ДОГМА : Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на Сътворението и Силата на разрушението
УЧЕНИЕ:
Силата на Сътворението сътвори всичко: И слънцето, и месеца, и звездите, и земята, и всичко на земята заедно с жената.
След падението на жената като вечност, Силата на Сътворението остана в слънцето, в месеца, в звездите, в земята, във всичко на земята. В жената пък тя остана като вечност само в нейния зародиш.
И раздели се жената след първичния си грях от една страна на вечност и красота само в зародиш, а от друга страна на смъртност при грозота и при пол.
Първо мъжът като другар на жената беше само пол. Той още не беше человек, а животно-человек.
След грехопадението на жената и след пълното й отпадане като творческа сила, тя най-сетне един ден склопи очи и умря. От тогава мъжът комуто преди това смъртта бе непозната, почна да се замислюва за вечността т.е. за смъртността, или безсмъртието на человека.
Защото пред него жената не бе като вечност. Тя беше в смъртност и в невечност. За него тя вече не съществуваше в първоначалния си жив вид.
Пожела тогава мъжът да намери жената във вечността. Той мислеше, че там тя продължава да съществува след нейната смърт. И той склопи очи и умря, за да не бъде сам и без другарка в тази невечност.
След като склопи очи и умря, мъжът пак не намери жената във вечността. Защото като рожба на Силата на разрушението самият той беше невечност, беше смъртен. Неговият живот се простираше само до смъртта.
Тогава именно стана това, което до тогава не беше ставало: Вечността се превърна в невечност, а человекът, който по замисъл на Силата на Сътворението беше безсмъртен, стана смъртен.
Това стана така, защото вечността не можеше да търпи невечности. Всеки нетворчески живот на земята не можеше да остане във вечност.
Защото за человека вечността се отнася само докато той е в творчество. Престане ли да твори той става мъртав и всякакво негово общение с вечността се прекъсва. Защото вечността е само творчество и само за творчество.
Заради това всеки человечески живот, който е престанал да твори е неизбежна жертва на смъртта.
А вечното творчество на человека се постига чрез раждане и прераждане.
Само така се побеждава Силата на разрушението. На нея се оставя само оня человек, който е лишен от творческа сила. Такъв человек се смята за излишен както за общиарията, така и за земята.