Напред към съдържанието
ГЛАВА VI
ЕТАП 36
ЗА ПОСЛЕДНИЯ ЧЕЛОВЕЧЕСКИ БОГ
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението сътвори всичко, включително и жената, а Силата на разрушението искаше да го разруши.
Всичко от творенията на Силата на Сътворението запази своето величие, освен жената в първичност. Защото жената наистина бе най-голямата от всички красоти на Силата на Сътворението. Заедно с това тя цялата бе нежност, чийто трептения винаги извикваха противопола.
Това свойство на жената бе и единственият грях на Силата на Сътворението при сътворяването на жената.
Силата на Сътворението после изкупи този свой грях, защото от начална и първа сила, за человека тя се превърна в една малка сила и позволи да бъде пресътворявана и прераждана от жената, която си остана в своя грях.
Защото жената, която в първичност беше само чиста любов, след грях се превърна само в любов на пола към противопола. Така тя стана жена на мъжа, или жена на Силата на разрушението олицетворена от мъжа.
Така бе с първата жена,
Така после биде със всички жени на земята.
Защото чистата любов остана само за Силата на Сътворението, а жената след грехопадението си биде лишена от нея.
Но бесът на първия мъж преди грехопадението на жената не бе само за нейния пол, а за чистата й любов, която той искаше да премине в него. След грехопадението, когато жената изгуби своята първична чиста любов, бесът на мъжа още повече се усили, защото той още търсеше от нея тези чиста любов.
И усилваше се все повече и повече бесът на мъжа, който продължаваше да търси от жената нейната любов в първичност. Като не я намери, в беса си той се обърна така към жената:
“Жено, извън пола ти не си никаква любов. Ти си само груб пол.”
Това, което мъжът каза на жената бе една истина. Обаче тя биде последвана от една неистина, най-страшната на света. Защото от тогава за мъжа любовта се състоеше само в неговия пол, който зацарува в него с най-голям бяс.
От тогава колкото по-необуздан биваше половият бяс на мъжа, с толкова по-голяма настойчивост той уверяваше, че това е съвършенна любов. Многобесието за разрушение, което се проявяваше в мъжа чрез половия бяс, биваше считано за бяс на любов чрез която се изразяваше най-голямото величие на мъжа.
Това величие на мъжа в пол и бяс биваше толкова по-голямо, колкото повече жени-робини имаше мъжът.
Но такива жени не бяха за за творения и пресътворения на человека, а само за пол. И гинеше така жената за человеческия род, като робиня само за пол. И тържествуваше Силата на разрушението, че ще може безпрепятствено да извърши своето най-разрушително дело, унищожението на человеческия род.
Защото останеше ли жената за человеците само пол, а не за любов към творчество, а не за раждане и прераждане на человека, человечеството щеше да престане да съществува.
Разкри се, прочее, от общиарията този най-скрит замисъл на Силата на разрушението. На него можеше да се попречи като се възстанови равноправието между мъжа и жената. И те да не носят друго име освен името человек, или другар.
Разкри се от общиарията този най-скрит замисъл на Силата на разрушението. И трябваше мъжът и жената да бъдат в радост само от взаимната си любов, от любовта към създаване и пресъздаване на деца, бъдещите человеци, предназначени за нови творения и пресътворения.
Разкри се от общиарията този най-скрит замисъл на Силата на разрушението. И вече жената не бе собственост на мъжа, нито мъжа собственост на жената. А това означаваше изчезването на всякаква лична собственост за человека, освен тази на всеземната человеческа общиария. Собственост всеравночеловеческа и всеземночеловеческа.
Разкри се от общиарията този най-скрит замисъл на Силата на разрушението. За да няма вече на света разноверия, разнородия и разноцарствия. За да няма господари, роби и робини и да няма вече на света други богове и лъжебогове, освен този на всеземната человеческа общиария под името:
Бог и богочеловек на равенството и на любовта, на творенията и пресътворенията за създаване на най-съвършенния человек за творчество, за създаване на най-съвършенната творческа всеземна человеческа общиария.
ГЛАВА VI
ЕТАП 35.
