„ИСТИНАТА ЗА ИНФЕКЦИОЗНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ, ВИРУСИТЕ И ВАКСИНИТЕ“

Какво мисля ли???

Мисля как да събудя заспалия българин. Да отвори ОЧИ и да наостри УШИ, за да види и чуе какво му се приготвя от УПРАВЛЯВАЩИТЕ. Ако му харесва да продължава да мълчи и да бъде РОБ, който сам си копае гроба. Такъв българин е загубен за МАЙКА БЪЛГАРИЯ, той се е предал и кара нашите предци, да се обръщат  в гробовете си, защото те от 16000 (шестнадесет хиляди) години съществуване на БЪЛГАРИЯ, са допуснали да бъдат под робство само 651 (шестстотин петдесет и една) години. Робството сме получили като Божие наказание, защото сме допуснали да ни управляват изроди който не са истински ОТЦИ (бащи) за българския народ. Прилагам цитат от сключения завет между Бог и Орфей и КИВОТА намерен на територията на днешна България. „Всемогъщият Бог-Отец и Господ над господарите се врече (закле), да воюва в подкрепа на Тракийските господари, докато те са истински Отци за народа си.

Сега разбирате ли, че отново сме роби, защото търпим управляващи който не са истински отци за българския народ.

 

„ИСТИНАТА ЗА ИНФЕКЦИОЗНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ, ВИРУСИТЕ И ВАКСИНИТЕ“

Ти да видиш!?

Все повече нараства натискът за ваксиниране в световен мащаб. Съществуват какви ли не заболявания срещу които има или се търси ваксина. В много държави ваксинирането е задължително със закон, в други хората се задължават и принуждават индиректно да се ваксинират. Но дали ваксините са безопасни? Дали са ефективни? Имаме ли действително нужда от тях? Наистина ли вирусите са толкова опасни, колкото ни се представят? И най-важният въпрос: Оправдани ли са ваксините и какво съдържат?

Длъжни сме да се образоваме и да се научим да преценяваме цялата информация, която получаваме наготово от медиите и медицината, а тази информация тук служи именно за това.

Когато разберем, че болестта не започва в тялото, а се случва първо в психиката и че мозъкът е този, който инициира и активира биологичен отговор на съответния конфликт, ще осъзнаем, че болестта не може да бъде заразна.

 

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ИНФЕКЦИОЗНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ?

 

Твърдението, че инфекциозните заболявания се причиняват от патогенни микроорганизми се базира на теорията на Луи Пастьор (1822 – 1895 г.), който твърди, че „микроби от въздуха атакуват човешкото тяло и причиняват инфекции“.

Антоан Бешам (1816 – 1908 г.), който е съвременник на Пастьор, прави съвсем различно откритие. Според него, микробите не нападат организма, а са част от „вътрешната среда“ на съответния организъм. Следователно микробите живеят в хармония с нашия организъм, в симбиоза и те, както казва Бешам, подпомагат метаболитните процеси в тялото.

През 1995 г. проф. Джералд Гийсън ( по това време професор в Принстънския Университет, САЩ) публикува книгата „Тайната наука на Луи Пастьор“. Позовавайки се на лабораторните бележки на самия Пастьор, проф. Гийсън показва, че всъщност Луи Пастьор е публикувал грешни факти. Гийсън разкрива, че Пастьор е извършил научна измама.

Но проф. Гийсън не е първият, който обвинява Пастьор в лъжа. Още през 1923 г., Етел Хюм публикува книга със заглавие „Пастьор разобличен“, а през 1940 г. Р. Б. Пиърсън издава книгата „Пастьор – плагиатор и шарлатанин“.

Въпреки че е ясно установено, че теорията на Пастьор е грешна, традиционната медицина и медицинската наука все още пропагандират грешна теория. И с масовото производство на антимикробни препарати и ваксини, фармацевтичните компании са направили и продължават да трупат милиарди печалби всяка година на базата на една научна измама и незнанието на хората. И всичко това със съдействието на ФБР,

Обединените нации, СЗО, правителствата по света и медиите. Звучи ли ви познато и актуално?

През последните 30 години д-р Рике Герд Хамер ни представя едно ново разбиране за инфекциозните заболявания. Той е първият, който изследва причината за болестите и най-вече за инфекциозните болести, като взема предвид нашата психика, нашите емоции. Той разглежда и мозъка, като го определя като медиатор между психиката и тялото. Позовавайки се на ембриологията и знанията ни за развитието на човешкия организъм, д-р Хамер прави важното откритие, че микробите не причиняват болести, а имат подпомагаща роля в лечебния процес на болестта, включително и при лечението на рака. Д-р Хамер оформя своите открития в Пет биологични закона, които обясняват причината и преди всичко естествените лечебни фази на това, което наричаме болест.

Епидемии или пандемии се случват, когато много хора по едно и също време навлизат в лечебната фаза на един и същ тип биологичен конфликт.

МОГАТ ЛИ БОЛЕСТИТЕ ДА БЪДАТ ЗАРАЗНИ?

Според Германската нова медицина отговорът е твърдо НЕ, защото микробите са активни само по време на лечебната фаза. Когато двама души имат еднакви симптоми, това означава, че те се намират едновременно в лечебната фаза на един и същ тип конфликт. Това се случва, когато членовете на едно семейство преживяват един и същ конфликтен шок – гняв, конфликт на раздяла, конфликт на изоставяне или на загуба – и след неговото едновременно разрешаване, те ще имат еднакви симптоми.

