: “Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно”

Като народ, който е забравил заръката на Хан Кубрат, на Дякона Левски, Ботев, Вазов, Вапцаров, Смирненски, Яворов и най-вече на Симеон Велики – един народ, един език, една вяра – силна държава.

Тъй или иначе, България е най-старата европейска държава, която не е сменила името си през вековете.

Испания е Испания от 1479, Швейцария е Швейцария от 1291 година, Швеция е Швеция от началото на XI век, Полша е Полша от края на X век, Франция е Франция от 843 година, Англия е Англия от 827, а България е България от 681 година. Така пише в учебниците по история. Така знаех и аз.

Но преди осем години (2008г.) пристигна у нас един унгарски професор да търси надгробната плоча на не знам кой си техен крал, умрял някога в България; плочата я намерихме зазидана в стената на една селска черква и нямаше как да му я дадем, но за утеха го заведохме в кръчмата и там унгарският професор, може би от яд, че не му дадохме тази ценна реликва, или за да изтъкне своя патриотизъм, още преди да пийне от първата ракия, се провикна:

– Как е възможно да броите началото на своята държава от 681 година след Христа, когато още през 2137 година преди Христа сте имали българско царство на север от Китай и по време на слънчевото затъмнение на 22 октомври същата 2137 година преди Христа сте победили китайците, както пишат тъжно техните летописци в хрониките си; победили сте ги, защото китайците били прост народ и се уплашили от затъмнението, а прабългарите знаели предварително за него и нарочно нападнали същия ден; аз, вика унгарецът като отпи от ракията, това го знам, защото покрай тази ваша държава е поминувало и нашето мад­жарско племе, ние, вика, с вас сме от едно коляно и от една кръв; не по друга причина, а за да спасят империята си от неудържимите набези на българите, предвождани от своя хан Тимоти от рода Дуло (от същия род са, както знаете, и Кубрат, и Аспарух, и Крум, и прочие), китайците започнали да строят Великата китайска стена, но не успели още да я довършат и ето ги – българите се задали пак откъм север, тогава китайците качили върху стената китайки-циркаджийки и онези сурови българи, като видели китайките да мятат голи кълки, се прехласнали и докато се прехласвали, китайският мравуняк продължавал да гради нататък стената; като разбрали измамата, прабългарите напопържали китайците, пришпорили конете си и препуснали на запад подир слънцето да търсят края на стената; те препускат, китайците градят, те препускат, китайците градят – така българите стигнали до пустинята Такламахан, напоили конете си в реката Тарим и се разделили на две: едните тръгнали на север, другите – на юг. Ха наздраве!

Тези, дето тръгнали на север, прехвърлили планината Тяншан и нарекли най-високия връх на името на своя бог Тангра – така се казва върхът и досега – Хан Тенгри, а хребета, по който препускали, нарекли на себе си – Болгар; продължили нататък, прекосили планините Памир и Хиндукуш и тук, където сега е северен Афганистан, основали втора държава, наречена също България, но понеже другите народи не можели да произнесат ъ-то във вашия език, наричали държавата ви Балхара (Балх), Болгар или Булгхар, а гърците я наричали Бактра или Бактрия (то аслъ кой може да произнесе правилно името ви: руснаците ви викат балгари, англичаните – балгейриън, французите – бюлъгар, немците – булгарен, арабите – бурджан, ний, унгарците, сега ви викаме булгар, а преди сме ви викали пол-гар, булгар ви наричат и арменците, чехите ви наричат булхар, украинците – балхар, индийците – балгхар, персийците – болгар…).

Другите българи, дето тръгнали на юг, прекосили Тибет, и забележете – вика унгарецът, допивайки първата ракия, -живели известно време край планината Мадара, после прехвърлили Хималаите, минавайки през прохода Шипка, и слезли в Индия, опъвайки юртите си край река Тунджа; после тези българи отишли към Ефрат, в Месопотамия, и там основали третата българска държава; наричали на­рода балхарис, сиреч българи, царицата им носела същото име – Балкис, това е Савската царица, описана в Библията, дето ходела да задава гатанки на Соломон през 1001 година преди Христа.

По-късно тези българи тръгнали на запад, заселили се в Египет, в областта Сакар, после поемат на север и стигат до Балканския полуостров, планината, където спират, наричат Сакар планина, реката край нея кръщават Тунджа, прохода, през който прехвърлят Балкана на север, наричат Шипка, а све­щената си планина – Мадара; те носели със себе си тези стари и далечни имена, както европейците са занесли в Америка имената на своите стари градове – Лондон, Париж, Москва, Берлин, Ню Орлеанс, Ню Берн и т.н… Ха наздраве!

