ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението сътвори всичко: И слънцето, и месеца, и звездите, и земята. Ето защо всичко във всемира е вечност, освен животните и человека. Тия последните са също във вечност, само в раждане и прераждане. Защото те бяха сътворени по подсетата на Силата на разрушението.
За человекът това раждане и прераждане дойде след като се яви противополът на жената – мъжът, който също беше замисъл на Силата на разрушението.
Това раждане и прераждане на человека става с участието на двете противоположни сили: Силата на Сътворението е олицетворена от жената. Силата на разрушението е олицетворена от мъжа.
По тоя начин вместо вместо от раждането и прераждането да се появи безсмъртният человек, който за Силата на Сътворението трябваше да бъде человек-дух, роди се смъртният получеловек, или животното человек в пол, т.е. человекът звяр.
Като противопол на жената мъжът е само звяр. Този звяр заживя като человек само благодарение на вдъхновението на жената в първичност.
Това дело на жената е най-големият неин първороден грях. Защото без нейното вдъхновение мъжът никога нямаше да съществува.
Може би без този звяр – мъжът в пол, творческият и безсмъртен человек щеше да остане само един, в тяло и дух за вечно творчество, тъй както го беше замислила Силата на Сътворението в лицето на първата жена, но Силата на разрушението победи и накара първожената да се отдаде на мъжа. Така человекът остана като безсмъртие и вечност само в зародиш, колкото да не изчезне никога от лицето на земята. Но отделният человек вече не е вечност, а смъртен.
Така остана да владее на света и Силата на разрушението, която человеците наричат смърт.
Така человекът биде предоставен да бъде през цялото свое битие да бъде в плен на бесовете на Силата на разрушението, олицетворена от мъжа.
Така беше до появяването на человеческата общиария. Преди нея человекът не познаваше от где почва и где свършва Силата на разрушението.
Така беше до появяването на человеческата общиария, в която вече друга смърт не трябваше да съществува освен естествената смърт, но след като человекът е оставил своята творческа сила на земята.
Така беше до появяването на человеческата общиария, в която человекът да се ражда и преражда само в творчество и за творчество. В която най сетне ще се роди чрез непрекъснато творчество безсмъртният свръхтворчески человек, който ще бъде последното творение на Силата на Сътворението и на самият человек.