Милен Цветков – не зная координатите му и затова моля професор Вучков,като негов приятел да го уведоми и запознае с апела.
Валя Ахчиева – не зная координатите и затова моля Сашо Диков да я уведоми и запознае с апела.
Велизар Енчев – не зная координатите му и затова моля някой от Вас, който има връзка с него, да го уведоми и му обясни как да се запознае с апела.
Георги Атанасов – който беше при Вас братко Колев в „Делници“ на 25.03.2019 г.
Това е моето виждане. Много Ви моля да не приемате това мое предложение до тук за ултимативно и задължително. Тава ми предложение е задължително за тези родолюбиви българи, които имат вътрешно убеждение, че милата им МАЙКА България е поставена на колене пред дръвника на който демоничната империя САЩ и Европейския съюз ще й отсекат главата, а те не желаят това да стане, т.е. те искат да спасят милата МАЙКА България. Моля Ви също и ВИЕ да добавите още родолюбиви българи, защото една птичка пролет не прави. Но искам и да се поучим от птиците, които са животни но имат вътрешно усещане – инстинкт за самосъхранение и се обединяват, когато им предстои труден и дълъг преход. Животно над което е надвиснала смъртна опасност става силно агресивно и безпощадно към тези които застрашават живота му.
Нима ние българите в момента сме паднали толкова ниско, под животинското съзнание, че да ни липсва инстинкта за самосъхранение на себе си, семейството и МАЙКА България. Ако това се окаже вярно, то повярвайте ми българския етнос и България ще изчезнат от лицето на земното кълбо. Нима това искате братя и сестри родолюбиви българи! Моля Ви недейте да принуждавате Ботев и Левски да се обръщат в гробовете си затова, че в момента не се намират родолюбиви българи готови да се жертват, но да спасят България. Нашата главна цел (задача) в момента е: първо – да обединим всички родолюбиви българи в един мощен съюз и второ, да събудим в българина инстинкта му за самосхранение. Само при тези условия може да излезем победители в тази грандиозна битка за спасяването на себе си, семейството си и милата МАЙКА БЪЛГАРИЯ, и ще изпълним доблестно АПЕЛА на Левски „ДЕЛА ТРЯБВАТ, А НЕ ДУМИ!“
УВАЖАЕМИ БРАТЯ И СЕСТРИ!
Може би си задавате въпроса защо се обръщам към Вас? Отговорът на този Ви въпрос е много лесен. Защото именно Вие с Вашите предавания по телевизиите, които съм гледал, сте породили в мен усещането, че мислите и милеете за България и българския народ. Аз виждам, че от 10.11.1989 г. България стана робска колония на САЩ и Европейския съюз. За петвековното турско робство, турците не са ни нанесли такова генетично изтребление, каквото ни нанася демоничната империя САЩ и Европейския съюз. За тридесет години българите в България намаляха с над четири милиона. За мен това е демографска катастрофа. Какви съюзници са ни демоничната империя САЩ и Европейския съюз, след като ДИКТУВАТ на нашите управляващи да провеждат геноцидна политика спрямо българския етнос, чийто резултат е изчезването ни като българи, а това води и до изчезването и на милата ми Родина БЪЛГАРИЯ. Демоничната империя САЩ и Европейския съюз не ни признават (зачитат) като СУВЕРЕННА държава, която сама решава какъв да бъде вътрешният й живот, а ни натрапват геноцид за нашето унищожаване.
Аз съм възпитан да обичам моята мила Родина България, така както са я обичали Ботев и Левски и както Ботев казва „сърце майко не трае, да гледа как турчин беснее над бащино ми огнище……“, аз казвам „сърце майко не трае, да гледа как демоничната империя САЩ и Европейския съюз беснеят над бащино ми огнище……“
Като вземем предвид апела на Левски„ДЕЛА ТРЯБВАТ, А НЕ ДУМИ!“ и апела на дядо Вазов “ СТРЕСНИ СЕ ПЛЕМЕ ЗАКЪСНЯЛО, ЖИВЕЕШ ЛИ, МРЕШ ЛИ, ТИ НЕ ЗНАЕШ, СЛЕД ТЕБ ПОТОМСТВО ИДЕ ЦЯЛО -КАКВО ЩЕ МУ ЗАВЕЩАЕШ? „ добавяйки и заръката на КАН КУБРАТ – „РАЗЕДИНЕНИЕТО НОСИ ГИБЕЛ“ се обръщам към Вас с молба за активно съдействие, да се обединим и създадем ядро, сплотено около следните два проекто – документа – „КОДЕКС НА БЪЛГАРСКИ БОГОМИЛСКИ СЕМЕЕН СЪЮЗ“ и „ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ“. Тези два проекто- документа Ви моля заедно да ги обсъдим и ако трябва да ги изменим така, че да са максимално полезни, за доброто на българския народ и БЪЛГАРИЯ.“
Тези два документа да станат настолна книга, около която бързо да изградим БЪЛГАРСКИ БОГОМИЛСКИ СЕМЕЕН СЪЮЗ. Колкото по-бързо направим това, толкова по лесно ще ни бъде да спрем разрухата на милата ни РОДИНА БЪЛГАРИЯ и пропадането й в бездънната пропаст, в която я натикаха насилствено – демоничната империя САЩ и Европейския съюз.
Само с тези действия мили, РОДОЛЮБИВИ братя и сестри ще изпълним апела ва Левски „ДЕЛА ТРЯБВАТ, А НЕ ДУМИ!“.
Сега, мили братя и сестри, цяла БЪЛГАРИЯ на нас се надява, да я поведем към спасителния брод и ще разбере ние родолюбиви българи ли сме или се преструваме на такива.
Запомнете, главните виновници за разрухата на милата ни РОДИНА, няма да бъдат сега управляващите под диктата на демоничната империя САЩ и Европейския съюз, а ние, които виждаме безобразията, които вършат управляващите и не предприемаме нищо за спирането на тези безобразия – с бездействието си ние ставаме съучастници за разрухата на Бъргария.
Този сайт съм разработил сам. Извинявам се, че не е подреден добре. Но няма време. Разберете, всеки загубен ден се оказва катастрофален, особено с демографския проблем.
GSM за контакт с мен +359 884 98 48 40 инж. Бойко Михайлов
Богомилското учение е представено в две части. Първата част “МИРОВЪЗРЕНИЕ” описва космогонията и космологията на богомилите. Втората част “УЧЕНИЕ” съдържа идеите на богомилите за духовно, разумно и справедливо човешко общество. УЧЕНИЕТО е цялостна и неделима теория за обществото. То е и философия, и мироглед, и конституция, и морален кодекс, и наказателен кодекс и т.н. По наше мнение този документ е несравним със всичко познато до сега. И всичко това е творение на гения на нашите предци. Когато човек го прочете внимателно – става человек. Ето защо ние Ви представяме
“УЧЕНИЕТО НА БОГОМИЛИТЕ”
в неговия автентичен вид, като знак за уважение и преклонение пред неговия автор.
По исторически причини сведенията за богомилите са твърде оскъдни и неясни. Това, което знаем за тях създава у нас впечатлението, че богомилството е някаква ерес, противопоставяща се на официалната религия.
Колкото и странно да звучи, всъщност богомилството е социално учение за разумно и справедливо устройването на обществото.
То не е религия.
По някакви “неизвестни” причини този факт винаги е бил старателно скриван от някакви “неизвестни и неведоми” сили. На нас винаги са ни били предоставяни старателно орязани и редактирани сведения, размиващи истината за богомилите. По едно щастливо стечение на обстоятелствата през тридесетте години на миналия век се появява книгата на Антон Глогов
“Богомилското учение”.
Запознат като малък с учението от автентични източници, вече зрял и образован той полага невероятни усилия да го възстанови по памет. Съвсем естествено е тази значима книга да остане извън полезрението на “научните авторитети”, или пък тя да бъде омаловажавана заради “изворите”. Не случайно след девети септември 1944г. от книгата са останали само два екземпляра, от които един на Петър Дънов.
Антон Глогов дава непряк но ясен отговор на тези критикари. Ако те не вярват на автора, да отидат в турските архиви, да извадят от тях автентичните документи, в които богомилите излагат своето учение и тогава да мърморят.
Подобна е ситуацията в спора на “нашите” историците с Николай Хайтов за гроба на Левски. Вместо да решат спора по категоричен начин чрез генетична експретиза, в качеството си на “жреци” на науката те отхвърлят тезата на Хайтов без никакви доказателства, просто защото ТЕ така казват. Известно е, че във военноисторическия музей се пази кичур от косата на Апостола. Но предполагаемите кости на Левски дадени за експертиза в Историческия музей, по някакъв мистериозен начин бяха “изгубени”. Остава да се “изгуби” и косата му. Космогонията набогомилите представлява модел на разширяващия се свят, близък до съвременния горещ модел на сътворението. Началното състояние богомилите наричат мъртва точка, която е без време и без пространство. Разкъсването на мъртвата точка е равнозначно на раждането на света, т.е. на сътворението. На съвременен език това състояние се нарича сингулярност. Радиусът на мъртвата точка е равен на квантово-релативистичната дължина на Планк, със стойност 10-35 метри. Точно тук е съществената разлика със съвременния модел, при който диаметъра на първичното яйце е 3 см. В социалната област идеите на богомилите са представени пределно ясно. В основата на тяхната философия стои идеята за общиарството. Богомилите се смятат за приемници на тази идея от старите български канства, т.е. преди покръстването. В най-общ план общиарската идея се свежда до следното: Най-голямата ценност е човекът с неговата творческа енергия. Човекът трябва да живее в общество на равноправие, в което няма роби, господари, царе, злато, сребро и пари.
Организационната единица на “общиарското общожитие” е общиарията, начело на която стои първостарейшина. Крайната цел на богомилското учение е създаването на “Всеземна и всечеловеческа общиария”, която да олицетворява Силата на сътворението тук на земята. Творческата сила на всички човеци, обединени във
“Всеземна и всечеловеческа общиария”, ще създаде рай за човеците тук на земята. (Според богомилите раят, или адът са тук на земята и са за человеците).
Вярата на богомилите е ориентирана към две главни божества – Силата на сътворението и Силата на разрушението, които древните българи са наричали РА и ЗО. Те са имали ясна позиция към Христос и християнството, която най-точно е изразена със следните сентенции: “Ние признаваме Христос за человековдъхновител, но ние не го признаваме за всечеловечески вдъхновител, защото той учи робите на подчинение и благославя кесаря, с което благославя робството”. “Ние не признаваме лъжевъзкресението”. “Ние уважаваме Христос като человеко-вдъхновител и поради това започваме нашето летоброене от неговоторождение.” Когато гоненията принуждават богомилите да напуснатБългария, част от тях се заселват в Южна Франция. Тук общиарската идея е узурпирана и префасонирана до неузнаваемост, за да ни бъде поднесена по-късно като комунизъм. Думата комунизъм е превод от български на думата общиарство. Естествено е да очакваме, че паразитирането на комунистическата идея върху общиарството води до задънена улица. Комунизмът беше генетично предопределен да загине и той загина защото тази идея беше подставена да защити каузата на робовладелците. Прилагането на общиарската идея в организацията на древната българска държава води до появата на институцията на старейшините. Особеното на тази система е, че тя действа перманентно. Най-важното в нея е отсъствието на политически партии, които да разделят народа на враждуващи лагери по всички азимути.
След идването на апостолите Павел и Варнава (а и Андрей Първозвани!) на Балканския полуостров‚ България става център и разсадник на православната вяра. В нейните манастири са се съсредоточили висши възпитателни учреждения‚ подготвящи видни лица за държавна деятелност и пастири за разпространение и закрепване на Христовата вяра. От всички балкански народи българите особено са се отличавали с усърдие и възприемайки християнската религия‚ стигали дори до фанатизъм. На това явление е обърнал внимание Синедрионът‚ който винаги се е стремял да унищожи‚ обезсили и насочи на лъжлив път учението на Исуса Христа.
В XIV век членове на Синедриона са били всички венециански евреи – банкери. Благодарение на това‚ че в техни ръце се е намирал капитала‚ те добили в това време голямо значение и сила. Дори турският султан е бил напълно зависим от тях и верен изпълнител на всички заповеди на Синедриона. Но както винаги‚ евреите прокарвали своята политика задкулисно. Те я ръководили‚ а сами оставали в сянка.