Но да оставим Савската царица да задава гатанки на цар Соломон, а ние да видим какво правят ония българи на север, дето основаха държавата си Балхара под планината Памир.

Девизът на тези прабългари някога бил: „Не замръквай, където си осъмнал!”, после станал: „Не умирай, където си роден!”, но тук, под сянката на Памир, им харесало и започнали да градят градове, да сеят жито и да развъждат добитък, да добиват желязо и мед, да украсяват жените си със сребро и злато; древногръцкият историк Страбон нарича Балх, столицата на Балхара, „перлата на Азия”, тук през VI век преди новата ера пророкът Заратустра[2] е написал свещената си „Зенд-Авеста”.

Кога е било основано това прочуто царство, не се знае, това се губи из мъглата на вековете, вика унгарецът, като отпива от втората ракия, но известно е, че египетският фараон Рамзес II, съблаз­нен от богатствата на Балхара, се опитал да я завладее през 1275 година преди раждането на Христос, и докато българите разгромявали войската му в подножието на Памир, Моисей решил да избяга от Египет и повел поробените евреи през пустинята към обетованата земя Ханаан, така че вашата история е по-стара от Библията, вика унгарецът, и вий, българите, сте спасили бедните евреи не само през Втората световна война, но и 33 века по-рано.

През 329 година преди Христа и Александър Македонски нахлул в Балхара, но до бой не се стигнало – вместо войска, насреща му излязла принцесата Роксана и го попитала: „Какво търсиш тук, Александре?”; пленен от красотата й, той отвърнал: „Намерих повече от това, което търсех”, паднал на колене пред нея и я помолил да му стане жена и царица на света (това била първата – и единствената – жена на Александър, и тя била българка!); на другия ден се качили двамата навръх планината Хиндукуш – Аристотел му бил казал, че там е краят на света и отвъд тази планина се плискал безкрайният световен океан, но като погледнал от върха на изток, Александър видял, докъдето стигало човешкото око, безкрайни поля и планини – и заплакал, защото разбрал, че няма да може да завладее целия свят, поболял се и скоро след това умрял. Просъществувала тази велика ваша държава до 230 година след Христа, когато я покорява персийският цар Арташир I.

Далече преди това обаче, неизвестно защо, старият цар Кардама оставил престола на сина си Ила, прехвърлил се на юг през Памир и основал в Северна Индия четвъртата българска държава. Наричала се тя също Балхара и просъществувала едновременно със старата Балхара много векове. Споменът за нея е запазен в индийските веди – в „Адхарва-веда”, написана на санскрит през X век преди Христа.

Нещо повече – индийски царе до X век след Христа продължавали да се наричат Кардамити, както династията на Бурбоните във Франция или на Романовите в Русия, а пред името си слагали титлата балхара – името на древната държава се превърнало в титла, както името на Цезар.

Оттогава са и общите ви думи в двата езика: уча, чета, будя, баща, татко, лик, хубав, китна, шал, сандал, тава, халка, чорба, компот, соя и много други.

Бежанци от покорената памирска Балхара тръгват на север и край днешния град Самарканд основават петата българска държава, а голямото езеро, до което стигала границата им на изток, нарекли на себе си – Балхаш; просъществувала тази държава до VII век след Христа; други от победените българи тръгват на запад, прекосяват пустинята Каракум и основават на изток от Каспийско море шестата българска държава, кръщават морето Болгар дингезе (Българско море), така се наричало то до Късното средновековие, а планината, в подножието на която спират, наричат Балхани – както и вие наричате най-голямата си планина в днешна България; трети от българите отиват отвъд Каспийско море и там основават седмата българска държавица, наречена Балкария (така се нарича и до днес тази автономна република в Руската федерация), а градовете си нарекли пак със старите български имена Балхар и Булкар-Балх; четвърти от българите, водени от вожда си Вунд, през 127 година преди Христа прехвърлят планината Кавказ и се заселват в земите на днешна Армения, там основават осмата българска държава, нарекли местността Булхар, главния си град – Балк, тези имена те носели до IX век след Христа, а една от реките там и сега се нарича Балгаручай. Където и да идат българите, все носят името си и, макар изкривено от произношението на съседните народи, го оста­вят след себе си като светли стъпки по картата на тъмния азиатски континент.

