V.  Икономиката на България.

Най-неприятното за българската икономика е че тя е безгръбначна. Основно нашата икономика се крепи на търговия, туризъм, земеделие, но не и на една стабилна, устойчива и развита промишленост, както е в напредналите икономики.

Много хора не са наясно за самата същност на това понятие. Те си въобразяват че главна задача на икономиката е да задоволява потребностите на човека, което е абсолютно невярно. Главната задача на икономиката е да обслужва движението на парите. Тя се интересува само от пари и печалба. Няма значение какъв боклук се произвежда и с какво „качество“. Важното е парите да се въртят.

Ето защо чуждите инвеститори се интересуват преди всичко от нашата евтина работна ръка, особено женската. Те инвестират преди всичко в малки предприятия и най-много в цехове и цехчета за работа на ишлеме. И сега, когато хората се надигнаха на протести, така наречените външни инвеститори заплашват, че ще си вдигнат чукалата и ще се изнесат в Азия.

Големите акули пък се занимават със съвсем друг вид „ишлеме“- с концесии за източване на ресурсите на България. Но почти никой не развива машиностроене, електроника, върхови технологии. Необходимо ли е да си обясняваме защо електроразпределителните дружества са се настанили точно там, дето се прибират парите.

По този въпрос има една крилата фраза на Александър Стамболийски: „Чужда ръка гръб не търка, ами кожа свлича!“

Изводът е, че ако страната не впрегне в правилната посока собствените си ресурси, от тази ситуация няма изход. Някой ще попита къде са тия собствени ресурси. Има отговор на този въпрос. От 1980г. до 1990г. на запад са изнесени 27 милиарда долара. По времето на Иван Костов по западни данни са изнесени 10-15 милиарда долара. Вероятно соцправителствата не са останали назад което означава нови 30 милиарда долари. В офшорките са скрити около 15 милиарда евро. В момента спестяванията на българите в банките са около 35 милиарда лева. Кой и защо казва, че България е малка страна и няма ресурс да се оправи сама.