Какво мисля ли???
Мисля как да събудя заспалия българин. Да отвори ОЧИ и да наостри УШИ, за да види и чуе какво му се приготвя от УПРАВЛЯВАЩИТЕ. Ако му харесва да продължава да мълчи и да бъде РОБ, който сам си копае гроба. Такъв българин е загубен за МАЙКА БЪЛГАРИЯ, той се е предал и кара нашите предци, да се обръщат в гробовете си, защото те от 16000 (шестнадесет хиляди) години съществуване на БЪЛГАРИЯ, са допуснали да бъдат под робство само 651 (шестстотин петдесет и една) години. Робството сме получили като Божие наказание, защото сме допуснали да ни управляват изроди който не са истински ОТЦИ (бащи) за българския народ. Прилагам цитат от сключения завет между Бог и Орфей и КИВОТА намерен на територията на днешна България. „Всемогъщият Бог-Отец и Господ над господарите се врече (закле), да воюва в подкрепа на Тракийските господари, докато те са истински Отци за народа си.“
Сега разбирате ли, че отново сме роби, защото търпим управляващи който не са истински отци за българския народ.
„ИСТИНАТА ЗА ИНФЕКЦИОЗНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ, ВИРУСИТЕ И ВАКСИНИТЕ“
Ти да видиш!?
Все повече нараства натискът за ваксиниране в световен мащаб. Съществуват какви ли не заболявания срещу които има или се търси ваксина. В много държави ваксинирането е задължително със закон, в други хората се задължават и принуждават индиректно да се ваксинират. Но дали ваксините са безопасни? Дали са ефективни? Имаме ли действително нужда от тях? Наистина ли вирусите са толкова опасни, колкото ни се представят? И най-важният въпрос: Оправдани ли са ваксините и какво съдържат?
Длъжни сме да се образоваме и да се научим да преценяваме цялата информация, която получаваме наготово от медиите и медицината, а тази информация тук служи именно за това.
Когато разберем, че болестта не започва в тялото, а се случва първо в психиката и че мозъкът е този, който инициира и активира биологичен отговор на съответния конфликт, ще осъзнаем, че болестта не може да бъде заразна.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ИНФЕКЦИОЗНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ?
Твърдението, че инфекциозните заболявания се причиняват от патогенни микроорганизми се базира на теорията на Луи Пастьор (1822 – 1895 г.), който твърди, че „микроби от въздуха атакуват човешкото тяло и причиняват инфекции“.
Антоан Бешам (1816 – 1908 г.), който е съвременник на Пастьор, прави съвсем различно откритие. Според него, микробите не нападат организма, а са част от „вътрешната среда“ на съответния организъм. Следователно микробите живеят в хармония с нашия организъм, в симбиоза и те, както казва Бешам, подпомагат метаболитните процеси в тялото.
През 1995 г. проф. Джералд Гийсън ( по това време професор в Принстънския Университет, САЩ) публикува книгата „Тайната наука на Луи Пастьор“. Позовавайки се на лабораторните бележки на самия Пастьор, проф. Гийсън показва, че всъщност Луи Пастьор е публикувал грешни факти. Гийсън разкрива, че Пастьор е извършил научна измама.
Но проф. Гийсън не е първият, който обвинява Пастьор в лъжа. Още през 1923 г., Етел Хюм публикува книга със заглавие „Пастьор разобличен“, а през 1940 г. Р. Б. Пиърсън издава книгата „Пастьор – плагиатор и шарлатанин“.
Въпреки че е ясно установено, че теорията на Пастьор е грешна, традиционната медицина и медицинската наука все още пропагандират грешна теория. И с масовото производство на антимикробни препарати и ваксини, фармацевтичните компании са направили и продължават да трупат милиарди печалби всяка година на базата на една научна измама и незнанието на хората. И всичко това със съдействието на ФБР,
Обединените нации, СЗО, правителствата по света и медиите. Звучи ли ви познато и актуално?
През последните 30 години д-р Рике Герд Хамер ни представя едно ново разбиране за инфекциозните заболявания. Той е първият, който изследва причината за болестите и най-вече за инфекциозните болести, като взема предвид нашата психика, нашите емоции. Той разглежда и мозъка, като го определя като медиатор между психиката и тялото. Позовавайки се на ембриологията и знанията ни за развитието на човешкия организъм, д-р Хамер прави важното откритие, че микробите не причиняват болести, а имат подпомагаща роля в лечебния процес на болестта, включително и при лечението на рака. Д-р Хамер оформя своите открития в Пет биологични закона, които обясняват причината и преди всичко естествените лечебни фази на това, което наричаме болест.