Д-р Хамер не е първият, който доказва, че една болест не може да се предава от човек на човек. Немският лекар, Рудолф Вирхов (1821 – 1902 г.), доказва по експериментален път, че ако жива бактерия се предаде на друг индивид, то този индивид не развива същата болест.

Хипотезата за заразността на заболяванията не е възпроизводима и не е научно издържана!

С прости думи това означава, че ние няма да се разболеем от грип например, ако някой кихне или се изкашля пред нас.

Какво казва Германска нова медицина?

Назалната мембрана е свързана с главния мозък и по време на активната фаза се наблюдава смислена тъканна загуба. Биологичният конфликт винаги е свързан с физиологията на органа. Функцията на носа на биологичен език е да усеща и да надушва потенциална опасност. Животните преживяват това буквално, когато например надушат дим или наближаващ враг. При хората нещата са както образни, така и буквални – надушвам нещо лошо, нещо подозрително – „конфликт на подушване“ или „вонящ конфликт“ – ситуацията мирише, омръзна ми, дойде ми до гуша, тук „вони“ на … Биологичната цел на тъканната загуба е да се разшири назалната мембрана, за да може да се надуши по-добре и да се определи източникът

на миризмата. По време на активната фаза на конфликта не се наблюдават никакви симптоми. През лечебната фаза тъканта започва да се запълва с нови клетки, което води до подуване на лигавицата и оттам до познатите симптоми:

  • запушен нос – вследствие на подуването;

  • хрема – тъй като лечението се осъществява в течна среда;

  • кихане – подпомага изхвърлянето на ненужните секрети;

  • умора и температура – типични за всеки лечебен процес.

 

Всички тези симптоми са типични за обикновената настинка. Но ние знаем, че силата на лечебните симптоми зависи от силата и продължителността на активната фаза на конфликта. Ако симптомите са доста интензивни, състоянието се нарича грип.

Медицината продължава да твърди, че грипът се причинява от определен тип вирус. Всички вируси имат интересни обозначения, като например: H5N1, H1N1 и т.н. Какво означават тези букви? Н = хемаглутинин (протеин). N = невроминидаза (ензим).

Не трябва да се безпокоим за имената, буквите и числата, които се слагат на протеините и ензимите. Това, за което би трябвало да се притесняваме е как медицината интерпретира тези протеини и ензими и ни кара да вярваме, че например H1N1 е вирус, причиняващ така нареченият свински грип и разпространението на този вирус може да предизвика пандемия, която би могла да се предотврати „само с ваксини“.

Традиционната медицина и медицинската наука имат един голям проблем и този проблем е ЛИПСАТА на вируси. Тези вируси, които причиняват множеството инфекции – грип, херпес, птичи грип, СПИН, шарка, хепатит, рак на маточната шийка и т.н.

Д-р Щефан Ланка – немски вирусолог и молекулярен биолог – в края на осемдесетте години на миналия век открива, че вирусите (всъщност микробите) не увреждат организма на гостоприемника си, както се предполага, а имат спомагателна роля във взаимодействието на клетките.

Това е в пълно съответствие с откритията на д-р Хамер, който открива, че микробите не причиняват болести, не увреждат организма и имат подпомагаща роля. Той многократно наблюдава, че организмът ни не се нуждае от вируси за лечебните процеси и ако те действително съществуват, то (подобно на бактериите) биха имали подпомагаща роля.

Д-р Ланка: „Вирусите са части от прости форми на живот. Те НЕ СЪЩЕСТВУВАТ в сложни организми като хора, животни или растения.“

В резултат на своето откритие, д-р Ланка започва да се съмнява в съществуването на ХИВ вируса. Той препрочита отново всичката налична научна литература по въпроса за ХИВ и с изненада открива, че няма нито едно научно доказателство за съществуването на ХИВ.

Защото:

  • вирусът никога не е бил изолиран от клетка гостоприемник (това е критерий за съществуването на вирус);

  • ДНК на вируса никога не е била точно идентифицирана (във вирусологията може да се говори за даден вирус само, ако е определена неговата ДНК);

  • снимките не показват вирус, а части от НОРМАЛНИ клетки.

„До ден днешен няма нито едно научно убедително доказателство за съществуването на ХИВ. Няма нито едно доказателство, че ретровирус е бил изолиран и пречистен с методите на класическата вирусология.“ (д-р Хайнц Лудвиг Сангер, заслужил професор по молекулярна биология и вирусология от Биохимическия Макс-Планк институт в Мюнхен).

„Ако има доказателство, че ХИВ причинява СПИН, това би трябвало да е научно документирано и демонстрирано. Такъв документ няма.“ (д-р Кари Мулис, биохимик, получил Нобелова награда за химия през 1993 година).