ЗА МИРОВАТА РАДОСТ, ЗА МИРОВАТА СКРЪБ, ЗА ДЕТЕТО БОГ
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Велико бе делото на Силата на Сътворението, защото тя сътвори и слънцето, и земята, и всичко на земята, включително и жената.
От всички красоти най-великото дело на Силата на Сътворението беше жената. Жената притежаваше творческите красоти и на слънцето, и на месеца, и на звездите. В нея трептеше негата на синкавините и на всички други красоти във всемира. Тя беше и радост, и свръхкрасота, и свръхтворчество, и вечност.
Дойде обаче първият грях на жената и радостта на всемира се превърна в скръб.
Защото мъжът като животно в първичност беше само пол. За него жената не бе нищо друго, освен негов противопол, който в първичност бе пол в бяс.
И заживя така жената след грехопадението си, сама в собствената си скръб, така както сама живееше в собствената си радост.
Но това не беше само скръб но жената. Това беше скръб на Силата на Сътворението въплътена у жената.
И освободи се после жената от тази скръб, защото не можейки да бъде при този бяс на пол, Силата на Сътворението се прероди в дете.
Така и стана завинаги: При полов бяс, Силата на Сътворението да се преражда в дете.
Защото детето не знаеше нито грях, нито скръб.
А скръбта започваше само от грях, в грях, или при грях.
Така най-великата радост на всемира и на Силата на Сътворението, за человеците остана да се изразява само в малките, кото идват само чрез жената.
Защото малките са творение само на Силата на Сътворението. И чрез греха тя се изразява за человека като непобедима и вечна сила, противостояща на Силата на разрушението, която прави всичко за да унищожи человека на земята.
От тия последни творения и пресътворения на Силата на Сътворението в деца, продължи се отново радостта на жената в първичност, защото Силата на Сътворението не искаше да остави жената само скръб, дори и при грях.
Защото радостта и скръбта на жената като творчество бяха мирова скръб и мирова радост.
Така Силата на Сътворението искаше да създаде за жената нейния пръв бог, към когото тя да се обръща в своята скръб. Защото скръбта беше тежка и за Силата на Сътворението, чието последно велико творение в красота беше жената, вече преминала от първорадост в скръб.
И създаде се тогава този пръв Бог и за жената, и за человека на земята. Този Бог остана единствен, защото бе най-великият Бог на Силата на Сътворението, чрез който се възвръща първорадостта за человека. Този Бог и за Силата на Сътворението, и за жената, и за человека се нарича Дете.
За жената този Бог бе и слънцето, и месеца, и звездите, и радостите, и всичките красоти от които я създаде Силата на Сътворението.
За него проливаше жената всичките си сълзи. Към него бяха отправени всичките и надежди. Към него – нейният пръв и последен Бог.
Защото за нея този Бог-дете бе не само красота, но и невинност, тъй като Силата на Сътворението бе създала в невинност всичко във всемира.
Този Бог биваше разбиран от всичко във всемира, освен от мъжа. Мъжът не само не го зачиташе, но дори и посягаше на него. Защото богът на мъжа не беше бог на невинността, а бог на разрушението и беса.
И поведе се тогава най-страшната борба между Силата сътворението на и Силата на разрушението. Борба между Бога на человека в невинност и бога-бяс на животночеловека.
И продължи тази междучеловеческа борба, в която Силата на разрушението хвърли всичките си сили срещу невинността на Силата на Сътворението. Тази невинност съществуваше във вид на дете, или във вид на други человеци, смирени и трудолюбиви, но заробени от человекоживотните наречени господари, преизпълнени от Силата на разрушението.
И този пъклен план на Силата на разрушението да унощожи человека и человечеството биде разкрит от общиарията. В нея най-после трябваше да зацарува невинността на Детето-Бог не само за жената, но и за мъжа, пресътворен и прероден в невинност и чистота, за да стане чист като дете, невинен и съвършен человек в съвършенната всеземна человеческа общиария, в която няма и най-малка следа от Силата на разрушението.
ГЛАВА VI
ЕТАП 34.
ЗА ОТРИЦАНИЕТО
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението сътвори всичко, а Силата на разрушението искаше да го разруши.