Тази политика на венецианските банкериевреи през царуването на Иван Александър е била съдбоносна за България. Царица Сара и Синедриона Гръцки и френски литературни източници свидетелствуват‚ че цар Иван Александър е бил женен за еврейката Сара‚ дъщеря на един венециански банкер‚ и че този брак е бил устроен от евреите с единствена цел да отслаби християнската вяра в България‚ населението на която и било напълно предано. Сара е била таен агент на Синедриона и постепенно подготвяла България за турското робство (Гр. лет. XIV в. т. III. стр. 81). В историята на християнството на Балканите‚ тя изиграла почти същата роля‚ като Попея в Рим само‚ че в друга форма. Нейните наемни агенти‚ със средствата на венецианските търговци‚ разпространявали между народа слухове‚ че Исус Христос е само мит‚ че не е имало никакво Възкресение‚ а че всичко това е измислено от поповете‚ които проповядвайки тази лъжа‚ живеят и се наслаждават за сметка на трудещите се маси (Гр. лет. XIV. в т. III., 92 е Енциклика на Бонифации IX, римски папа). Злите семена били посеяни и дали плодовете си в скоро време. Постепенно вярата започнала да отслабва‚ появил се разврат‚ пиянство‚ започнал да процъфтява материализмът. Развлеченията‚ противни на нравствения дух‚ се поощрявали. Цар Иван Александър бил безсилен да предприеме каквото и да било против жена си‚ понеже зад гърба и стояла злата могъществена сила – Синедриона. Станало е нужда дори той да се помири с разделянето на държавата си на три области‚ което безспорно‚ го е унищожавало‚ но което е било дело на тъмните сили‚ решили да разложат държавата.
Падането на България
На фона на тези тревожни събития‚ в България през XIV в. се появила величавата фигура на патриарх Евтимий. Още като прост монах той проявил неуморна дейност и бързо изкачил стъпалата на националната политическа стълба. Неговата известност растяла и достигала до най-отдалечените ъгли на България‚ и дори извън пределите и. Неговата вяра‚ учението му‚ неговите пламенни речи започнали отново да връщат народа към предишния смирен живот. Евтимий станал опасен противник на еврейското влияние и царица Сара не веднъж се мъчила да го привлече на своя страна. Когато нейните опити не се увенчали с успех‚ тя съобщила това на Синедриона и последният употребил всички сили да клевети праведника за да сведе цялата му деятелност до нула. (Енц. на Урбан VI., римски папа. стр. 4) Въпреки това‚ Евтимий бърже станал известен по целия Балкански полуостров‚ а цар Иван Александър‚ смятайки го за свой близък съвременник‚ му подарил един манастир‚ гдето Евтимий имал вече пълна възможност да привлича хората към себе си и да влияе върху по-широките маси. Тогава венецианските банкери евреи упражнили политически и финансов натиск върху Отоманската империя и за да не допуснат България да се развива по-нататък‚ снабдили Турция с материални средства да води война за да разори православната страна. Изпълнявайки всички нареждания на евреите и ползувайки се от техните услуги‚ Турция на свой ред решила да разшири Отоманската империя за сметка на християнските държави. Като узнал това‚ византийският император Йоан V Палеолог помолил папа Урбан V да организира в западните християнски владения армия за борба с мохамеданите заплашващи християнството. За да склони папата за това‚ Йоан обещал да съедини близкоизточната църква със западната‚ но помощ от запад не дошла. По такъв начин България продължавала да бъде застрашена от Отоманската империя‚ подстрекавана от венецианските евреи. Когато турците се появили за пръв път на Балканския полуостров‚ те заели със съдействието на жената на Иван Александра – Сара‚ Родосто‚ Бая‚ Ески‚ ЛюлеБургас‚ Одрин и сключили с България договор‚ който им давал юридическо право да организират в Тракия бойни отряди за понататъшни походи в християнските страни‚ а България била задължена да им оказва активна бойна подкрепа. Сключвайки този неизгоден договор‚ Иван Александър разчитал‚ че апетитът на турците ще бъде задоволен от заетата част‚ и че останалата България ще бъде спасена. След неговата смърт на престола се качил сина му Иван Шишман. Неизвестно по какви съображения и под чие влияние‚ той се обявил за открит враг на Турция в същото време‚ когато бил съвършено неподготвен да даде отпор на врага‚ подстрекаван от еврейството. Нарушавайки договора сключен от баща му‚ със своя неутралитет той предизвикал турците‚ а в същото време не се погрижил да потърси съюзници в лицето на Византия и Сърбия‚ които тогава вече воювали с Отоманската империя. Много е възможно това поведение на Иван Шишман да е било предизвикано от таен натиск от стана на еврейстовото, чрез посредничеството на майка му Сара с цел да доведе българската държава до прага на неизбежна катастрофа. За турския султан Мурад този именно неутралитет послужил за основание да изпрати два силни отряда на Тимурташ и ЛалаШахин против България‚ при което първият заел областта между Марица и Черно море‚ а вторият преминал Тракия и се отправил към София. Тогава Шишман бил принуден да преклони глава и пред Мурад‚ да се признае за негов васал и да му даде подарък сестра си – хубавата Мара. Такава е била волята на венецианските евреи!… В 1382 година турците превзели София‚ която им била нужна по стратегически съображения‚ да си отворят път към Сърбия. В 1388 година султан Мурад изпратил 30″000 армия под командата на великия везир Али паша‚ който преминал Стара планина и завладял Провадия‚ Преслав‚ Шумен и Силистра. От този момент съдбата на България била решена от венецианските банкери. На нейна територия се появили предатели‚ които постепенно придвижили България към прага на петвековното робство. (Енц. на Урбан VI., римски папа‚ стр. 9)
Обсадата на Велико-Търново
Настъпила и 1393 година, която заляла старата столица с невинна християнска кръв. Защитата на ВеликоТърново била възложена на патриарх Евтимий‚ понеже цар Иван Шишман по неизвестни съображения напуснал столицата и заминал по посока към София. Историята свидетелствува‚ че патриарх Евтимий е бил по това време велик учител на българската писменост‚ че той е запазил звездата на българската национална култура‚ не угаснала в продължение на петвековното турско иго. Три месеца сбраната тук войска на султана нападала на пристъпи града‚ но храбрите защитници успешно отблъсквали турските пълчища. Султанът дал вече заповед за отстъпление с предложение за мир. Предателството С този неуспех не могли да се примирят членовете на Синедриона‚ които били в Бургас‚ и следели изхода на борбата чрез шпионите си. Какво им е оставало да правят? Като се убедили‚ че султанът не е в състояние да сломи търновските защитници без тяхното участие‚ евреите на свой ред дали заповед да се организира колкото се може по-скоро предателство. Намерил се един‚ който бил снабден с всички нужни за тази цел средства‚ включително и копие от султанската заповед за отстъпление. Този трагичен епизод историците отбелязват само като предание‚ че един неизвестен евреин предал Търново. Този неизвестен евреин‚ който блестящо изпълнил задачата си бил Лазар Коен‚ чиито потомци братя Коен изиграли също такава нечиста роля при Осман Пазвантооглу в 1794 – 1807 година… Лазар Коен‚ получил заповед от членовете на Синедриона‚ проникнал в българската крепост Царевец‚ явил се при патриарх Етимия и по най-подъл начин го уверил‚ че турските войски са изгубили всяка способност да се бият и не ще могат да подновят обсадата на ВеликоТърново. Той казал‚ че силни епидемии са предизвикали паническо бягство в армията на султана‚ той се клел‚ че турците са в ръцете на вече засилилите се отряди на Иван Шишман и че затова султанът вече дал заповед за отстъпление. За доказателство предателят показал копието от заповедта‚ с което го снабдили евреите – членове на Синедриона. (Гр. лет. XIV век‚ том IV. стр. 216). А в същото време Лазар Коен през нощта завел до самите стени на града турската войска‚ която се разположила на скрито и чакала сигнал. Подлите и лъжливи сведения създали в целия град радостно оживление. Радостта на уморените защитници не могла да бъде спокойно затаена в сърцето‚ тя се превърнала в страшен рев‚ който не може да се заглуши с нищо. Всички крещели за неочакваното си щастие и спасение‚ а евреинът Коен‚ като Юда Икариотски‚ тихомълком задигнал ключовете от градските врата и ги предал на своя помощник евреина Хасон‚ който възползувайки се от това‚ че цялото население било обхванато от ентусиазъм‚ отворил градските врата и предал ключовете на Челеби Сюлейман. Жителите на града се били събрали на площада‚ гдето патриарх Евтимий служил благодарствен молебен. Коен дал уговорения сигнал и на 17 юли 1393 година турските войски нахлули през отворените врати в града. (Гр. лет. XIV. век‚ том IV. стр. 318). По това време Град ВеликоТърново бил център на внимание в целия Балкански полуостров. Той бил гордост и слава на българския народ‚ а когато нахлули турците‚ благодарение на еврейското предателство‚ града бил подхвърлен на грабеж и насилие и скоро обхванат от пламъци. Турците разорявали и рушели всичко. Патриаршеската църква „Възнесение Христово“ била разрушена веднага‚ а благочестивият старец патриарх Евтимий бил заточен. С един замах на еврейската диригентска пръчка‚ започнала сеч и гонение на християните! На какви страшни избивания и мъчения са били подложени великотърновските жители‚ ясно се вижда от произведенията на Гр. Цамблак‚ Конст. Костенецик‚ Йосиф Видински и др. Величественият владика Евтимий‚ макар изгонен от Храма‚ не преставал да огражда и утешава с молитвите си жителите на Търново. Безстрашният побелял старец отишъл при султан Баязид и изказал протеста си против извършените зверски насилия. Неговото старческо и благочестиво лице сияело от святост в ореола от сиви коси‚ и смиреният божи слуга смилил жестокото сърце на султана. Баязид дал заповед на войските си да прекратят гоненията на християните. Тази разпоредба не била по духа на еврейските владици‚ и главата на отоманската империя бил принуден да се подчини на исканията на евреите банкери и да се върне незабавно в Константинопол. (Енц. на Урбан VI. римски папа‚ стр. 14) На негово място от Венеция бил командирован най-жестокия садист‚ евреина Челеби Нафталион с щаба му‚ състоящ се от трима евреи: Рахамим Асеов‚ Хаим Йерохам и Давид Леви. Българската история обаче‚ отбелязва това събитие само с краткото съобщение‚ че на мястото на султана от Константинопол бил изпратен някакъв негов роднина‚ който възобновил избиването на българите с още по-голямо озверение и жестокост. Но как е името му‚ какъв роднина е той на турския двор и кой го е изпратил‚ историята за угода на „богоизбраните“ мълчи. А не е ли смешно да се мисли‚ че името на заместника на султана‚ толкова всесилен по това време‚ не е било известно на историците? Тука неволно ни се представя онази печална действителност‚ която се крие в думите: „Ние си играем с народите като с шахматни фигури‚ а самите оставаме в сянка!…“ Избиването на българската интелигенция Пристигайки във ВеликоТърново‚ Нафталион заповядал незабавно да отделят изтъкнатите търновци начело с патриарх Евтимий и да ги заведат в манастира св. Троица. Когато заповедта му била изпълнена‚ евреинът Нафталион отива в манастира и лично ръководи избиването им. Всички българи християни заклали пред иконата на Спасителя. На всеки доведен на ешафота Нафталион повтарял подигравателно една и съща фраза: „Помоли своя Бог‚ може би той ще те спаси“‚ и тутакси пред лицето на патриарха рязали главите на невинните жертви и вършили всякакви зверства над беззащитния народ. (Лет. XIV. век‚ том 6‚ стр. 452). Съдбата на патриарх Евтимий Най-после Нафталион заповядал да доведат и патриарха на ешафота‚ да го поставят над пропастта и да му отсекат главата. Когато поставили благочестивия старец на лобното място‚ той коленичил с вдигнати ръце и високо казал: „Господи Исусе Христе! С радост приемам мъченическата смърт за Тебе! Прости им‚ Господи! И аз ще кажа твоите думи: „Защото те не знаят какво правят!“ На палача‚ който бил вдигнал меч над главата на благочестивия старец‚ неочаквано се схванали ръцете от завладелия го необясним страх и той останал да стои с вдигнат меч‚ докато го отвели другите войни‚ а патриарх Евтимий продължавал да се моли. (Лет. XIV век‚ том 6‚ стр. 462‚ Енц. на Бонифаций IX, римски папа). За това необикновено явление съобщили на Нафталиона‚ и последният заповядал да заточат патриарха във великотърновките катакомби. Когато го отвеждали от Търново‚ под конвой като престъпник‚ целият народ‚ лишен вече от граждански права‚ чувствувал своето безсилие и в очакване на неизвестната си съдба безутешно ридаел: „Отче! На кого ни оставяш?“ От тези отчаяни вопли може да се заключи‚ какво значение е имал Евтимий за целия български народ. Тревогата‚ обхванала тълпата‚ останала без вожд и духовен пастир‚ свидетелствува‚ че тази звезда‚ изгряла над Балканите‚ е била насилствено угасена от вековните врагове на християнството‚ но лъчите и до ден днешен продължават да озаряват славянските земи. Защо тъй жестоко се е отнесъл с владиката Нафталион? Oтговорът е ясен! Затова‚ че патриарх Евтимий посветил целия си живот да събуди у народа безкористни чувства за честно служене на родината. Не може човек без трепет да си спомни за този велик вожд‚ който с живота си и със смъртта си дал висок пример на свето служене на православната църква. Голготата‚ на която той е бил закаран от враговете на Христа‚ дава ярък пример‚ до каква степен на зверство достигат евреите при всяко изменение на политическата обстановка! Според гръцките литературни източници (Лет. XIV век‚ том б‚ стр. 493)‚ Нафталион‚ поругал се над патриарха‚ го заточил във великотърновските катакомби‚ гдето след продължително гладуване и жестоки изтезания той предал Богу дух‚ а тялото му изгорили (Eнц. на Бон. IX р.