IV. Проблеми на националната сигурност на България.

По „неизвестни“ причини досега никой политик не си е направил труда да дефинира и подреди главните въпроси на националната сигурност. Над този въпрос и сега тежи някакво неизвестно табу. По наше мнение главните въпроси на националната сигурност на България са следните:

1. Колониалният статут на България. Всъщност тук на преден план стои проблемът за независимостта на страната.

2. Ужасяващо социално разслоение на бедни и богати. Не повече от 5 процента от населението на страната владее повече от 95 процента от богатството на страната. Новата българска буржоазия не е национално отговорна. Именно заради това България е най-бедната страна на Евросъюза, а северозападната България е най-бедният регион на България.

Това е главният източник на социално напрежение. Това е бомба със закъснител, която рано или късно ще избухне и ще помете всичко.

3. Демографският срив на българският етнос в България. Този процес има характеристиките на обезбългаряване на България. Нека не забравяме, че навремето Иван Костов заяви че в България има място за не повече от 5 милиона народ. Явно като съавтор на планът Ран-Ът той е знаел какво казва, защото неговата прогноза вече се сбъдва. Но надали това е само една прогноза.

4.  Демографският взрив на циганския етнос в България. Над този въпрос никой не си прави труда да се замисли. Но циганите отдавна са го осъзнали и то много добре. Ето какво казват те:

„Ние ще ви победим чрез висока раждаемост“ „Когато бъгарете

загубат властта, турците че командват, а бъгарете че работат. Циганите че бъдат надзиратели, а евреите че ги дават парите“.

5. Не на последно място в приоритетите на националната сигурност стои въпросът за агресивните намерения и поведението на Турция спрямо България.

Турската преса публикува карта на т.н. „Нова Турция“ Ето я по-долу:

6. Изкупуването на българската земя от чужденци. Най-големите купувачи са турци и евреи. Въпросът е какво ще представлява България, ако нейната земя е собственост на чужденци и на тази земя ще има ли изобщо България.

7. Много съществен е въпросът за преглед, реорганизация и преустройване на службите за национална сигурност в съответствие с потребностите на България. Особено важен момент е почистването на службите от агенти на чужди разузнавания, независимо дали те са приятелски или не. При сегашната ситуация е съмнително дали тези служби имат нещо общо с нашата националната сигурност.

8. Да се преустрои на съвършено нови основи дейността на службите за борба с организираната престъпност. Да не се забравя че полицаят и престъпникът, че мафиотът и антимафиотът са огледални образи. Това е главната предпоставка за превръщането на службите за борба с организираната престъпност в генерален щаб на мафията.

9. Самочувствието на софиянци, че София е България и България е София. Този проблем не е от вчера. Той е породен от уродливата схема на развитие на производителните сили, икономиката, обществения и културен живот в географски план. Всичко е съсредоточено в София, Пловдив, Варна и Бургас. Много райони на страната са обезлюдени и превърнати в икономическа пустиня. „Интелигентните“ протести през Юни 2013 година са прекрасен пример за бездната която стои между метрополия и провинция, между бедни и богати. Пряко доказателство за това твърдение е, че по данни на туристическия бизнес за почивка през лятото на 2013 година един софиянец заделя 1200 лева, а един гражданин от малките градове-550 лева. За селата няма данни, защото най вероятно е тази сума да е равна на нула.

Недостойно е 20, 30, 40, дори и 100 хиляди софиянци да заявяват „ние сме народът на България, ние сме интелектът на България“, защото това просто не е вярно.