Напред към съдържанието
ГЛАВА III
Етап 16.
ЗА ЧЕЛОВЕЧЕСКОТО АЗ
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението Сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, и всичко на земята. А Силата на разрушението искаше да го разруши.
В частност за животночеловека, Силата на разрушението освен дето му вдъхна бесове, но и погали неговото самолюбие за да създаде по този начин в него бяс под формата на АЗ, и този бяс никога да не го промири с нему подобните.
Този человек, който носи името АЗ е и една от първопричините да се появят царете и господарите. Техните души са пълни с бесове спрямо всички завладяни от тях, спрямо подчинените тям, или заставените да им бъдат роби.
Пак това АЗ се е промъквало в семейството между мъжа и жената, за да създаде от тях пълни противоположности, проявявайки се като най-зверски бяс, водещ до кръвопролития и убийства.
Чрез това АЗ Силата на разрушението е искала да се настани в семейството, което е основата на общиарията. По тая причина всяко семейство на общиарията, в което се е промъкнал человеческият бяс под името АЗ, бива разрушено, независимо дали се е настанил в мъжа, или в жената.
Всеки мъж и всяка жена от семейство заразено с беса АЗ, биват считани за врагове на общиарията и тям се налагат наказания: Две последователни запирания от 3 и 7 дни, а при трето провинение се изпъждат от общиарията.
Когато някой общиарец прояви своето АЗ, за да оповести на всеослушание, че той не мисли така, както учи общиарията, това се счита за най-опасно проявление на Силата на разрушението. Провинените се наказват както се наказват ония, които възразяват на проповедите в храмовете – умъртвяване чрез глад. На заразените с беса АЗ проповядващи учения различни от общиарското, се налага същото наказание (учение 5).
Проявлението обаче на ЧЕЛОВЕЧЕСКО АЗ в творчество за преуспяване на общиарията се счита за талант, за свръхчеловеческа творческа сила. Всеки общиарец, който прояви подобен талант се награждава с отличие, както се награждава свръхчеловеческия труд и изобретението за свръхчеловеческо творчество (учение 3).
Всички други проявления на человеческото АЗ в бяс и във вреда на общиарията, влачат подире си различни наказания според важността на случая.
ГЛАВА III
ЕТАП 15.
ЗА ЧЕЛОВЕЧЕСКАТА СКРЪБ
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, и всичко на земята, само за радост на човека, а не за скръб.
Скръбта прониква в человека само когато на пътя му се изпречва Силата на разрушението, било като смърт, било като друга някаква причина, поято се явява при неговото творчество. От това следва, че и самата скръб е за человека не друго, а една от формите на Силата на разрушението, която го е победила и се е настанила в него.
Поради това всеки человек обзет от скръб трябва да се счита за заразен от Силата на разрушението и да се отстранява от другите человеци около него и от семейството.
Защото скръбта е заразителна и чрез нея Силата на разрушението може да се настани във всички членове на семейството, които по такъв начин да станат негодни за никакви творчески дела в общиарията.
Семейство, което е вече заразено от скръб трябва също да се отстранява от другитеобщиарски семейства, понеже то може да я разнесе по цялата общиария.
Всеки человек, който чрез разговора си с околните разнася скръб, трябва да се счита също за заразен от скъб.
Всеки съчинител на песни които сеят скръб, трябва да се счита също за враг на общиарията.
С такива врагове общиарията постъпва както със всички нейни врагове. Задържа ги за 3, или 5 дни, а третия път ги изключва завинаги от своя състав.
Не се считат за врагове песнопойците, чиито гласове навяват скръб при невинни песни, както и съчинителите на тези песни. Достатъчно е след песента да настъпва успокоение. Това се отнася и за съчинителите на песни, които възпяват известни общиарци, паднали в жертва за делото на общиарията, макар в тия песни за момент да прозвучава скръб, но след това настъпва ободрение.
За разсадници на Силата на разрушението в общиарията се считат изобщо всички ония чиято скръб и до 3 дни не е преминала. Разсадници са и ония проповедници и съчинители на песни, които сеят между человеците в общиарията само скръб.
Скръбта на человека за умрели се счита също за зараза.
Скръбта на человека по изгубена любов се счита също за зараза.
Заради това със всеки скърбящ человек в общиарията се постъпва както повелява настоящето учение.