п.‚ стр. 18). Българската история се утешава с кратка забележка‚ че патриархът бил изпратен в Бачковския манастир‚ гдето и умрял. А в действителност каква е била съдбата на този благочестив архипастир? Защо българската история тъй неясно осветява последните дни от живота и смъртта на смирения патриарх? Наистина ли той е умрял в Бачковския манастир? Ние знаем‚ че най-грижливите изследвания на българските летописи не дават положителни резултати. А гръцките и френските източници от XIV век ни довеждат до потресаващи разкрития. Един историк пише: „Мълчание …. пълно мълчание! Никой не чувствува с каква скръб са покрити равнините на Балканите. С дълбока мъка е пропита цялата българска земя‚ и целия ужас е в това‚ че не се намерила ни една душа на българската земя да отбележи истинските виновници на това нещастие!….“ (Лет. XIV век‚ том 6‚ стр. 528). Патриарх Евтимий е влязъл в историята като светъл и ярък лъч‚ озарил със сиянието си мрака. Със силата на своя дух и величието на своя архипастирски подвиг той сплотил българския народ и закрепил у него непоколебимата вяра‚ че рано или късно България ще отхвърли игото на турските читаци‚ докарано ни от евреите. Какво е преживял българският народ в течение на петвековното иго‚ е достатъчно ярко представил Иван Вазов в романа „Под игото“. Ние знаем‚ че българинът не е смеел да живее тъй‚ както е искал‚ не е смеел да обича този‚ който му е харесвал‚ не смеел да се ползува от благото‚ добито с труд и пот‚ и не е смеел да желае най-необходимото в човешкия живот. И всичко това България е преживяла по милостта на „богоизбраните“. За съжаление‚ както тогава‚ така и днес има елементи‚ които в своята слепота се мъчат да въведат в заблуждение ония синове на родината‚ у които дори петвековното робство не е могло да изтръгне славянскохристиянския дух и националния порив. За съжаление‚ и днес още мнозина сляпо оказват пълно съдействие на евреите в тяхната скрита цел да доведат православната страна до окончателно загубване на националността и пълно разрушение на духовните и материални начала. Евреите завладели България‚ станали господари на положението. Ползувайки се с голямо влияние върху турския султан‚ те започнали да прокарват в живота всичко‚ което им било угодно‚ а главно блестящо изпълнявали задачата си по отношение притесняването на християнството‚ за да унищожат по този начин всеки божествен принцип и да подготвят страната за безкрайно робство. Затова през време на турското владичество евреите умело са си придобили симпатиите на някой българи‚ спечелва ли са ги на своя страна и ползувайки се от техните услуги‚ оказвани им под вида на лъжлив либерализъм‚ заблуждавайки народните маси и ги насъсквали срещу ония‚ които безстрашно проповядвали своите национални идеи. Това явление се наблюдава и сега‚ защото има още много наивници между българите.!…
Ролята на евреите във Видинската област
Всички данни‚ които ни позволяват да съдим за действителното отношение на евреите към България‚ трябва да черпим от безбройните източници на историята. А кой може да бъде по-справедлив от нея? Никой евреин не е бил и не може да бъде истински патриот на оная страна‚ в която живее. Ние имаме много ясен и жив пример от следния историческия факт в България. В 1794 година Осман Пазвантооглу превзел Видин и се обявил за независим паша на тази област. Най-напред евреите се присламчили при него и започнали да му предлагат всевъзможни услуги. В кратко време те пленили новия владетел и двамата братя Коен влезли в тясна връзка с него‚ – единият се наредил като негов личен касиер‚ а другия – като придворен лекар. Благодарение на тези двама „представители“ евреите във Видин станали господари на положението. В името на това щастливо минало българските евреи и до днес празнуват всяка година тържеството‚ наречено „Пурим Видински“. Въпреки упоритата борба на султанските войски с привържениците на Осман Пазвантооглу‚ последният владял Видинската област в продължение на тринайсет години‚ благодарение само помощта на евреите. Но когато султанът издал указ за даруване на видинските евреи с особени политически привилегии‚ ако помогнат да се свърши работата със самозванеца‚ лекарят Коен бърже разрешил този въпрос – веднага отровил Пазвантооглу. Положението на пашата било безнадеждно‚ смъртта се приближавала‚ а привържениците му се приготвили да изколят всички видински евреи‚ за да отмъстят за своя вожд. Тогава евреите заплашили‚ че за кръвта на техните едноверци ще заплатят със смърт всички останали жени и роднини на умиращия. Осман Пазвантооглу‚ за да спаси жените и роднините си‚ поканил всички военноначалници на еничарите и им заповядал да не бутат нито евреите‚ нито техните имоти. Подчинявайки се на желанието на умиращия си водач‚ военноначалниците обещали и съгласно мюсюлманския обичай не нарушили дадения завет. В деня на смъртта на пашата касиерът заграбил неговите капитали и заедно с брата си избягали в Румъния.
По време на турското владичество евреите винаги са били най-близки помощници на турските данъчни чиновници‚ на чиновниците в полицията и доставчици на най-хубавите български момичета за турците и разкривачи на заговорите против турското иго. Особена роля евреите са играли в турското управление‚ гдето са си поставили за задача да пречат за развитието на националните чувства у подрастващите поколения. Само благодарение на всичко това е продължило тъй дълго турското иго!
Епохата на Освободителната война 1877-87 г.
Епохата на възстановяване независимостта на България и борбата на руските войски с отоманската империя ни дават ключа за разкриване коварните постъпки на евреите. За да попречат за развитието на християнските народи‚ евреите смятали за свой дълг да помагат на турците‚ ако не с въоръжено партизанство‚ то поне със строг неутралитет и ревностен шпионаж в полза на турската действуваща армия. Не е било по вкуса на евреите това‚ че на българска територия стъпили християнски полкове! От гледна точка на всеки евреин‚ основана на учението на Талмуда‚ християнинът е добитък‚ който трябва да се подчинява на евреина‚ да му служи и да му работи. Затова‚ те с всички сили са се мъчили да саботират действията на руските войски. При настъпването на руската армия в Освободителната война‚ евреите хвърляли отрова във водата‚ виното и съесните продукти. В това отношение изключително активно участие са проявили евреите‚ изгнаници от Испания и Португалия. Най-много са шпионирали в полза на турците видинските‚ карловските и казанлъшките евреи. Знаменитото карловско предателство също е дело на евреин – Йосиф Фридман. Особено активен шпионаж е имало през месец август 1877 година‚ когато рускотурската война е била в разгара си. След цял ред неуспехи на бойните планове и загубата на няколко десетки хиляди войници‚ поради еврейския шпионаж‚ руските военни власти взели най-после построги мерки по отношение на еврейското население в България. След тази предпазна мярка руските войски удържали колосалната победа над турците. Когато черкезите започнали да преследват разбитата турска армия по петите‚ ямболските евреи избягали в Лозенград‚ за да разпространяват слухове‚ че българското християнско население с подкрепата на руските военни власти прави погроми. От Лозенград били изпратени еврейски пратеници до всички краища на света с намерение да се предизвика негодувание в западна Европа и Америка за да дойдат други държави на помощ на турската армия с въоръжени сили‚ за да бъдат изгонени русите отвъд Дунава. Държавите на западна Европа и Америка се ограничили с протест‚ който се изразил с гръмогласни думи по адрес на възраждащата се българска държава и окупационните руски войски. По този провокаторски начин евреите се оградили от справедливия народен гняв. Когато българските евреи се убедили‚ че западноевропейските държави не са решават да воюват против Русия‚ и победата на руските войски трябва да закрепи самостоятелността на българската държава‚ те бърже се ориентирали в новата политическа обстановка. След отстъплението си от София турската войска подпалила няколко града. Евреите‚ за да изкупят вината си и да се покажат като доброжелатели пред новите господари на страната‚ набърже организирали пожарна команда и пристъпили към гасене на пожарите и запазване на имотите. Тази изобретателност не само им помогнала да се избавят от заслуженото наказание‚ но и да бъдат удостоени с благодарност от първия български княз чрез посредничеството на италианския вицеконсул граф ди Позитано‚ който посочил в своето донесение голямата услуга на евреите при гасенето на пожара. Първи българските евреи пристъпили към организиране на подмолни политически кръгове‚ издържани с щедрите пожертвувания на барон деИерш‚ „Alians israelite“ и американските еврейски общества‚ и тези кръгове веднага започнали дейност за раздробяването на българското общество на всевъзможни враждебни партии. При сключване на мирния договор в Берлин европейските делегати‚ френският представител Вадингтон и английският премиер лорд Биконсфилд настояли да бъде признат 44 ст. (член) от договора за даруване на евреите в България, пълни граждански и политически права‚ които под натиска на международното еврейство са били вече утвърдени от българското учредително събрание‚ в което участвувал старшия равин и масон 33 степен Гавриел Алмозино Аврамов. На този равин била определена от хазната заплата от три хиляди лева годишно.
В 1884 – 1885 година било разкрито първото ритуално убийство в София. В същата година е създадена подмолната организация „Макаби“ в градовете Видин‚ Казанлък‚ Чирпан‚ Хасково и Дупница. Политическата организация „Макаби“ постепенно започва да прониква във всички градове и в 1901 година официално бива обявена за „гимнастическо дружество“. Под тази маска тя съществува и до днес.
В 1890 година става второ ритуално убийство във Враца‚ след което евреите‚ участвували в това организирано престъпление‚ се преселват в други градове. Процесът по това дело‚ поради намесата на бившия секретар на княза др К. Стоилов‚ бил изоставен от съдебните власти. Такива са били винаги резултатите от углавните преследвания по ритуалните убийства!…
Задкулисната политика на евреите през Балканската война 1912 – 1913 г.
Българското общество‚ особено македонците и до днес осъждат начина на действие на бившия руски император Николай II. през Балканската война 1912-13 година. Разбира се‚ не може да не се признае печалната действителност‚ че след Балканската война едновремешната българска земя е била разкъсана на части. Но кой е главният виновник за това? Ако бяхме се по-често вглеждали в източниците на историческите събития‚ ние не бихме осъждали невинните и оправдавали виновните. Както е отдавана известно‚ колелото на политическите събития винаги се обръща на оная страна‚ от която „богоизбраните“ ще могат да извлекат желаната полза. Балканският полуостров‚ център на вниманието на Англия‚ Франция и „другите“‚ привлича към себе си погледите и на Русия. Историческата мисия на Русия се заключава в стремление да освободи подтиснатите народи и да поддържа тяхното независимо съществуване. Но в същото това време‚ докато Русия скланя балканските държави към мир и приятелство‚ Англия‚ Франция и Америка създават вражда и омраза. Причината за тези разногласия е много ясна. Монархическа Русия действува на световната политическа арена по свое собствено съображение‚ а Англия‚ Франция и Америка се прислушват към гласа на „международните“ [„интернационалистите“] евреи и действуват по тяхната строго определена програма. Това именно е солта на балканските политически спорове. Доколко е вярна това‚ свидетелствува долу приведения исторически документ. На 31 май 1913 година във вестник „Мир“ е напечатана с много дребен шрифт телеграмата на руския император от 29 май 1913 година до българския цар и сръбския крал: „Отговорът на проектираната среща в Солун между министър председателите на четирите съюзни държави‚ които после биха могли да се срещнат в Петербург‚ ни причини най-голямо задоволство‚ тъй като от тяхното намерение личи желанието на балканските държави да се споразумеят и заякчат съюза‚ който даде досега най-бляскави резултати. С мъчително чувство узнавам‚ че това решение още не е изпълнено и че балканските държави се готвят за братоубийствена война‚ която е от естество да затъмни славата‚ която задружно си придобиха. В такъв съдбоносен момент апелирам направо към Ваше Величество‚ както ме задължават моето право и моя дълг. На Русия именно двата народа – българския и сръбския – са предоставили чрез своя съюзен акт‚ разрешението на всички спорове‚ отнасящи се до прилагането постановленията на договора и на отнасящите се към него конвенции. Искам‚ прочее от Ваше Величество да останете верни на сключените от Вас задължения и да се отнесете до Русия за разрешението на сегашния спор между България и Сърбия. Като не смятам длъжността на арбитър за мъчително задължение‚ от което не бих могъл да се отърва‚ смятам за свой дълг да предупредя Ваше Величество‚ че не бих могъл да остана равнодушен пред една война между съюзниците. Дължа да заявя‚ че онази държава‚ която би започнала тази война‚ ще понесе отговорността за нея пред славянското дело‚ както и че си запазвам пълна свобода‚ що се отнася до поведението‚ което ще възприеме Русия спрямо евентуалните резултати от една тъй престъпна борба“.