Когато сътвори най-сетне и жената, Силата на Сътворението й рече:
”Всичко това сътворих за тебе. Нека то бъде твое, което значи и мое, защото аз ще остана да живея навеки само чрез теб”.
Така всичко на земята биде създадено за радостите на жената, а заедно с това за радостите на самата Сила на сътворението.
Обаче после мъжът в който се беше въплътила Силата на разрушението, дойде при първата жена и биде приет от нея. Така земните радости на жената и на Силата на Сътворението, чрез жената станаха радости и за мъжа. Така се започна трагедията на жената, трагедия и за самата Сила на сътворението заради загубените радости, които станаха радост и за мъжа и за Силата на разрушението, която чрез мъжа стана пълна владетелка над цялото человечество.
Така, преизпълнен с радости от трагедията на жената, мъжът си помисли, че всичко сътворено на света, включително и жената е само за него.
Мъжът отрече жената като същност на человеческия род, с което отрече и Силата на Сътворението като същност на человека, когато рече на жената:
“Ти си създадена само за мене и трябва да ми бъдеш подчинена. Защото същността на света съм аз-мъжът, а ти добиваш същност само след проявяване на моята първосъщност.”
От тогава започна най-голямата трагедия на человеческия род, защото зацарува Силата на разрушението, чрез отричането от мъжа на творческата сила на жената.
Насърдчена от тоя успех, Силата на разрушението проявена в бяс и отрицание, взе в своя власт отделните человеци, които станаха самолюбиви и горди овладяни от чувство на презрение към подобните си и от стремеж да подчинят по-слабите и да ги направят роби.
Следователно всяко отрицание на жената от мъжа, или на мъжа от жената, или на человек от человека, както и всякакво отрицание на учението за человеческата общиария, е най-силно проявление на Силата на разрушението.
Защото в общиарията всеки человек трябва да бъде преизпълнен само от творческата сила на Силата на Сътворението. Защото всички общиарци са равни помежду си без разлика на пол. Защото са равни помежду си всички человеци.
Това означава, че всеки опит да се създаде неравенство в общиарията чрез каквото и да е отрицание, е опит на Силата на разрушението по този начин да проникне в человека. Человек от общиарията, който е пропит с толков много отрицания , се наказва съгласно най-строгите повели на общиарското учение.
ГЛАВА VI
ЕТАП 33
. ЗА СВЪРШЕКА НА ЧЕЛОВЕКА И ЗА СВЪРШЕКА НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД НА ЗЕМЯТА
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението сътвори всичко, а Силата на разрушението искаше да го разруши.
В борбата която от това се зароди, Силата на разрушението биваше побеждавана навсякъде. Едничкото нейно прибежище остана само человекът, по точно неговият пол и неговият противопол.
Така и Силата на разрушението остана във вечност.
Понеже на человека беше известно само това, което бе видимо за него, той придаде на божеството, от което смяташе че произхожда своя вид. Така се създаваха все нови и по-нови богове на името на някой человек, или във формата на някое животно-человек.
Така за человечеството се създадоха различни богове в бяс и хаос, за да се създадат най-после богове в съвършен бяс
Тези богове създаваха человеци само като тях, за да зацарува за человечеството Силата на разрушението, която също искаше съвършенство. Колкото повече тя се доближаваше до своето съвършенство във вид на богове и человеци в бесове, толкова по-голямо ставаше человеческото унищожение, чрез изтребления и самоизтребления. Защото тя можеше само това да върши. Тя беше безсилна да унищожи било слънцето, било месеца, било звездите, било някое друго творение на Силата на Сътворението, освен человека.
Стремейки се към съвършенство т.е. към унищожение на человека, Силата на разрушението би постигнала своята цел, ако не бе застанала срещу нея общиарията.
Преди да се появи общиарията гинеха цели племена. Затриваха се от лицето на земята цели народи и царства. Чрез войнствени бесове се изтребваха взаимно человеческите поселения по цялата земя.
Така человечеството беше дошло до прага на своето пълно унищожение.
