Напред към съдържанието
Първото самопожелаване на смъртта от человека
Етап 26
Първото самопожелаване на смъртта от человека
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
ОТЧАЯНИЕ:
В любовта си към своятя другарка силата пол-жена, първият человеко-мъж почна да я търси навсякъде около каменното си жилище. Като не я намери, нему почна да се струва, че животът му без нея е невъзможен. Така у него се породи желанието да иде при нея също чрез изпарение и разпадане, с други думи чрез същата смърт, защото той допускаше, че зад тази смърт, неговата възлюблена може би съществува под някаква друга невидима форма.
Така в своето отчаяния и в своята скръб заради страшната загуба, първият человеко-мъж също падна на сегло и след известно време склопи очи и умря, както бе умряла неговата другарка силата пол-жена.
По тази начин се завърши историята на първия человеко-мъж.
Така благодарение на Силата на разрушението се роди смъртта и за самия человеко-мъж, макар той да беше създаден от самата нея като противосила на силата пол-жена. Защото Силата на разрушението бе въобще срещу всеки проявен живот на земята, който тя не желаеше да бъде вечен.
Първата вяра в задгробния живот на человека
Етап 25
Първата вяра в задгробния живот на человека
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
УТЕХА:
След смъртта на силата пол-жена, понеже человеко-мъжът и неговите рожби бяха чужди на съзнанието за нейната смърт, те дълго я чакаха да се събуди. Но сякаш сълзите от които тя бе сътворена от Силата на Сътворението се бяха изпарили. От бялата пръст от която тя бе изваяна, една заран беше намерена само една следа.
При това изчезване на силата пол-жена, децата и человеко-мъжът започнаха горчиво да плачат. Все пак, мислейки че тя още живее някъде около тях, человеко-мъжът почна да утешава децата. Това е началото на вярата за съществуването на человеческия живот след смъртта. Тази вяра премина след това във всички человеко-мъже и человеко-жени, изобщо във всички человеци и животни.
Първият человек смъртник на земята
Етап 24
Първият человек смъртник на земята
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
КРЪГОВРЪЩЕНИЕ:
С възвръщане силите на силата пол-жена и на животното человеко-мъж чрез тяхната рожба, те бяха обхванати пак от бяс на пол и повтаряха първия грях. Така почнаха да се раждат второ, трето и повече малки създания от различен пол. Това непрекъснато грехопадение хвърли силата пол-жена на легло. Заобиколена от всичките си рожби и от человеко-мъжа, една вечер тя склопи очи и умря.
От тогава води началото си смъртта за человека. Като непреодолима сила и сила на разрушението, противостяща на творческите земни и надземни сили, тя остана вечност в света. Така человекът стигна до първата мъртва точка отпреди всемира. В нея се прелива както битието, така и небитито на человека.
Чрез вечно кръговръщение, макар и смъртен, той е предопределен да бъде вечен, чрез все нови и нови раждания и прераждания.
Първите полумъже, полужени и полусили на земята
Етап 23
Първите полумъже, полужени и полусили на земята
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
ПРЕСЪТВОРЕНИЕ;
При вида на първото дете на земята създадено от силата пол-жена, человеко-мъжът изпадна в изумление и не знаейки да страда или да скърби, той заплака над това създание. А после почна страстно да го милва и гали, докато силата пол-жена стоеше равнодушна при още пресния спомен за първия свой грях и за мъките които току що бе преживяла.
Междувременно слънцето пак изсуши земята от първия дъжд и с изобилните си лъчи извика за нов живот зеленините и цветята. Защото то видя, че с раждането на малкото от силата пол-жена, Силата на разрушението е победена за последен път. Замисълът бе чрез человеко-мъжа да бъде унищожена Силата на Сътворението в лицето на силата пол-жена. Но работите стигнаха до ново творчество.
Слънцето събуди нов живот в зеленините и цветята на земята още и затова, защото желането му беше да пресъздаде първия земен рай за новия живот на земята в движение във вид на дете, което после порастна и биде наречено человек. За да поддържа топлина и светлина колкото бе нуждно за израстването на това дете-человек на земята, слънцето се спираше всеки ден над каменното скривалище на силата пол-жена и на человеко-мъжа. И оставаше там в неподвижност дълго време.
Това спиране на слънцето привличаше към каменното и другите животни, които виждайки малкото в ръцете на человеко-мъжа и обаяни от него, изразяваха с особени звуци своите желания. Когато детето посегнеше към тях за да ги погали, те му се оставяха. Така от тези погалвания тям се придаде същата сила да се пресътворяват чрез раждането на малки. От тук води началото си историята на съществуването на другите земни животни в раждане и прераждане.
След земните животни при детето започнаха да идват и птиците. Те чуруликаха и пееха радостни песни пред него. Силата пол-жена пригласяше на тези птичи песни. Тя продължи и нататък да отглежда своето дете с песни, преизпълнена от съзнанието, че с това свое раждане е изпълнила най-великото желание на своята създателка, Силата на Сътворението.
Така с песни расте това малко създание, докато стигна до положението да може самостойно да се движи, когато силата пол-жена и человеко-мъжът започнаха да го извеждат от каменното скривалище и да го развеждат из околноте поля, дето първият земен рай бе се напълно подновил.
Расте то в този земен рай в игра с цветята и зеленините, добивайки ту красотата на силата пол-жена, ту силата на человеко-мъжа. От тогава започва историята на по-сетнешните полумъже и полужени, защото след раждането на това дете, силата пол-жена като красота в първичност и първосилата на человеко-мъжа почнаха да се израждат в много такива сили. Но те вече не бяха сили в първичност, а полусили във вид на полумъже и полужени. С тях се насели най-после земята.
Първата майка и първото дете на земята
Етап 22
Първата майка и първото дете на земята
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
ИЗКУПЛЕНИЕ:
След като силата пол-жена и животното человеко-мъж се приютиха в едно каменно скривалище, силата пол-жена падна на легло, защото нейният пръв грях й отне предишната сила. Страданията и мъките на силата пол-жена продължиха докато земята се обърна около слънцето 333 пъти. Гледайки как страда неговата жертва, животното человеко-мъж започна да изпитва някакво угризение на съвестта. И то бдеше денонощно над силата пол-жена, докато най-после след 333 обръщания на земята към слънцето, силата пол-жена отдели от себе си едно малко създание по форма прилично на двамата. От тогава започна историята на человеческия род. Така се свършиха изкупителните мъки на силата пол-жена, първата майка на человека на земята.
Първата всеземна и всемирова скръб и началото на человеческата трагедия на земята
Етап 21
Първата всеземна и всемирова скръб и началото на человеческата трагедия на земята
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
РАЗКАЯНИЕ:
Като се съвзе от ухапването, силата пол-жена погледна животното человеко-мъж, което също бе окървавено. Макар тя да не се смяташе за завладяна от бяс, ней при все това и мина през ум, че може би тя е ухапала человеко-мъжа както той нея. С тая мисъл тя също започна да се гали около него и да му се извинява. Така предишната тяхна скръб за случката премина в пълен покой. Докато силата пол-жена и животното человеко-мъж прекарваха в покой, в галения, в прегръдкии в сладостно унасяне, внезапно надземните висини се затъмниха. Ревна страшна буря и гръм. Светкавици започнаха да цепят небесните простори. Сразена от ужас и с някакво чувство, че тя е извършила тежък грях, силата пол-жена почна да се моли на небесните сили да я простят. Едновременно с това, тя взе да се чувства като най-жалкото и обикновено животно между другите животни на земята, на които по-рано беше царица.
Много време продължи силата пол-жена да се моли на небесните сили да й простят греха пред тях и пред Силата на Сътворението. Това първо моление на силата пол-жена е началото на всяка религия за по-нататъшния человек на земята във вид на жена и мъж. Така родоначалникът на всяка религия е силата пол-жена. А животното человеко-мъж гледаше тази трагедия на силата пол-жена и нищо не разбираше.
От молбите на силата пол-жена небесните сили като че ли се омилостивиха. Гръмовете и трясъците престанаха, последвани от първия дъжд на света.
Силата пол-жена като помисли, че този дъжд не е друго, освен сълзите които проливат небесните сили заради страшния грях сторен от нея. Тя горчиво се разплака, ронейки сълзи изобилни като самия дъжд.
Сълзите на силата пол-жена и тия на небесните сили се ляха толкова дълго време и толкова изобилно, че потопиха голяма част от първия земен рай. Така първият земен рай на радост се превърна във всеземна мирова скръб.
Цветята, дървесата и всички зеленини на земята наведиха глави. От тогава започна техния упадък като първичност в постоянна и вечна красота, защото тази скръб засегна и тях.
Най-после трогнати от този безкраен плач на силата пол-жена, небесните сили се поуспокоиха и висините започнаха да се разясняват.
Когато дъждът престана и слънцето взе да проблясва през синкавините, силата пол-жена и животното человеко-мъж се запътиха заедно из долините без някаква определена цел. През време на тоя поход у тях се появи чуството, че всичко което ги окръжава ги гледа с укор и присмех. Гонени от това чувство на срам, те ускориха хода си, търсейки някакво скривалище, където да бъдат недостъпни за всякакви погледи.
Първият мъж и първата жена на земята
Етап 20
Първият мъж и първата жена на земята
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
ПРЕХОД:
След като животното человеко-мъж ухапа силата пол-жена, бесът му премина и то започна да я моли за прошка. Извиняваше се, че каквото и да е извършило, то е извършено в безсъзнание. От тогава в него настъпи съзнанието, което го отличава от другите животни и то се нарече само мъж. Силата пол-жена вече победена от Силата на разрушението, се примири с падението си и се нарече жена.
