ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението създаде на земята живота в движение и творчество. Понеже това се извърши по подсещане от Силата на разрушението, първоначалните животни в движение на земята, предтечи на человека, останаха в бяс.
След създаване на животночеловека пак в бяс, поведе се борба между тези първични животни и животночеловека. Тая борба най-после придоби образа на взаимно изяждане. Така се появи месоядството.
Когато пък поникнаха земните человечески поселения, человекът прибра около себе си много немесоядни животни. Той се ползваше от силата на тези животни в своята работа. Но человекът все пак си остана месоядно животно. Понеже месоядството беше проникнало дълбоко в природата му, той посегна на тия животни наричани домашни и безпощадно ги убиваше заради месото им. После жовотночеловекът прибра около себе си много хвъркати немесоядни животни, чието месо служеше за насищане кръвожадността на първичния человек. Този человек звяр не беше нищо друго, освен Силата на разрушението.
Така Силата на разрушението остана да владее самия дом на человека, за да направи от него убиец на домашните животни, и от чието мляко, вълна, яйца и пр. той се ползваше. Ненаситен в своето плътоядие человекът-звяр убиваше не само животните, но и току що родените им малки, а те бяха преизпълнени от Силата на Сътворението много повече от самия него.
Това окървавяване на человека с месоядие от животните води след себе си други окървавявния, които засягат дори неговите близки, неговия съсед с жената и децата му и пр. Человекът-звяр убиваше при най-нищожния повод, създаван винаги единствено от Силата на разрушението.
За да се изкорени Силата на разрушението вселявана в человека от месоядието, в общиарията месоядието е забранено.
Всеки общиарец, който се прояви като месоядец, се счита за заразен от Силата на разрушението и се изпъжда от общиарията без право на опрощаване. За убийство на полезно домашно животно той се наказва като убиец на себеподобен и се осъжда на умъртвяване чрез глад.
Всички полезни домашни и други животни се оставят да завършат своя живот чрез естествена снърт. На человекът се позволява да се полва от месото и кожите само на умрелите от естествена смърт животни. Месото се претапя и се ползва за други цели но не и за ядене.
Позволено е да се убиват само такива животни, които са вредни за общиарията и за общиарското творчество. Само в такъв случай человекът убиец се смята за ненаказуем, защото се смчита, че той е унищожил един живот, който е преизпълнен със Силата на разрушението.