Източникът, от дето съм си послужил, за да изложа богомолското учение така подробно в неговата същност, както съм направил в този ми труд са две апокрифни книги на богомилските Магове от средните векове. Тия документи бяха притежание на дядо ми Данчо Глогът от Етрополе. Едната книга беше написана с глаголица, другата с турски букви.
Книгата написана на глаголица представляваше една пергаментна старинност и изразяваше точно богомолското учение.
От нея дядо Данчо ми обясняваше богомилският календар и вписаните в нея древни божества:
РА – Силата на Сътворението
ЗО – Силата на разрушението
И божествата царуващи през десетте месеца на годината: АР, ШО, МУ, КО, ЙО, ХО, ЦО, РИ СО, ЗЪ, но имената на които са били строго забранени да се употребяват като противни на богомилите.
Дядо Данчо обаче ценеше повече книгата написана с турски букви и я наричаше златната книга на богомилските Магове не само, защото бяха изразили точното богомилско учение, но и цялата история на българите до последния цар.
За да чета книгата написана с турски букви, дядо Данчо ме учеше на говоримия и писмен турски език.
Увлечен от голямо любопитство по съдържанието на тия две апокрифни книги, аз не оставях свободен нито минута дядо Данчо, когото просто задължавах да ми предава подробно, системно и непрекъснато писаното в тези две книги, по който начин изучих цялостното и точно богомилско учение.
Доста дълго време след това, когато дядо Данчо беше вече покойник, аз се заех да възстановя богомолското движение напълно така, както бе ми предавано от дядо Данчо по казаните апокрифни книги.
От друга страна, аз трябваше да проуча и всички други източници, които можеха да ми послужат за сверка и за подкрепа при установяването на богомилското движение в неговата цялост, както мен бе известно.
Понеже всички други данни, които събрах по предмета, бяха в хармония с това, което бях заучил от уроците на моя дядо, работата значително ми се улесняваше.
Не след много, прочее, мен ми се удаде да пресъздам учението на поп Богомил така подробно, както съм го научил и както съм го изложил тук, след което първата ми грижа беше да наредя да се преведе труда ми на французки, за да го изпратя за преценка на по-гореспоменатите учени, познавачи на богомилската история.
Отговорите, които преведох, изтъкват ясно ценността на така възпроизведеното от мен богомилско учение, които ме насърдчиха да го направя обществено достояние.
Можем да мислим каквото си щем за богомилството и за неговия създател, можем да бъдем тяхни решителни и убедени противници.
Интересът и вниманието обаче, който учени с международна известност проявяват към издирванията, към учението на поп Богомил, велик человек за своето време и велик наш прадядо, не могат да не ласкаят националното самолюбие на всеки българин и да не предизвикат у него едно желание да добие колкото е възможно по-цялостни познания върху един от най-интересните моменти от историята на България и върху същността на една високосоциална и философско-религиозна доктрина, с чисто български произход, чието отражение върху хода на историческите събития се почуства далеч от границите на България в почти всички религиозно-социални движения в Европа през средните векове.
Понеже схващам така нещата, аз не изменявам нищо от учението на поп Богомола, според както аз съм го изучил и го предавам на читателя да го чете било като история, било като философия, било като поезия.
Чрез този ми труд аз искам да ознаменувам 1000 годишнината от появяването на поп Богомол и неговото учение.
Както е известно, 935-та година, 8-та след възцаряването на Петър, се смята за година, когато се е появило богомилството.
За по-голяма пълнота, за да се добие по-цялостна представа за богомилското учение, използвал съм и беседата на Презвитер Козма против богомолите. От нея съм взел пасажи, които съм съпоставил на съответните места, дето се касае де се изтъкнат някои съществени точки на учението.