ЗА НОВОРОДЕНИТЕ, ЗА МЪРТАВЦИТЕ, ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА СЕМЕЙСТВОТО И ЗА ОБЩИАРИЯТА
ЕТАП 7.
ЗА НОВОРОДЕНИТЕ
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Всяко новородено е творение и пресътворение на Силата на Сътворението.
Всяко новородено е и изкупление за първичен грях, сторен по замисъл на Силата на разрушението. Но то в същото време е крайното тържество на Силата на Сътворението, която чрез раждания и прераждания продължава, умножава и възвеличава человеческия род.
От ражданията и преражданията человекът, иначе смъртен и временен, остана да бъде за света вечност. Чрез него Силата на Сътворението остана да бъде за человечеството също във вечност срещу Силата на разрушението, която чрез смъртта продължи разрушенията между человеците. Тя ги подлага на войни, неправди, неравенство, разноезичие, разнородие, разноверия. Разделя ги чрез граници, дели ги на роби и господари, въвлича ги в непрекъснати кръвопролития и самоизтребление.
Инак самата смърт, която настъпва след като человекът е вложил своята творческа сила за местната, или за всеземночеловеческата общиария, не е смърт-скръб, а смърт-радост.
Все пак, за за человечеството децата са носители на всичкита сили на Силата на Сътворението, след като техните предшественици ги е постигнала, или им предстои общиарската смърт-радост.
Защото Силата на разрушението остана да съществува при человеческите общиарии в братство и равенство само като естествена смърт-радост, а не да сее другата смърт-скръб. Тази смърт е възможна само вън от человеческите общиарии, гдето владее неравенството, гдето има роби и господари.
Заради това всеки новороден бъдещ човек се счита за творческа сила на общиарията. На всяко новородено, без разлика на пол, още вечерта след раждането общиарията урежда веелие в дома му. Така се отдава най-голямо възхваление на Силата на Сътворението. Отрочето се дарява с различни дарове, за да му се осигури весело и безгрижно детство при отглеждането му до пълнолетие. Навършването на пълнолетието за женския пол е 16 години, а за мъжкия е 18 години. След навършване на пълнолетие лицето се зачислява като пълновъзрастен и пълноправен член на общиарията.
До пълнолетието всяко новородено е дете на общиарията, но още не е неин редовен и пълноправен член. Кръщаването на новороденото е в първия праздник след раждането му и то непременно в дома на родителите му.
Кръщаването става в присъствието на един от старейшините на общиарията. Пред него свещенослужителят оповестява името на новороденото и държи проповед за ролята на детето като бъдещ человек. След това го изнася навън за да покаже на слънцето, с благословение да бъде творческа сила за общиарията както самото слънце.
Присъствието на бащата при самото кръщение е забранено. Той се явява след като бъде изнесено да се покаже на слънцето. Тогава бащата се покланя на детето-бъдещ человек, целува го, заклева се че ще се грижи за него и ще го пази като зеницата на окото си.
Когато детето – бъдещия человек проходи, то бива заведено за първи път в храма. Обкичено е с венец от цветя и житни класове, за да се отдаде почит на новата изгряваща творческа сила в общиарията и заедно стова да се възвеличае още веднаж Силата на Сътворението чрез бъдещия человек.
Новороденото се записва в общиарията чрез три имена: