ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
УТЕХА:
След смъртта на силата пол-жена, понеже человеко-мъжът и неговите рожби бяха чужди на съзнанието за нейната смърт, те дълго я чакаха да се събуди. Но сякаш сълзите от които тя бе сътворена от Силата на Сътворението се бяха изпарили. От бялата пръст от която тя бе изваяна, една заран беше намерена само една следа.
При това изчезване на силата пол-жена, децата и человеко-мъжът започнаха горчиво да плачат. Все пак, мислейки че тя още живее някъде около тях, человеко-мъжът почна да утешава децата. Това е началото на вярата за съществуването на человеческия живот след смъртта. Тази вяра премина след това във всички человеко-мъже и человеко-жени, изобщо във всички человеци и животни.