ГЛАВА III
ЕТАП 14.
ЗА ВЕСЕЛИЕТО
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, и всичко на земята. Тези творения са само за человека, но не и за животно-человека-звяр.
Человека на земята е само за творчество. От него той добива удовлетворение и веселие, но не веселие на бяс, което свършва пак с бяс. Такова веселие на бяс, което свършва пак с бяс е пиянството.
Силата на сътворението създаде плода на лозата като най-благодатната храна за человека. Но Силата на разрушението чрез человека превърна плода на лозата във вино, чрез което да изгонва от человека Силата на Сътворението. Защото всяко изкуствено опиянение свършва с унищожението на творческата сила на человека и с пробуждането на разрушителните сили, които Силата на разрушението е оставила у человека в неговата първичност.
Опиянението на человека не трябва да идва от виното и от други подобни опоителни средства. То трябва да идва от вдъхновението към творчество и любов; към веселие от плодоносното творчество и плодоносната любов.
Изкуственото веселие от вино не е плод на веселие от себедоволство след някое свръхчеловеческо придобитие. То е веселие след человеческо самоунижение и самоотрицание.
При такова самоотрицание и самоунижение человекът е в подчинение само на Силата на разрушението. Заради това употребяването на вино, или други средства за изкуствено человеческо веселие и опияняване се забранява в общиарията.
Всеки общиарец, който се опита да прави вино, или прояви склонност към изкуствено опияняване с вино, или други изкуствени упоителни средства, бива задържан за три дни при първо нарушение. При втори път задържането е за седем дни, а третия път се изключва и изпъжда от общиарията завинаги, защото е животночеловек изпълнен само от Силата на разрушението. Опияняването на человека в общиарията трябва да бъде само от мириса на цветята; От мириса на тревите в полята; От въздуха; От надземните синкавини;; От слънчевия изгрев; От слънчевия залез; От месеца и звездите; От плодовете на всеобщия общиарски труд; От праздничните игри на момите и момците в общиарията; От жената другарка на человека; От децата на семейството; От проповедите в храма; От всяко творение във всемира и на земята, което е плод само на Силата на Сътворението и в който няма дял Силата на разрушението, която сила направи от първозамисленият творчески человек животночеловека-звяр на земята.
ГЛАВА III
ЗА ЖИВОТА НА ЧЕЛОВЕКА В ОБЩИАРИЯТА
ЕТАП 13.
ЗА МЕСОЯДИЕТО
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението създаде на земята живота в движение и творчество. Понеже това се извърши по подсещане от Силата на разрушението, първоначалните животни в движение на земята, предтечи на человека, останаха в бяс.
След създаване на животночеловека пак в бяс, поведе се борба между тези първични животни и животночеловека. Тая борба най-после придоби образа на взаимно изяждане. Така се появи месоядството.
Когато пък поникнаха земните человечески поселения, человекът прибра около себе си много немесоядни животни. Той се ползваше от силата на тези животни в своята работа. Но человекът все пак си остана месоядно животно. Понеже месоядството беше проникнало дълбоко в природата му, той посегна на тия животни наричани домашни и безпощадно ги убиваше заради месото им. После жовотночеловекът прибра около себе си много хвъркати немесоядни животни, чието месо служеше за насищане кръвожадността на първичния человек. Този человек звяр не беше нищо друго, освен Силата на разрушението.
Така Силата на разрушението остана да владее самия дом на человека, за да направи от него убиец на домашните животни, и от чието мляко, вълна, яйца и пр. той се ползваше. Ненаситен в своето плътоядие человекът-звяр убиваше не само животните, но и току що родените им малки, а те бяха преизпълнени от Силата на Сътворението много повече от самия него.
Това окървавяване на человека с месоядие от животните води след себе си други окървавявния, които засягат дори неговите близки, неговия съсед с жената и децата му и пр. Человекът-звяр убиваше при най-нищожния повод, създаван винаги единствено от Силата на разрушението.
За да се изкорени Силата на разрушението вселявана в человека от месоядието, в общиарията месоядието е забранено.
Всеки общиарец, който се прояви като месоядец, се счита за заразен от Силата на разрушението и се изпъжда от общиарията без право на опрощаване. За убийство на полезно домашно животно той се наказва като убиец на себеподобен и се осъжда на умъртвяване чрез глад.
