ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението сътвори всичко. Нейното първо творение беше тялото.
Силата на разрушението пък искаше да разруши това тяло. Тя постигна целта си чрез полът. Но Силата на Сътворението пак си остана в зародиша на человека под формата на вечност, чрез жената в пол.
Защото Силата на разрушението не е опасна за скритата и невидима творческа сила у человека, която е дух вечност и непобедимост. Тя е опасност само за неговото видимо тяло, в което понякога може да проникне. Това е възможно когато человекът вижда живот само в своето тяло, а не и в творческия, вечен и несъкрушим человечески дух.
Във вечността человекът е като зародиш във творчески дух, невидим за него самият. За да заживее във вечността той трябва да е самият живот в този дух. Защото само в невидимия за человека творчески дух, е неговата творческа и свръхтворческа сила. Защото по величието си този дух се доближава до всемира. Той е безкраен в сравнение с нищожно малкото человеческо тяло.
За человека този дух е самата непобедима Сила на сътворението. Този дух изразява не само вечността на земята, но и всички творчески сили на всемира, подбуждащи человеческото творчество на земята.
Само в този дух человекът се ражда и преражда и става творческа и свръхтворческа сила.
Този творчески и свръхтворчески дух трябва да обхване членовете на всяка общиария. Той трябва да бъде “царят” на всеземната человеческа общиария, защото това е духът на Силата на Сътворението, която сътвори света и всемира, в който Силата на разрушението не съществува. Силата на разрушението е останала да владее само върху человека на земята, или по-точно само върху животното-человек.