ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението сътвори всичко: И слънцето, и месеца, и звездите, и земята, и жената.
Силата на разрушението на можеше да победи самостоятелно жената, която бе последен вид на Силата на Сътворението. За тази цел тя си послужи с мъжа.
Въпреки победата над жената чрез мъжа, Силата на разрушението на можа да й вдъхне онези бесове, които предаде на мъжа. Следователно жената се заразяваше от тези бесове чрез мъжа. Та самата по естество си остана чиста от Силата на разрушението.
Грехът на жената е само един – грях на пол. Но и при този грях отново се проявява Силата на Сътворението, защото чрез този грях тя доби силата на раждане и така осигури на человека безсмъртие, макар и чрез раждане и прераждане.
Заради това грехът на жената се нарече грях за сътворявания и пресътворявания на человека.
Все заради това в общиарията плодът от този грях на жената бива ознаменуван с тържество.
Ако жената въпреки своите прегрешения не роди, семейството се разтуря и тя повтаря греха си с втори, с трети и т.н. мъже до навършване на 50 години. След като жената и до 50-годишната си възраст не роди, тя отива при свещенослужителките за прислужница. Там с молитви към Силата на Сътворението тя се старае да заслужи прераждане след смъртта си, за да може поне тогава да даде своя плод на земята.
Защото жената е предопределена от Силата на Сътворението да създава человеци на земята, толкова колкото може да роди.
Ето защо жената, която умишлено избягва раждането се счита за заразена от Силата на разрушението.
Всяка жена, която умишлено умъртви своята рожба, било родена, било в зачатие, се счита за убийца на себеподобни и се наказва с умъртвяване чрез глад, така както се наказват свещенослужителите, провинени в проявяването на пол (учение 5).
Человеците, които всяка жена дава на общиарията, трябва да са рожба само на взаимна любов между жената и мъжа, защото любовта е основата на всички радости, както в общиарията, така и в семейството.
Затова всяко семейство в общиарията трябва да се основава на взаимната любов между съпрузите. За да достигнат мъжът и жената до тази любов, тя трябва да се гради на само върху пол. Тя трябва да се гради върху духа на человека. Само при взаимно общение между духа на жената и духа на мъжа може да се дойде до най-висшата точка на человеческото съвършенство. Само тогава человекът може да почувствува своето безсмъртие и теорческата сила, която носи за себе си и за света.