Според точка 4-та на част II на богомилското учение, храмовете на богомолите по устройство са били като тия на християните, но без икони и без украшения. Храмовите служби, които са били всъшност главно проповеди на богомилското учение, се извършвали от свещенослужителите само в празднични дни.
Свещенослужителите са били монаси, на които е било забраненода се женят. За свещенослужители се допускали и жени девици, които са били длъжни да останат девствени през целия си живот.
На посетителите в храмовете е било забранено да стоят прави. Това е било позволено само на свещенослужителите. Където богомилите не са имали храмове, те са извършвали своето богослужение в къщата на някой предан съмишленик, а гдето по планините се намирали пещери, обявявали ги за свои светилища и там проповядвали учението си, както са го проповядали във всеки същински храм.
Проповядването на богомилското учение съвсем на открито е било забранено. Насядали по земята или по скамейки, посетителите на храмовете са слушали проповедите на свещенослужителя, застанал пред дверите на олтара. Никой никакво възражение не е можел да прави на проповедника.
Богомилските свещенослужители са носели червено облекло, за разлика от християнските свещенослужители, които са носели черно облекло.
В Казанлъшко в подножието на Стара Планина има едно село, което до неотдавна носеше името Червени Попове, наречени така, понеже някога там е имали голямо училище за подготовка на богомилски свещенослужители за Северна и Южна България. То е разположено на Иванкова пътека, която и сега съществува и по която Иванко е минал от Южна България на път за Търново.
По съображения, които ни са неизвестни, но в чиято основателност нека ни бъде позволено да се съмняваме, по нареждане на властта, древното име на това село биде заменено с ново, за да изчезне и последната останка, която ни напомняше за богомилската епоха в историята на България.
За богомилските храмове и за богомилската служба в храмовете презвитер Козма казва следното: “Богомилите ненавиждат кръста и не го приемат като символ на правдата в храмовете. Те, следователно, не го целуват и не му се кланят. Богомилите отричат иконите, на които се кланят христяните. Богомилите отричат причастието. Богомилите отричат и хулят всички литургии и молитви, които се изпълняват от християните. Когато богомилите се кланят и молят, те не се кръстят.”
Че богомилите са имали и проповеднички, вижда се от беседата на същия презвитер Козма против тях. В отдела “Изповед” той казва: “Богомилите си прощават греховете сами, па не само мъжете вършат това, но и жените, което е поругание, защото християнството предписва да не се позволява на жената нито да поучава, нито да господства над мъжа, а да бъде само в мълчание (безправна)”.
Трябва да се има пред вид, че богомилите са проповядвали равноправие и за жената.