ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
ЧЕЛОВЕЧЕСТВО:
След человеко-вдъхновителя убит с камъни, опитаха се и други человеко-мъже да открият първоистината за человеческото и мировото произхождение, но всякога когато се доближаваха до първоистината, Силата на разрушението се явяваше било във формата на животно-человеци които да ги убият, било в някоя друга форма за да ги унищожи. И така тази първоистна и тази история за сътворението на света оставаха известни само на Силата на разрушението.
В течение на вековете животните-человеци почнаха да съзнават макар и смътно, тази Сила на разрушението. Но лишени от всякаква представа за нея, те я нарекоха Смърт. Смъртта прочее на беше нищо друго, освен въплъщение на Силата на разрушението. Тя стана за человеците най-голямото страшилище.
От тогава Силата на разрушението под името смърт, остана господарка на человеците на земята след Силата на Сътворението. И человекът не можеше да се освободи от хаоса на разноверия за същността на тази смърт.