Обаче общиарията разкри този замисъл на Силата на разрушението, привеждан в изпълнение от всевъзможните богове, бесуващи между человеците на земята. За най-голям враг на человека и на себе си, общиарията провъзгласи едновременно всяко племе и всяко царство в които тези бесове съществуват във вид на богове и человекобогове.
Спрямо такова племе, или царство, общиарията предписва да се постъпва като към най-голям враг, който спъва делото за спасяване на человека от всички лъжебогове и человекобогове, които са негови господари и крепители само на самозвани человеци-господари и человекоживотни в бесове.
Срещу такова племе и такова царство общиарията може да прибегне и до война, за да прекрати тяхното вредно съществуване. Това е разрешено след като за человека е разкрито, че Силата на разрушението чрез такива племена и царства преследва гибелта на человека и человеческия род на земята.
ГЛАВА VI
ЕТАП 32.
ЗА ПРОИЗХОЖДЕНИЕТО НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ ПЪРВОБОГ
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението сътвори всичко, включително и жената, а мъжът бе само нейно дихание чрез другите животни, създаден по замисъл на Силата на разрушението.
От първожената след нейното грехопадение се роди смъртният человек. По-после този смъртен человек поиска да се свърже с вечността, защото му стана страшно от това, че е смъртен.
В това търсене той започна да се опитва да отгатва както своето произхождение, така и началото на всеки живот, и на всички явления във всемира, които се откриваха пред очитв му.
Понеже началото на человека във вид на человекомъж беше Силата на разрушението, той тръгна от това начало. Така стигна до мисълта за някакъв бог като начало на началата. Този бог същност не бе нищо друго, освен Силата на разрушението.
Така человекът създаде своя първобог, който бе бог за наказание, бог бяс на господари, бог бяс за очищение, бог бяс за мъст и най-после бог за благоволения.
Защото за человека като животно человеко-мъж замислен от Силата на разрушението, бесът е бил и творчество и всичко.
Зацарува тогава този бог и человекобог в бяс за человечеството, за да стане за человеците Силата на разрушението и власт, и бяс, и бог, който бог бе измислен от человека и бе последният бог до общиарията.
Обаче общиарията разкри същността на този противочеловечески бог в бяс, и той престана да съществува.
Престана да съществува, защото той бе бог с който си служеха само господарите срещу робите, и защото общиарията откри самата Сила на разрушението, която царуваше чрез този бог.
Нека вече никога да не се възвърне за света този пръв бог, бог в бяс, защото той е най-големият враг на общиарията.
С поклонниците на такива богове в бяс общиарията постъпва така, както учението й повелява, и така както се постъпва с нейните най-големи врагове.
ГЛАВА VI
ЗА ЧЕЛОВЕЧЕСКИТЕ БОЖЕСТВА, ЗА ЧЕЛОВЕЧЕСКИТЕ ПОЛУБОЖЕСТВА И ЗА ПОСЛЕДНИЯ СЪВЪРШЕН ЧЕЛОВЕЧЕСКИ СВЯТ
ЕТАП 31.
ЗА ПЪРВИТЕ ДЕЦА НА ЧЕЛОВЕКА
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението сътвори всичко, освен мъжа, който с появи не по неин замисъл. Само бе получил живот от нейното дихание чрез другите животни.
Така мъжа за дълго си остана смес от всички замисли на Силата на разрушението и от диханието на всички животни зверове.
Тъй като жената встъпи в грях с тази смес, тя също стана смес.
После тя пожела да очисти своята красота. И така се родиха първите деца, на които се предаде същата грозота.
Като позна своята грозота чрез жената, мъжът се превърна целият в бяс, за да убие последните останки от красотата на жената и да я направи грозота като себе си.
Това стана за да бъдат и малките деца в грозота, макар че първата майка беше само красота.
Следователно малките не познаваха своята първа майка като красота. Те познаваха себе си в грозотата на своята майка в пол. Така за тях техните грозоти изглеждаха красоти.
Така първият мъж и първата жена, вече смъртни, създадоха първите малки, първите деца, които също са смъртни.
Понеже децата не знаеха нищо за вечността, за тях невечността беше вечност, а вечността – невечност.
Така человекът живя в слепота докато общиарията успя на открие Силата на разрушението и да очисти човека от нейната враждебна сила.
