ЗА ЧЕЛОВЕЧЕСКИТЕ БОЖЕСТВА, ЗА ЧЕЛОВЕЧЕСКИТЕ ПОЛУБОЖЕСТВА И ЗА ПОСЛЕДНИЯ СЪВЪРШЕН ЧЕЛОВЕЧЕСКИ СВЯТ
ЕТАП 31.
ЗА ПЪРВИТЕ ДЕЦА НА ЧЕЛОВЕКА
ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението сътвори всичко, освен мъжа, който с появи не по неин замисъл. Само бе получил живот от нейното дихание чрез другите животни.
Така мъжа за дълго си остана смес от всички замисли на Силата на разрушението и от диханието на всички животни зверове.
Тъй като жената встъпи в грях с тази смес, тя също стана смес.
После тя пожела да очисти своята красота. И така се родиха първите деца, на които се предаде същата грозота.
Като позна своята грозота чрез жената, мъжът се превърна целият в бяс, за да убие последните останки от красотата на жената и да я направи грозота като себе си.
Това стана за да бъдат и малките деца в грозота, макар че първата майка беше само красота.
Следователно малките не познаваха своята първа майка като красота. Те познаваха себе си в грозотата на своята майка в пол. Така за тях техните грозоти изглеждаха красоти.
Така първият мъж и първата жена, вече смъртни, създадоха първите малки, първите деца, които също са смъртни.
Понеже децата не знаеха нищо за вечността, за тях невечността беше вечност, а вечността – невечност.
Така человекът живя в слепота докато общиарията успя на открие Силата на разрушението и да очисти човека от нейната враждебна сила.
Така чрез общиарията се възроди за света Силата на Сътворението.
Ето защо на всяко дете, което ще бъде един ден член на общиарията, трябва да бъде известна тази история за сътворението на света, като борба между Силата на Сътворението и Силата на разрушението. За да познава то замислите на Силата на разрушението и да се чувствува само като рожба на Силата на Сътворението.
Защото като творение детето е плод на Силата на Сътворението. Пред неговата невинност самата Сила на разрушението изглежда безпомощна.
До невинността която притежава детето трябва да се издигне всеки общиарец, за да може да се похвали, че той завинаги е очистен от Силата на разрушението и че творческият му дух е по-светъл и по-ясен от слънцето.