Първата всеземна и всемирова скръб и началото на человеческата трагедия на земята
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
РАЗКАЯНИЕ:
Като се съвзе от ухапването, силата пол-жена погледна животното человеко-мъж, което също бе окървавено. Макар тя да не се смяташе за завладяна от бяс, ней при все това и мина през ум, че може би тя е ухапала человеко-мъжа както той нея. С тая мисъл тя също започна да се гали около него и да му се извинява. Така предишната тяхна скръб за случката премина в пълен покой. Докато силата пол-жена и животното человеко-мъж прекарваха в покой, в галения, в прегръдкии в сладостно унасяне, внезапно надземните висини се затъмниха. Ревна страшна буря и гръм. Светкавици започнаха да цепят небесните простори. Сразена от ужас и с някакво чувство, че тя е извършила тежък грях, силата пол-жена почна да се моли на небесните сили да я простят. Едновременно с това, тя взе да се чувства като най-жалкото и обикновено животно между другите животни на земята, на които по-рано беше царица.
Много време продължи силата пол-жена да се моли на небесните сили да й простят греха пред тях и пред Силата на Сътворението. Това първо моление на силата пол-жена е началото на всяка религия за по-нататъшния человек на земята във вид на жена и мъж. Така родоначалникът на всяка религия е силата пол-жена. А животното человеко-мъж гледаше тази трагедия на силата пол-жена и нищо не разбираше.
От молбите на силата пол-жена небесните сили като че ли се омилостивиха. Гръмовете и трясъците престанаха, последвани от първия дъжд на света.
Силата пол-жена като помисли, че този дъжд не е друго, освен сълзите които проливат небесните сили заради страшния грях сторен от нея. Тя горчиво се разплака, ронейки сълзи изобилни като самия дъжд.
Сълзите на силата пол-жена и тия на небесните сили се ляха толкова дълго време и толкова изобилно, че потопиха голяма част от първия земен рай. Така първият земен рай на радост се превърна във всеземна мирова скръб.
Цветята, дървесата и всички зеленини на земята наведиха глави. От тогава започна техния упадък като първичност в постоянна и вечна красота, защото тази скръб засегна и тях.
Най-после трогнати от този безкраен плач на силата пол-жена, небесните сили се поуспокоиха и висините започнаха да се разясняват.
Когато дъждът престана и слънцето взе да проблясва през синкавините, силата пол-жена и животното человеко-мъж се запътиха заедно из долините без някаква определена цел. През време на тоя поход у тях се появи чуството, че всичко което ги окръжава ги гледа с укор и присмех. Гонени от това чувство на срам, те ускориха хода си, търсейки някакво скривалище, където да бъдат недостъпни за всякакви погледи.