Каква топлота дишат тези думи и от каква радост е озарена душата на руския император‚ който следи за изхода на Балканската война‚ когато победата вземат съюзните славянски държави! Престъпно е дори да се допусне‚ че Николай II по своя собствена инициатива е могъл да разкъса на части старата българска земя.
Обаче България бива разделена. Какво става?
Гледната точка на руския император и съюза на цялото славянство не са по угодата на някой и главно на евреите. Още в самото начало на Балканската война софийската централна еврейска община под председателството на шефа си Блументал солидарно с представителите на белградската еврейска община решава да разтури съюза на балканските държави. Евреите се ръководят от съображението‚ че Русия‚ която тъй щедро подпомага балканските държави с пари‚ aмуниции‚ снаряжения‚ продоволствие и други военни запаси‚ ще пожелае‚ разбира се‚ да засили влиянието си. Евреите се плашат от страшен призрак! На тях им се струва‚ че ако не откъснат от Русия най-силната държава на Балканския полуостров‚ каквато е в това време България‚ руското влияние ще вземе широки размери и току виж‚ че те им позволили да живеят само на определени места. От същата тенденциозна реформа се опасява и Англия. България‚ която по своето географско положение е найблизо до проливите‚ съединяващи Черно с Мраморно и Средиземно море‚ би могла да окаже голяма подкрепа на Русия. Страхувайки се да не загуби авторитетното си влияние в международната политика‚ Англия решава да действува в същия дух като евреите‚ т.е. да скара балканските държави помежду им‚ да откъсне България от Русия и с това да я отслаби. В това направление голяма влияние оказват масоните. Председателят на софийската еврейска община, масонът Блументал е в тясна връзка по масонска ложа с английския представител в Петербург Бюкенен. Той започва действията си чрез посредничеството на последния‚ който за щастие на евреите има подобни указания от своето правителство. Бюкенен се ползува с голяма симпатия пред министъра на външните работи Сазонов‚ също масон‚ и това са трите здрави звена от една и съща политическа верига. Планът е обмислен в началото на януари 1913 г. в Берлин, от двамата братя Бюхенен и Блументал. В същото време се разпространяват слухове‚ че България‚ увлечена от своите бойни успехи‚ решила да превземе Цариград и да го поднесе на Русия като дар за освобождението от турското иго. Тези слухове постепенно започват да се засилват и проникват в кулоарите на Народното събрание. Някои представители започват да споменават за същото и преждевременно се разделят на два противни лагера – едните за‚ другите против. А сред народните маси‚ тези съвсем неоснователни слухове вземат много широки размери. Правителството не се погрижи да опровергае официално тази басня‚ която в последствие Блументал използува твърде умело. Той съобщава на Бюкенен‚ че решението за превземането на Цариград и проливите и предаването му в пълно владение на Русия е единодушно взето от съюзните държави на Балканския полуостров. Това тревожно донесение предизвиква в отговор ултимативна нота – да бъде разкъсан по тайни пътища съюзът на балканските държави. Преди да пристъпят към осъществяване на приготвения план‚ евреите пущат в ход интриги‚ на които в последствие придали реална форма. Понеже българската армия изнася централната тежест на войната върху своите рамене‚ на Блументал не е мъчно да убеди председателя на министерския съвет да наруши сключения със съюзниците договор‚ в който е казано‚ че цялата завоювана територия ще се дели между трите воюващи съюзни държави по равно. А в случай на някакви недоразумения между съюзниците‚ бива избран за арбитър руския император Николай II. От самото начало на военните действия всички симпатиите на Русия са на страната на България и няма никакво съмнение‚ че оценката на общото положение би се разрешила в полза на последната‚ но България‚ без да чака арбитражния съд‚ напада‚ без да обяви война на Сърбия‚ без да оцени своите бойни сили‚ изтощени от непрекъснатите боеве и холерата. Сега ние ще запознаем читателя с задкулисната политическа обстановка‚ и той ще види‚ как братята масони – сръбски и български – са действували заедно под диктовката на масоните Бюкенен и Сазонов. От една страна евреите масони упражняват натиск върху сръбския главнокомандуващ генерал Путник‚ като му внушават да окупира всички завоювани места и да не ги отстъпва на България‚ а от друга – Блументал подстрекава генерал Савов да убеди цар Фердинанд в необходимостта да нападне сръбските войски‚ без да обявява война‚ без да чака арбитражния съд. Така най-напред възникват спорове между Сърбия и България. Сърбия‚ под натиска на Англия‚ се бави да изпрати своите мемоари на арбитражния съд на руския император и за това получава известие чрез своите представители Новакович и Николич‚ че по набелязания проект на мирния договор Македония и Западните покрайнини ще бъдат нейни. Този резултат се дължи на политическата работа на Блументал. В същото време Бюкенен в Петербург сполучил да изтръгне обещанието от Сазонов‚ че Македония ще принадлежи на Сърбия. Докато стават дипломатическите спорове между Сърбия и България‚ Гърция се присъединява към Сърбия‚ защото чрез специален пратеник‚ масона Алкалай‚ и обещава Тракия. Тази подялба е много съблазнителна‚ както за Сърбия‚ така и за Гърция. Решаваща роля в това дело изиграва Пашич. За да отложи изпращането на мемоарите на арбитража‚ той симулира на няколко пъти подаване на оставката на кабинета.
Тази игра на жмичка продължава шестдесет и четири дни‚ и генерал Савов‚ получил съгласието на цар Фердинанд‚ дава заповед на действуващата армия да нападне сръбските войски‚ без да обявява война‚ и през нощта на 16 срещу 17 юни 1913 година съюзниците‚ вплели нови лаври в своите победоносни венци‚ ги окървавят с братска кръв.
Такава е била волята на българските евреи.
Едва след започването на войната на 18 юни Нехлюдов връчва на император Николай II мемоарите на българското правителство за арбитража. Сръбският крал Петър изпраща на Николай II телеграма с молба да бъде присъединена към кралство Сърбия Македония‚ защото в противен случай сръбската династия е застрашена. Сложността на тази обстановка се затъмнява още повече от пресата‚ която изиграва също така престъпна роля. Българската преса надава глас към цивилизованото обществено мнение за това‚ че се възнамерява да бъдат откъснат части от българската земя‚ които са населени изключително с българи: румънските вестници с въодушевление се мъчат да подействуват на правителствените кръгове‚ че е необходима намесата на военна сила за да се усмири България‚ която претендирала самостоятелно да владее целия Балкански полуостров; а в руските вестници се появили статии‚ доказващи‚ че в България всеки ден расте русофобството. Всички тези сплетни се подхващат от гръцката преса и в края на краищата се получава такава неразбория‚ че никакви арбитри не биха били в състояние да изгладят конфликта‚ който взема все поостър и поостър характер. Осветление по въпроса за конфликта руският император получава от министър Сазонов‚който се ръководи от съображенията на английския представител Бюхенен. А последният не отстъпва от инструкциите‚ дадени му от по-възрастния „брат“ по масонска ложа‚ евреина Блументал. Руският посланик Нехлюдов‚ също изпраща едностранчиви доклади в угода на сръбския пълномощен министър в България г. Спалайкович. При такива условия става невъзможно да се знае същинската политическа обстановка на Балканите. Задкулисната кампания се води от опитни „стратези“!
В същност България се разпродава изцяло и по отделно на търг и този търг е ръководил Блументал‚ получил неограничени пълномощия от всички балкански еврейски тайни общества. Император Николай II има намерение с ултиматум да прекрати братоубийствената война и се надява да изглади конфликта‚ но в Петербург се разпространяват слухове‚ че България изцяло се придържа към немската ориентация‚ че прави всичко във вреда на русофилското течение‚ за да даде на Русия да разбере‚ че неговата политика не е по духа на българския народ. Министър Сазонов обвинява България‚ че тя първа е вдигнала меч против своите съюзници и затова трябва да бъде наказана. Заедно с това английският дипломатически представител Бюкенен изказва дълбокото си убеждение‚ че българите са неблагодарен народ и не заслужават затова никакво снизхождение. Думите на Достоевски: „Русия трябва да освободи България от турското иго‚ но последната никога няма да бъде признателна за това и при първата възможност ще и отплати със зло“, също са изиграли ролята си. Великият руски мислител говори изобщо за всички потиснати племена‚ които са били в робство и са загубили чувството на благодарност. След всичко това император Николай II дава съгласието си Румъния да се заеме с умиротворяването на България.
Ето до къде водят умелите масонски маневри! ……….
Ние се убедихме‚ че умопомраченият либерализъм не може да даде на българския живот онзи размах на мисълта и делото‚ който може да му даде патриотичния и неподкупен национализъм. Само той‚ този национализъм може да стане исторически и културен център‚ за обединение на целия български християнски народ‚ който ще смогне да даде необходимия отпор на еврейските и еврействуващите сили на злото. Трябва да бъдат спасени от духовна смърт онези‚ които още мога да закрепнат. Трябва да се покаже на евреите‚ че българският национализъм влиза в открита борба с духовния упадък и разложението на националния бит‚ в който така се давят „слабите“. Нека бъде известно на всички‚ че еврейстовото носи на човечеството кръст‚ Голгота‚ всемирен жертвеник и всемирен ад. Възлите се затягат и докато не е късно‚ трябва да се секат със звънлива лъскава стомана!… Време е да разберете‚ че евреите систематически нанасят страшни загуби на България – члез слугата МАША – САЩ. Ето‚ и последната разкрита контрабанда „Хероин“ е на евреите Мориц Шалом Блиц и Александър Голдщайн. Няма никакво съмнение‚ че в тази контрабанда участвуват и други евреи. А колко още различни еврейски машинации, които нанасят вреди и загуби на държавата‚ остават неразкрити?! …….
Григор Симов: Благодаря сърдечно на автора на тази публикация, но вижте следващия ми постинг: “Национализмът е насаден на юдомасонски яйца”!! Защото, оказва се, и национализмът, в този му вид, или с тази идеология, както и почти всичко друго около нас, е подла измама, водеща към самоунищожение!?
сведения за българските владетели от всички династии
(“джагфар тарихъ”, т. iii)
списък на българските владетели от всички династии
списъкът на българските владетели от всички династии е съставен от мен (коментарии в текста: фархат нурутдинов) още преди да се загуби текста на нигматуллин (руски превод на хрониките “джагфар тарихъ” , съхраняван от и.м.-к. нигматуллин) през 1982г. въз основа на данните на кул гали и гази-баба. за гази-баба като основени източници са послужили документите на илчи йорта (посланическо управление), за кул гали – книгата на габдаллах ибн бащу “хазар тарихъ”. кул гали цитира данните на габдаллах, защото неговите сведения е смятал за най-пълни от всички, които познавал, макар и те да са противоречили на други списъци на българските царе. отброяването на времето в книгата започвало от царуването на буртас (ние даваме тези дати в съответствие с григорианското летоброене).
кул гали дава поетически редове за първите идел-български владетели:
постъпките и нравите им са били обикновени,
обикновени и подобни – дните на управлението им.
затова хората от древни времена
не запомнили много владетелски имена.
през хилядолетията се запазили
само тези, които владетелят да прослсви успял….
ерги или чакчак. легендарната царица, която се опитала с помоща на туран да образува женското “царство туран” преди цар джам.
българските владетели от именската династия
джам-иджи или иджик (14 953 – 14 653 г. пр. н.е.). първият български кан на идел от династията имен. в негова чест всички представители на именската и сарматската династии се наричали “иджибак” – “управителят от рода иджик”. за обикновените хора думата “иджибак” започнала да означава “кан”, “господин”, “повелител”, а за знатните означавало “августейш”. по-късно към титлата на владетелите почнали да добавят и думата “джабгу – славен”, но в края на краищата думата “джабгу” изместила думата “иджибак”. съпругата на джам се казвала танбит, но някои източници твърдят, че тя и ерги-чакчак са едно и също лице. в държавата на джам са влезли седем племена (народа), част от които са били господстващия в нея народ българи. затова държавата джам е получила названието идел – “седем (иде) племена (ел)”.
ал или бал (14 000 г. пр. н.е.). ал (бал) означава “глава”, “вожд”, “главен”, “свещен”, “свят”, “господин”.
кан (13 000 г. пр. н.е.). по време на царуването му част от иделците отишли на изток.
ит (12 000 г. пр. н.е.). нарекъл, в чест на предците си, уралските планини “балкан”.
кар (11 000 г. пр. н.е.). по негово време в идел дошли племената кари (фини), “и той им даде земя за заселването, която почна да се нарича карел – страната (ел) на карите (кар)”.