Така чрез общиарията се възроди за света Силата на Сътворението.
Ето защо на всяко дете, което ще бъде един ден член на общиарията, трябва да бъде известна тази история за сътворението на света, като борба между Силата на Сътворението и Силата на разрушението. За да познава то замислите на Силата на разрушението и да се чувствува само като рожба на Силата на Сътворението.
Защото като творение детето е плод на Силата на Сътворението. Пред неговата невинност самата Сила на разрушението изглежда безпомощна.
До невинността която притежава детето трябва да се издигне всеки общиарец, за да може да се похвали, че той завинаги е очистен от Силата на разрушението и че творческият му дух е по-светъл и по-ясен от слънцето.
ГЛАВА V
ЕТАП 30.
ЗА ИЗЛИШНИЯ ЧЕЛОВЕК НА ЗЕМЯТА
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението сътвори всичко: И слънцето, и месеца, и звездите, и земята, и всичко на земята заедно с жената.
След падението на жената като вечност, Силата на Сътворението остана в слънцето, в месеца, в звездите, в земята, във всичко на земята. В жената пък тя остана като вечност само в нейния зародиш.
И раздели се жената след първичния си грях от една страна на вечност и красота само в зародиш, а от друга страна на смъртност при грозота и при пол.
Първо мъжът като другар на жената беше само пол. Той още не беше человек, а животно-человек.
След грехопадението на жената и след пълното й отпадане като творческа сила, тя най-сетне един ден склопи очи и умря. От тогава мъжът комуто преди това смъртта бе непозната, почна да се замислюва за вечността т.е. за смъртността, или безсмъртието на человека.
Защото пред него жената не бе като вечност. Тя беше в смъртност и в невечност. За него тя вече не съществуваше в първоначалния си жив вид.
Пожела тогава мъжът да намери жената във вечността. Той мислеше, че там тя продължава да съществува след нейната смърт. И той склопи очи и умря, за да не бъде сам и без другарка в тази невечност.
След като склопи очи и умря, мъжът пак не намери жената във вечността. Защото като рожба на Силата на разрушението самият той беше невечност, беше смъртен. Неговият живот се простираше само до смъртта.
Тогава именно стана това, което до тогава не беше ставало: Вечността се превърна в невечност, а человекът, който по замисъл на Силата на Сътворението беше безсмъртен, стана смъртен.
Това стана така, защото вечността не можеше да търпи невечности. Всеки нетворчески живот на земята не можеше да остане във вечност.
Защото за человека вечността се отнася само докато той е в творчество. Престане ли да твори той става мъртав и всякакво негово общение с вечността се прекъсва. Защото вечността е само творчество и само за творчество.
Заради това всеки человечески живот, който е престанал да твори е неизбежна жертва на смъртта.
А вечното творчество на человека се постига чрез раждане и прераждане.
Само така се побеждава Силата на разрушението. На нея се оставя само оня человек, който е лишен от творческа сила. Такъв человек се смята за излишен както за общиарията, така и за земята.
ГЛАВА V
ЕТАП 29.
ЗА КРАСОТАТА И ГРОЗОТАТА НА ЖЕНАТА
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението сътвори всичко: И слънцето, и месеца, и звездите, и земята, и всичко на земята до жената, и жената. Защото Силата на Сътворението в своето творчество търсеше и красота.
И създаде тя красота: и в слънцето, и в месеца, и в звездите, и във всичко на земята, и в жената.
И бе красота велика.
Още по-велика бе красотата в жената, която трябваше да остане като красота-вечност. Но не остана.
Защото Силата на разрушението виждаше в красотата творчество. И посегна тя върху жената посредством пола, за да убие красотата й. Защото красотата бе творчество.
И прие жената полът, с което тя от красота се превърна в полукрасота, та дори в грозота.
Защото полът на жената като противопол на мъжа, се роди чрез мъжа, а той беше замислен от Силата на разрушението и по начало беше самата грозота.
Така жената заживя двоен живот: От една страна като жена-дух, надарена с неземна красота още от самото й създаване. От друга страна като жена-пол, във видима полукрасота, или грозота.