Прекрачвайки от старата в новата ера, българите прекрачват от Азия в Европа – стигат до Азовско и Черно море и там митичният цар Авитохол, както свидетелства „Именникът на българските ханове”, основава през 165 година след Христа деветата българска държава, призната – нещо нечувано – дори от гърците и наречена от самия византийски патриарх Никифор:[3] ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ!

Вий, вика унгарецът като допи втората ракия, и тази България не броите, защото била на друга територия.

Кое, обаче, е по-важно: земята, където се намира държавата – или народът, който е основал всичките тези български държави? Прочула се тази Стара Велика България най-много при хан Кубрат. Този хан Кубрат (който си е жив потомък на Атила, „бичът Божий”, но тури му пепел!) незнайно защо расъл в Константинопол, изучил се там, образовал се и приел християнството през 619 година – през същата година, когато Мохамед започнал да пропо­вядва в Мека исляма, а застанал начело на Велика България през 632 година, когато умира Мохамед. Това за образованието не го казвам случайно, вика унгарецът, защото вий, българите, след този Кубрат имате само един учен цар – Симеон Велики, който също живял в Константинопол и учил там в най-стария европейски университет – Магнаурската академия, а всичките ви по-сетнешни царе, до последния, са прости и необразовани. Тъй че напразно вий се отричате от прабългарите, вика все по-ядосано унгарецът и си поръча третата ракия, ако има нещо свястно във вас, наследили сте го от тях, защото те не са били монголци, както ви разправят, нито пък хуни или тюрки, а индоевропейци със загадъчни космически познания.

За разлика от безпросветните италианци, които в 1600 години след Христа изгарят на кладата Джордано Бруно, понеже твърдял, че Земята се върти около Слънцето, прабългарите не само знаели това – издълбаното върху надгробните им камъни Слънце с кръжащите около него 6 планети е било нещо като техен държавен герб (по-късно, след насилственото покръстване, богомилите го превърнали в свой сакрален знак), та още през 4768 година преди Христа тези умни прабългари изчислили, че Земята се завърта около Слънцето за 365 дни и една четвърт от деня без малко и пресметнали това „без малко” с невероятна точност: съпоставяйки движението на Земята с движението на Юпитер, те уточнили, че Земята обикаля около Слънцето за 365 денонощия и 2422 хилядни от денонощието, което е с половин секунда по-малко от абсолютно точното астрономическо време, измерено днес. Основавайки се на тези свои астрономически знания, прабългарите създали най-съвършения календар, известен досега: годината започвала в деня на зимното слънцестоене, на 22 декември; този ден, понеже слънцето стои, бил обявен за нулев, останалите 364 дни били разпределени в четири сезона, по 91 дни; всеки сезон бил разделен на три месеца, първият месец от сезона имал 31 дни, останалите два – по 30; по този начин първият ден на първия месец от зимния сезон съвпадал със зимното слънцестоене, първият ден на първия месец от пролетния сезон – с пролетното равноденствие, първият ден на първия месец от летния сезон – с лятното слънцестоене, първият ден на първия месец от есенния сезон – с есенното равноденствие. На всеки четири години високосният ден се прибавял преди първия ден на седмия месец – в деня на лятното слънцестоене, също бил нулев ден, прабългарите го наричали ени, днес го наричаме Еньовден.

Унгарецът надигна третата ракия, отпи една бавна глътка и продължи:

– Ученият хан Кубрат обичал да наблюдава нощното небе и да чете по звездите съдбата на хората и на народите.

В една такава нощ, като се взирал в залязващите Плеяди, той видял, че неговата звезда угасва, спомнил си за брата си Самбат Кий, който основал града Киев и го кръстил на свое име, после заминал на запад подир залязващото слънце, основал там грамадна държава, дето са сега Чехия, Словакия, Унгария, Прусия и Полша, но не я нарекъл България (така че няма да я броим), нарекъл я в чест на дедите си Дулоба – „Страната на Дуло”, другите народи пък я наричали на неговото име: от Самбат – Само, но като умрял Самбат Кий и държавата му загинала; та Кубрат си помислил: „И моята държава ли ще умре след смъртта ми?”, повикал петимата си синове – Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек – и им рекъл:

– Синове мои, свършват земните ми дни.

– Олеле, тате, недей! – проплакал най-малкият, Алцек.

 -Какво ще правим без тебе?

– Сега ще ви кажа – рекъл Кубрат. – Баяне, я вземи оня наръч пръчки. – Баян отишъл и взел наръча пръчки, който лежал до огнището, където мъждукал свещеният неугасващ огън.

