III. България на международната сцена

България се гордее със статута си на равноправен член на европейския съюз. Но дали наистина това поведение е оправдано.

Досегашната практика показва, че в много направления Европа прилага спрямо нас двойни стандарти. Ние забравяме, че Обединена Европа всъщност се олицетворява от бившите колонизатори като Англия, Франция, Испания, Италия, Германия, Белгия, Холандия. Ние забравяме че Европа е студенокръвна и каменно сърдечна, че никак не я интересуват нашите проблеми. Примерно нашите земеделци получават двойно по-малко субсидии от техните западни партньори. Така те нямат никакъв шанс да се изравнят с техните колеги и конкуренти. (Кога че ги стигнем….?!)

Напоследък се оказва че нашите гастарбайтери са „много сериозна заплаха“ за западните икономики. Десетки милиони българи и румънци щели да залеят западните трудови пазари. Учат ни как да се оправяме с циганите, но те ни показват как. Направо ги гонят от техните държави. Но не правят същото с грамотните българи, които там са много повече от милион.

Много западняци не се притесняват да наричат България бананова република.

Западните дипломати и особено американците не се притесняват грубо да се намесват във вътрешните работи на България. А нашите политици умират от страх да не би по някой въпрос Брюксел да им се скара за нещо.

Всичко това води до заключението, че дефакто в международен план България има статут на заден двор или на колония.

Днешната картина беше точно прогнозирана още през 1990-та година на страниците на тогавашния печат от известния наш архитект Генчев. Тя е резултат от споразумение между САЩ и Русия за разпределение на сфери на влияние. В това споразумение се е предвиждало България да бъде голо поле, каквато наистина е сега.