От тук започва историята за сътворението на по-сетнешния человек във вид на мъж и жена.
Първата пролята кръв на земята
Етап 19
Първата пролята кръв на земята
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
ПАДЕНИЕ:
Когато новосъздаденото животно человеко-мъж, като звяр в бяс тръгна от планината към полята, до него не смееше да се диближи никаква твар. Обаче когато то стигна котловината гдето почиваше силата пол-жена, тя го видя и незнаейки какво е това животно, което я наподобяваше, за пръв път тя изпита чувство на свян.
След това силата пол-жена успя да покрие тялото си с дългата си буйна коса. И се яви тя пред животното человеко-мъж, което гледайки я с бясно настървение издаде такъв страшен звук, щото силата пол-жена се изплаши и побягна за да се скрие във водата между рибите.
При нейня бяг тялото й се откри. Тогава голотата й извика в животното человеко-мъж противопола на силата пол-жена. То се впусна с небивала стръв след силата пол-жена и като я видя къде се е скрила, притаи се близо до зеленините и я зачака да излезе.
Силата пол-жена наблюдаваше това животно человеко-мъж в бяс. Като видя, че очите му изразяваха ту жал ту острота на пламъци в мрак, тя изпита някакво влечение към него. Чувствувайки грозната му сила тя се колебаеше да излезе от водата. Най-после забелязвайки, че то се е простряло като мъртво на земята, излезе на сушата, доближи го тихо и отиде та седна до сами него.
Като гледаше дълго това мъртво и спящо животно, силата пол-жена се увличаше все повече в неговите форми, които макар и груби приличаха на нейните. Но по-сетне чрез това съзерцание в нея властно заговори женският пол.
Тогава тя реши да събуди или съживи чрез своето дихание това животно. Но още с първото допиране тя бе заразена от неговия бяс. Вместо да го събуди или съживи, тя го хвана за гърлото и поиска да го удуши.
Разбудено така внезапно, животното человеко-мъж сграбчи силата пол-жена. Гледайки я с ярост и жажда да я разкъса, то така силно я ухапа, че с вика си от болката тя потресе целия земен рай.
От това ухапване силата пол-жена биде цялата обляна в кръв. Това доведе до падението на силата пол-жена, защото наред с нея остана като вечна сила и Силата на разрушението, олицетворена от человеко-мъжа.
Сътворението на мъжа на земята
Етап 18
Сътворението на мъжа на земята
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
СЪТВОРЕНИЕ:
Плачът на силата пол-жена биде видян от Силата на разрушението, която дотогава се криеше някъде из пустите места. И тя си каза, че и се представя последния случай да победи Силата на сътворението в нейния последен вид като творческа сила на земята.
Силата на разрушението разбра мъката на силата пол-жена. Тя замисли да създаде противопол с форми като нейните, но надарен със сила, каквато тя можеше да вземе от най-свирепите и най- страшни животни на земята. Така Силата на разрушението възнамеряваше да победи окончателно Силата на Сътворението.
С тия си намерения Силата на разрушението отиде при животните в бяс, останали още из недостъпните гори. И като ги изварди през нощта, когато те спяха, от едно от тях тя взе главата му обрастнала цялата в косми, от друго взема бесът който дреме в него, от трето най-силните му части и т.н. Тя събра всичко това, нареди го и му придаде същата форма, каквато имаше силата-пол жена.
Така бе сглобено новото животинско тяло и оставено между другите спящи животни. При изгрев слънце всички те се събудиха и го видяха. Те отидоха при него и обзети от любопитство започнаха да го подушват. От техните дихания трупът се съживи. Той се изправи и от зверския му поглед всички животни бидоха така изплашени, че всички удариха на бяг, кое гдето види.
Ето как от това ново животно, което бе съчетание от беса и диханията на несъвършенни животни, и което бе дело на Силата на разрушението, биде създадена противосилата на силата пол-жена, или която после беше наречена мъж или человекомъж.
Първият рай на земята
Етап 17
Първият рай на земята
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
СЪТВОРЕНИЕ:
Като свърши с благословията си над своето последно сътворение за вечен живот и вечна красота на земята, Силата на Сътворението пророни последната Си сълза над него и го изпълни с последните Си дихания. Така то доби живот в движение и сякаш пробудено от сън, осия с погледа си цялата околност. По този начин се създаде на земята най-съвършенният живот в движение.
След това Силата на Сътворението изчезна завинаги. За Свои заместници тя остави слънцето, месеца, звездите, земята и всичко което бе сътворила на земята, заедно с последното Си творение жената-пол.