Епидемии или пандемии се случват, когато много хора по едно и също време навлизат в лечебната фаза на един и същ тип биологичен конфликт.
МОГАТ ЛИ БОЛЕСТИТЕ ДА БЪДАТ ЗАРАЗНИ?
Според Германската нова медицина отговорът е твърдо НЕ, защото микробите са активни само по време на лечебната фаза. Когато двама души имат еднакви симптоми, това означава, че те се намират едновременно в лечебната фаза на един и същ тип конфликт. Това се случва, когато членовете на едно семейство преживяват един и същ конфликтен шок – гняв, конфликт на раздяла, конфликт на изоставяне или на загуба – и след неговото едновременно разрешаване, те ще имат еднакви симптоми.
Д-р Хамер не е първият, който доказва, че една болест не може да се предава от човек на човек. Немският лекар, Рудолф Вирхов (1821 – 1902 г.), доказва по експериментален път, че ако жива бактерия се предаде на друг индивид, то този индивид не развива същата болест.
Хипотезата за заразността на заболяванията не е възпроизводима и не е научно издържана!
С прости думи това означава, че ние няма да се разболеем от грип например, ако някой кихне или се изкашля пред нас.
Какво казва Германска нова медицина?
Назалната мембрана е свързана с главния мозък и по време на активната фаза се наблюдава смислена тъканна загуба. Биологичният конфликт винаги е свързан с физиологията на органа. Функцията на носа на биологичен език е да усеща и да надушва потенциална опасност. Животните преживяват това буквално, когато например надушат дим или наближаващ враг. При хората нещата са както образни, така и буквални – надушвам нещо лошо, нещо подозрително – „конфликт на подушване“ или „вонящ конфликт“ – ситуацията мирише, омръзна ми, дойде ми до гуша, тук „вони“ на … Биологичната цел на тъканната загуба е да се разшири назалната мембрана, за да може да се надуши по-добре и да се определи източникът
на миризмата. По време на активната фаза на конфликта не се наблюдават никакви симптоми. През лечебната фаза тъканта започва да се запълва с нови клетки, което води до подуване на лигавицата и оттам до познатите симптоми:
-
запушен нос – вследствие на подуването;
-
хрема – тъй като лечението се осъществява в течна среда;
-
кихане – подпомага изхвърлянето на ненужните секрети;
-
умора и температура – типични за всеки лечебен процес.
Всички тези симптоми са типични за обикновената настинка. Но ние знаем, че силата на лечебните симптоми зависи от силата и продължителността на активната фаза на конфликта. Ако симптомите са доста интензивни, състоянието се нарича грип.
Медицината продължава да твърди, че грипът се причинява от определен тип вирус. Всички вируси имат интересни обозначения, като например: H5N1, H1N1 и т.н. Какво означават тези букви? Н = хемаглутинин (протеин). N = невроминидаза (ензим).
Не трябва да се безпокоим за имената, буквите и числата, които се слагат на протеините и ензимите. Това, за което би трябвало да се притесняваме е как медицината интерпретира тези протеини и ензими и ни кара да вярваме, че например H1N1 е вирус, причиняващ така нареченият свински грип и разпространението на този вирус може да предизвика пандемия, която би могла да се предотврати „само с ваксини“.
Традиционната медицина и медицинската наука имат един голям проблем и този проблем е ЛИПСАТА на вируси. Тези вируси, които причиняват множеството инфекции – грип, херпес, птичи грип, СПИН, шарка, хепатит, рак на маточната шийка и т.н.
Д-р Щефан Ланка – немски вирусолог и молекулярен биолог – в края на осемдесетте години на миналия век открива, че вирусите (всъщност микробите) не увреждат организма на гостоприемника си, както се предполага, а имат спомагателна роля във взаимодействието на клетките.
Това е в пълно съответствие с откритията на д-р Хамер, който открива, че микробите не причиняват болести, не увреждат организма и имат подпомагаща роля. Той многократно наблюдава, че организмът ни не се нуждае от вируси за лечебните процеси и ако те действително съществуват, то (подобно на бактериите) биха имали подпомагаща роля.
Д-р Ланка: „Вирусите са части от прости форми на живот. Те НЕ СЪЩЕСТВУВАТ в сложни организми като хора, животни или растения.“
В резултат на своето откритие, д-р Ланка започва да се съмнява в съществуването на ХИВ вируса. Той препрочита отново всичката налична научна литература по въпроса за ХИВ и с изненада открива, че няма нито едно научно доказателство за съществуването на ХИВ.
