ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
ОТЧАЯНИЕ:
В любовта си към своятя другарка силата пол-жена, първият человеко-мъж почна да я търси навсякъде около каменното си жилище. Като не я намери, нему почна да се струва, че животът му без нея е невъзможен. Така у него се породи желанието да иде при нея също чрез изпарение и разпадане, с други думи чрез същата смърт, защото той допускаше, че зад тази смърт, неговата възлюблена може би съществува под някаква друга невидима форма.
Така в своето отчаяния и в своята скръб заради страшната загуба, първият человеко-мъж също падна на сегло и след известно време склопи очи и умря, както бе умряла неговата другарка силата пол-жена.
По тази начин се завърши историята на първия человеко-мъж.
Така благодарение на Силата на разрушението се роди смъртта и за самия человеко-мъж, макар той да беше създаден от самата нея като противосила на силата пол-жена. Защото Силата на разрушението бе въобще срещу всеки проявен живот на земята, който тя не желаеше да бъде вечен.