Всички полезни домашни и други животни се оставят да завършат своя живот чрез естествена снърт. На человекът се позволява да се полва от месото и кожите само на умрелите от естествена смърт животни. Месото се претапя и се ползва за други цели но не и за ядене.
Позволено е да се убиват само такива животни, които са вредни за общиарията и за общиарското творчество. Само в такъв случай человекът убиец се смята за ненаказуем, защото се смчита, че той е унищожил един живот, който е преизпълнен със Силата на разрушението.
ГЛАВА II
ЕТАП 12.
ЗА ВРАГОВЕТЕ НА ОБЩИАРИЯТА, ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И ЗА НАКАЗАНИЯТА ПРИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Всички ония, в които е въплътена Силата на разрушението се считат за врагове на общиарията и се преследват от нея.
Такива са :
-
1. Неверующите сътворението на света, така както е прието от общиарството.
-
2. Всички провинени в постъпки, които нарушават спокойния творчески живот в общиарията.
-
3. Всички, които проявяват склонност да използват чужд человечески труд за лична облага.
-
4. Всички склонни към заграбване и присвояване на чужда вещ по какъвто и да било е начин.
-
5. Всички склонни към нарушаване спокойствието на вече установено чуждо семейство.
-
6. Склонните към лъжа, заблуждение и клевета.
-
7. Склонните към оскърбление и нападение на себеподобния.
-
8. Всички, които проявяват склонност да убиват себеподобния си.
-
9. Всички, които проявяват склонност да убиват каквото и да е живо творение на земята, което не е вредно за общиарията.
-
10. Склонните към месоядство и към опиване от каквито и да било питиета и други неща.
-
11. Всички мъже, които изнасилват жени.
-
12. Всички, които проявяват пол през непълнолетие, или към непълнолетни.
-
13. Нарушителите на храмовия ред
-
14 Най-после всички проповедници на учения, противни на общиарското учение за пресътворяването на человеческия и всечеловеческия живот.
Всички, които проявяват една, или друга от склонностите изброени по-горе, се считат за врагове на общиарията. Ако са пълнолетни те се изключват от общиарията, а малолетните губят правото да станат нейни членове.
Това изключване е при първо провинание и ако не се касае за убийство. То е за период от 3 дни. Ако след този период провиненият признае виновността си и обещае, че няма да се провини повторно, той се счита за напуснат от Силата на разрушението и се опрощава от първостарейшината на общиарията.
Когато провинанието се повтори, виновният се наказва с отнемане на общиарските права за нови 7 дни. Потрети ли се, виновният се изключва от общиарията.
Изключеният може да се засели в друга общиария, гдето след известен период на изпитание могат да го приемат за член.
Които са временно изключени от общиарията биват задържани в особени помещения, където им се дава само хляб и вода.
Убийците се наказват веднага на умъртвяване чрез глад. За тая цел те биват вързвани голи на някое дърво извън селището. Биват оставени така за да ги изядат зверовете и да не става нужда от погребение.
Всеки, който си позволи да развърже такъв осъден се наказва по същия начин.
На осъдените с гладна смърт се позволява да се самообесят. Тогава те имат право на погребение като всеки обикновен мъртвец в общиарията.
Наказанията на провинените по другите точки на учението се налагат според съответните му повеления.
Най-строги са наказанията за злоумишлено възразяване през време на проповедите и за проявяване на пол от свещенослужителите.
Такива провинени биват осъждани на умъртвяване чрез глад. На тях също се позволява да се самообесят, за да добият право на погребение като обикновени мъртавци.
Обявяването на наказанията се извършва от първостарейшината. Прилагането им става в присъствието на един от старейшините.
За врагове на общиарията се считат всички земни человечески поселения, които не живеят в общожитие и в които има господари и роби. Врагове са господарите, а не робите.
За унищожението на такива поселения, ако робите не могат да сторят това, се позволяват походи на общиарци готови на саможертва.
Унищожението на робството в тия вражески поселения означава унищожение на една от формите в които се проявява Силата на разрушението, олицетворена от господарите.
На общиарците следователно е позволено да влизат във войни с противообщиариите, за да положат началото на превръщането на такива поселения в общиарии. Само в тях е възможен животът на творческия человек, человекът на Силата на Сътворението.