След като д-р Ланка обявява мнението си относно ХИВ той е изключен от научната общност в Германия. Въпреки това продължава да изнася лекции и презентации. Един ден му хрумва брилятната идея хората да не му се доверяват, а да започнат да питат съответните институции. Написани са хиляди писма до политици, здравни организации, университетски клиники и научни институти. Не е представено нито едно доказателство или снимка за съществуването на ХИВ вируса. Тези писма д-р Ланка внася в съда и на 15 януари 2001 г. съдията на Областния съд в Дортмунд, Германия, публично обявява:

„Д-р Улрих Маркус, говорител на Института Робърт Кох ме информира, че ХИВ вирусът не може да бъде изолиран.“

Ироничното е, че именно Робърт Кох през 19-ти век установява научен критерий кога един микроб може да се твърди, че причинява болест – т.нар. Постулати на Кох.

Изявлението на съдията, че ХИВ не може да бъде изолиран, разобличава Института Робърт Кох, които твърдяха, че са изолирали ХИВ вируса и публикуваха снимка на ХИВ в публикация на Робърт Гало, откривателят на предполагаемия ХИВ вирус.

„Тридесет и седем специалисти в областта на правото, медицината и научните изследвания са изпратили писмо до сп. Сайънс с молба официално да оттеглят четирите оригинални документа, удостоверяващи че ХИВ е причината за СПИН. Според авторите на писмото, сега са излезли наяве многобройни доказателства, че проучванията са били не само зле направени, но и че резултатите са били фалшифицирани.

През 1984 г. Робърт Гало публикува четири статии в сп. Сайънс, твърдейки, че е изолирал ХИВ вируса и заключава, че той е „вероятната причина за СПИН“. Но разследващата журналистка Джанин Робъртс открива, че в последния момент Гало е направил на ръка поправки в документа и в резултатите.

„Бях шокирана, когато прочетох оригинала на ключовия научен документ, който сега се цитира като доказателство за това, че ХИВ причинява СПИН“, казва Робъртс, автор на

„Страх от невидимото“.

„Написаните на ръка в последната минута промени от Гало променят това, което учените от неговата лаборатория са заключили първоначално. Това показва шокиращо незачитане на научния процес и обезпокоително предаване на общественото доверие“.

Освен копие от ръкописните промени на Гало, писмото от 37-те експерта съдържа и писмо от самия Гало, който признава на друг изследовател, че ХИВ не може да бъде изолиран от човешки проби, както и писмо от експерт по електронна микроскопия, който казва, че в пробите на Гало от 1984 г. няма ХИВ вирус „

Милиони хора са загубили живота си, защото са повярвали, че СПИН е смъртоносна болест, причиняваща се от опасен вирус, който всъщност дори не съществува.

Ето какво казва д-р Хамер за СПИН от гледна точка на Германската нова медицина: „СПИН“ е комбинация от симптоми, които са съществували много преди измислицата за „СПИН“. Поради това повечето от симптомите на СПИН се причиняват от шока от диагнозата и се ускоряват от страха от самата болест. Типичните симптоми („заболявания“), които се причиняват (отключват) от шока от диагноза ХИВ/СПИН/РАК са:

  • смърт – страх конфликти – рак на белия дроб, белодробна туберкулоза;

  • страх – ужас конфликти – бронхит, пневмония;

  • изолативни конфликти – рак на бъбреците;

  • конфликти на раздяла – кожни обриви, екзема, псориазис;

  • конфликти на самообезценяване – рак на костите, лимфом, левкемия;

През 2000 г. д-р Ланка основава движението Klein-klein-aktion (Много малки стъпки). След като разкрива измамата, свързана с ХИВ вируса, съвсем естествено се запитва дали твърдението, че шарка, морбили, хепатит, грип и т.н. се причиняват от вируси, също е лъжа. Той отново започва да препрочита научната литература и стига до същия извод – няма нито едно доказателство, което да показва и доказва съществуването на тези вируси. Затова той отново повтаря същата стратегия, както с вируса на ХИВ. Този път са написани хиляди писма, най-вече от майки, обезпокоени относно ваксинациите на децата си. Резултатът бил същият – не било предоставено нито едно доказателство за съществуването на съответните вируси, срещу които се ваксинира.

„Ние изисквахме от властите, политиците и медицинските институти научно доказателство за съществуването на вируси, за които се твърди, че причиняват болести и затова изискват „имунизация“. Не получихме дори един точен отговор, който да ни осигури доказателство за съществуването на вируси, за които ние и нашите деца биваме ваксинирани.“

Това означава, че децата се ваксинират срещу вируси фантоми!

През 2006 г. Торстен Енгелбрехт и Клаус Кьонлайн издават книгата „Вирус мания“, в която показват, че научно звучащите доказателства за съществуването на вируси, за които се предполага че причиняват грип, рак на маточната шийка, СПИН, полиомиелит, рубеола, хепатит С, никога не са били предоставяни. Някои цитати от книгата:

„Предполагаемите вируси всъщност са микрочастици, образувани от самите клетки.“

„Все още никой не е успял да открие вирусна структура в кръвния серум на болни от хепатит С пациенти. Подобно на ХИВ, пречистването на вируса, необходимо за точната идентификация, не се е осъществило.“

ИМУННА СИСТЕМА

Традиционната медицина разглежда имунната система като отбранителна система -система за отбрана срещу микробите, които нахлуват в нашия организъм или срещу раковите клетки, които вече са се размножили в тялото ни. Всъщност медицината вярва, че слабата имунна система е причина за повечето заболявания.

