ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на сътворениет сътвори всичко във всемира заедно със земята и жената. След първородния грях жената престана да бъде символ на творчество и вечност.
Така жената поразена от Силата на разрушението чрез мъжа, остана продължение на Силата на Сътворението само чрез способността си да ражда т.е. да създава и пресъздава смъртния человек, който по замисъла на Силата на Сътворението трябваше да бъде безсмъртен.
В зародиша си человекът не е нищо друго, освен безсмъртната Сила на Сътворението във вид на человек-дух, безсмъртен в творчество.
Ако жената иска да се издигне до нивото на този безсмъртен человек-дух, тя трябва да изгони от себе си пола. Същото се отнася и за мъжа. В общиарията тая безполовост на мъжа и жената трябва да се поддържа до пълновъзрастието им. До тогава ще може да се всели в тях този человек-дух, безсмъртен в творчество. Именно върху него се гради взаимната им любов, а не само върху пол.
За свещенослужителите тая безполовост трябва да се поддържа цял живот, за да живее в тях този общиарски человек-дух, безсмъртен в творчество. Така те ще бъдат в служба само нему.
За другите мъже и жени такава безполовост след пълнолетието им е забранена. Защото след като отделният человек стана смъртен, Силата на Сътворението предопредели человеческото безсмъртие да се поддържа чрез раждане и прераждане.