Защото:
-
вирусът никога не е бил изолиран от клетка гостоприемник (това е критерий за съществуването на вирус);
-
ДНК на вируса никога не е била точно идентифицирана (във вирусологията може да се говори за даден вирус само, ако е определена неговата ДНК);
-
снимките не показват вирус, а части от НОРМАЛНИ клетки.
„До ден днешен няма нито едно научно убедително доказателство за съществуването на ХИВ. Няма нито едно доказателство, че ретровирус е бил изолиран и пречистен с методите на класическата вирусология.“ (д-р Хайнц Лудвиг Сангер, заслужил професор по молекулярна биология и вирусология от Биохимическия Макс-Планк институт в Мюнхен).
„Ако има доказателство, че ХИВ причинява СПИН, това би трябвало да е научно документирано и демонстрирано. Такъв документ няма.“ (д-р Кари Мулис, биохимик, получил Нобелова награда за химия през 1993 година).
След като д-р Ланка обявява мнението си относно ХИВ той е изключен от научната общност в Германия. Въпреки това продължава да изнася лекции и презентации. Един ден му хрумва брилятната идея хората да не му се доверяват, а да започнат да питат съответните институции. Написани са хиляди писма до политици, здравни организации, университетски клиники и научни институти. Не е представено нито едно доказателство или снимка за съществуването на ХИВ вируса. Тези писма д-р Ланка внася в съда и на 15 януари 2001 г. съдията на Областния съд в Дортмунд, Германия, публично обявява:
„Д-р Улрих Маркус, говорител на Института Робърт Кох ме информира, че ХИВ вирусът не може да бъде изолиран.“
Ироничното е, че именно Робърт Кох през 19-ти век установява научен критерий кога един микроб може да се твърди, че причинява болест – т.нар. Постулати на Кох.
Изявлението на съдията, че ХИВ не може да бъде изолиран, разобличава Института Робърт Кох, които твърдяха, че са изолирали ХИВ вируса и публикуваха снимка на ХИВ в публикация на Робърт Гало, откривателят на предполагаемия ХИВ вирус.
„Тридесет и седем специалисти в областта на правото, медицината и научните изследвания са изпратили писмо до сп. Сайънс с молба официално да оттеглят четирите оригинални документа, удостоверяващи че ХИВ е причината за СПИН. Според авторите на писмото, сега са излезли наяве многобройни доказателства, че проучванията са били не само зле направени, но и че резултатите са били фалшифицирани.
През 1984 г. Робърт Гало публикува четири статии в сп. Сайънс, твърдейки, че е изолирал ХИВ вируса и заключава, че той е „вероятната причина за СПИН“. Но разследващата журналистка Джанин Робъртс открива, че в последния момент Гало е направил на ръка поправки в документа и в резултатите.
„Бях шокирана, когато прочетох оригинала на ключовия научен документ, който сега се цитира като доказателство за това, че ХИВ причинява СПИН“, казва Робъртс, автор на
„Страх от невидимото“.
„Написаните на ръка в последната минута промени от Гало променят това, което учените от неговата лаборатория са заключили първоначално. Това показва шокиращо незачитане на научния процес и обезпокоително предаване на общественото доверие“.
Освен копие от ръкописните промени на Гало, писмото от 37-те експерта съдържа и писмо от самия Гало, който признава на друг изследовател, че ХИВ не може да бъде изолиран от човешки проби, както и писмо от експерт по електронна микроскопия, който казва, че в пробите на Гало от 1984 г. няма ХИВ вирус „
Милиони хора са загубили живота си, защото са повярвали, че СПИН е смъртоносна болест, причиняваща се от опасен вирус, който всъщност дори не съществува.
Ето какво казва д-р Хамер за СПИН от гледна точка на Германската нова медицина: „СПИН“ е комбинация от симптоми, които са съществували много преди измислицата за „СПИН“. Поради това повечето от симптомите на СПИН се причиняват от шока от диагнозата и се ускоряват от страха от самата болест. Типичните симптоми („заболявания“), които се причиняват (отключват) от шока от диагноза ХИВ/СПИН/РАК са:
-
смърт – страх конфликти – рак на белия дроб, белодробна туберкулоза;
-
страх – ужас конфликти – бронхит, пневмония;
-
изолативни конфликти – рак на бъбреците;
-
конфликти на раздяла – кожни обриви, екзема, псориазис;
-
конфликти на самообезценяване – рак на костите, лимфом, левкемия;