– Ха сега се опитай да ги счупиш всичките наведнъж -казал му Кубрат.

Баян бил най-възрастният, най-силният от синовете на Кубрат, затова му викали Батбаян. Ударил той снопа пръчки о коляното си – не се чупят. Ударил втори път – пак не се чупят. Трети път ударил с все сила – същото.

– Не мога – рекъл, – тате.

– Нека опитат и другите – казал Кубрат.
Опитали един по един и другите четирима синове на Кубрат, но никой не могъл да счупи наръча пръчки.

– Дайте ги сега на мен – рекъл Кубрат.

Подали му наръча, той взел да измъква от него пръчките една по една и с лекота ги чупел – една по една.

– Еее, така и баба знае! – извикали в един глас синовете му.

– Една по една всеки може.

– Точно така – казал Кубрат. – И вас, ако се разделите след моята смърт, един по един всеки ще ви пречупи. Ако сте заедно като този наръч пръчки, никой няма да може да ви победи. Разбрахте ли?

– Тъй верно, разбрахме! – отвърнали в един глас петимата му синове.

– Какво разбрахте?

– Съединението прави силата.

Като чул тези хубави думи, великият хан Кубрат се усмихнал щастливо и издъхнал.

Тези хубави думи „Съединението прави силата” вий сте ги изписали и върху герба си, вика унгарецът, като отпи втора глътка от третата ракия, но тежко ви и горко, ако спазвате този завет като Кубратовите синове.

Защото още не бил изстинал трупът на стария хан – и синовете му се скарали кой да седне на бащиния трон.

– По старшинство на мен се пада – казал Батбаян.

– Тая няма да я бъде, ти да ни командваш – рекли четиримата му горди братя.

На другия ден погребали баща си по християнски, както им бил заръчал, погребали го заедно със скиптъра и меча му, защото не могли да поделят и тях.

Народа на Велика България обаче поделили на пет равни части и всеки застанал начело на ордата си

– Аз оставам тук, на бащината си земя – казал Батбаян.

– Аз поемам на север – казал Котраг.

– Аз на юг – казал Аспарух.

– Тогава аз тръгвам на запад – казал Кубер.

– Аз идвам с тебе, бате – казал Алцек. И поели в четирите посоки на света.

Хазарите това и чакали. Щом ордите на четиримата братя залезли зад хоризонта, нападнали Батбаяна и след две-три години от Старата Велика България останал само споменът. Котраг повел ордата си на север – все по Волга, все по Волга, препускали, препускали… и като стигнали там, където река Кама се влива във великата река, Котраг спрял и се огледал – на изток се синеел облакът на планината Урал, на север и на запад зеленеели безкрайни гори и поля.

Било лятото на 665 година. Хан Котраг слязъл от черния си кон и забил меча си в рохкавата земя:

– Ето тук ще съградим град и ще го наречем Болгар, тук ще бъде моята България!

Това била десетата България. Наричат я Волжка България, а заради богатството й в ония времена я наричали Сребърна България.

През X век сребърните българи приели от арабите исляма, имали те велики царе и още по-велики поети; дала е тази ваша България велики поети и други велики люде и на Русия, защото, както е известно, вика унгарецът, като отпи пак от ракията, великата руска поетеса Анна Ахматова се отказала от бащиното си име Горенко и се нарекла на българския си прапрадядо хан Ахмат; корените на другата велика поетеса Марина Цветаева също са оттам, и Гогол е оттам, оттам е и великият бас Шаляпин, руският цар Борис Годунов е българин, и Суворов, и Кутузов, дето победи Наполеон, и Ермак, дето завладя Сибир и го хариза на руснаците…

Тази славна и богата държава просъществувала до 1278 година, когато след половинвековни отчаяни битки била завладяна от татарите на Чингиз хан, но българите съхранили своята свяст и, мине – не мине век, вдигали бунтове – и срещу татарите, и срещу руснаците, затова през 1937 година Сталин ги разпилял из лагерите в Сибир, но и днес, както е известно, те отново надигат глава и искат държавата им да се казва България.

Тук унгарският професор млъкна и се замисли. Ще използвам мълчанието му да добавя още няколко думи за тази България.

