ПОЯВЯВАНЕТО НА ВСЕЧЕЛОВЕКОВДЪХНОВИТЕЛЯ БОГОМИЛ, НАЙ-ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ НА ЗЕМЯТА
ДОГМА: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението.
ОБЩИАРСТВО:
Тази история за сътворението на света бе известна само на смъртта. Но тя беше предугаждана от българите езичници, когато живееха в общожитие.
Обаче когато се създаде царството на българите, Силата на разрушението и в него се прояви със същия бяс на разноверия и разнопонятия. Прояви се със същото деление на господари и роби, както в другите царства на земята, но прибави и някаква нова вяра за някакво лъжечеловеческо възкресение.
В това време един учен и законовед от българския царски двор на име Богомил, възстана срещу новата вяра за лъжечеловеческо възкресение, срещу войните които царството на българите водеше със съседните му царства, както и срещу разделението на человеците на господари и роби т.е. на същински человеци-господари и на обикновени животни-роби.
Господарите като въплъщение на Силата на разрушението, наказваха със смърт всеки застанал срещу тях. Но Богомил прие тази смърт като изкупление за унищожението на человеческото робство и за възстановяване царството на братството и равенството в което живееха по-рано българите. Той искаше това царство на братство и равенство да възтържествува за цялото человечество на земята.
Така Богомил се предаде на смъртта и се сближи с нея. Тя му разкри истината за человеческото и мировото сътворение.
Като голям учен законовед и противник на учението за лъжечеловеческото възкресение, проповядвано тогава в царството на българите, Богомил прозря че историята за человеческото и мирово сътворение, която му разказа смъртта е най-правдивата и започна да я разгласява.
По късно въз основа на тази история за человеческото и мирово творение Богомил създаде своето учение. С това учение той искаше да възстанови Силата на Сътворението. На мястото на бесовете, на разноверията, на разноезичията, на войните и кръвопролитията, на господството на човек над човека и над неправдите, провъзгласи братството и равенството на человеците по цялата земя, а не само на българите. Сплотени от това братство и от това равенство, человеците да се превърнат в единна сила за творчество, втора по рода си след слънцето.
Робите в царството на българите, чието старо общиарско учение се приближаваше до това на Богомила, последваха новия учител и го провъзгласиха за най-великия между человеците на земята. Неговите последователи се пръснаха по всички краища за да посветят всички человеци в неговото учение.
Последователите на Богомила в царството на българите установиха въз основа на новото учение имената, числото и реда на своите стари месеци в годината, както и седмичните дни и праздниците. Но Богомил забрани да се споменават имената на древните им божества:
РА – Силата на Сътворението
ЗО – Силата на разрушението
АР – Земята
ШО – Водата
МУ – Слънцето
КО – Зачатието
ЙО – Трудът
ХО – Горещините
ЦО – Плодът
РИ – Есента
СО – Пазарите
ЗЪ – Веселието
Богомил забрани и назоваването и с каквито и да било други имена Силата на Сътворението и Силата на разрушението, както и на дните в годината с человечески имена.
По-нататък Богомил и неговите последователи откриха домове за проповядване на учението си – храмовете. Но след като брожението на робите под името богомили общиарци, срещу господарите в царството на българите взе големи размери, бoгoмилите бидоха изгонени от царството на българите, за да се пръснат по целия свят и да проповядват богомилското учение за всеземночеловеческо общиарство, допълнено от повели, които да бъдат ръководни правила за человеците на земята в тяхното битие.
По този начин Богомил се яви на человеците като пълен и последен победител над Силата на разрушението. Той провъзгласи Силата на Сътворението за единствената покровителка на Всеземната Человеческа Общиария във вид на равенство и братство.
Според него тая общиария трябва да изразява всецяло величието и могъществото на Силата на Сътворението, която сътвори и слънцето, и месеца, и звездите, и земята.
Тя сътвори и Человека. Вече могъщ и свободен Той ще заеме своето място на творческа сила, за да царува над смесицата от творчество и разрушения и над разноцарствията на животните человеко-мъже и человеко-жени т.е. получеловеци, които населяват земята.