Традиционната медицина гледа на тялото ни като на бойно поле, където антителата и белите кръвни клетки представляват една армия от клетки-убийци, готови да атакуват врага. Фантазията на медицината няма граници. Теорията за автоимунните заболявания представя и предполага, че всъщност тялото ни атакува себе си и унищожава собствените си тъкани. Всичко това произхожда от идеята, че Природата е враждебна и по всяко време е готова да ни убие, а именно тя ни е създала.

Парадоксално нали. Насаждана ни е идеята за невидим враг, който е готов да ни убие, ако не слушаме и спазваме съветите на традиционната медицина.

Откритията на д-р Хамер показват, че тези остарели схващания са схващания на една стара медицина, защото ако разберем, че ракът не е болест, а един Смислен Биологичен процес и че микробите не причиняват болести, а имат подпомагаща роля в лечението на тези болести, то тогава цялата концепция за имунната система ще се разпадне.

Петте биологични закона на Германска Нова Медицина ясно показват, че теорията за имунната система е само едно предположение, основано на грешни предпоставки.

Имунна система не съществува. Това, което съществува е една перфектна биологична система, създадена, за да подпомага лечението. Тази подкрепяща система включва антитела, бели кръвни клетки и много химични процеси.

Здравословното хранене, физическите упражнения, достатъчният сън, избягването на цигари и цигарен дим, както и избягването на твърде много стрес, са много важни, особено от гледна точка на Германската нова медицина. Здравословното хранене заздравява нашия организъм, подсилва системите ни и това ни дава голямо предимство, тъй като, когато се намираме в лечебна фаза със силно изразени лечебни симптоми, те могат да бъдат много по-слаби и можем по-лесно да се справим с тях, когато организмът ни е силен. Здравословният начин на живот ни прави по-малко възприемчиви откъм конфликтни шокове. Истината е, че здравословната диета и хранителните добавки не могат да подсилят имунната система. Те могат да подсилят системите, но не и имунната, защото такава просто няма. Ваксинирането и заразяването се основават на концепцията за „имунна система“. Ако няма имунна система, то цялата идея за имунизиране става безсмислена. Производителите на ваксини твърдят, че ваксините съдържат отслабени или мъртви вируси, които стимулират имунната система и това трябва да предотврати болестта, срещу която се ваксинира.

Могат ли вирусите да се реконструират генетически?

Д-р Ланка: Вирусът на грипа никога не е бил изолиран. Не са изолирани и генетични субстанции от него. Това, което е било направено е да се мултиплицира генна структура, като се използва биохимичният метод за размножаване, наречен „полимеразна верижна реакция“. С този метод е възможно и да се мултиплицират произволно нови, досега несъществували къси части от генни структури. Именно тази, изкуствено създадена генна структура се представя за вирус … Ето така се случва всичко. Но целият свят вярва, че вие можете да реконструирате вируси в лаборатории.

Как човечеството може да провери това?

Д-р Ланка: Най-лесното е да се попита в коя публикация може да се открие снимка от електронен микроскоп на този предполагаемо пресъздаден вирус. Няма такава.

ЛАБОРАТОРНИ МЕТОДИ

За всички вируси, за които се предполага, че предизвикват вирусни заболявания, които не могат да бъдат изолирани и следователно не могат да се докажат научно, медицината използва „научни“ методи, за да се опита да докаже съществуването им. Наличието на вирус се „доказва“ чрез извод на база нарастване броя на антителата в организма. Този метод се нарича „индиректно доказване“.

„Тестовете за антитела доказват само наличието на антитела – не наличието на вирус или частиците, с които реагират самите тестове“.

Обикновено увеличаването на антителата се свързва със силна имунна система. Но това не е така, когато става въпрос за СПИН. При СПИН нарастване броя на антителата се приема за имунодефицит, причинен от човешки имунодефицитен вирус.

Какво представляват антителата?

Според традиционната медицина антителата са протеини, образувани от „имунната система“. Но ако имунна система не съществува, то тогава какво представляват антителата? Ако заменим думата „имунна“ с „подпомагаща“ система, следното изказване няма да ни изненада:

Д-р Ланка: Всъщност антителата са разтворими кръвни протеини, които играят главна роля при лечението на рани.

Това обяснява защо нараства броят на антителата по време на всяка лечебна фаза. Позовавайки се на Германската нова медицина и на знанието, че болестите са смислени биологични процеси, терминът „антитяло“ става безсмислен, тъй като не съществуват тела, срещу които то да се бори.

Това обяснява как и защо нивата на антитела нарастват в отговор на клетъчна увреда, причинена например от увреждащи съставки във ваксините. Някои от токсичните химикали във ваксините са: формалдехид, съединения на алуминия, живак и др. Медицината интерпретира увеличаването на антителата като имунен отговор на вируса, срещу който се ваксинира. Това е грешно заключение, защото антителата не се увеличават вследствие на имунен отговор, понеже няма имунна система, която да отговаря. Но антителата се увеличават като индикация за това, че тялото се намира в процес на лечение на клетъчните увреди, причинени от токсините във ваксините. Именно отровите във ваксините са истинската опасност за нашето здраве, а не вирусите – те не съществуват!!

Чрез ваксините, токсините навлизат в мозъка, където могат да причинят сериозни нервни поражения и неврологични симптоми като парализи, епилептични припадъци и симптоми на аутизъм. За да разберем защо токсините навлизат в мозъка, трябва да разберем как функционира кръвно-мозъчната бариера. Това е селективен филтър, който предотвратява навлизането на вредни субстанции в мозъка. Само вода, захар и мастно разтворими субстанции могат да преминат тази бариера. Производителите на ваксини използват разтворителите като преносители и те директно доставят отровите до мозъка. Затова аутизмът е нараснал драматично в резултат на масовите детски ваксинации.

Неврологичните симптоми могат да се причинят и от конфликтен шок, свързан със самата ваксинация.

Едно дете, дори и като възрастен, може да преживее конфликт на атака, конфликт на гняв, дори конфликт на страх и отвращение, причиняващ диабет или хипогликемия.

Нека да се върнем към началото и да си отговорим на въпросите: Безопасни ли са ваксините? Ефикасни ли са те? Имаме ли нужда от тях? Оправдана ли е употребата им?

Отговорът е ясен и категоричен – НЕ!

Защото:

■    Ваксините съдържат изключително опасни токсини.

■    Наличието на вируси в човешкото тяло никога не е било научно доказано.

■    Въз основа на Четвъртия биологичен закон на ГНМ, микробите не причиняват болести, а имат подпомагаща роля по време на лечението.

■    „Болестите“ (симптомите) произлизат от нашата психика и в психиката започва и приключва тяхното лечение.

Чрез методиката на Германска нова медицина и Био Невро Емоция ние Осъзнаваме истинските причини (корените) за болестите, как се разболяваме и как да се лекуваме

Биологически-Емоционално адекватно.“ Източник:

 БиоНевроЕмоция – България

493 коментара към “„ИСТИНАТА ЗА ИНФЕКЦИОЗНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ, ВИРУСИТЕ И ВАКСИНИТЕ“”

  1. Роман Василенко: в 2020 году выйдем на покупку 100 квартир в месяц
    Роман Василенко социальные сети
    В конце декабря в Москве по инициативе депутатов Государственной думы Сергея Крючка и Олега Нилова прошел круглый стол о перспективах жилищной кооперации для решения жилищной проблемы в России. Большой интерес вызвала модель жилищных кооперативов, обходящегося без государственной поддержки и подразумевающая покупку только готового, а не строящегося жилья.

    Депутат Государственной думы Олег Нилов подчеркнул, что кооперативы существовали еще в советские времена, это позитивный опыт, который нуждается в государственной поддержке — ведь это способ беспроцентной покупки объектов недвижимости вскладчину. — Опыт Германии свидетельствует о том, что он очень эффективен, — заявил депутат Государственной думы Сергей Крючек, — Там очень большой объем жилья приобретается за счет кооперативного финансирования, а не ипотеки. Это альтернативный источник финансирования решения жилищного вопроса.
    Присутствовавший на круглом столе практик жилищной кооперации — председатель правления жилищного кооператива „Бест Вей“ Роман Василенко подчеркнул, что возглавляемый им кооператив как раз является примером решения квартирного вопроса без государственного финансирования и при этом с минимальной переплатой.

    — Квартира, приобретенная кооперативом, обойдется существенно дешевле ипотечной. Переплата, связана с внесением вступительного и членских взносов, по наиболее типичным квартирам — стоимостью 3,5-4 млн рублей, составит примерно 10-15%.

    По его словам, жилищная кооперация в России имеет давнюю историю. Дореволюционная Россия была первой в мире по числу кооперативов в мире. Жилищные кооперативы были распространены и в советское время. В пореформенный период был избран американской путь — акцент на ипотеку. Но он себя не оправдал — так как ипотеку получить довольно тяжело и число нуждающихся в качественном жилье сокращается медленно.

    Кооперативное же финансирование получить, наоборот, легко. Нет таких требований, как хорошая кредитная история, не требуется подтвержденный доход.

    Что касается возрастных ограничений, то пайщику должно исполниться 16 лет, верхних ограничений для вступления в кооператив нет. Залоговой частью выступает сама квартира: пока пайщик полностью не рассчитается с кооперативом, она находится в собственности кооператива, то есть в собственности всех пайщиков. Как только пайщик рассчитался с кооперативом, он получает право регистрации перехода права собственности на квартиру.

    — В развитии жилищных кооперативов нужно правильно расставить акценты: выбрать форму, нуждающуюся в приоритетной поддержке. Есть жилищно-строительные кооперативы — это как раз случай Су-155. И есть жилищные кооперативы. Нет рисков, характерных, например, для ЖСК — рисков того, что ликвидный объект недвижимости, гарантирующий выплату пая пайщику, который примет решение выйти из кооператива, не будет создан — потому что дом по тем или иным причинам не будет достроен.

    ЖК, сказал Василенко, покупают только готовые квартиры — на первичном или вторичном рынке, с зарегистрированным правом собственности, причем, квартиры, прошедшие тщательную юридическую проверку и независимую оценку рыночной стоимости. Это наиболее безопасное вложение. Достоинство ЖК, по словам Василенко, в том, что они не привлекают кредиты и не нуждаются в госфинансировании. Они способны решить проблему доступного жилья. У них одна-единственная задача — приобретение квартир для пайщиков, — заметил Василенко, — Они не имеют права привлекать заемные средства.

  2. Роман Василенко – Парадигма Успеха!
    Набойченко нарокман
    Психологи оценивают лидерство, как умение мотивировать, сплачивать, принимать быстрые решения. Но истинным лидерам присуще еще одно качество, о котором умалчивают специалисты. Лидер – это человек, способный сделать других счастливее. Неслучайно, что во время затянувшейся экономической нестабильности мы ищем образец для подражания – человека, который пройдя все перипетии жизненного пути, добился значительных высот, делится своими знаниями и накопленным опытом.

    Для многих россиян таким человеком стал Роман Викторович Василенко –идейный вдохновитель, основатель холдинга Life Is Good и председатель правления ЖК Best Way.

    Получив высшее экономическое образование в Ярославском Высшем Военном Финансовом Училище, он на рубеже XXI века принял решение совершенствоваться в профессии – продолжить обучение в области экономики и финансов на международных курсах. Полученные знания подкреплялись практическим опытом. За 15 лет работы в швейцарской корпорации Роман Викторович прошел путь от финансового консультанта до управляющего директора.
    В настоящее время Роман Василенко – кандидат экономических наук, президент Международной бизнес-академии IBA, досконально владеет навыками сетевого маркетинга. Следует отметить, что данный принцип построения бизнеса не имеет ничего общего с финансовыми пирамидами. Сетевой маркетинг за 70-летнийопыт успешного развития, доказал свою жизнеспособность и экономическую целесообразность.

    Роман Викторович имел великолепные возможности перебраться за границу и там применять свои знания и опыт. Но оставаясь патриотом своей страны, коренным петербуржцем он неоднократно делом доказывал свою любовь к Родине. Не сменил Россию на сладкую жизнь, когда компаньон по бизнесу после года упорной работы оставил Романа с семьей буквально ни с чем. Не погнался за длинным рублем, махнув на все рукой, когда в январе 2014 года его детище – молодая компания – переживало рейдерский захват.

    Честь, совесть, независимая воля – это не просто слова для Романа Василенко. Как настоящий мужчина и офицер запаса он привык держать слово, отвечать за принятые обязательства. Люди доверили ему свои деньги, и он не мог их разочаровать. Воинская дисциплина и врожденные качества характера помогли Роману мобилизоваться, преодолеть сложные жизненные рубежи и уверенно двигаться к намеченной цели. Его твердые решения основаны на том, что лучше для всей корпорации; а не только для нескольких партнеров.

    Но не одни только деловые качества являются основными признаками успеха Василенко. Людей больше привлекает его жизненное кредо. Те, кому посчастливилось работать с Романом Викторовичем, характеризуют его как филантропа и нравственного бизнесмена. Представители более близкого окружения рассказывают о его трепетном отношении к семье, друзья – о горячей любви к яхтам и дайвингу. И все в один голос заявляют о его безукоризненной честности. Сам Роман Викторович говорит, что этим он обязан своим родителям и в первую очередь матери, о которой он всегда говорит с особой теплотой и нежностью.

    На протяжении многих лет Роман мечтал не просто о собственном бизнесе, а принципиально новом подходе к делу. Идея, казалось, витала в воздухе, для ее формирования не хватало одного толчка. Таким толчком стала главная тема саммита стран ШОС, участником которого был Василенко, «Как сохранить человеческий капитал и предотвратить утечку мозгов из России». Как известно, главная трудность молодых перспективных кадров – это отсутствие жилья и сложность его приобретения. По мнению Романа Викторовича необходимо дать возможность людям заработать на приобретение жилья, чтобы устранить главную причину миграции кадров. Ярославском Высшем Военном Финансовом Училище, он на рубеже XXI века принял решение совершенствоваться в профессии – продолжить обучение в области экономики и финансов на международных курсах. Полученные знания подкреплялись практическим опытом. За 15 лет работы в швейцарской корпорации Роман Викторович прошел путь от финансового консультанта до управляющего директора.

  3. Роман Василенко: в 2020 году выйдем на покупку 100 квартир в месяц
    Счет Виста
    В конце декабря в Москве по инициативе депутатов Государственной думы Сергея Крючка и Олега Нилова прошел круглый стол о перспективах жилищной кооперации для решения жилищной проблемы в России. Большой интерес вызвала модель жилищных кооперативов, обходящегося без государственной поддержки и подразумевающая покупку только готового, а не строящегося жилья.

    Депутат Государственной думы Олег Нилов подчеркнул, что кооперативы существовали еще в советские времена, это позитивный опыт, который нуждается в государственной поддержке — ведь это способ беспроцентной покупки объектов недвижимости вскладчину. — Опыт Германии свидетельствует о том, что он очень эффективен, — заявил депутат Государственной думы Сергей Крючек, — Там очень большой объем жилья приобретается за счет кооперативного финансирования, а не ипотеки. Это альтернативный источник финансирования решения жилищного вопроса.
    Присутствовавший на круглом столе практик жилищной кооперации — председатель правления жилищного кооператива „Бест Вей“ Роман Василенко подчеркнул, что возглавляемый им кооператив как раз является примером решения квартирного вопроса без государственного финансирования и при этом с минимальной переплатой.

    — Квартира, приобретенная кооперативом, обойдется существенно дешевле ипотечной. Переплата, связана с внесением вступительного и членских взносов, по наиболее типичным квартирам — стоимостью 3,5-4 млн рублей, составит примерно 10-15%.