улит или лут (10 000 г. пр. н.е.) наречен така, защото по време на неговото раждане имало смъртоностна епидемия. той изгонил от идел част от българите, предводителствани от племето дебер (себер). една част от изгонените се заселила в кара-саклан (украйна), друга – в мекен или макидан (балканите), трета – в сувар (месопотамия), където основала държавата самар (шумер). много скоро в състава на самар (шумер) влезли също така мидан (иран), англъ-самар (палестина, ливан, сирия), мекен (балканите), креш (крит), кубар (крит), мамил египет), атряч (троя,мала азия,турция), каркаш или кафкаш (кавказ). знакът на тангра и на савета за тях бил “казак” (тризъбец). оръжието на двамата им главни алпи – нардуган (карга-мардукан, сабан, самар,симбир….) и кубар бозидан (“владетел на синята долина” – световния океан) – също така е имало вид на тризъбец, но се е казвало “санак” (копие, вила). старите български кам-бояни (шамани) знака “санак” наричали “казак”. (те) наричали главните алпи “ака (ага)”, “субаш”, “барадж” (което означавало освен другото “благодат”, “носещ благодат”). след потопа, по време на който загинала българската царска династия и повечето войни на самар, тази държава се разпаднала на мамил (египет), креш (критската империя, на която се подчинявали мекен, атряч и англъ-самар),мидан и сувар (месопотамия), в който властта била завзета от бившите роби – гараби (араби). думата “гараб” се е образувала от българското съчетание “кара аба – черният род”. но най-често българите наричали тогава арабите “сарканъ”, а “саркан” е означавало “бархан”, “пустиня”, “жител на пустинята”. креш (крит) е бил голям остров, на който ставали кинешите (събирания на вождовете) и двубои между борци – “креш” (от тази българска дума произлиза названието креш – крит), победителите от които се избирали за царе. впоследствие и тази българска държава се разпаднала, и в края на краищата я завладели тирците (предци на гърците), които започнали да се наричат, също така, по името на креш “крешци” или “крящени” (оттук идва “гречин”, “грък”). “ен” в старобългарския език тогава означавало “земя”, но впоследствие “ен” или “ан” означавало само околната или крайбрежната територия.
лук (9000 г.пр. н.е.). думата “лук” се използвала в едни случаи като разновидност на думата улят-лут (улят, уран и др. – имена на могъщата алп-бика туран), а в други случаи означавала “дракон”, “пазител от беди”, “велик”.
сакал (8000 г. пр. н.е.). получил прякора “ат” заради любовта си към конете.
ака или буга (7000 г. пр. н.е.).по негово време част от иделските българи, начело с атряч, с коне достигнала сувар (месопотамия) и земята, която впоследствие започнала да се нарича атряч (турция). той се оградил с доверени хора от тюркския род ака-имен, тъй като им се доверявал и поселил ака-именците в своите онгъли, около реките саин-идел (ока) и бука (южен буг).
кахъл (6000 г. пр. н.е.) името му означавало “плитчица”.
балкан (4550 – 4490 г. пр. н.е.). обединил всички племена, живяли от двете страни на урал, затова получил такова име.
биш (брат на балкан). по негово време в идел почнали размирици и войни между потомците на балкан.
кубар (син на балкан). бил свален и отвел хората си на запад, където се заселил в планините макидан (балкански полуостров).
таук (син на кубар). бил свален и отвел хората си в сувар (месопотамия) и атряч. много скоро той станал цар на цял самар (древна шумерска държава, основана от иделските българи). впоследствие самар се разпаднал на мамил (египет), сувар (месопотамия, ирак), атряч (държавата троя) и макидан (балканите).
ищяк (син на кубар). в седморечието (алтай) отвел свойте хора, който започнали да се наричат ищяци (угри, от ищяк – бележка на преводача).
иджим (син на кубар). останал в идел. предприел поход на изток и нарекъл граничната река иджим (ишим).
ер или урал (4000 г. пр. н.е.). отново обединил всички народи на идел от двете страни на балкана и тези планини, в памет на това, започнали да наричат с наговото име – урал.
биш (3000 г. пр. н.е.) по негово време идел напуснали много българи от племето билсаг или бишатар. една част от напусналитесе заселила кара-саклан, друга в мекен, където построила град билсага, трета – в кавказ, където съседите започнали да я наричат “хути” или “утиги”, четеърта – в кашан (средна азия), където по-късно се разделила на тугари, сагдаки, масгути и кашанти, пета – в улуг хин (индия). хутите образували голямо царство, което временно подчинило на себе си почти целия самар, освен мамил.
саклан (дъщеря на кар). по време на нейното царуване от седморечието се завърнали българите-ищяци начело с аскал, но тя позволила да се заселят в идел само хората на сина му боян (маян), за когото се омъжила. тогава другият син на аскал, креш или балуан, продължили нататък и се заселил на остров креш (крит). макиданските (балканските) българи, недоволни от властта на атрячките българи, му се подчинили. след смъртта на стария аскал саклан се разкаяла за своята постъпка и изградила на неговия гроб светилището ер-аба. думата саклан в старобългарския (“прабългарския” – бележка на преводача) език има няколко значения: “евразия”, “арий” (индо-арий), “украйна”, “източна европа”, “сармат”, “българ”.
мар (2000 г. пр. н.е.). по негово време част от иделските българи – аксага, от областта мишен, коитто се наричали също така агатари (агачири), мишени и кимери (“лодкари”, “съдостроители” – заради умението им да правят съдове и да плават с тях) – заминала на юг. една част от агатарите-кимери се заселила в кара-саклан (украйна), друга – покорила себерите балсагатите на мекен (балкан), трета се опитала да възстанови самарската (шумерската) държава, но била разбита от мамилците. мекенските агатари завоювали креш, а впоследствие – артяч, мамил и ангъл-самар, но при това понесли големи загуби и самите те били разгромени от дошлите от галидж тирци.
аспар. разгромил тирците (протогърците) и ги накарал да избягат от галидж при макиданските българи-агатари, а последните ги превърнали в свои роби – “сербийци”. но когато агатарите западнали поради войните, тези роби извикали от галидж своите съплеменници и заедно с тях завладяли микен.след смърта на аспар, идел загубил своето могъщество и агатарите на кара-саклан престанали да се подчиняват на иделските царе. затова иделските Българи ги наричали вече не кимери, а камъри.
бурун. по време на неговото царуване част от иделските българи пак заминала за седморечието и кашан (средна азия), където се заселила край кашанското (аралското) море и сабанското езеро (балхаш). на тяхно място се заселили сакланските (украинските) българи, които постепенно били измествани от кимерите.
дънгър. прославил се със свиренето си на дънгър. бил също така келбир, т.е. ръководил народните моления в чест на тангра по време на празниците нардуган и акатуй.
нукрат. зет на дънгър. превзел властта с помоща на своите хора – ищяци, които също така почнали да се нукратци.
балта (1200 – 1180 г. пр. н.е.). син на нукрат и дъщерята на дънгър. по време на неговото царуване тирците-сербийци въстанали срещу макиданските българи и ги разбили с помоща на галиджийските тирци. когато гористата част на идел се отделила от степната, той останал управител в гористата част, затова получил прякора балта – топор (брадва, брадвата била символ на гористата територия, а кинжал и меч – на степната територия на идел;по късно символ на степта станал лъкът).
мамъш.
сорен.
кама или бурма (900 г. пр. н.е.). по негово време размириците достигнали невиждани размери. без да им обръща внимание, бурма започнал строителство на огромното светилище алъп капа (“високите порти”), където бил погребан след смъртта си.
алабуга-булгар (808 – 775 г. пр. н.е.) син на бурма. управлявал 33 години. отново обединил горските и степните земи на идел, затова и получил прякора “чирем-миша (чирмъш) иджибак” – “повелителят на степта (чирем) и гората (миша)”. неговите потомци включили този прякор в своята титла, затова династията им се наричала “чирмъшска” (“сарматска”). както гласи българското предание, след неговата смърт тангра превърнал душата му в крилат, приличащ на змия дракон (барадж) и наредил му да бъде покровител на земята на българите. любимият му ордос бил иджибак в областта на кубан, названието му звучало още като аспак, узбак. този град каганът кубрат отвоювал от сербийците (тюркютите) в 630 г. и го дал на сиха си аспарух (т.е.”ордос на аспак”). изображението на алабуга-булгар било изсечено върху камък, поставен на неговия гроб край алабуга (елабуга).
самар. син на туймас.
канакбал. син на самар.
тухча. син на канакбал.
буртас бурджан или бурджантай, берендей (683 – 633 г. пр. н.е.) син на тухча. от времето на неговото управление започва епохата на “силните управления” или “тазбаш” – “бръснати глави”. разгромил камърите, затова получил прякора “камър батър” – “победител на кимерийците”. по-голямата част от кимерийците избягали в атряч (турция), а на техните земи буртас поселил азиатските саки – капчаци. в близкия изток го наричали “партатуа”. опитал се да възтанови българското господство на територията на бившата самарска (шумерска) държава и за кратко време превзел по-голямата и част в буртаската война (починал в 633 г. пр. н.е.)
маджи-азак (633 – 611 г. пр. н.е.) син на буртас.
сорен. съпруга на малкия син на буртас – катраг, управлявал степната част на идел. за кратко време превзела във война азербайджан.
улят или лут.
булут или креш-булут. син на улят. управлявал 10 години, но преди това бил управител на сакланската област на идел. прославил се с добродушието и миролюбието си. позволил на крешците (гърците) да построят няколко града в саклан (причерноморието), за което те му плащали голям данък. въвежда гръцкия език и гръцката азбука за кореспонденция с чужди държави, затова получил прякора креш.
леу-аскал или лек-алъп. син на булут и гъркиня. прославил се със своя дар на предвиждане. не приел предложението на своя брат айяр (авар) за нападение на гръцките колонии в саклан, тъй като гадаенето посочвало опасност от божествено наказание за това. възмутеният айяр убил леу-аскал (те били доведени братя).
торган или аспарък (558 – 530 г. пр. н.е.). родил се в 580 г. пр. н.е. барджилският (персийски) цар (кир) в една от битките го пленил, макар че той предупредил царя за пророчеството (на майката на аспарък): “на теб ти е отредено да срещнеш двойник, с когото ще починеш в една година”. наистина и двамата са се родили и управлявали в едни и същи години и малко след екзекуцията (на торган) персийският цар загинал, като паднал от коня.
кундуз балтавар (530 – 494 г. пр. н.е.). малкият син на торган. родил се в 530 г. пр. н. е. до пълнолетието му в идел от неговото име управлявала майка му тамър-бика. разгромил персийския цар таргиз (дарий). във всичко му помагал големият му брат колън (555-486 г. пр. н.е.), изпълнявал при него и по–късно длъжността на ечерге-баил(командващ центъра на войската) и на иджик-кош (глава на царския съвет).
мосха (494 – 488 г. пр. н.е.). големият син на кундуз. воювал срещу барджил (персия), за своите чести нападения срещу тимер капа (“желязната врата”) получил прякира “тимер”. неговата съпруга била симбирбика – дъщеря на вожда на иделското племе ширак (или ширин) елбир. майката на симбирбика се казвала шан-къзъ, тъй като родът и се наричал шан.
алвар-магиз или аскал (488 – 486 г. пр. н.е.) малкият син на кундуз, който се омъжил след смъртта на мосха за вдовицата му симбирбика. починал след пира, даден в чест на гръцките посланици, затова се разпространил слухът, че го е отровил средният син на кундуз – авар дебер – са да се ожени за симбирбика, но бил поразен от мълния на брега на пека дебер – инеш (днестър), след което неговите хора напуснали това място и отишли към устието на сула (дунав).
баръс (486 – 475 г. пр. н.е.). син на колан. родил се в 530 г. пр. н.е.
аудан (джураш) – баръс. син на алвар. родил се в 486 г. пр. н.е. израснал в семейството на баръс. някои легенди за него влезли в древнобългарския епос “шан талгау”.
бак-ширак (475 – ? г. пр. н.е.) малкия син на колан. родил се в 525 г. пр. н.е. накарал аудан да напусне родиия си аул и да се скита в степта.
саумак (син на бак-ширак).
баит.
тайга.
нар.
санар.
уфа.
кара.
угър.
бояр или боерак (400 г. пр. н.е.). извършил набег срещу макидан (македонското царство) и разгромил столицата му балбал (пелла), която се наричала също така и балдиу (“цар на дивите”). но на връщане, в една клисура, отряд на третия му братовчед тей (кам-етей) попаднал в засада. етей загинал. преди похода етей сънувал алп вълк, който му казал:”ако тръгеш в този поход – ти ще загинеш, но българите ще се върнат с голяма плячка, ако не тръгнеш – то ще живееш дълго, но българите ще загубят”. етей тръгнал само за да победи народа му. в памет на неговия героизъм българите нарекли тази клисура “кам”.
тиган
етей или ат,ати (380 – 339 г. пр. н.е.). потомък на уфа, внук на кам-етей. не повярвал на пророчеството на кам (шаман) за това, че ще загине , както и дядо му, ако нападне владенията на балбал (т.е. македония), и без нужда, от любопитство отишъл срещу макидан (балканите). загинал (в 339 г. пр. н.е.) в битка срещу царя на балдиу балбал (филип македонски). в памет на неговия героизъм (а също и на героизма на неговия дядо) българите дали на саклан второ име – атил (“земята на етей”), а самият балдиу оженил сина на етей баламир за своята доведена дъщеря уран-бика.
