ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
СЪТВОРЕНИЕ:
След като сълзите на Силата на Сътворението запълниха празднините на земята, Силата на разрушението нямаше как да не излезе от тях. Виждайки се окончателно победена, тя отиде при Силата на Сътворението и започна да моли за прошка, заявявайки че винаги ще й се прекланя, че няма да влиза в борба с нея, че е готова дори да й помага в бъдещото творчество.
Силата на Сътворението беше милосърдна по природа. Тя прие за другарка Силата на разрушението, която в своята немощ бе отишла до там, че да предлага дружба.
Така помирени, Силата на Сътворението и Силата на разрушението тръгнаха да разглеждат какво още липсва на земята. Какво още Силата на Сътворението може да създаде от своите по-сетнешни дихания.
Слънцето светеше и грееше, земята постепенно се обръщаше за да бъде огрята освен от неговата сетлина и топлина, още и от нежната светлина на месеца и звездите. Това меняване на светлините на земята изпълни Силата на Сътворението с нова необикновена радост, изразявана с красотата на някакви небивали прозрачни синкавини. По време на тая необикновена радост свободното дихание на Силата на Сътворението се разливаше в пространството около земята .
От това радостно и свободно дихание се създаде ВЪЗДУХЪТ.