Геноцидът и Холокостът
над българите

извършен от:

юдеи                             комунисти
турци                            масони
гърци                            богоборци
руснаци                       глобалисти
сърби                             ционисти

Във Видин някакви общинари-ибрикчии решили да направят музей на еврейския холокост – „много им била харесала идеята“?!… В центъра на София ционисти поставиха фалшиви паметни плочи за някакви измислени гонения срещу евреите. Ционистът Стефан Софиянски* започна да „кръщава“ с еврейски имена улици и площади в столицата и да произнася сълзливи речи по този повод. За да не остане по-назад президентът-кому-нист Георги Първанов обяви за официален български празник денят на еврейския холокост. Вицепрезидентът о.з. генерал Ангел Марин пък в родния си град Батак се извини на турците за гдето са ни клали. Подобно национално предателство едва ли има някъде по света. В Смолян и Широка лъка други общинари-ибрикчии посъветвани от някого, решиха да издигнат еврейски паметници за несъществуващи гонения срещу този етнос и да спрягат идеи за „българския Йерусалим“. Този проект предвижда изграждането на синагоги, джамии и паметници на палачите на българския народ – такива като Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш)*, Енихан баба и др.
Ционистите в Народното събрание и правителството за щяло и нещяло раздухват митовете за несъществуващия еврейски холокост*. Никой обаче не казва и дума за българския Геноцид и Холокост, за арменския Геноцид и за православния Геноцид и Холокост, в който изгоряха над 62 милиона души!…
Целта на тази книга е да осветли и да напомни на поколенията за страданията на българския народ, в голямата си част предизвикани точно от тези, които в момента са нахлузили привидно „овчи кожи“,

(* От гръцки „Холокост“ – всесъжение, пълно жертвено изгаряне. Чрез този термин евреите претендират, че германците и другите народи „са ги принесли в жертва“ за своето благополучие през Втората световна война. Всъщност истината е точно обратната на тази. Евреите и масоните принасят в жертва на своя бог (Сатаната) над 50 милиона души!…)

 представяйки се за жертви – съгласно указанията на Синедриона! Фактите и документите недвусмислено го доказват, още повече, че Геноцидът и Холокостът спрямо българите продължават и до днес под една по-скрита форма, провеждани целенасочено и планирано с икономически, психотронни, медицински и други престъпни средства и методи!
В момента България се намира в ситуация, подобна на тази през XIV век, преди падането под турско робство. Всеки историк или изследовател, който може обективно да анализира историята, веднага ще открие общите неща. По силите на българите е не само да направят тези констатации, но и да вземат мерки историята да не се повтори, защото това ще има трагични последици за България!
Надявам се трезвите читатели да извлекат поуки от покъртителните факти, които са представени тук, и да запомнят кои са враговете и душманите на българската нация…

През VI-VII век с Византия граничи една друга процъфтя­ваща империя, създадена от българите – Старата Велика Бълга­рия. Тя се простира от Каспийско море до Долния Дунав и да­леч на север. Старата Велика България, както подсказва и името й, не се появява изневиделица, като плод на някакво внезапно хрумване или бърза миграция. Това фактически е източната част на империята на кан Атила (443-453 г.), която се простирала от горното течение на р. Рейн до Индия. След нейния разпад част от синовете на Атила със своите хора се заселват в земите на днешна България. Най-малкият му син Ирник, който продължа­ва династичния клон на Дуло, се установява в Малка Скития (Добруджа). По-късно част от българите се концентрират в Се­верното Причерноморие и установяват своята столица в тър­говския център Фанагория (Крим). Край Кавказ и в земите на скитите още от древността бъл­гарите изграждат множество градове и културни центрове, за които споменават редица антични автори . Старата Ве­лика България била процъфтяваща империя, тъй като в състава й освен многобройните български племена влизали също сар-мати, буртаси, алани, савири, скити, масагети, хуни и др. Всички тези родствени на българите племена били обединени под ве­щото ръководство на българските владетели, които поддържа­ли жива традицията на най-древната държавност, която може да бъде проследена най-малко до III-то хилядолетие пр. Хр. Просперитетът на българската империя в Северното При­черноморие бил обусловен от факта, че българите контролира­ли няколко важни търговски пътища и събирали съответните данъци и мита за това. Един от тези пътища било крайното разк­лонение на „Пътя на коприната“, осигуряващ търговията Изток-Запад още от античността. Освен него българската админист­рация контролирала и движението на стоки по големите реки Днепър, Днестър, Дунав и Волга, по които в Източна Европа вървяла търговията Север-Юг. Особено важен такъв път бил то­зи по река Днепър, известен като „пътя на варягите“, по който стоките от Византия, Украйна и гръцките колонии се транспор­тирали към Скандинавските страни на север. Връхна точка в развитието си Старата Велика България дос­тига при владетеля кан Кубрат (605-665 г.), който бил покръстен и получил образованието си в Константинопол. Тук обръщаме внимание, че българите приели християнст­вото много по-рано, отколкото се предполага. Една част то тра-ко-българите в Мизия, Тракия и Македония били покръстени още преди гърците – директно от апостолите. Друга част в Кавказ се покръства заедно с арменците в III в. Това се споменава в кни­гата „История на страната Алуанк“ на арменския хронист Мов-сес Каланкатуаци (Дасхуранци) VII в. Каланкатуаци посочва, че християнството в Кавказ е въведено от св. апостол Фадей и не­говия ученик епископ Елиша. Християнин бил и българският кан Атила, който бил пок­ръстен от св. Лупа. Вождът на българите – утигури Грод (Горд) също бил християнин. Той бил покръстен и награден богато от самия византийски император Юстиниян (527-565 г.). Всъщност така нареченото покръстване на българите при княз Борис I се явява петото поред. Това е много важно да се отбележи, защото този факт обяснява много неизследвани досе­га моменти от българската история. Ранното покръстване на българите директно от апостолите обяснява защо тяхното християнство е православно, защото то­ва е изначалното неопетнено и истинско Христово учение! От тук става ясно защо противниците на българския дух така ярос­тно са се стремили да го унищожават през вековете – една тен­денция, която продължава и в наши дни. Геноцидът и Холокостът срещу българите започва точно в този момент, в който те приемат изначалното християнство и душмани на българите ста­ват именно апологетите на Антихриста, богоборците и носите­лите на тъмните сили. Колкото и това да се отрича, е повече от ясно, че в основата на българския Геноцид и Холокост стоят както материални, така и духовни причини. Тези духовни причи­ни почиват на окултен (езотеричен) принцип и са свързани с ре­лигиозна нетърпимост спрямо българите, верска омраза и ра­систка по своята същност идеология, чужда на християнския мо­рал, чийто изразители са били българите. В повечето български учебници по история империята Ста­ра Велика България не е посочена като държавна формация, а като някакъв случаен племенен съюз. Тази теза се поддържа глав­но то руски учени и такива с еврейско-хазарски произход като Павел Йосиф Шафарик*, Константин Иречек*, Геза Фехер*, как­то и от повечето български учени от тоталитарния период, като. акад. Димитър Ангелов, проф. Василка Тъпкова – Заимова*, акад. Васил Гюзелев, проф. Илчо Димитров, проф. Александър Фол*, проф. Андрей Пантев и други подобни манипулатори и фалши­фикатори на българската история. Авторът Станислав Станилов изтъква, че през послед­ните години се е появила една тенденция за омаловажаване на държавата Стара Велика България за сметка на създалия се по-късно Хазарски каганат, под чийто удари тя се разпада. В това отношение той посочва с критични бележки трудовете на А. В. Комар, Светлана Плетньова, М. И. Артамонов и някой други. В заключение авторът сполучливо намеквайки за исто­рически фалшификат, казва: „…Никакви скъпи формули и из­дания обаче не могат да сътворят истина, която не съществува. Хазарската „мода“ ще премине, както са преминавали всички подобни „моди“, а за някои от нейните „рицари“ ще остане само срамът!…“повече подробности в книгата на

ГЕОРГИ ВОЙНОВ

Геноцидът и Холокостът
над българите