баламир (339 – 320 г. пр. н.е.) син на етей. потомък на аламир-султан(александър македонски), когото надживял с три години, да покори персия. на “езика на камите” неговото име означава”малък (бала) владетел (мир, пир)”. а прозвишето “султан” произлиза от “челдан”, което на “езика на камовете” означава “световнославен”.
алабуга,съкерган (339 – 310 г. пр. н.е.) – брат и съвладетел на баламир. неговият ордос се намирал на река съкерган или буга (южен буг), затова той бил наречен на нейното име. разгромил войската на александър македонски, нарушил мирният договор с идел. в 310 г. пр. н.е. станал владетел на източната част на идел, където и почивал в своя ордос алабуга. наредил на надгробния си камък да се изече само изображението на балта и кинжал (като символ на гората и степта), като казал: “аз и така приличам на своя предък – за какво да изобразявам себе си?”.
таргиз (320 – 314 г. пр.н.е.). син на баламир и уран-бика. баща му го нарекъл таргиз в чест на разгрома на персийския цар таргиз (дарий iii). потушил въстанието на кара-сакланските къпчаци, разделили се на племената нукрат (наубури), иштяк (есеги) и др. след шест години управление доброволно се отказал от власта, като казал, че народа престанал да уважава властта и че затова той няма да го подкрепя. починал на 120 години в 236 г. пр. н.е.
арбат. син на таргиз.
балак. син на арбат.
чибик. син на балак.
тимер. син на чибик.
кур.
кубар.
аскал. по време на неговото царуване починал таргиз.
аспар.
ътлар.
кашан (азан) канджал. потомък на алабуга съгеркан, син на канджал. един от най-могъщите иделски царе. майка му била кашанска (масагетска) бика (принцеса). на млади години извършил поход на изток и стигнал до река хин (инд) в улуг хин (индия). на запад той разгромил и подчинил улагците (даки). на юг той извършил победоносен поход към кавказ и мала азия, като разгромил мидан (азербайджан), арьяк (армения), барджил (персия) и подчинил чиляр (държавата на селевкиди), кавъл (капидокия и каликия) и атряч (западна турция). някои смятат , че той изобретил кашанската азбука, която използвали кам-бояните и служителите на дворцовото стопанство. в памет на него българите нарекли кашан източна влахия.
кубан. син на кашан. велик български музикант и сказател, цар на идел. създал редица поеми-песни, в които отразил митологията и историята на българите. кул гали запазил следните му думи:
“джам иджик събрал под своята власт седем племена, благодарение на което се сформирал един вейик народ – български. таргиз накарал всички да се замислят за съхраняване на единството, като се отказал от власта. всички тези действия толкова са непонятни, че е ясно: те са предприети по внушение на тангра. аз съм, който живее по бреговете на сакланската река (кубан). – кубан, потомък на иджик, таргиз и азан. и затова аз моля тангра: вразумявай ме също така, както (вразумявал си) и моите предци.”
чиляр (152 – 146 г. пр. н.е.). син на кубан.бил свален от трона от племенните вождове – тарханите и почнал да се придвижва покрай сак син на саръчин. къпчатският бий уразман, за чиято сестра бил оженен чиляр, го поддържал. малкият син на чиляр – келбир (кълбур, елаур) отишъл с част от своите хора в кара-бершуд (крим) при чичо си уразман, където станал самостоятелен владетел на саклан (степите на украйна и предкавказието).
алан (140 – 107 г. пр. н.е.). внук на кубан, син на сувар-маджи, тархан. изместен от властта от другите роднини, съюзил се с келбир, който помогнал на алан в 140 г. пр. н.е. да стане цар на идел, а алан направил келбир и неговите потомци тархани (автономни владетели) на саклан. келбир се оженил за дъщерята на алан узбика. по време на сватбата на брега на реката кубан пируващите неочаквано били нападнати от войската на бершуд (боспорското царство) начело с тама-диу, тя пленила невръстния син на алан – сакмар или саумак (“савмак” от римско гръцките източници). зарадитова почнала война между идел и бершуд. в тази война българските войски оглавявал отначало келбир, а след това – балак (син на келбир и узбика). синът на уразман – таш – баш ги поддържал. в края на краищата бершудците били разгромени, а саумак – освободен. но тук царят на дарбазан (понтийското царство) пристигнал на помощ на бершудците и с помоща на същия тама – диу пак пленил саумак (в 107 г. пр. н.е. според данните на римско-гръцките източници). като разбрал за това, алан оичинал от мъка. а саумак починал в заточение в диарбезан. тялото му било откупено срещу голямо количество злато и сребро и погребано в родината му, на брега на реката сакмак или сакмар (сакмара). алан е основател на аланската династия.
саръчин (107 – 65 г. пр. н.е.). син на балак, внук на алан. по време на неговото царуване бершуд попаднал под властта на алтънбашците или улакрумийците (римляните). когато саръчин тръгнал срещу тях, то бершудците неочаквано преминали на страната на улак-румийците, а братът на таш – баш – джиен, се отказал да го подкрепи. след превземането на тамья – бурун (кубан и таман) от улак-румийците саръчин предпочел да признае властта на улак – урум над бершуд. джиен се сливал с изпълнение на талгау (дастан, епос).
бершуд катраг (65 – 21 г. пр. н.е.). син на саръчин. родил се в годината на присединението на бершуд към улак – урум, и баща му дал на него името бершуд, за да се постарае той да върне загубеното (бершуд някога плащал данък на идел). за войната с улак – урумо наел на българска служба племето “катраги”, затова получил името катраг. разгромил мнозина улак-румийски градове в саклан (алабуга, тир и др.). по неговото време владетелят на западната част на идел бил потомък на ътлар – алабуга барджил (21 г. пр. н.е. – 5 г.). син на бершуд.
сувар (5 – 23 г.). син на барджил.
кумук (23 – 46 г.). син на сувар.
барън (46 106 г.). син на кумук. мечтаел да отмъсти на дарбазан за смъртта на своя предък саумак. по предложение на своя тъст – бек шан – обсадил кряшен (херсон) и тръгнал само след като кряшените му дали склуптура на тама – бершудския пълководец, пленил неговия предък саумак. барън отсякъл главата на склуптората и я хвърлил в яма край гроба на саумак. освен това нападнал дарбазан и го разгромил.
кавъл.
кубар.
таш-баш или ер-таш артан (? – 150 г.). син на кубар. неговото управление жестоко и грабителско, затова го намразили мнозина. забранил търговия с кашан (средна азия: хорезъм, согдиана, бактрия, уйгурия, хорасан) и изобщо притеснявал търговците. загинал в 150 г. в боен двубой с агарджа, при това този двубой се състоял по настояване на сестрата на ер-таш – бояр (буляр) – къз и мнозина български тархани, недоволни от управлението на таш-баш. след гибелта на ер-таш синът му шад банант отишъл с част от своите хора на кавказ. банант означавало “командващ хиляда (бан) конници (ант или юнт)”.
агарджа (150 – 189 г.) първият идел-български цар от хонския род дуло. бил нает от ер-таш на служба заедно със своя хонски отряд и получил званието на сабан-тархан (командващ лековъоражени, неопитни воини, а също така оптлченци и наемници). оженил се за састра на ер-таш – бояр – къз. на няколко места в “джагфар тарихъ” името и се предавало като “ага – ружа”.
барънджар (235 – 271 г.). син на барак. най-прославеният цар на i хонска (гунска) династия. заедно с катрагите служили за идел, разгромили (в 251 г.) войската на урумския (римския) император (деций). самият император загинал в тази битка. след това войските на барънджар разграбили урумските владения на черно море и на юруш превзели дарбазан – като мъст за неплатения данък на идел.
кермес (края на iii в.). син на барънджар.
кишет-барадж (границата на iii – iv в.).
алтъш (началото на iv в.). син на кишет – барадж. по негово време идел се разпаднал вече на шест части.
таканъш (2-та четвърт на iv в.). син на алтъш.
кама-батър маджар (средата на iv в.). син на алтъш. синът му карадан възглавил западната част на идел.
булюмар-шеке, шек-алъп будимир, башимир, баламир, баламбер (363 – 378 г.). отново обединил целия идел под своята власт, станал първият цар на ii хонска династия. по произход – хунски военачалник от рода дуло, нает на българската служба от кама-батър. с думата булюмар българите наричали меравския оазис или дори цялата съвременна туркмения. оженил се за дъщерята на кама-батър – туран-бика, на която отначало не харесвал поради своята ярко изразена монголоидност (основните черти на българските царе били европеидни, а рядко проявяващите се монголоидни черти – съвсем умерени). тази туран-бика е послужила за прообраз на приказната героиня турандот, а булюмар влязъл в легендите на предците на русините като“будимир”.по негово време имало следните воински звания:
бури (вълк) – гвардеец (по-късно гвардейците се наричали и “улани”).
баганин – среден офицер, имал право да командва десетки войници.
шад баганин – “височайш баганин “ – старши офицер, имал право да командва стотица или дори стотици войни (баганините имали право да носят шлемове с бичи рога).
тархан – голям военачалник, аристократ, имал право да оглавява стотици и дори хиляди войници.
багъл – “голямо подразделение, голяма част” – глава на район, област, генерал, командващ голяма войска (от 100 до 1000).
бахадир,кермек–почетно звание за мъжество и хра-брост, означаващо “смелчага”, “юнак”.
ak – ляво крило на отряд, войска.
бури – дясно крило на отряд, войска.
урус сабан – част от войската, почваща атака (българската войска била сякаш обърната с лице към юг).
курен тархан – глава на дворцовото стопанство.
капаган – глава на военното ведомство и като правило глава на правителството.
булюмар пренесъл столицата на идел от поволжието в кара-саклан (украйна) в основания от него ордос кан-балън (бъдещия киев), където и починал. киевският хълм, където е погребан, получил неговия прякор шеке (“шек”, “шековица” на русински).
алъп-бий или алп-абай арбат (372 – 402 г.) – големият син на булюмар и туран-бика, по тая причина сякаш продължил иделската династия на иджибаки и i-та хонска династия дуло, но при това е и продължител и на ii-та хонска династия дуло. родил се в 361 г. управлявал идел 24 години. влязъл в легендите на русините под името “святогор”и “соловей будимирович”. разгромил византийския император валент в битка край андрионопол (“дере”на български), “край планините арбат” (родопите) в 378 г. в памет за това получил прозвището “халиб” – “победител”, а кан – балър бил преименуван в кан – дере. още по-късно кан – дере преименували на “аскал”. алъп-бий обявил степите между дунав и днепър за “царско владение” (“ангъл” или “аталък”) и място за пасене на бойни коне. в памет на алъп-бий бащите на дунавско-българските царе шамил (самуил) и азан (асен i) носели името “халиб”.
каратен или каратон (402 – 414 г.) големият син на алъп-бий. родил се в 380 г. притежавал огромна физическа сила, много пъти побеждавал в двубои в кан – дере, на мястото “крешатаке” (това название означава на български “мястото на славата на борците” и се запазило във формата “крещатик”). по негово време урус-тархан (тоест “велик тархан” – глава на правителството) бил муенчак айбат (мунджук, монзук, бунчек), неговият брат. муенчак е погребан край дядо си на киевския хълм шеке (шек – алъп).
урус-ружа бургас (414 – 434 г.). син на алъп-бий и принцеса от племето урус-ружа (росомоните). казвал се “бургас” в памет за мястото бургас, до което стигнал по време на поход от 378 г. алъп-бий. управлявал 20 години. починал на мястото на дунавския град, който получил неговото име урус-бургас (съвременен русе). по време на управлението на дунавско-българския цар барджил (борил) много дунавски българи (особено худаярци-богомили) се преселили от този град във волжска българия.
булут или бледа (434 – 445 г.). големият син на муенчак.
туки, атилле, айбат, тукал, тохол, аттила, атила, етцел, атилла (434 – 453 г.). син на муенчак, най-известният български цар и завоевател. родил се в годината на коня, в 406 г., бил съвладетел (в434-445 г.), а след това – владетел на идел. по време на неговотп царуване идел станал най-голямата в историята на човечеството империя от китай до франция. по време на управлението на неговия син тингиз идел се разпаднал на кара – бершуд (дунавско-украйнска част на идел), ак – бершуд или ечке – идел – “вътрешен идел” (волго – уралска част на идел) и ескел – “сибирска част на идел”. (предкавказието се отнасяло от българските историци ту към кара – бершуд, ту към ак – бершуд). българските бекове от рода на хин-сибер завладели ак – бершуд и ескел. хин-сиберските българи се наричали от останалите българи ескели, хини, буртаси, кашани, башкорти, себери.
иллакабъ-дуло бирюли (453 – 454 г.). най-големият син на атилла, владетел на идел. най-много от всичко обичал конните надбягвания. синът му чалап-бий (чаллъ-бий) станал владетел на ак-бершуд.
