1.Решенията в семейните комитети се вземат с консенсус. Това означава, че ако един от членовете не е съгласен, няма решение на Семейния Комитет.
2.Несъгласните обясняват причините за своето несъгласие и предлагат за гласуване нов вариант за решение.
3.Ако несъгласните не предложат вариант за решение, Главният комисар поставя въпроса за решаване в по-горния Семеен комитет. Решението е задължително и не подлежи на обжалване.
4.Ако несъгласието се зацикли, Главният комисар поставя въпроса пред по-горния комитет. За зацикляне се смята трето отрицателно гласуване по един и същи въпрос.
5.Когато Върховният Семеен Комисар не е съгласен с решение на Изпълнителното бюро, или Националния Семеен Комитет, изпълнителното бюро организира референдум.
6.Докато излязат резултатите от референдума се изпълняват разпоредбите на Върховия Семеен Комисар.
7.Решенията на референдума са задължителни за всички нива и не подлежат на обжалване пред никого.
8.Всеки Семеен Комитет носи отговорност за своите решения. Отговорността на всеки комисар е лична, независимо че решението е колективно. Не съществува понятието колективна отговорност, защото колективната отговорност води до колективна безотговорност. Всички комисари носят еднаква, но лична отговорност.