ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
СЪТВОРЕНИЕ:
Като видя установения ред във всемира, Силата на Сътворението се възрадва още по-много, защото окончателно бе отстранена от всемира Силата на разрушението.
И това обаче не беше краят на творенията на Силата на Сътворението. Защото Тя като разгледа земята видя, че в яда и отчаянието си, че не може да стори никакво зло на всемира, Силата на разрушението е почнала да гризе земята и я е превърнала грозота от ями, трапища и бездни. Поради това Силата на Сътворението, която вече бе значително отслабнала, вместо да сияе както в началото, потъна в печал, никога невиждана.
Гледайки погрознялата от язви земя, в които се бе настанила Силата на разрушението, Силата на Сътворението прекарваше в горчив плач. Но сякаш добила ново вдъхновение в плача си, тя поиска да напълни със сълзите си разядените места по земята, и така да отстрани от тях Силата на разрушението. Събрала последните си сили за дихание, тя непрекъснато го превръщаше в сълзи и с тях запълни всички земни праздноти.