тингиз (танъш) хурса (454 – 469 г.). средният син на атилла, владетел на идел. отказал се да изпълни исканията на кермек да изравни правата на старата хуно-българска аристокрация и знатните огузоезични агачири и буртаси (сармати), затова бил свален от привържениците на кермек. кермек включил агачирите и буртасите в господстващия български етнос и великодушно оставил на тингиз гаалидж или улак (румъния), но неголямата орда на тингиз без помощта на българите на кермек загинала. тингиз много обичал оръжейно-ковачните занаяти, затова мнозина вярвали, че след своята смърт в битка той бил превърнат от тангра в алпа на оръжейно-ковачни работи хурса.
кермек, кернек или бел-кермек, ирник, хернах, ирна (463 -489г.) малкият син на ахила, продължил неговата династия дуло. съвладетел на идел и владетел на кара – бершуд. след разпадането на идел на части (463 г.) кермек, запазвайки най-високата титла на каган или кан (импеератор, цар), обявил кара – бершуд за български бейлик (княжество). самият той обяснил това така: “аз съм обявил своята част от царството идел за български бейлик с цел нашите загубили единство и обезкуражени хора да не забравят нмената на своите бащи и деди, великото име на българите”. в легендите често го наричат маджар – “жертвен” – за това, че той не започнал братоубийствената война с българите-себерци заради възтановяването на единството на идел, макар и мечтаел да възтанови единствотто на цялото царство. кермек отхранил и възпитал сина на иллак – чалап-бий и по молба на хин-себерските бекове го пуснал при тях.
чалап (чаллъ) – бий или байг, хин, ибер-себер, афра-сиаб, аудан (463 – 532 г.)син на иллак, владетел на източните части на идел. родил се в 442 г. и живеелн 90 години. много обичал лова със соколи. сербезките бекове отначало го обявили за владетел на ак-бершуд, а след това на ескел (сибир). след като обединил тези две източни части на идел, чалап-бий почнал да ги нарича ибер – себер (това название в иранските източници се оформи като “афрасиаб”). много скоро чалап-бий подчинил на ибер-себер и кашан (средна азия). той водил успешни войни с барджилския (иранския) шах барадж (пероз) и бил оженен за сестрата на барадж – самар-би. след гибелта на барадж в битка със себерските българи (484 г.) чаплан-бий възкачил на бараджилския престол балус, а след свалянето на балус (валас, балаш) от антибългарски настроени барджилски велможи – сина на барадж – курбат (кубрат) – кавад (488 г.) чаплан-бий помогнал на курбат да разгроми арякците (арменци) и урумците (византийците). от 463 г. до 520 г. кара-бершуд се подчинил на ибер-себер, където се разпореждали себерските бекове, но чалап-бий правил всичко възможно това подчинение да не бъде обидно и обременително за неговите кара-бвршудски роднини. в 520-те г. власта на чалап-бий и авторитетът на ибер – себер отслабнали поради разприте между себерските бекове. по молба на самар-би – чалап-бий оженил курбат за своята дъщеря минли-бике. брат на чолан-бий – курязбаши, наместник на хорезъм, умъртвил сина на курбат и минли-бика – себерджан затова, че в барджил другият син на курбат – хусрау (хосрой) убил субаш. субаш – барджилски велможа, определено време заедно с курбат бил заложник в ибер-себер и приел тенгрианството (“маджарството”). заедно с курбат – субаш се опитвал да въведе маджарството в барджил, но хосрой провалил плановете му.движението на субаши получило название “маздакизъм”. чалап-бий бил по това време вече на смъртно легло и не можел да попречи на убийството на себерджен. но по молба на чолап-бий един от неговите синове – бурджан – спасил сина на себерджен – ибер, който основал династията на хорезийските царе.
ружа-джураш масгут (489 – 505 г.). син на кермек от дъщерята на масгутския бек ружа, за което и бил наречен ружа. управител на кара – бершуд, управлявал 16 години. благодарение на помощт на сербезките бекове съумял да разшири своите владения на запад в резултат на успешните войни с византия. в 492 г., година на маймуната, заел цялата западна част на дунавска българия от дунав до кубар – дар (вардар, македония) и като рамет за това основал град бичин – “маймуна” (видин). за своите войнски успехи получил прозвището джураш – “дух на войната”. прославил се като мъдър и справедлив владетел. владеел родния си онгузо-български, немски, латински, гръцки, дунавско-български (“славяно-български”), унгарски, ирански език и “кам теле”(езика на българските шамани). имал петима известни синове: буляк – болгар, куштан (бирман), айяр, могер и банджа – татра.
банджа-татра банант или “мундо” (505 – 520 г.). син на ружа – джураш, бил владетел на българския бейлик (кара – бершуд) 15 години. винаги признавал чалап-бий за върховен български владетел и бил много дружен с него. прославил се със своята войнственост и необичайна храброст в боя. в решаваща битка във войната с византия хилядният му конен отряд (“банант”) атакувал и накарал да бяга 15-хилядната византийска войска, след което той също получил прозвището “банант”. разгромената византия се съгласила да плати на кара – бершуд огромна контрибуция и му отстъпила ро-голямата част от балканския полуостров. татра възтановил единството на идел, след като си подчинил ак – бершуд и ескел. бил прославен в българския народен епос “шан талгур” под името на тат – ъран.
буляк-болгар джилки или “болох” (520 – 522 г.).големият син на банджа-татра, бил владетел на чаллъ-бурджанската (преедкавкаска) част на ибер-себер. родил се в годината на коня (в 490г.), затова получил името джилки (“кон”). отначало получавал данък от византия и барджил (персия) само за чалап-бий, но след това почнал да събира допълнителен данък и за себе си от барджил (заради жена си – бояр-къз). искайки да се освободи от този допълнителен данък, барджилският шах курбат (кавал) го поканил в персия да участва в поход срещу арякците (арменци) и обещал да му даде областта дяу – хонджак (карабах). джилки повярвал и бил коварно убит заедно с по-голямата част от своята дружина от хората на курбат. преди смъртта си джилки завещал на своите роднини да отмъсти на барджилците (перси) за тяхното коварство. двама братовчеди на джилки – ширак хазар (с хиляда войници) и колън (с 3 хиляди войници) преминали на персийската служба и били след време пуснати.
куштан или бирман, елбир (алвар),угез, “гостун”, “горди” (527 -528 г.). син на ружа – джураш и бика (принцеса) от българския род ермил (бирман), затова получил прозвище “бирман”. владетел на българския бейлик (кара – бершуд),управлявал 2 години илчибек (регент) при невръстния цар – малкия син на банджа-татра – боян челбир. опитвал се да разпространи християнството, което предизвикало недоволство сред българската аристокрация, обединила се край големия му брат айяр. загинал по време на нападението на хората на могер в своя ордос. синът на куштан – саба-юрган (су-бюрган) в памет на баща си основал на мястото на този ордос град бирман (съвременния град одеса в украйна).
могер или мугел, муагерис (528 г.). син на ружа-джураш. в 528 г. свалил куштан, но управлявал недълго и скоро самият той бил свален от брат си айяр.
айяр или авар (528 – 531 г.). син на ружа-джураш. в 528 г. свалил могер и три години управлявал българския бейлик.според преданието бил прокълнат заедно със своето потомство от съпругата на куштан (смятала айяр за съучастник в убийството на своя съпруг) и това проклятие дълго тегнело над неговото семейство.
бояркъз (520 -535 г.). съпругата на буляк – болгар, от българския род себер. след гибелта на джилки – владетелка на чаллъ – бурджан (в качеството на илич-бика – регентка – при своя невръстен син-цар), а в 535 г. станала законна владетелка на ибер – себер. била в съюз с византея. когато в 528 г. синовете на айяр – колън и ширак – хазар нахлули на нейна територия, за да помогнат на персите, тя убила колън, а ширак и сина му дугар взела в плен ии предала ги на урум (византия). тъй като византийците се страхували от айяр и саба – юрган, то държали пленниците в почетен плен, не гии притеснявали с нищо. такива пленници се казвали “ак хум” – “бял заложник (или роб)”. синовете на булак-болгар и бояркъз – баръс и мар (мардукан) сложили наачалото на княжеската династия ечке идел.
саба-юрган или су-бюрган, заберган, катраг (531 – 563 г.). син на куштан-бирман. владетел на българския бейлик, управлявал над 30 години. заради това, че водел чести войни (особено с виизантия) получил името катраг – “безпокоен”. основал град бирман, който нааправил свой ордос. за да обедини двете части на идел в 563 г. доброволно отстъпил властта в бейлика на келбир – аскал тубджак (син на боян-челбир, служил при саба-юрган).
боян-челбир или сандугач, шанталгау, синдилх, утрик (563 – 590 г.). син на банджа-татра. бил поканен от бояркъз на служба в ибеи – себер, където получил управление над чаллъ – бурджан, а скоро след нейната смърт възглавил ибер – себер. прочул се със своето миролюбие, затова и получил прякора утрик – “спокоен”. живял 80 години. останал в българската история като велик поет, музикант и изпълнител. обединил древнобългарските митове и легенди (в това число песните на кубан) в едно сказание “шан талгау” ( “сказание за шан”), на основа на която в 882 г. микаил бащу създава своята епическа поема “шан къзъ дастанъ” (той придаде на сказанието ислямска окраска и частично промени текста и съдържанието). за този велик подвиг (българите ценили поетическото творчество най- високо пред всичко останало, тъй като смятали, че с устата на поета говори тангра) народът нарекъл боян-челбир “сандугач” (“славей”) и “шан талгау” (“сандилх” на гръцки). възглавявал народните моления на тангра. в 563 г. станал цар на целия идел, но в 565 г. бил принуден да признае своята зависимост от тюрския каганат и почнал да му плаща данък – “една кожа самур от всяка къща”. тогава той преброил и обложеното с данъци население. направено било това на кашанска азбука и с помоща на кашанците, които винаги били много на служба и в ордосите на иделските царе (особено по времето на алан, агарджа, булюмар и др.). иделските българи смятали кашанските владетели за български, те и самите не отричали това и се намирали в родствени отношения с иделскитецаре. иделските владетели в много неща подражавали на кашинските владетели. влиятелната и развита българска бюрокрация от кашински (сагдакско-уйгурски или “хорезмейски”) произход попречила на българите да приемат христианството и византийската бюрократическа система в iv – viii в. в ix в., за да въведе христианството, царят на дунавските българи изтребил мнозина представители на 30 български болярски рода от кашански произход. хиляди преследвани кашанци успели да избягат в черна българия, от коато след това част от тях заедно с арбат се преселила в авария (унгария) и там също възглавила държавния апарат. любимият ордос на боян-челбир на река кубан – “сандугач” – бил разгромен в 640 г. от арабски завоеватели.
аскал келбир (“алвар”) или тубджак (563 – 593 г.). син на боян-челбир. намирайки се на служба в ечке – идел, където управлявал баща му, той управлявал ескел и воювал в тубджак (казахстан) – в съюз с аварите – срещу войската на тюркския каганат. когато тюрките се доближили до границите на ечке идел, то баща му, страхувайки се за неговия живот, го изпратил в българския бейлик. аскал още ро-рано няколко пъти идвал при саба – юрган като посланик на ечке – идел. в 559 г. саба – юрган предал му като подарък за боян-челбир част от византийската плячка, но боян-челбир върнал съкровищата на византийците, тъй като се нуждаел от съюз с византия, за да се бори срещу непостоянните авари и тюрки. в 565 г. признал своята зависимост от аварския каганат и почнал да му плаща данък (тъй като не желаел да признава още по-тежката зависимост от тюрките), но при това получавал още по-голям данък от византия, която желаела добре настроениа към нея тубджак да покрива нейните граници от аварите.
албури аспар аскал (593 – 602 г.). големият син на аскал – келбир, когото някои летописци бъркали с баща му (забележка на кул – гали). в602 г. неговият ордос ази – улаг се намирал на река аспар в района на съвременния румънски град яссъ. в същата 602 г. главата на българите в авария ялчек или “апсих” (баща му бил син на боян-челбир атрак, също възглавяващ българите в авария) – по заповед на аварския каган атакувал ордоса на албури, тъй като искал да подчини българския бейлик. по време на това нападение неочаквано загива, като попада под кон, слепият албури аскал. аварите не съумели да сложат послушния ялчек начело на българския бейлик. синът на ялчек – кабар, в 630 г., когато почва гражданската война в авария, отвел част от своите българи в алтънбаш (италия). съпругата на алвар – акжан, майка на двамата му прочути синове – нурбат (“кубрат”) и шамбат – била от рода на кюнграт (нейните предци били кашанските владетели и тюрския каган иджим – “истеми”.