За врагове на общиатията се считат още: Всички божества измислени от господарите. Всички человеци възвеличени до степен на някакви светци от господарите. Също така се преследват от общиарията всички вери и учения, с които са си служили и си служат господарите за разделяне на человеците на господари и роби, на разни вери в гонения, на разноцарствия в бяс.
Всяко человеческо самопожертване за общиариството и за всеземната человеческа общиария се счита за най-велика жертва за творение и пресътворение на света в бъдно райско всеземно и всечеловеческо общожитие, в което не ще има достъп за Силата на разрушението и отгдето ще бъде прогонен всякакъв бяс, който би могъл да наруши спокойното творчество на всеки человек, създаден от Силата на Сътворението само за творение и пресътворение на земята.
ГЛАВА II
ЕТАП 11.
ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ОБЩИАРИЯТА
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездите, и земята, а най-после и человеческата общиария чрез человека. Общиарията бе провъзгласена в равенство и братство, срещу останките от Силата на разрушението, проявяващи се във вид на неравенство и бесовски духове.
Всяко поселение в общожитие е без лична собственост с обща земя и с общ труд. То има за цел равноползването от произведенията на този общ труд. Свръхпроизводството на някои предмети служи за обмяна с другите общиарии, но пак за равноползване.
Всяко человеческо поселение в общожитие се управлява от един първостарейшина с неговете помощници старейшини, до 12 на брой в зависимост от числеността на поселението. Всички те се избират за срок от 5 години.
При избора на първостарейщината и на старейшините гласуват всички пълновъзрастни членове на общиарията, както мъжете, така и жените.
Свщенослужителите нямат право на глас при избор на старейшини и първостарейшина.
Първостарейшините от всички общиарии на едно племе, или народ съставляват племенния, или народния събор, който се събира на всеки 5 години. Тогава първостарейшините избират един от тях за всеплеменен, или всенароден първостарейшина за срок от 5 години. Седалището му е в централното място на племето, или народа и се нарича главно място, или столица. Този всевплеменен, или всенароден първостарейшина представлява племето, или народа си пред всечеловеческия общиарски събор.
Всеплеменните, или всенародни първостарейшини образуват всезамночеловеческия събор, който се събира също през 5 години. Тогава съборът избира един от всеплеменните, или всенародните първостарейшини за всеземночеловечески първостарейшина.
На това всеземночеловеческо първостарейшинство е предоставено да се грижи за уреждане на стокоразмяната между разните части, от които е съставена всеземната общиария. В неговите ръце е съсредоточено цялото върховно творчество, насочено към усъвършенствуване на человеческия живот на земята. Крайната цел на това усъвършенствуване е да се създаде свръхтворческия человек, в когото да бъде превъплатена напълно Силата на Сътворението, за да изчезнат последните останки от Силата на разрушението във всичките й форми, както в человека, така и във всяко друго творение на земята.
ГЛАВА II
ЕТАП 10.
ЗА ОБЩИАРИЯТА
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението сътвори света само в равновесие и общожите. Това равновесие на може да бъде нарушено от Силата на разрушението, която остана да съществува още на земята. Тя можеше да наруши равновесието между земните живи творения, много от които бяха създадени тъкмо по нейното подсещане.
Това нарушение на равновесието и на общожитието на земните създания, предизвикано от Силата на разрушението се е извършвало чрез беса, вдъхнат от нея в животните на земята, за да се преследват едно друго. Този бес можа да проникне най-много в человечеството, дето се изразяваше във вражди между племена, вражди между народи, а най-после във вражди между самите человеци от едно и също селище под различни предлози, създавани винаги само от Силата на разрушението.
И стана ясно, че тази вражди, раздухвани от бесовски дух до степен на кръвопролития и войни между племена и народи, дори между едноселци, разделени на господари и роби. Тези вражди не донасят нищо друго, освен преждевременна смърт на много человеци и преждевременно изчезване на много племена и народи, предназначени да създадат чрез творчество рай на земята, за райско блаженство на человека на земята.
Въпреки това, тия не-человеци, тия животно-человеци, си останаха с бесовете на Силата на разрушението, макар да водеха до тяхното собствено унищожение.
И стана ясно, че разделянето на человеците от Силата на разрушението на племена, народи, царства, господари и роби, има за последствие само человечески самоизтребления, които не позволяват на человека да превъзмогне себе си. Самоизтребленията осигуряват господство върху земята само на животните-человекозверове, които още в началото Силата на разрушението беше изпълнила с бесове.