    По его словам, жилищная кооперация в России имеет давнюю историю. Дореволюционная Россия была первой в мире по числу кооперативов в мире. Жилищные кооперативы были распространены и в советское время. В пореформенный период был избран американской путь — акцент на ипотеку. Но он себя не оправдал — так как ипотеку получить довольно тяжело и число нуждающихся в качественном жилье сокращается медленно.

    Кооперативное же финансирование получить, наоборот, легко. Нет таких требований, как хорошая кредитная история, не требуется подтвержденный доход.

    Что касается возрастных ограничений, то пайщику должно исполниться 16 лет, верхних ограничений для вступления в кооператив нет. Залоговой частью выступает сама квартира: пока пайщик полностью не рассчитается с кооперативом, она находится в собственности кооператива, то есть в собственности всех пайщиков. Как только пайщик рассчитался с кооперативом, он получает право регистрации перехода права собственности на квартиру.

    — В развитии жилищных кооперативов нужно правильно расставить акценты: выбрать форму, нуждающуюся в приоритетной поддержке. Есть жилищно-строительные кооперативы — это как раз случай Су-155. И есть жилищные кооперативы. Нет рисков, характерных, например, для ЖСК — рисков того, что ликвидный объект недвижимости, гарантирующий выплату пая пайщику, который примет решение выйти из кооператива, не будет создан — потому что дом по тем или иным причинам не будет достроен.

    ЖК, сказал Василенко, покупают только готовые квартиры — на первичном или вторичном рынке, с зарегистрированным правом собственности, причем, квартиры, прошедшие тщательную юридическую проверку и независимую оценку рыночной стоимости. Это наиболее безопасное вложение. Достоинство ЖК, по словам Василенко, в том, что они не привлекают кредиты и не нуждаются в госфинансировании. Они способны решить проблему доступного жилья. У них одна-единственная задача — приобретение квартир для пайщиков, — заметил Василенко, — Они не имеют права привлекать заемные средства.

  4. Роман Василенко – Парадигма Успеха!
    Что с судом Бест вей
    Психологи оценивают лидерство, как умение мотивировать, сплачивать, принимать быстрые решения. Но истинным лидерам присуще еще одно качество, о котором умалчивают специалисты. Лидер – это человек, способный сделать других счастливее. Неслучайно, что во время затянувшейся экономической нестабильности мы ищем образец для подражания – человека, который пройдя все перипетии жизненного пути, добился значительных высот, делится своими знаниями и накопленным опытом.

    Для многих россиян таким человеком стал Роман Викторович Василенко –идейный вдохновитель, основатель холдинга Life Is Good и председатель правления ЖК Best Way.

    Получив высшее экономическое образование в Ярославском Высшем Военном Финансовом Училище, он на рубеже XXI века принял решение совершенствоваться в профессии – продолжить обучение в области экономики и финансов на международных курсах. Полученные знания подкреплялись практическим опытом. За 15 лет работы в швейцарской корпорации Роман Викторович прошел путь от финансового консультанта до управляющего директора.
    В настоящее время Роман Василенко – кандидат экономических наук, президент Международной бизнес-академии IBA, досконально владеет навыками сетевого маркетинга. Следует отметить, что данный принцип построения бизнеса не имеет ничего общего с финансовыми пирамидами. Сетевой маркетинг за 70-летнийопыт успешного развития, доказал свою жизнеспособность и экономическую целесообразность.

    Роман Викторович имел великолепные возможности перебраться за границу и там применять свои знания и опыт. Но оставаясь патриотом своей страны, коренным петербуржцем он неоднократно делом доказывал свою любовь к Родине. Не сменил Россию на сладкую жизнь, когда компаньон по бизнесу после года упорной работы оставил Романа с семьей буквально ни с чем. Не погнался за длинным рублем, махнув на все рукой, когда в январе 2014 года его детище – молодая компания – переживало рейдерский захват.

    Честь, совесть, независимая воля – это не просто слова для Романа Василенко. Как настоящий мужчина и офицер запаса он привык держать слово, отвечать за принятые обязательства. Люди доверили ему свои деньги, и он не мог их разочаровать. Воинская дисциплина и врожденные качества характера помогли Роману мобилизоваться, преодолеть сложные жизненные рубежи и уверенно двигаться к намеченной цели. Его твердые решения основаны на том, что лучше для всей корпорации; а не только для нескольких партнеров.

    Но не одни только деловые качества являются основными признаками успеха Василенко. Людей больше привлекает его жизненное кредо. Те, кому посчастливилось работать с Романом Викторовичем, характеризуют его как филантропа и нравственного бизнесмена. Представители более близкого окружения рассказывают о его трепетном отношении к семье, друзья – о горячей любви к яхтам и дайвингу. И все в один голос заявляют о его безукоризненной честности. Сам Роман Викторович говорит, что этим он обязан своим родителям и в первую очередь матери, о которой он всегда говорит с особой теплотой и нежностью.