курбат кюнграт или “кубрат”, курт, хор (593 – 653 г.). големият син на албури. когато загинал баща му, той бил съвсем млад. до пълнолетието на курбат българският бейлик от негово име бил управляван от родния брат на съпругата на албури – юрган (бюрган) телес. на юрган се наложило отново да въстанови българския бейлик, разпаднал се след смъртта на албури “га 60 части (тюб)”. когато курбат пораснал, юрган доброволно му предал властта над въстановения от него бейлик. животът на юрган останал в българската история като пример на безкористно служене на родния народ, родната страна. като памет за него и за неговата сестра – неговата майка – курбат нарекъл себе си с името на техния род – кюнграт, което византийците преправили на “кубрат”. след смъртта на юрган телес, на курбат служил сихът на юрган – билиг. в едно от сраженията билиг, спасявайки курбат, загинал, а курбат осиновил двамата му сина – лачън и къзъл – кубар. свой деца курбат имал трима – атряч катраг, бат боян и атилле – аспарух. при курбат постът на главата на “големия съвет” на великите буляри – “телес” – зьемали представители от рода кюнграт. главата на правителството се наричал капаган или караган. телес бил главен съдия (“иджик” или “идин”). за най-знатен род се смятал барън, към който се отнасяли всички аристократи. той се наричал също така “бишермен”. след него най-знатни били три рода – кюнграт, ширак или ширин и хин. баджанаците се смятали за хинци. а цялото население се разделяло на три групи – багълите (аристократи), баганините (средни) и чирмъшите или сабаните (обикновени хора, низши).
Фархат Хабдул-Хамидович Нурутдинов от рода Ойгър-Амир Председател-координатор на клуба „Булгар алъ-Джадид“
СЪНАРОДНИЦИ – БЪЛГАРИ!
Преди 17 хилядолетия българите са основали във Волго-Уралието (стария Туран) първата на Земята държава – Идел, на която българският цар от VII век от нашата ера Кубрат (Кубрате) дал названието Велика България.
Предствалявайки конфедерация от седем арийски, фино-угорски и алтайски племена, българите са говорили на седем арийски и алтайски („тюркски“) диалекта. По волята на Всевишния групи иделски българи, по различни причини напуснали Идел, за да основат редица държави: Древношумерската, Древноиндийската, Древнокретската, Микенската, Атрячката (Троянската), Етруската, Кубарземската, Дулебската, Дунавско-българската, Киевско-руската, Волго-българската, Хазарската и Унгарската държави. Но към средните векове българите запазили само две от тия държави – Дунавска и Волжска България.
Защо? Защото в останалите страни българите постепенно забравили своето име „българи“ и били асимилирани от небългарското обкръжение. Но българското цвете, така приличащо на знака на Тангра, все пак запазва 12-те листчета, които се явяват 12-групи българи: македонски, мизийски, тракийски, гагаузки, карачайски, балкарски, кумъкски, мишарски, чувашки, бишкорстски, казански, тюменски (сибирски). Балканските българи продължават да говорят на българските диалекти на Волжска България. Българите съхраняват и присъщите им различни евразийски расови типове – както арийски, така и смесени арийско-алтайски. Дунавските българи изповядват основно Християнството, но 5-10% от тях са мюсюлмани, а Волжските българи изповядват основно Исляма, но 5-10% от тях са християни.
През XIV век Дунавска България станава част от Османската Империя, но съхранява своята държавна автономия. Обаче в края на XIV век Дунавска България бива лишена от държавната си автономия и станава турска провинция, а волжска България била завоювана от Московията и станава руска провинция. Руските власти причисляват волжските българи към руските тататри (потомци на тюркизираните монголи). Османските власти причисляват дунавските българи към гърците, за да смесят българите с по-преданите на заевоевателите татари и гърци.
През XVIII мнозинството от дунавските и волжските българи започват да губят своето българско самосъзнание – т.е своето име „българ“. В това време двама души спасяват българския народ от пълно погиване – монаха Паисий Хилендарски и дервиша Хисамедтин Муслими. Те написват на основата на народни легенди две „Истории на България“, след което сами разпространяват преписите на своите книги сред дунавските, волжските и кавказките българи.
Благодарение на тия двама велики дейци значителна част от дунавските и, волжските и кавказките българи се пробудили от страшния сън на забравата. Волжските и кавказките българи си спомнили, че са българи и решават да възстановят своите български държави. Но в същия XVIII век руският царизъм изпраща в Кавказ монголското племе на калмъките. Калмъкските войски унищожили мнозинството от кавказките българи и направили от главите на стотиците хиляди убити огромна пирамида, след което руското правителство принудило сплашените кавказки българи да забравят за българския си произход и да се наричат само карачайци, балкари и кумъки.
През 1755 година руските власти жестоко потушават въстанието на волжските българи, дръзнали да провъзгласят Волго-Българска държава, и арестували неговите организатори – Батърша и Мурад. След това руското правителство със заплахи и декрети принудило мишарските, тюменските и част от кавказките българи да се наричат „татари“, сербийските българи „чуваши“, а уралскит българи – башкорти („башкири“). Само една част от кавказките българи-мшсшлмани, ръководена от рода на Багаутдин Ваисов (потомък на малкия син на Кубрат – Котраг), твърдо запазила своето име „българ“, а през 1862 година образувала легална Община на волжските българи-ваисовци. В тая Община влезли 330 хиляди българи. Това движение на волжските българи помогнало на дунавските българи, тъй като принудило руския царизъм да си спомни за тежката участ на Дунавска България, изнемогваща под османското владичество.
През 1878 година с поддръжката на руската армия, дунавските българи възстановиха своята държава, макар, че голяма част от тяхната национална територия беше веднага откъсната от Дунавска България от западните държави.
През XX век положението на дунавските и на волжските българи отново се влоши. Опитите на Дунавска България да си върне откъснатите от нея Македония и Тракия завършиха с неуспех. А в Русия, станала от 1917 година Съветска държава, комунистическите власти през 1920 година образуваха на централните земи на Волжска България – република „Татарстан“ – „Татария“ (въпреки, че така наричали средновековна Монголия), а през 1923 година забраниха Общината на волжските българи-ваисовци и хвърлиха ръководителите й в занданите на ГУЛГА (заради опититев им за възстановяване на Волго-Българската държава през 1918-20 година). На всички волжски българи – ваисовци насилствено издават паспорти със запис „татарин“ (т.е. „монгол“). Наистина, след Втората световна война Сталин разреши на кавказките българи да се наричат „потомци на българите“ и даже пусна от затвора внука на Багаутдин Ваисов – Митхад Ваисов, но в същото време заповяда да се продължи издаването на паспорти за волжските българи със запис „татарин“, за да позволи на комунистите на Дунавска България да водят борба с исляма под лозунга „безродието на мшсшлманството за българите“. През 80-те години на XX век последният комунистически вожд на Дунавска България Т. Живков унищожи остатъците от дунавските българи-мшсшлмани: той ги обяви за „турци“ и ги подари на Турция.
Краят на XX век донякъде обнадежди българите. След разпада на комунистическа Югославия Македония получи дългоочакваната независимост от сръбскитре деспоти. Това, че македонските власти решиха да не се възсъединят с Дунавска България, е обичайно положение за българските управници, много от които и преди са образували свои собствени държави: Дунавска България, Черна България (бъдеща Рус), Волжска България на цар Алмъш, Хазария и Унгария на сина на Алмъш Арбат („Арпад“). Така че, ]образуването на независима Македонска държава е празник за всички българи от Балкана до Волга и Сибир.
Но много, ужасно много неща тревожат: В частност, учудващата съгласуваност на антибългарските акции на пространството от Балканите до Сибир.
В Дунавска България някои „учени“ като по команда започнаха да се отказват от алтайските предци на българите и да измислят никога не съществувал „единен расов тип на българите“ – с единствената цел да разделят българите по света по расови и езикови признаци. Изглежда на тия псевдо-професори не им стигат опитите да се разделят българите по религиозен признак.
Както ни е известно, в Македония изведнъж започнаха да се опитват да разпространяват между македонските българи термина „славанска нация на македонците“, макар че именно сръбските деспоти измислиха тоя термин. В същото време в република „Татарстан“ татарските власти, подкрепяни от МВР на Русия, отказаха да издават на волжските българи паспорти със запис на националността им „болгар“ (на руски „булгар“), а през 1995 година забраниха даже и училищния учебник по история на Волжските българи -„Родинознание“.
Тия полицейски акции се провеждат въпреки действащата Конституция на Русия, забранявайки дискриминацията по националенпризнак. Съвсем малка част от волжските българи успя след дългогодишни съдебни искове и процеси да получи паспорти със запис на своата националност „болгар“ („булгар“). Емисари от „Татарстан“ пътуват често сред гагаузите и сибирските българи, за да ги убеждават в тяхното „турско-татарско“ самосъзнание.
По същия начин както в Македония, и в „Татарстан“ се опитват да обявят българите (Волжските) за небългарска нация, само че не „славяно-македонска“, а „тшрко-татарска“.
„Славяни“, „тшрки“, „татари“ – всички тия и много други имена са били натрапвани и продължават да се натрапват между българите с една единствена цел – да се унищожи името българин. А няма ли го името българин – няма да го има и народът на българите.
Страхувам се, гибелният син на безпаметността отново да не скове българите.
И като знам това, аз, потомъкът на Атила, на македонските и хазарските царе, искам да кажа: каквито и да са българите – македонски, мизийски, тракийски, гагаузки, карачайски, балкански, кумъкски, мишарски, чувашки, башкорстки, казанаки, тюменски, а също така християни или мюсюлмани, руси или чернокоси – НИЕ ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ПОМНИМ, ЧЕ НИЕ ВСИЧКИ СМЕ ПРЕДИ ВСИЧКО БЪЛГАРИ.
Където и както и да живеем ние, българите, трябва да помним нашето гордо Българско име и да го предаваме на нашите потомци. Не заради управниците, а за да бъде нашата съвест чиста.
У нас едно време казваха: „Ако си взел името на чужд човек – значи си станал като него“. Значи ние, българите, не можем да взимаме чуждите имена и да се отчуждаваме едни от други.
Нека завинаги българите останем вечни българи и братя помежду си. Нека българското цвете повече никога да не загуби нито едно листенце.
Атомната бомба е силна и много опасна само когато в нея се предизвика верижна реакция. Какво представлява верижната реакция? За кратко време еди атом удря (се сблъсква) със съседен на него атом. При този сблъсък излизат два нови атома, в следващия миг тези два атома се сблъскват с други два атома и в резултат се появяват нови четири атома. В следващия миг тези нови четири атома се сблъскват с други четири атома и резултата е нови осем атома. И това продължава докато има атоми който да се сблъскват. Понеже това става за много кратко врем и се отделя огромно количество енергия, което довежда до много мощна и опустошителна ексрлозия.
С по прости думи от тези не мога да Ви обясня какво представлява унищожителната атомна верижна реакция.
Може би вече се питате защо Ви описвам всичко това?
Вече би трябвало да знаете каква е целта на САЙТА – „ДОБРЕ ДОШЛИ В САЙТА БЪЛГАРСКИ БОГОМИЛСКИ СЕМЕЕН СЪЮЗ КОЙТО СИ ПОСТАВЯ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ МНОГО ТРУДНИЯ ПРОБЛЕМ – СПАСЯВАНЕТО НА Б Ъ Л Г А Р И Я“
Но за да се спаси БЪЛГАРИЯ, трябва да се запази и спаси българското СЕМЕЙСТВО, защото то е основната градивна единица на българската държава. Вече трябва да сте разбрали, че ББСС иска да спаси ВАС, ВАШЕТО СЕМЕЙСТВО, което води и до спасяването на милата МАЙКА БЪЛГАРИЯ
Ако си родолюбив българин, като ЛЕВСКИ, БОТЕВ, ВАПЦАРОВ и хиляди други знайни и незнайни (защото българите имаме хилядолетна история, ние сме най-старата етнос на земното кълбо, която е създала първата държава на земното кълбо 17000 (седемнадесет хиляди) години преди новата ера), трябва да не можеш да понасяш да гледаш как империята САЩ унищожава българина, българското семейство и милата майка БЪЛГАРИЯ. Много Ви моля недейте допуска ЛЕВСКИ, БОТЕВ, ВАПЦАРОВ и хилядите други да се обръщат в гробовете си от мъка, че в момента не могат да се намерят родолюбиви българи готови да спасят майка БЪЛГАРИЯ.
Би трябвало вече да се досещате, че за да изпълни поставената си цел ББСС трябва да стане бързо мощна организация, т.е. верижна реакция за набиране членска маса за регистрирането и учредяването на ББСС и да не остане нито един родолюбив българин извън ББСС.
Искам помощ това да достигне до всеки българин, а от отношението му относно горенаписаното ще проличи той родолюбив българин ли е или мръсна и долна подлога на САЩ.
Уверен съм, че родолюбивите българи ще направят всичко за да намерят по-бързо МОЛБА ДЕКЛАРАЦИЯ и да я попълнят и изпратят и ще действат като верижната реакция, да привличат и други родолюбиви българи, да последват примера им , а другите ще търсят оправдание и няма да си мръднат и пръста за спасяването на себе си, семейството си и БЪЛГАРИЯ, те искат да получат всичко наготово. ББСС ще предприеме жестока борба срещу безделниците и чакащите да получат всичко на готово
А СЕГА ИСКАМ ДА ПОЗДРАВИМ ИЗЕДНИЦИТЕ
А СЕГА ДА ВИДИМ Българските Ханове, Царе и Революционери
