Според етап 36 на част I от богомилското учение, Богомил е бил от знатен български болярски род, пръв учен и царски законовед при царуването на Петър (927 г.– 978г.). Някои учени считат дори, че и самият Богомил е от Петровия род.
Знае се, във всеки случай, че Богомол, като византийски възпитаник, е бил пъв тълкувател на християноучението, току що въвеждано тогава, и като такъв, по царска заповед е трябвало да приеме апостолството за разпространение на новата религия в цялото Българско царство, обширно и велико в онази епоха.
В него време, обаче, всред българските селяни съществувало брожение срещу болярите за възвръщане на земите и за равноправие.
Селяните, които били роби на болярите тогава, са се придържали към своето древно учение за общиарското равноправие между хората, покровителствано от всички небесни и земни сили, и са искали да обработват общо земите си и да се ползват равноправно от доходите им, както е било при дедите им и при прадедите им в по-раншните Български ханства.
Не е мъчно да се разбере, че това учение за равноправие не е било в хармония с християноучението, налагано със сила от царската власт и от болярите през него време.
Поставен да избира между едното и другото, Богомил у когото е пламтяло чувството на обществената правда, взел страната на селяните. Той дори застанал начело на тяхното движение и се заел да пресъздаде старинния им мироглед, т.е. учението за творческото общиарско равноправие, за творческата и разрушителната сили във всемира и за всеземночеловеческото творчество, което не може да почива нито на робството, нито на завоеванията, нито на каквито и да било вероучения, които затвърдяват человеческото неравенство.
Така Богомил се обявява против християнството, пригодено към царската власт, създава ново учение с всеземночеловеческо предназначение, състоящо се от две чести:
ЧАСТ ПЪРВА: Мировъзрение – за сътворението на света в VI глави и 36 етапа.
ЧАСТ ВТОРА: Учение за живота – повели в VI глави и 36 части.
След това Богомил се отказал от имотите, на които като болярин имал право, и наметнал кърваво-червена тога, наметвана тогава в България на всеки роб осъден на смърт. По този начин Богомил се обявил за самоприел смъртта, която е очаквала в онова време всеки възстанал против господарите в Българското царство и тръгнал да проповядва своето учение.
То представлявало не само едно възвестяване на творческите и разрушителните сили които движат всемира и на които е подчинен и човекът, но в него е била провъзгласена и всеземночеловеческата общиария, всеземночеловеческото общожитие при всечеловеческо равенство и всечеловеческо братство, без лична собственост, без разни царства, без господари и без роби в което се е състояла и силата му за да се разпространи не само в България на и цяла Европа.
Че Богомил е бил голям учен, писател и философ, това показват и първите негови ученици: Поп Йеремия, също писател и пояснител на богомилското учение; Поп Василий, учен врач (лекар), изгорен жив по заповад на византийския император Василий Комнен (1082г.-1118г.).
След тях: Константин Хризомал, също писател, написал не само учението на богомилите в достъпна форма, но и други богомилски книги, изгорени публични през 1140-та година; Много други учени и философи като Магове (епископи) и проповедници на богомилското движение из разните страни на Европа.
Презвитер Козма пише за Богомила и богомилите следното: “Случи се, че в българска земя, в годините на правоверния цар Петър, се яви поп на име Богомил, който най-напред започна да разпространява ерес в българската земя. Неговите последователи учат народа да не се подчинява на господарите си, хулят богатите, укоряват болярите и вменяват в обязаност на всеки слуга да откаже да работи за своя господар”.
Тази бележка на презвитер Козма достатъчно ясно говори за точността и същността на Богомиловото учение, такова, каквото тук го предаваме, а що се отнася за личността на Богомила, която учените Иречек, Ягич, Осокин, Пипин и други я оспорват като действителна и я смесват с поп Йеремия. Сам презвитер Козма, съвременник на Богомила, ги опровергава с горната бележка в беседата си против богомилите.
Че Богомил е бил действителна личност, това се потвърждава и от синодика на цар Борила през 1211-та година, в който синодик се говори изрично за Богомила като историческо лице и създател на богомилското учение.
Легендата, че Богомил е родом от село Богомила при Бабуна планина в Македония, гдето е и умрял, не почива на истината.
Съществующето черковище в село Богомила, като надгробие на Богомила, ще е вероятно такова върху гроба на някой богомилски Маг, който е бил като духовен началник на богомилите в тази област, която поради засиленото богомилство из нея, се е наричала Богомилско поле, отбелязано от Вилхелм Турски в неговите спомени за първия кръстоносен поход (1096г.).
От где точно е родом, обаче, Богомил и где точно е починал, положителни данни за това нямаме.