    На протяжении многих лет Роман мечтал не просто о собственном бизнесе, а принципиально новом подходе к делу. Идея, казалось, витала в воздухе, для ее формирования не хватало одного толчка. Таким толчком стала главная тема саммита стран ШОС, участником которого был Василенко, «Как сохранить человеческий капитал и предотвратить утечку мозгов из России». Как известно, главная трудность молодых перспективных кадров – это отсутствие жилья и сложность его приобретения. По мнению Романа Викторовича необходимо дать возможность людям заработать на приобретение жилья, чтобы устранить главную причину миграции кадров. Ярославском Высшем Военном Финансовом Училище, он на рубеже XXI века принял решение совершенствоваться в профессии – продолжить обучение в области экономики и финансов на международных курсах. Полученные знания подкреплялись практическим опытом. За 15 лет работы в швейцарской корпорации Роман Викторович прошел путь от финансового консультанта до управляющего директора.

  5. Роман Василенко: в 2020 году выйдем на покупку 100 квартир в месяц
    Душкина Лайф из Гуд
    В конце декабря в Москве по инициативе депутатов Государственной думы Сергея Крючка и Олега Нилова прошел круглый стол о перспективах жилищной кооперации для решения жилищной проблемы в России. Большой интерес вызвала модель жилищных кооперативов, обходящегося без государственной поддержки и подразумевающая покупку только готового, а не строящегося жилья.

    Депутат Государственной думы Олег Нилов подчеркнул, что кооперативы существовали еще в советские времена, это позитивный опыт, который нуждается в государственной поддержке — ведь это способ беспроцентной покупки объектов недвижимости вскладчину. — Опыт Германии свидетельствует о том, что он очень эффективен, — заявил депутат Государственной думы Сергей Крючек, — Там очень большой объем жилья приобретается за счет кооперативного финансирования, а не ипотеки. Это альтернативный источник финансирования решения жилищного вопроса.
    Присутствовавший на круглом столе практик жилищной кооперации — председатель правления жилищного кооператива „Бест Вей“ Роман Василенко подчеркнул, что возглавляемый им кооператив как раз является примером решения квартирного вопроса без государственного финансирования и при этом с минимальной переплатой.

    — Квартира, приобретенная кооперативом, обойдется существенно дешевле ипотечной. Переплата, связана с внесением вступительного и членских взносов, по наиболее типичным квартирам — стоимостью 3,5-4 млн рублей, составит примерно 10-15%.

    По его словам, жилищная кооперация в России имеет давнюю историю. Дореволюционная Россия была первой в мире по числу кооперативов в мире. Жилищные кооперативы были распространены и в советское время. В пореформенный период был избран американской путь — акцент на ипотеку. Но он себя не оправдал — так как ипотеку получить довольно тяжело и число нуждающихся в качественном жилье сокращается медленно.

    Кооперативное же финансирование получить, наоборот, легко. Нет таких требований, как хорошая кредитная история, не требуется подтвержденный доход.

    Что касается возрастных ограничений, то пайщику должно исполниться 16 лет, верхних ограничений для вступления в кооператив нет. Залоговой частью выступает сама квартира: пока пайщик полностью не рассчитается с кооперативом, она находится в собственности кооператива, то есть в собственности всех пайщиков. Как только пайщик рассчитался с кооперативом, он получает право регистрации перехода права собственности на квартиру.

    — В развитии жилищных кооперативов нужно правильно расставить акценты: выбрать форму, нуждающуюся в приоритетной поддержке. Есть жилищно-строительные кооперативы — это как раз случай Су-155. И есть жилищные кооперативы. Нет рисков, характерных, например, для ЖСК — рисков того, что ликвидный объект недвижимости, гарантирующий выплату пая пайщику, который примет решение выйти из кооператива, не будет создан — потому что дом по тем или иным причинам не будет достроен.

    ЖК, сказал Василенко, покупают только готовые квартиры — на первичном или вторичном рынке, с зарегистрированным правом собственности, причем, квартиры, прошедшие тщательную юридическую проверку и независимую оценку рыночной стоимости. Это наиболее безопасное вложение. Достоинство ЖК, по словам Василенко, в том, что они не привлекают кредиты и не нуждаются в госфинансировании. Они способны решить проблему доступного жилья. У них одна-единственная задача — приобретение квартир для пайщиков, — заметил Василенко, — Они не имеют права привлекать заемные средства.

  6. The man turning jet planes into cool houses
    гей порно геей
    Wasilla, south central Alaska. Home to bears, lakes, mountains and a flight school that’s fast becoming a private aviation wonderland.

    At FLY8MA Pilot Lodge, you can opt for a scenic flight tour with glacier views, take the controls for a flying lesson, or go all in and get your pilot training.

    When night falls over the broad vistas of the US state they call the Last Frontier, you can then climb the steps to two unique accommodation experiences: a converted McDonnell Douglas DC-6 airplane and the newest arrival, a McDonnell Douglas DC-9 – still with its DHL livery.

    The fast-developing site is an ongoing project by FLY8MA founder Jon Kotwicki, who previously owned a flight school in Florida, before working as a commercial pilot and eventually ending up in Alaska.

    Flying for the airlines “pays good money and everything, but it’s a very boring job,” he says. “Driving Uber is more interesting because you could talk to your passengers.”

    Having fallen in love with the south central region on a vacation spent hiking, fishing and spotting bears and grizzlies, he chose it as a spot where he and his team – and his trusty Pomeranian dog Foxtrot – could “buy a lot of property and perhaps develop our own airport and run our own show.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *