ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението сътвори всичко: И слънцето, и месеца, и звездите, и земята, и всичко на земята до жената, и жената. Защото Силата на Сътворението в своето творчество търсеше и красота.
И създаде тя красота: и в слънцето, и в месеца, и в звездите, и във всичко на земята, и в жената.
И бе красота велика.
Още по-велика бе красотата в жената, която трябваше да остане като красота-вечност. Но не остана.
Защото Силата на разрушението виждаше в красотата творчество. И посегна тя върху жената посредством пола, за да убие красотата й. Защото красотата бе творчество.
И прие жената полът, с което тя от красота се превърна в полукрасота, та дори в грозота.
Защото полът на жената като противопол на мъжа, се роди чрез мъжа, а той беше замислен от Силата на разрушението и по начало беше самата грозота.
Така жената заживя двоен живот: От една страна като жена-дух, надарена с неземна красота още от самото й създаване. От друга страна като жена-пол, във видима полукрасота, или грозота.
В тази жена-дух, дух на любов и творчество, е и зародишът за вечното раждане и прераждане на человека.
В тази именно жена-дух, дух на любов и творчество, остана красотата като първичност.
В тази невидима духовна красота трябва да заживее всяка жена от общиарията, защото само така тя ще ражда и пресъздава человека в същия този творчески дух на свръхчеловеческа любов към свръхчеловечески творчества. Тези свръхчеловечески творчества са насочени срещу всяка проява на Силата на разрушението във видимост, която видимост за человека е само полукрасота , или грозота.