Поради всичко това с видя, че раят на земята ще настъпи само ако се премахнат господарството и робството. Само ако се премахнат границите между народи и племена, и се премахнат царете и царствата, и само като человеческите поселения заживеят във всеземно человеческо общожитие, с други думи във всечеловеческа и всеземна общиария, в която няма да има място за Силата на разрушението. В нея ще зацарува за человечеството на земята само Силата на Сътворението, без войни и без разрушения.
Така всяко человеческо поселение в общиарията ще бъде отдадено на творчество при обща земя и общ труд, при пълно равенство и братство. То ще бъде неразделна част от всеземната человеческа общиария, в която человеците ще творят и претворяват всички за един и един за всички, като една единствена свръхтворчерска сила, каквато е била в първичност Силата на Сътворението, която можа да създаде и слънцето, и месеца, и звездите, и земята. Земята не бе предопределена за животните человеко-мъже и человеко-жени, приличащи на зверове.
ГЛАВА II
ЕТАП 9.
ЗА СЕМЕЙСТВОТО
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
За Силата на Сътворението семейство са нейните всички мирови и земни творения. Отук следва, че и за человека семейството са всички человечески поселения във вид на общожитие, без граници, без лична собственост и с обща размяна на плодовете от человеческия труд.
Образуването на семейство между мъж и жена става чрез взаимна любов и то само след пълнолетието им, което за жената е 16, а за мъжът 18 навършени години.
Този акт се извътшва само чрез простото лично заявяване от двете страни пред старейшината, че взаимната любов съществува. Няма участие на каквито и да било свещенослужители, или близки на мъжа и жената.
Дествеността се изисква и от двата пола до пълнолетието. Когато се установи нарушение на това изискване от едната, или другата страна, бракът се разтуря. Установяването на подобни нарушения става, след като мъжът и жената направят лична изповед пред първостарейшината.
Ако провиненият е мъжът и ако се касае за пръв негов брак, нему се забранява за срок от три години да образува второ семейсто с девица. Обаче с разведена, или вдовица, той може да встъпи в брак когато пожелае.
Ако пък провинената страна е жената, за нея забраната да образува семейство е само една година, докато се види дали ще има плод от първото си сношение с мъж.
При умиране на жената, мъжа може да встъпи в брак още след 40-тия ден от погребението й. При умирене на мъжа, жената не може да встъпи в брак преди да изтекат поне три месеца от погребението му.
Децата от втория брак носят презиме от новата майка, или новият баща, а децата от първия брак запазват старите си имена и презимена.
Встъпването в брак на възрастен мъж с девица , или на възрастна вдовица с млад момък и на вдовци с девици не е забранено, стига само да е налице взаимна обич.
Изгасне ли взаимната обич, семейството може да бъде разтурено по всяко време, щом макар и една от страните поиска това от първостарейшината.
Всяка двойка може да образува семейство, стига двамата да не са брат и сестра, или едноктъвни братовчеди.
Понеже семейството е самата общиария, то грижата за децата и непълновъзрастните е общ дълг на всички пълновъзрастни общиарци. Децата и непълно възрастните са преди всичко достояние на общиарията, а след това са синове и дъщери на своите майки и бащи.
По тази причина възпитанието на децата се води преди всичко от общиарията. Майките и бащите са помощни органи подчинени на общите разпоредби на общиарията.
Основен елемент на семейството по право се счита жената. Поради това общиарията взема всички мерки, щото новороденото от женски род да бъде добре гледано, за да бъде здраво и добре подготвено за мисията на бъдеща майка.
Когато предстои да се създаде семейство, мъжът и жената биват предварително преглеждани голи от най-старата врачка в общиарията. Ако при тоя преглед се окаже, че по тялото на единия, или другия има рани, или пък врачката обяви единия или двамата за болни, бракът не се допуска. На болен се разрешава да образува семейство само след като врачката удостовери, че той е оздравял.
При заразителна болест у някой член на семейството, болният се отделя в специално помещение с други болни, гдето биват гледани и лекувани от врачки и врачове. Болните в тия помещения се връщат по домовете си само когато оздравеят.
Никой мъж не може да има едновременно две и повече жени, макар и като прислужнички. Никоя жена не може да има повече от един мъж, макар и като прислужник, прислужничеството въобще, а така също и робството в общиариите е забранено.
