Б О Г О М И Л С К О Т О   У Ч Е Н И Е

А Н Т О Н  Г Л О Г О В

Няколко думи за книгата и нейния автор

Георги Кръстев

Богомилското учение е представено в две части. Първата част “МИРОВЪЗРЕНИЕ” описва космогонията и космологията на богомилите. Втората част “УЧЕНИЕ” съдържа идеите на богомилите за духовно, разумно и справедливо човешко общество. УЧЕНИЕТО е цялостна и неделима теория за обществото. То е и философия, и мироглед, и конституция, и морален кодекс, и наказателен кодекс и т.н. По наше мнение този документ е несравним със всичко познато до сега. И всичко това е творение на гения на нашите предци. Когато човек го прочете внимателно – става человек. Ето защо ние Ви представяме

“УЧЕНИЕТО НА БОГОМИЛИТЕ”

в неговия автентичен вид, като знак за уважение и преклонение пред неговия автор.

По исторически причини сведенията за богомилите са твърде оскъдни и неясни. Това, което знаем за тях създава у нас впечатлението, че богомилството е някаква ерес, противопоставяща се на официалната религия.

Колкото и странно да звучи, всъщност богомилството е социално учение за разумно и справедливо устройването на обществото.

То не е религия.

По някакви “неизвестни” причини този факт винаги е бил старателно скриван от някакви “неизвестни и неведоми” сили. На нас винаги са ни били предоставяни старателно орязани и редактирани сведения, размиващи истината за богомилите. По едно щастливо стечение на обстоятелствата през тридесетте години на миналия век се появява книгата на Антон Глогов

“Богомилското учение”.

Запознат като малък с учението от автентични източници, вече зрял и образован той полага невероятни усилия да го възстанови по памет. Съвсем естествено е тази значима книга да остане извън полезрението на “научните авторитети”, или пък тя да бъде омаловажавана заради “изворите”. Не случайно след девети септември 1944г. от книгата са останали само два екземпляра, от които един на Петър Дънов.

Антон Глогов дава непряк но ясен отговор на тези критикари. Ако те не вярват на автора, да отидат в турските архиви, да извадят от тях автентичните документи, в които богомилите излагат своето учение и тогава да мърморят.

Подобна е ситуацията в спора на “нашите” историците с Николай Хайтов за гроба на Левски. Вместо да решат спора по категоричен начин чрез генетична експретиза, в качеството си на “жреци” на науката те отхвърлят тезата на Хайтов без никакви доказателства, просто защото ТЕ така казват. Известно е, че във военноисторическия музей се пази кичур от косата на Апостола. Но предполагаемите кости на Левски дадени за експертиза в Историческия музей, по някакъв мистериозен начин бяха “изгубени”. Остава да се “изгуби” и косата му. Космогонията набогомилите представлява модел на разширяващия се свят, близък до съвременния горещ модел на сътворението. Началното състояние богомилите наричат мъртва точка, която е без време и без пространство. Разкъсването на мъртвата точка е равнозначно на раждането на света, т.е. на сътворението. На съвременен език това състояние се нарича сингулярност. Радиусът на мъртвата точка е равен на квантово-релативистичната дължина на Планк, със стойност 10-35 метри. Точно тук е съществената разлика със съвременния модел, при който диаметъра на първичното яйце е 3 см. В социалната област идеите на богомилите са представени пределно ясно. В основата на тяхната философия стои идеята за общиарството. Богомилите се смятат за приемници на тази идея от старите български канства, т.е. преди покръстването. В най-общ план общиарската идея се свежда до следното: Най-голямата ценност е човекът с неговата творческа  енергия. Човекът трябва да живее в общество на равноправие, в което няма роби, господари, царе, злато, сребро  и пари.

Организационната единица на “общиарското общожитие” е общиарията, начело на която стои първостарейшина. Крайната цел на богомилското учение е създаването на “Всеземна и всечеловеческа общиария”, която да олицетворява Силата на сътворението тук на земята. Творческата сила на всички човеци, обединени във

“Всеземна и всечеловеческа общиария”, ще създаде рай за човеците тук на земята. (Според богомилите раят, или адът са тук на земята и са за человеците).

Вярата на богомилите е ориентирана към две главни божества – Силата на сътворението и Силата на разрушението, които древните българи са наричали РА и ЗО. Те са имали ясна позиция към Христос и християнството, която най-точно е изразена със следните сентенции: “Ние признаваме Христос за человековдъхновител, но ние не го признаваме за всечеловечески вдъхновител, защото той учи робите на подчинение и благославя кесаря, с което благославя робството”. “Ние не признаваме лъжевъзкресението”. “Ние уважаваме Христос като человеко-вдъхновител и поради това започваме нашето летоброене от неговоторождение.” Когато гоненията принуждават богомилите да напуснатБългария, част от тях се заселват в Южна Франция. Тук общиарската идея е узурпирана и префасонирана до неузнаваемост, за да ни бъде поднесена по-късно като комунизъм. Думата комунизъм е превод от български на думата общиарство. Естествено е да очакваме, че паразитирането на комунистическата идея върху общиарството води до задънена улица. Комунизмът беше генетично предопределен да загине и той загина защото тази идея беше подставена да защити каузата на робовладелците. Прилагането на общиарската идея в организацията на древната българска държава води до появата на институцията на старейшините. Особеното на тази система е, че тя действа перманентно. Най-важното в нея е отсъствието на политически партии, които да разделят народа на враждуващи лагери по всички азимути.

Юни 2006 г.

МОНТАНА

П Р Е Д Г О В О Р И

ЧАСТ   П Ъ Р В А

МИРОВЪЗРЕНИЕ

(СЪТВОРИНИЕТО  НА   СВЕТА)

ЧАСТ    В Т О Р А

У Ч Е Н И Е

(ПОВЕЛИ)