За разлика от нашата България, която няма запазени стари летописи (за което ще стане дума по-нататък), през 1680 година летописецът от Волжка България Бахши Иман събира в сборника си „Джагфар Тарихъ” („Историята на Джагфар”) древни български хроники, написани през предишните 4-5 века; от тях става ясно, че върху територията на Волжка България много векове преди това е имало друга прабългарска държава, наречена Идел; в една от хрониките – „Хон китабъ” („Книга за хуните”) на Кул Гали, се твърди, че историята на българите започва 33 000 години преди Христа и че българската цивилизация е съществувала паралелно или по-рано от цивилизацията на Шумер, с която сме имали един и същ корен, че Троя е бил български град и етруските са прабългари, избягали от този град, че египетските фараони също са били прабългари, а ацтеките, инките и майте са потомци на прабългарите, преплавали океана или преминали по ледовете от Камчатка в Аляска; с турците пък, които ще ни поробят след 7 века, сме били родни братя и сме имали общ праезик (затова много от думите, които смятахме за турски, се оказаха прабългарски)… Моят кураж ми стигна да се върна до 2137 година преди Христа, когато за пръв път българите се споменават в китайските хроники; да се върне по-назад в мрака на вековете оставям на някой свой колега с по-храбро въображение.

Унгарецът отпи бавно от чашата си и продължи:

– Кубер поел на запад, след него препускал Алцек, прехвърлили Карпатите и се спуснали в Панония, в равнината край реките Тиса, Дунав и Сава, където е днешна Унгария; понечили да основат държава и там (просъществувала тя само година-две, така че няма да я броим), аварите обаче посрещнали на нож българите, след няколко сражения Кубер бил победен и побягнал с дружината си на юг и като стигнал, където е днес Македония, основал там край Битоля и Прилеп единадесетата българска държава; именно срещу тази България, която напирала да превземе Солун, се отправил на поход през 688 година византийският император Юстиниан II Носоотрязания и едва не бил пленен и побягнал позорно, както пише във византийските хроники, а войниците му били избити от прабългарите на Кубер.

По-късно, след век и половина, тази Куберова България се съединила с Аспаруховата България – вероятно това е бил тайният замисъл на двамата братя… Алцек продължил на запад, стигнал до страната на фран-ките, крал Дагоберт го приел с радост, но през нощта заповядал всичките българи да бъдат изклани; Алцек се събудил от виковете на умиращите и с останалите живи мъже и жени побягнал на юг през Алпите. Било зима, как са оцелели, не е известно, но през пролетта се появили в горната част на Италийс-кия ботуш и продължили да слизат надолу, през Ломбардия, Тоскана и Умбрия, стигнали до Рим и Неапол, оставяйки след себе си вечното свое българско име: Булгаро (край Бергамо), Булгаро грасо (край Комо), Тера Булгарорум (край Римини), Монпге Булгаро…

Не успял Алцек да основе дванадесетата българска държава, но неговите българи оставили из Апенините не само името си, но и кръвта си:

Данте, вика унгарецът, е от българския род Алдъгьори, и Борджиите са българи, и Верди е българин, а Паганини направо си е потомък на българския хан Паган…

Между нас да си остане, сниши гласа си унгарецът, един потомък на вашия Кубрат, наречен Арпад, дошъл по нашите земи и през 889 година (да не ме чуй някой унгарец!) основал Унгария…

А кой основа вашата – дванадесетата българска държава през 681 година? – провикна се унгарецът, като гаврътна ракията си. – България, дето стана най-голямата държава в Европа, от Киев до Атина и от Черно море до Адриатика, че и Пеща, днешната унгарска столица, влизаше в пределите й! Що не я основаха славяните, дето от два века се мотали из Балканския полуостров, що не я основаха траките, дето са там от 1500 години?

Ами защото прости хора държави не могат да правят. От славяните вий наследихте загадъчния мързел и бленуването, а от траките – анархизма и забравата, затова не помните и собствената си история. Тука унгарският професор стана, качи се на автомобила си и си замина. Сигурно прекаляваше той в приказките си, но някакъв прапраспомен заброди из тъмните пещери на кръвта ми и ме будеше нощем, зарових се в разните стари и нови истории и се оказа, че такива Българии наистина е имало, един автор разказва за една, друг – за друга, трети яростно ги отрича, а ние всички нехаем…

И тъй ден след ден, век след век – „Било ли е, не е ли било?” – и всичко потъва в мъглата на вековете и, уви – в мъглата на нашата памет. Другите народи провъзгласяват за истина и най-малката вероятност, а ние погребваме и най-големите истини под кръста на съмнението. Кое е по-добро?