Всяка изневяра, било от мъжка, било от женска страна се счита за нарушение на взаимната любов. В подобни случаи семейството се разтуря.
Вдовствуването на мъжете повече от 6 месеца е забранено. Забранено е вдовствуването на жените повече от една година, освен на овдовелите по старост.
Девица, която е родила дете без да е образувала семейство, или през време на пълнолетието си, има право да се омъжи само за вдовец, или за разведен мъж, който встъпва в брак не за първи път.
В такива случаи роденото от девица носи презимето само на майката, освен ако тя покаже кой е бащата и ако той се съгласи детето да носи неговото презиме. Такъв баща не може да бъде заставен да вземе родилката за жена против неговото желание.
За отличаване на девиците и момците от другите членове на общиарията, те носят на дясното си ухо цветя, или зеленини през всяко време на деня, независимо къде се намират.
Позволява се на пълновъзрастния мъж да носи и четвърто име, което означава специалния му занаят, ако има такъв.
ГЛАВА II
ЕТАП 8.
ЗА МЪРТАВЦИТЕ
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Крайната цел на Силата на разрушението е человека създаден от Силата на Сътворението.
Силата на разрушението е винаги около человека и го следи като сянката му. По тая причина человекът трябва да бъде винаги опресняван. Това опресняване (пречистване) става по различни пътища, а именно:
-
1. Чрез сълзите на Силата на Сътворението – водата. Миене и къпане.
-
2. Чрез диханието на Силата на Сътворението – въздуха. Проветряване на жилището и прекарване на открито.
-
3. Чрез посрещане всяка сутрин първите животворни лъчи на Силата на Сътворението, изпращани от слънцето.
-
4. Чрез отдаване на почит през вечерно време на другите небесни творения на Силата на Сътворението като месеца и звездите, като го съзерцаваме.
-
5.Чрез ежедневния труд, който никога не трябва да бъде прекъсван, освен в праздниците.
-
6. Чрез одухотворяване на человека от проповедите в храмовете.
Всичко това се прави за да се поддържа здравето, бодростта и преуспяването както на отделния человек, така и на общиарията.
Когато все пак някой человек стане жертва на Силата на разрушението и умре, тогава камбаната на храма бие тревожно и всеки общиарец е длъжен след работното време да отиде при мъртавеца. Той трябва да изрази пожелание щото душата на покойника да се пресели в тялото на человека, който ще се роди в най-близко бъдеще за да се възвърне чрез новородения пак при живите. Така ще бъде победена Силата на разрушението, която може да разруши у человека само материята, но не и духа му, който е вечен. Тази вечност прави щото по тоя начин и самия человек да бъде вечен.
Погребението на мъртвите става на определени места извън селището. То се извърщва само вечер след заход слънце, или сутрин рано преди изгрева на слънцето.
Внасянето на мъртавци в храма е забранено, защото мъртвото тяло принадлежи на Силата на разрушението. Мъртавците се вземат от домовете им и се занасят направо на определеното за погребение място. Присъствието на свещенослужители на погребението строго се забранява. Мъртавците се носят и се погребват само в присъствието на един от старейшините. Забранява се всякакво присъствие на жени и роднини на мъртавеца, както и на непълнолетни. На погребението на мъртавеца присъстват само приятелите и почитателите му. На неговия гроб се поставя плоча на която са написани името и възрастта му, както и денят и годината когато е погребан.
Само на третия ден от погребението, на гроба могат да дойдат близките на покойника. После в продължение на 40 дни от деня на смъртта през всеки праздничен ден те продължават тия посещения и отправят молитви към Силата на Сътворението щото духът на погребания да бъде преселен в тялото на някое новородено, което очакват да се яви на на света из средата на техните близки. При тия молитви около гроба бива поливано с елей. Самият гроб бива накичен с благоуханни цветя и треви.
Носенето на траур заради умрелите се забранява.
Когато мъртвецът е общиарски първостарейшина, той бива погребван от неговия заместник старейшина. На погребението са длъжни да присъстват всички пълновъзрастни от двата пола, освен свещенослужителите и непълновъзрастните . На гроба на такъв първостарейшина до плочата се издига паметник, който изобразява Силата на Сътворението във вид на девица над която блести слънцето .