В тази жена-дух, дух на любов и творчество, е и зародишът за вечното раждане и прераждане на человека.
В тази именно жена-дух, дух на любов и творчество, остана красотата като първичност.
В тази невидима духовна красота трябва да заживее всяка жена от общиарията, защото само така тя ще ражда и пресъздава человека в същия този творчески дух на свръхчеловеческа любов към свръхчеловечески творчества. Тези свръхчеловечески творчества са насочени срещу всяка проява на Силата на разрушението във видимост, която видимост за человека е само полукрасота , или грозота.
ГЛАВА V
ЕТАП 28.
ЗА ВИДИМИЯ И НЕВИДИМИЯ ЧЕЛОВЕЧЕСКИ ЖИВОТ
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението сътвори всичко. Нейното първо творение беше тялото.
Силата на разрушението пък искаше да разруши това тяло. Тя постигна целта си чрез полът. Но Силата на Сътворението пак си остана в зародиша на человека под формата на вечност, чрез жената в пол.
Защото Силата на разрушението не е опасна за скритата и невидима творческа сила у человека, която е дух вечност и непобедимост. Тя е опасност само за неговото видимо тяло, в което понякога може да проникне. Това е възможно когато человекът вижда живот само в своето тяло, а не и в творческия, вечен и несъкрушим человечески дух.
Във вечността человекът е като зародиш във творчески дух, невидим за него самият. За да заживее във вечността той трябва да е самият живот в този дух. Защото само в невидимия за человека творчески дух, е неговата творческа и свръхтворческа сила. Защото по величието си този дух се доближава до всемира. Той е безкраен в сравнение с нищожно малкото человеческо тяло.
За человека този дух е самата непобедима Сила на сътворението. Този дух изразява не само вечността на земята, но и всички творчески сили на всемира, подбуждащи человеческото творчество на земята.
Само в този дух человекът се ражда и преражда и става творческа и свръхтворческа сила.
Този творчески и свръхтворчески дух трябва да обхване членовете на всяка общиария. Той трябва да бъде “царят” на всеземната человеческа общиария, защото това е духът на Силата на Сътворението, която сътвори света и всемира, в който Силата на разрушението не съществува. Силата на разрушението е останала да владее само върху человека на земята, или по-точно само върху животното-человек.
ГЛАВА V
ЕТАП 27.
ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ ДУХ
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението сътвори всичко, а Силата на разрушението искаше да го разруши.
Първото творение на Силата на Сътворението бе тялото и Силата на разрушението искаше да го разруши.
Като творение замислено от Силата на вътворението, человекът трябваше да бъде тяло.
И понеже всичко сътворено от Силата на Сътворението е вечност, то и тялото на человека в неговия жив вид трябваше да бъде вечност.
Силата на Сътворението олицетвори този безсмъртен человек само в жената, в която бе вложено нейното последно дихание.
По-после този безсмъртен человек чрез мъжа остана само като замисъл. Неговото безсмъртие трябваше да се поддържа само чрез раждане и прераждане чрез пол.
Така според замисъла на Силата на Сътворението челочекът пак остана вечен, благодарение на раждането и прераждането. Силата на разрушението биде най-после победена от Силата на Сътворението.
Защото срещу временността на человеческото тяло остана вечността на человеческия род, изразена в раждания и прераждания пак в живи человеци, чийто безсмъртен дух е винаги един, единен и вездесъщ, както е една, единна и вездесъща Силата на Сътворението в нейните вечни мирови и земни сътворения и пресътворения.
Человекът, в който не живееше този безсмъртен, единен и вездесъщ в творчеството си дух, още не беше человек, а само животно-человек.
Но животно-человекът е дотолкова творчество, доколкото е разрушение. Защото той още бе под властта на Силата на разрушението.
Такъв животночеловек не е человек. Това е получеловек, който не може да се доближи до безсмъртния человек-дух, който вечно е в състояние на творчесто.
Заради това всяка общиария трябва да направи от своите членове-получовеци същински человеци. Тях трябва да обземе безсмъртният, единен и вездесъщ творчески человечески дух за бъдещата всеземна человеческа общиария.