ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението сътвори всичко, включително и жената, а Силата на разрушението искаше да го разруши.
Всичко от творенията на Силата на Сътворението запази своето величие, освен жената в първичност. Защото жената наистина бе най-голямата от всички красоти на Силата на Сътворението. Заедно с това тя цялата бе нежност, чийто трептения винаги извикваха противопола.
Това свойство на жената бе и единственият грях на Силата на Сътворението при сътворяването на жената.
Силата на Сътворението после изкупи този свой грях, защото от начална и първа сила, за человека тя се превърна в една малка сила и позволи да бъде пресътворявана и прераждана от жената, която си остана в своя грях.
Защото жената, която в първичност беше само чиста любов, след грях се превърна само в любов на пола към противопола. Така тя стана жена на мъжа, или жена на Силата на разрушението олицетворена от мъжа.
Така бе с първата жена,
Така после биде със всички жени на земята.
Защото чистата любов остана само за Силата на Сътворението, а жената след грехопадението си биде лишена от нея.
Но бесът на първия мъж преди грехопадението на жената не бе само за нейния пол, а за чистата й любов, която той искаше да премине в него. След грехопадението, когато жената изгуби своята първична чиста любов, бесът на мъжа още повече се усили, защото той още търсеше от нея тези чиста любов.
И усилваше се все повече и повече бесът на мъжа, който продължаваше да търси от жената нейната любов в първичност. Като не я намери, в беса си той се обърна така към жената:
“Жено, извън пола ти не си никаква любов. Ти си само груб пол.”
Това, което мъжът каза на жената бе една истина. Обаче тя биде последвана от една неистина, най-страшната на света. Защото от тогава за мъжа любовта се състоеше само в неговия пол, който зацарува в него с най-голям бяс.
От тогава колкото по-необуздан биваше половият бяс на мъжа, с толкова по-голяма настойчивост той уверяваше, че това е съвършенна любов. Многобесието за разрушение, което се проявяваше в мъжа чрез половия бяс, биваше считано за бяс на любов чрез която се изразяваше най-голямото величие на мъжа.
Това величие на мъжа в пол и бяс биваше толкова по-голямо, колкото повече жени-робини имаше мъжът.
Но такива жени не бяха за за творения и пресътворения на человека, а само за пол. И гинеше така жената за человеческия род, като робиня само за пол. И тържествуваше Силата на разрушението, че ще може безпрепятствено да извърши своето най-разрушително дело, унищожението на человеческия род.
Защото останеше ли жената за человеците само пол, а не за любов към творчество, а не за раждане и прераждане на человека, человечеството щеше да престане да съществува.
Разкри се, прочее, от общиарията този най-скрит замисъл на Силата на разрушението. На него можеше да се попречи като се възстанови равноправието между мъжа и жената. И те да не носят друго име освен името человек, или другар.
Разкри се от общиарията този най-скрит замисъл на Силата на разрушението. И трябваше мъжът и жената да бъдат в радост само от взаимната си любов, от любовта към създаване и пресъздаване на деца, бъдещите человеци, предназначени за нови творения и пресътворения.
Разкри се от общиарията този най-скрит замисъл на Силата на разрушението. И вече жената не бе собственост на мъжа, нито мъжа собственост на жената. А това означаваше изчезването на всякаква лична собственост за человека, освен тази на всеземната человеческа общиария. Собственост всеравночеловеческа и всеземночеловеческа.
Разкри се от общиарията този най-скрит замисъл на Силата на разрушението. За да няма вече на света разноверия, разнородия и разноцарствия. За да няма господари, роби и робини и да няма вече на света други богове и лъжебогове, освен този на всеземната человеческа общиария под името:
Бог и богочеловек на равенството и на любовта, на творенията и пресътворенията за създаване на най-съвършенния человек за творчество, за създаване на най-съвършенната творческа всеземна человеческа общиария.