Силата на разрушението, която остана само с първичните животни сътворени с нейно подсещане и в които се бяха вмъкнали бесове, се опита да се пресъздаде. Но когато между тях се появи силата пол-жена, с красотата си тя така ги обая и укроти, щото от тях изчезна всичкият бяс. А Силата на разрушението остана поразена.
От страх да не бъде омаяна самата тя, и така да бъде окончателно победена, Силата на разрушението избяга. Тя не се появи дълго време нито пред силата пол-жена, нито пред животните създадени по нейно подсещане.
Оттогава силата пол-жена заживя с всичкия си пламък и с всичката си дарба за творчество. Когато се появеше между живите твари и като ги погалеше, те се превръщаха в нейния пол и добиваха женска красота според вида на смото животно.
Така с тази промяна на земните и хвъркатите животни-пол, те заживяха в смирение, леки игри и ласки.
И настъпи между тях мир и щастие.
В това състояние на мир, щастие, игри и ласки помежду животните, у тия от тях, които останаха непогалени от силата пол-жена, се създаде противополът. Така силата пол-жена, като въплъщение на Силата на Сътворението, извърши първото си творческо дело на земята. Създаде половия живот в движение на земята.
Защото първичният живот в движение, създаден от Силата на Сътворението бе несъвършен, безполов и вън от кръговъртежа на творение и пресътворение, както Силата на Сътворението беше предопределила да тече животът в движение на земята.
Поради несъвършенството си животните в движение на земята бяха вън от творчекия кръговъртеж, бяха в застой, в мъртва точка, в безполие и в бяс. Силата на разрушението искаше да им отнеме възможността да се създават и пресъздават, както бе определила Силата на Сътворението. Обаче силата пол-жена осуети завинаги този замисъл на Силата на разрушението, защото тя създаде пол у животните. Заедно с това тя победи и самата Сила на разрушението, която нямаше друг противник на земята, освен силата пол-жена. В изпълнение на своята мисия силата пол-жена продължи да се любува на мира и щастието, всред които живееха всички земни твари.
Когато тя се явяваше между рибите във водата за да се опресни в сълзите на Силата на Сътворението, рибите я приемаха като своя другарка и гальовно играеха около нея. Защото те бяха сътворени в същата нежност, каквато притежаваше силата пол-жена.
При това милуване на рибите около жената и с допирането им до нея, у тях се създаваше женският пол. Той предизвикваше мъжкия пол-противопола у рибите, които не успяваха да се допрат до силата пол-жена.
Защото първите животни във водата, като създадени с подсещане от Силата на разрушението, бяха също в безполие. Но те запазваха вечността, дадена им от Силата на Сътворението, като се пресътворяваха чрез деление т.е. чрез разпадането им на части за създаване на нови животни като тях.
Когато силата пол-жена тръгнеше между зеленините по полята и горите, при всяко помирисване на която и да било зеленина, зеленината се разцъфтяваше. От тия цветове се раждаше плод за ново пресъздаване и за ново размножаване на зеленините. Така се създаде съвършенният рай на земята и той получи вид на най-съвършенното творение в красота.
Върху този земен рай слънцето обилно изсипваше своите лъчи, за да му придаде пълно съвършенство.
Така за земята не остана нигде място за Силата на разрушението. Навред се въдвори любовта на силата пол-жена, а заедно с това и любовта на самата Сила на Сътворението.
Този рай изпълваше с радост не само силата пол-жена, но и всеки живот на движение и растеж на земята. Трептенията на тази всемирна радост почнаха да се изразяват в звукове. Така се появиха първите песни на птиците, а за другите животни се появи първичният звуков език.
Зачуруликаха тогава птиците по висините на земята, за възхвала на блясъка и красотите на Силата на Сътворението. Заблеяха стадата по полята и горите. Затрептяха листата на дътветата, за да отдадат и те хваление чрез своя шепот на своята сътворителка. А слънцето пращаше предвечерния си привет на всички земни твари, както и на луната, и на звездите, които идваха след слънцето, за да хвърлят всички земни твари в неизразимо блаженство. За да ги хвърлят в блянове за други бъдни радости, които може да им даде тяхната възлюблена, силата пол-жена.
Силата пол-жена се наслаждаваше дълго на този съвършен земен рай. Но с течение на времето, при всяко закриване на слънцето и при всяко показване в трепет на първата звезда, тя започна да изпитва някаква непозната до сега мъка. Измъчваше я мисълта, че докато всички животни бяха преминали от несъвършенство към съвършенство и изпитваха радост от пол и противопол, за нея тази радост бе непозната и недостъпна.
При тази мъка на силата пол-жена и при това чувство на самота, което я бе обхванало, тя се отдаде на плач. Пред този плач замря целия земен рай, който не разбираше болката на своята царица.