ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението сътвори всичко, а Силата на разрушението искаше да го разруши.
Първото творение на Силата на Сътворението бе тялото и Силата на разрушението искаше да го разруши.
Като творение замислено от Силата на вътворението, человекът трябваше да бъде тяло.
И понеже всичко сътворено от Силата на Сътворението е вечност, то и тялото на человека в неговия жив вид трябваше да бъде вечност.
Силата на Сътворението олицетвори този безсмъртен человек само в жената, в която бе вложено нейното последно дихание.
По-после този безсмъртен человек чрез мъжа остана само като замисъл. Неговото безсмъртие трябваше да се поддържа само чрез раждане и прераждане чрез пол.
Така според замисъла на Силата на Сътворението челочекът пак остана вечен, благодарение на раждането и прераждането. Силата на разрушението биде най-после победена от Силата на Сътворението.
Защото срещу временността на человеческото тяло остана вечността на человеческия род, изразена в раждания и прераждания пак в живи человеци, чийто безсмъртен дух е винаги един, единен и вездесъщ, както е една, единна и вездесъща Силата на Сътворението в нейните вечни мирови и земни сътворения и пресътворения.
Человекът, в който не живееше този безсмъртен, единен и вездесъщ в творчеството си дух, още не беше человек, а само животно-человек.
Но животно-человекът е дотолкова творчество, доколкото е разрушение. Защото той още бе под властта на Силата на разрушението.
Такъв животночеловек не е человек. Това е получеловек, който не може да се доближи до безсмъртния человек-дух, който вечно е в състояние на творчесто.
Заради това всяка общиария трябва да направи от своите членове-получовеци същински человеци. Тях трябва да обземе безсмъртният, единен и вездесъщ творчески человечески дух за бъдещата всеземна человеческа общиария.