ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Крайната цел на Силата на разрушението е человека създаден от Силата на Сътворението.
Силата на разрушението е винаги около человека и го следи като сянката му. По тая причина человекът трябва да бъде винаги опресняван. Това опресняване (пречистване) става по различни пътища, а именно:
1. Чрез сълзите на Силата на Сътворението – водата. Миене и къпане.
2. Чрез диханието на Силата на Сътворението – въздуха. Проветряване на жилището и прекарване на открито.
3. Чрез посрещане всяка сутрин първите животворни лъчи на Силата на Сътворението, изпращани от слънцето.
4. Чрез отдаване на почит през вечерно време на другите небесни творения на Силата на Сътворението като месеца и звездите, като го съзерцаваме.
5.Чрез ежедневния труд, който никога не трябва да бъде прекъсван, освен в праздниците.
6. Чрез одухотворяване на человека от проповедите в храмовете.
Всичко това се прави за да се поддържа здравето, бодростта и преуспяването както на отделния человек, така и на общиарията.
Когато все пак някой человек стане жертва на Силата на разрушението и умре, тогава камбаната на храма бие тревожно и всеки общиарец е длъжен след работното време да отиде при мъртавеца. Той трябва да изрази пожелание щото душата на покойника да се пресели в тялото на человека, който ще се роди в най-близко бъдеще за да се възвърне чрез новородения пак при живите. Така ще бъде победена Силата на разрушението, която може да разруши у человека само материята, но не и духа му, който е вечен. Тази вечност прави щото по тоя начин и самия человек да бъде вечен.
Погребението на мъртвите става на определени места извън селището. То се извърщва само вечер след заход слънце, или сутрин рано преди изгрева на слънцето.
Внасянето на мъртавци в храма е забранено, защото мъртвото тяло принадлежи на Силата на разрушението. Мъртавците се вземат от домовете им и се занасят направо на определеното за погребение място. Присъствието на свещенослужители на погребението строго се забранява. Мъртавците се носят и се погребват само в присъствието на един от старейшините. Забранява се всякакво присъствие на жени и роднини на мъртавеца, както и на непълнолетни. На погребението на мъртавеца присъстват само приятелите и почитателите му. На неговия гроб се поставя плоча на която са написани името и възрастта му, както и денят и годината когато е погребан.
Само на третия ден от погребението, на гроба могат да дойдат близките на покойника. После в продължение на 40 дни от деня на смъртта през всеки праздничен ден те продължават тия посещения и отправят молитви към Силата на Сътворението щото духът на погребания да бъде преселен в тялото на някое новородено, което очакват да се яви на на света из средата на техните близки. При тия молитви около гроба бива поливано с елей. Самият гроб бива накичен с благоуханни цветя и треви.
Носенето на траур заради умрелите се забранява.
Когато мъртвецът е общиарски първостарейшина, той бива погребван от неговия заместник старейшина. На погребението са длъжни да присъстват всички пълновъзрастни от двата пола, освен свещенослужителите и непълновъзрастните . На гроба на такъв първостарейшина до плочата се издига паметник, който изобразява Силата на Сътворението във вид на девица над която блести слънцето .
Надгробните плочи и паметниците на първостарейшините се пазят от общиарията за вечни времена.
Мъртвуте се погребват увити само в плащ, без никакви други дрехи, или ценности по тях.
Когато умре някой свещенослужите, той бива погребан в двора на храма, в специално приготвена зад олтара гробница. Погребението се извършва от първостарейшината с участието на всички старейшини, но без свещенослужител. Задължително е присъствието на всички общиарци без разлика на пол и възраст.
Гробницата на свщенослужителя е покрита. Той бива погребан с облеклото му, такова каквото го е носил. Над гробницата се поставя плоча и паметник, също както на гроба на първостарейшината.
Гробницата на свещенослужителите е отворена за поклонение до обяд на всеки праздничен ден.
Мъртвите ученици или ученички свещенослужители, се погребват в общото гробище по реда по който се погребва всеки друг член на общиарията.