Надгробните плочи и паметниците на първостарейшините се пазят от общиарията за вечни времена.
Мъртвуте се погребват увити само в плащ, без никакви други дрехи, или ценности по тях.
Когато умре някой свещенослужите, той бива погребан в двора на храма, в специално приготвена зад олтара гробница. Погребението се извършва от първостарейшината с участието на всички старейшини, но без свещенослужител. Задължително е присъствието на всички общиарци без разлика на пол и възраст.
Гробницата на свщенослужителя е покрита. Той бива погребан с облеклото му, такова каквото го е носил. Над гробницата се поставя плоча и паметник, също както на гроба на първостарейшината.
Гробницата на свещенослужителите е отворена за поклонение до обяд на всеки праздничен ден.
Мъртвите ученици или ученички свещенослужители, се погребват в общото гробище по реда по който се погребва всеки друг член на общиарията.
ГЛАВА II
ЗА НОВОРОДЕНИТЕ, ЗА МЪРТАВЦИТЕ, ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА СЕМЕЙСТВОТО И ЗА ОБЩИАРИЯТА
ЕТАП 7.
ЗА НОВОРОДЕНИТЕ
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Всяко новородено е творение и пресътворение на Силата на Сътворението.
Всяко новородено е и изкупление за първичен грях, сторен по замисъл на Силата на разрушението. Но то в същото време е крайното тържество на Силата на Сътворението, която чрез раждания и прераждания продължава, умножава и възвеличава человеческия род.
От ражданията и преражданията человекът, иначе смъртен и временен, остана да бъде за света вечност. Чрез него Силата на Сътворението остана да бъде за человечеството също във вечност срещу Силата на разрушението, която чрез смъртта продължи разрушенията между человеците. Тя ги подлага на войни, неправди, неравенство, разноезичие, разнородие, разноверия. Разделя ги чрез граници, дели ги на роби и господари, въвлича ги в непрекъснати кръвопролития и самоизтребление.
Инак самата смърт, която настъпва след като человекът е вложил своята творческа сила за местната, или за всеземночеловеческата общиария, не е смърт-скръб, а смърт-радост.
Все пак, за за человечеството децата са носители на всичкита сили на Силата на Сътворението, след като техните предшественици ги е постигнала, или им предстои общиарската смърт-радост.
Защото Силата на разрушението остана да съществува при человеческите общиарии в братство и равенство само като естествена смърт-радост, а не да сее другата смърт-скръб. Тази смърт е възможна само вън от человеческите общиарии, гдето владее неравенството, гдето има роби и господари.
Заради това всеки новороден бъдещ човек се счита за творческа сила на общиарията. На всяко новородено, без разлика на пол, още вечерта след раждането общиарията урежда веелие в дома му. Така се отдава най-голямо възхваление на Силата на Сътворението. Отрочето се дарява с различни дарове, за да му се осигури весело и безгрижно детство при отглеждането му до пълнолетие. Навършването на пълнолетието за женския пол е 16 години, а за мъжкия е 18 години. След навършване на пълнолетие лицето се зачислява като пълновъзрастен и пълноправен член на общиарията.
До пълнолетието всяко новородено е дете на общиарията, но още не е неин редовен и пълноправен член. Кръщаването на новороденото е в първия праздник след раждането му и то непременно в дома на родителите му.
Кръщаването става в присъствието на един от старейшините на общиарията. Пред него свещенослужителят оповестява името на новороденото и държи проповед за ролята на детето като бъдещ человек. След това го изнася навън за да покаже на слънцето, с благословение да бъде творческа сила за общиарията както самото слънце.
Присъствието на бащата при самото кръщение е забранено. Той се явява след като бъде изнесено да се покаже на слънцето. Тогава бащата се покланя на детето-бъдещ человек, целува го, заклева се че ще се грижи за него и ще го пази като зеницата на окото си.
Когато детето – бъдещия человек проходи, то бива заведено за първи път в храма. Обкичено е с венец от цветя и житни класове, за да се отдаде почит на новата изгряваща творческа сила в общиарията и заедно стова да се възвеличае още веднаж Силата на Сътворението чрез бъдещия человек.
Новороденото се записва в общиарията чрез три имена:
Първо е неговото собствено име
Второ е името на майката с окончание ИН (неин)
Трето е името на бащата с окончание ОВ (негов)