Повече може да намерите в книгата „Български хроники” Стефан Цанев

 

АПЕЛ -2

Повод за този апел е предаването „Времена и нрави“ от 02.06.2019г. на Професор Юлиан Вучков

В предаването направихте блестящ коментар. Правилно заявихте, че в България няма политическа партия, която да е в състояние да смени системата на разграбване и унищожаване на България и обедняване на българския народ.

Най-страшен е демографския срив, за който трябва да се вземат незабавно жестоки (драконовски ) мерки за спирането му. Според мен всеки пропуснат ден е фатален.

Правилно отбелязахте, че е необходима нова политическа сила, която да няма нищо общо с сегашния политически елит. Но не виждате кой ще я създаде. С последното Ви мнение не съм съгласен. Аз вече Ви предлагах (с АПЕЛ от 26.03.2019 г.) да се обединим. Тук ще Ви цитирам част от този апел: „Като вземем предвид апела на Левски „ДЕЛА ТРЯБВАТ, А НЕ ДУМИ!“ и апела на дядо Вазов “ СТРЕСНИ СЕ ПЛЕМЕ ЗАКЪСНЯЛО, ЖИВЕЕШ ЛИ, МРЕШ ЛИ, ТИ НЕ ЗНАЕШ, СЛЕД ТЕБ ПОТОМСТВО ИДЕ ЦЯЛО -КАКВО ЩЕ МУ ЗАВЕЩАЕШ? „ добавяйки и заръката на КАН  КУБРАТ – „РАЗЕДИНЕНИЕТО НОСИ ГИБЕЛ“ се обръщам към Вас с молба  за активно съдействие, да се обединим и създадем ядро, сплотено около следните два проекто документа – „КОДЕКС НА БЪЛГАРСКИ БОГОМИЛСКИ СЕМЕЕН СЪЮЗ“ и „ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ“. Тези два проекто документа Ви моля заедно да ги обсъдим и ако трябва да ги изменим така, че да са максимално полезни за доброто на българския народ и БЪЛГАРИЯ.“

Тези два документа да станат настолна книга около която бързо да изградим БЪЛГАРСКИ БОГОМИЛСКИ СЕМЕЕН СЪЮЗ. Колкото по-бързо направим това, толкова по лесно ще ни бъде да спрем разрухата на милата ни РОДИНА БЪЛГАРИЯ и пропадането й в бездънната пропаст в която я натикаха насилствено демоничната империя САЩ и Европейския съюз.

Само с тези действия мили РОДОЛЮБИВИ братя и сестри ще изпълним апела на Левски „ДЕЛА ТРЯБВАТ, А НЕ ДУМИ!“.

Сега мили братя и сестри цяла БЪЛГАРИЯ на нас се надява да я поведем към спасителния брод и ще разбере ние родолюбиви българи ли сме, или се преструваме на такива“

Този апел професоре бе изпратен на 12 личности, които според мен са родолюбиви българи и милеят за Майка България.

Нито един от този апел не взе отношение на моята покана.

На мой въпрос към Вас в едно от предишните Ви предавания относно апела, Вие изменихте въпроса ми и дори ме наругахте, че искам да се връщаме толкова назад във времето.

Да оставим настрана обидата която ми нанесохте, ще Ви простя но ми паднахте в очите като интелигентна личност, която е всестранно развита и информирана. Предполагам, че знаете, че ние българите сме прескочили робовладелческия строй.

След покръстването преминаваме към феодализма. Докато преди покръстването земята, която е била основното производствено средство за поддържането на живота е била обща за всички българи и всеки българин дава труда си, за производство на блага и след това получава от тези блага толкова колкото са му необходими, за да живее нормално.

След покръстването земята минава в ръцете на феодалите. Българина става роб на феодала. Това предизвиква масово негодувание сред българите. В тяхна подкрепа се появява богомилското учение. Вероятно се питате кой създаде Богомилското Учение. Не е поп Богомил. Това е псевдонима на Боян МАГА. А кой е Боян Мага. Той е внук на Борис Първи и най малкия син на СИМЕОН ВЕЛИКИ.

Боян учи в Магнаурската школа. За отлични знания тази школа го изпраща с отлична препоръка да бъде приет във Вавилонската школа, която е по висша от Магнаурската. По същата причина – отлични знания е препратен в Египетската школа, която за времето си е била най-висшата школа на земята. (Позволете ми малко отклонение. По времето на траките и Орфей Египетската школа е била втора, след школата на траките в Родопите град ПЕРЕ. Този град бе наречен «ПЕРПЕРИКОН» от продажния български археолог Овчаров. Най-висшата школа на земята по времето на Орфей и траките е в град ПЕРЕ. Тогава Египетската школа е била втора От източници на които не мога да вярвам много, школата на Траките в град ПЕРЕ е била унищожена от варварите ЕЛИНИ. Тогава Египетската школа става най-висшето училище на земята.)

Боян и тук е пълен отличник. Когато завършва школата за отличните знания му присвояват(дават) титлата МАГ.

И така Боян Мага се завръща в България – столицата Преслав, когато и баща му Симеон се завръща от поход срещу Западната Римска Империя, която е победил. Влизайки победоносно в столицата Рим, римляните то признават за техен господар. Защо скъпи ми професоре това се крие от нас?

Моля за извинение, но отново ще се отклоня да Ви цитирам какво казват хронисти  за българите: (Слънце, скрий под земята златоблестящата си колесница, събуди духовете на великите императори и страшната вест им кажи: Дунава грабна венеца на Рим. (Дунавска България грабна венеца на робовладелческият Рим ).

Стрелците на българите се оказаха по-силни от ромейските копия.

Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал. Народ у който този е придобивал титли, който е купувал благородството с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода. Те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои.

Хронистът Енодий за древните българи.)

И така скъпи ми професоре Боян се отказва от всичко и отива при народа. Като Маг той притежава висши знания и пресъздава устройството и управлението на многото български държави, съществували преди покръстването, при които е имало равноправие за всеки българин.

Богомилското учение съдържа идеите на вече поробените от феодалите българи (богомили) за духовно, разумно и справедливо човешко общество. УЧЕНИЕТО е цялостна и неделима теория за обществото. То е и философия, и мироглед, и конституция, и морален кодекс, и наказателен кодекс и т.н. По наше мнение този документ е несравним със всичко познато до сега. И всичко това е творение на гения на нашите предци. Когато човек го прочете внимателно – става человек.

По исторически причини сведенията за богомилите са твърде оскъдни и неясни. Това, което знаем за тях създава у нас впечатлението, че богомилството е някаква ерес, противопоставяща се на официалната религия. Колкото и странно да звучи, всъщност богомилството е социално учение за разумно и справедливо устройство на обществото. То не е религия. По някакви “неизвестни” причини този факт винаги е бил старателно скриван от някакви “неизвестни и неведоми” сили. На нас винаги са ни били предоставяни старателно орязани и редактирани сведения, размиващи истината за богомилите.

Моля те професоре предполагам, че ще имаш възможност да разбереш как са устроени КИБУЦИТЕ в Израел. Да не се изненадаш когато разбереш, че всичко е точно по богомилското учение.

С неприемането на богомилското учение от цар Петър – брат на Боян Мага ни се налага наказание от висшия вселенски разум 200 години византийско робство. Патриарх Евтимий с изгонването на богомилите от България обявявайки ги за ерес Ни се налага още по-тежко наказание от висшия вселенски разум 500 години турско робство. Висшият Вселенски разум чрез Боян Мага възлага на нас българите да дадем на всички хора на земата всеземната человеческа общиария.

Тази история за сътворението на света бе известна само на смъртта. Но тя беше предугаждана от българите езичници, когато живееха в общо житие.

Обаче когато се създаде царството на българите (след покръстването), Силата на разрушението и в него се прояви със същия бяс на разноверия и разнопонятия. Прояви се със същото деление на господари и роби, както в другите царства на земята, но прибави и някаква нова вяра за някакво лъжечеловеческо възкресение.

В това време един учен и законовед от българския царски двор на име Богомил (Боян Мага), въстана срещу новата вяра за лъжечеловеческо възкресение, срещу войните които царството на българите водеше със съседните му царства, както и срещу разделението на человеците на господари и роби т.е. на същински человеци-господари и на обикновени животни-роби.

Господарите като въплъщение на Силата на разрушението, наказваха със смърт всеки застанал срещу тях. Но Богомил прие тази смърт като изкупление за унищожението на человеческото робство и за възстановяване царството на братството и равенството в което живееха по-рано българите. Той искаше това царство на братство и равенство да възтържествува за цялото человечество на земята.

Така Богомил се предаде на смъртта и се сближи с нея. Тя му разкри истината за человеческото и мировото сътворение.

Като голям учен законовед и противник на учението за лъжечеловеческото възкресение, проповядвано тогава в царството на българите, Богомил прозря че историята за человеческото и мирово сътворение, която му разказа смъртта е най-правдивата и започна да я разгласява.

По късно въз основа на тази история за человеческото и мирово творение Богомил създаде своето учение. С това учение той искаше да възстанови Силата на Сътворението. На мястото на бесовете, на разноверията, на разноезичията, на войните и кръвопролитията, на господството на човек над човека и над неправдите, провъзгласи братството и равенството на человеците по цялата земя, а не само на българите. Сплотени от това братство и от това равенство, человеците да се превърнат в единна сила за творчество, втора по рода си след слънцето.

Робите в царството на българите, чието старо общиарско учение се приближаваше до това на Богомила, последваха новия учител и го провъзгласиха за най-великия между человеците на земята. Неговите последователи се пръснаха по всички краища за да посветят всички человеци в неговото учение.

Последователите на Богомила в царството на българите установиха въз основа на новото учение имената, числото и реда на своите стари месеци в годината, както и седмичните дни и праздниците. Но Богомил забрани да се споменават имената на древните им божества:

Богомил забрани и назоваването и с каквито и да било други имена Силата на Сътворението и Силата на разрушението, както и на дните в годината с человечески имена.

По-нататък Богомил и неговите последователи откриха домове за проповядване на учението си – храмовете. Но след като брожението на робите под името богомили общиарци, срещу господарите в царството на българите взе големи размери, бoгoмилите бидоха изгонени от царството на българите, за да се пръснат по целия свят и да проповядват богомилското учение за всеземночеловеческо общиарство, допълнено от повели, които да бъдат ръководни правила за человеците на земята в тяхното битие.

По този начин Богомил се яви на человеците като пълен и последен победител над Силата на разрушението. Той провъзгласи Силата на Сътворението за единствената покровителка на Всеземната Человеческа Общиария във вид на равенство и братство.

Според него тая общиария трябва да изразява всецяло величието и могъществото на Силата на Сътворението, която сътвори и слънцето, и месеца, и звездите, и земята.

Тя сътвори и Человека. Вече могъщ и свободен Той ще заеме своето място на творческа сила, за да царува над смесицата от творчество и разрушения и над разноцарствията на животните человеко-мъже и человеко-жени т.е. получеловеци, които населяват земята.

Моля Ви професоре поне Вие които работите в Евроком – Николай Колев, Сашо Диков, Минчо Христов, Люба Кулезич, съобразно Вашите възможности определете ден и ме уведомете да дойда в София и да положим началото на създаване на ББСС в който да привлечем всички не гласували на евроизборите, с което ще нанесем съкрушитерен удар на всички продажни балгарски политически партии и да възкресим Държавите на нашите предци – социално справедлива Бълтария.

инж. Б. Михайлов

04.06.2019

Монтана

 

 

„Древна България е жива“

https://www.bulgaria-is-alive.com/nachalo.html

Заблудата кирилица

От къде произлиза нашата азбука? Възможни източници

Заблудата кирилица. На каква азбука пишем?

https://www.youtube.com/watch?v=IXXlhrDkoU8

Гениалния БОТЕВ е прозрял (видял) и сегашната участ на БЪЛГАРИЯ

В механата

 

Тежко, тежко! Вино дайте!

Пиян дано аз забравя

туй, що, глупци, вий не знайте

позор ли е или слава!

 

Да забравя край свой роден,

бащина си мила стряха

и тез, що в мен дух свободен,

дух за борба завещаха!

 

Да забравя род свой беден,

гробът бащин, плачът майчин, –

тез, що залъкът наеден

грабят с благороден начин, –

 

грабят от народът гладен,

граби подъл чорбаджия,

за злато търговец жаден

и поп с божа литургия!

 

Грабете го, неразбрани!

Грабете го! Кой ви бърка?

Скоро той не ще да стане:

ний сме синца с чаши в ръка!

 

Пием, пеем буйни песни

и зъбим се на тирана;

механите са нам тесни –

крещим: „Хайде на Балкана!“

 

Крещим, но щом изтрезнеем,

забравяме думи, клетви,

и немеем и се смеем

пред народни свети жертви!

 

А тиранинът върлува

и безчести край наш роден:

коли, беси, бие, псува

и глоби народ поробен!

 

О, налейте! Ще да пия!

На душа ми да олекне,

чувства трезви да убия,

ръка мъжка да омекне!

 

Ще да пия на пук врагу,

на пук и вам, патриоти,

аз вече нямам мило, драго,

а вий… вий сте идиоти!