ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
СЪТВОРЕНИЕ:
Като свърши с благословията си над своето последно сътворение за вечен живот и вечна красота на земята, Силата на Сътворението пророни последната Си сълза над него и го изпълни с последните Си дихания. Така то доби живот в движение и сякаш пробудено от сън, осия с погледа си цялата околност. По този начин се създаде на земята най-съвършенният живот в движение.
След това Силата на Сътворението изчезна завинаги. За Свои заместници тя остави слънцето, месеца, звездите, земята и всичко което бе сътворила на земята, заедно с последното Си творение жената-пол.
Силата на разрушението, която остана само с първичните животни сътворени с нейно подсещане и в които се бяха вмъкнали бесове, се опита да се пресъздаде. Но когато между тях се появи силата пол-жена, с красотата си тя така ги обая и укроти, щото от тях изчезна всичкият бяс. А Силата на разрушението остана поразена.
От страх да не бъде омаяна самата тя, и така да бъде окончателно победена, Силата на разрушението избяга. Тя не се появи дълго време нито пред силата пол-жена, нито пред животните създадени по нейно подсещане.
Оттогава силата пол-жена заживя с всичкия си пламък и с всичката си дарба за творчество. Когато се появеше между живите твари и като ги погалеше, те се превръщаха в нейния пол и добиваха женска красота според вида на смото животно.
Така с тази промяна на земните и хвъркатите животни-пол, те заживяха в смирение, леки игри и ласки.
И настъпи между тях мир и щастие.
В това състояние на мир, щастие, игри и ласки помежду животните, у тия от тях, които останаха непогалени от силата пол-жена, се създаде противополът. Така силата пол-жена, като въплъщение на Силата на Сътворението, извърши първото си творческо дело на земята. Създаде половия живот в движение на земята.
Защото първичният живот в движение, създаден от Силата на Сътворението бе несъвършен, безполов и вън от кръговъртежа на творение и пресътворение, както Силата на Сътворението беше предопределила да тече животът в движение на земята.
Поради несъвършенството си животните в движение на земята бяха вън от творчекия кръговъртеж, бяха в застой, в мъртва точка, в безполие и в бяс. Силата на разрушението искаше да им отнеме възможността да се създават и пресъздават, както бе определила Силата на Сътворението. Обаче силата пол-жена осуети завинаги този замисъл на Силата на разрушението, защото тя създаде пол у животните. Заедно с това тя победи и самата Сила на разрушението, която нямаше друг противник на земята, освен силата пол-жена. В изпълнение на своята мисия силата пол-жена продължи да се любува на мира и щастието, всред които живееха всички земни твари.
Когато тя се явяваше между рибите във водата за да се опресни в сълзите на Силата на Сътворението, рибите я приемаха като своя другарка и гальовно играеха около нея. Защото те бяха сътворени в същата нежност, каквато притежаваше силата пол-жена.
При това милуване на рибите около жената и с допирането им до нея, у тях се създаваше женският пол. Той предизвикваше мъжкия пол-противопола у рибите, които не успяваха да се допрат до силата пол-жена.
Защото първите животни във водата, като създадени с подсещане от Силата на разрушението, бяха също в безполие. Но те запазваха вечността, дадена им от Силата на Сътворението, като се пресътворяваха чрез деление т.е. чрез разпадането им на части за създаване на нови животни като тях.
Когато силата пол-жена тръгнеше между зеленините по полята и горите, при всяко помирисване на която и да било зеленина, зеленината се разцъфтяваше. От тия цветове се раждаше плод за ново пресъздаване и за ново размножаване на зеленините. Така се създаде съвършенният рай на земята и той получи вид на най-съвършенното творение в красота.
Върху този земен рай слънцето обилно изсипваше своите лъчи, за да му придаде пълно съвършенство.
Така за земята не остана нигде място за Силата на разрушението. Навред се въдвори любовта на силата пол-жена, а заедно с това и любовта на самата Сила на Сътворението.
Този рай изпълваше с радост не само силата пол-жена, но и всеки живот на движение и растеж на земята. Трептенията на тази всемирна радост почнаха да се изразяват в звукове. Така се появиха първите песни на птиците, а за другите животни се появи първичният звуков език.
Зачуруликаха тогава птиците по висините на земята, за възхвала на блясъка и красотите на Силата на Сътворението. Заблеяха стадата по полята и горите. Затрептяха листата на дътветата, за да отдадат и те хваление чрез своя шепот на своята сътворителка. А слънцето пращаше предвечерния си привет на всички земни твари, както и на луната, и на звездите, които идваха след слънцето, за да хвърлят всички земни твари в неизразимо блаженство. За да ги хвърлят в блянове за други бъдни радости, които може да им даде тяхната възлюблена, силата пол-жена.
Силата пол-жена се наслаждаваше дълго на този съвършен земен рай. Но с течение на времето, при всяко закриване на слънцето и при всяко показване в трепет на първата звезда, тя започна да изпитва някаква непозната до сега мъка. Измъчваше я мисълта, че докато всички животни бяха преминали от несъвършенство към съвършенство и изпитваха радост от пол и противопол, за нея тази радост бе непозната и недостъпна.
При тази мъка на силата пол-жена и при това чувство на самота, което я бе обхванало, тя се отдаде на плач. Пред този плач замря целия земен рай, който не разбираше болката на своята царица.