ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
ЧЕЛОВЕЧЕСТВО:
След като умря първият человеко-мъж под своя каменен покрив, дето умря неговата другарка силата пол- жена, техните рожби също се разплакаха, очаквайки да се събуди техния баща. Понеже той не се събуди, те най-сетне решиха да го оставят и да напуснат каменното скривалище, като построят друго по-светло в някое красиво място на земята, което и сториха.
След известно време най-голямото дете се върна в първото жилище, за да види не се ли е събудил неговият баща. Не намирайки нищо освен прах, то също започна да мисли, че той може би се е преселил и си живее някъде другаде наоколо. Така вярата в безсмъртието продължи да владее человеческия дух. Върху това именно человеческо и мирово безсмъртие человекът после започна да размишлява. А той не знаеше нищо, нито за своето произхождение, нито за произхождението и сътворението на всемира.
Обаче съзнанието на първочеловека, че неговото съществуване зависи от слънцето, от водата, от въздуха и от всички земни и надземни сили, го застави да почне да им се кланя и да им се моли. По тоя начин се появи идолопоклонничеството, което най-ярко се проявяваше в почитта към Силата на Сътворението, въплътена във всички тези сили и свръхсили на които человекът се кланяше и се молеше.