VI. Какво може да се направи в рамките на съществуващата законова, правна и държавна уредба.

1. Въпросът за президентската република.

Ние не правим разлика между държавна и изпълнителна власт.

Най-големият недостатък на сегашното статукво е, че държавната власт е практически изцяло в ръцете на изпълнителната власт, респективно в ръцете на министър председателя. Така практически изпълнителната власт узурпира държавната власт и оставайки безконтролна тя получава възможността да доминира над всички останали власти. Това е все едно изпълнителният директор на една фирма да командва управителния съвет. Това е и основната причина за всичките бъркотии и хаос по време на още незавършилият преход.

Доказано е че най-добрата форма на управление е монархията, защото монархът не може да бъде подкупен.

Най-близо до монархията стои президентската република. Само тя може да въведе ред в безредието, но за това е необходимо Велико народно събрание. На този етап по силите на обикновеното народно събрание е да предостави достатъчно пълномощия на президента за контрол над действията на правителството.

2. Фискална и банкова политика

– Да се въведе със закон еднопроцентов лихвен таван.

– Да се премахне със закон банковата тайна. Логиката на този закон е че няма прозрачно общество, ако дори само една клетка на обществото е непрозрачна. Пък и честните хора нямат причини да се крият. Това е работа на мошениците.

– БНБанка да се постави на пълен контрол и отчет пред Народното събрание.

– Монетния двор да се обособи като напълно самостоятелен субект на директно подчинение на президента. „Сеченето“ на пари трябва да е забранено за банките. Това не е работа на банките. На всяка цена трябва да се отнеме правото на банките да „печатат“ пари. Това е работа само и единствено на държавата. (Знае се че Родшилд не е на същото мнение!)

– Да се пресекат всички възможности банките да „произвеждат“ пари чрез банкови вписвания, чрез които те многократно увеличават реалните налични пари.

– Да се отмени дискриминационният Данък Добавена Стойност – ДДС. Този данък е измислен от гениален мошеник. Чрез него цялата тежест на зареждането на хазната се прехвърля на крайния потребител.

Вместо ДДС да се въведат следните данъци:

– Данък върху основните производствени фондове и данък върху оборотните фондове. Философията на тези данъци е да се стимулира ефективно управление и рационално ползване на производствените фондове.

– Годишен данък върху банковите влогове. Парите са богатство като всяко друго богатство. Върху това богатство трябва да се налага данък както за всяко недвижимо или движимо имущество. Философията на този данък е да се направят парите горещи, да излязат от банковата сфера и да се влеят в производствената сфера за благото на цялото общество, а не банката да създава мъртъв капитал. За да са полезни парите трябва да са в непрекъснато движение.

– Да бъде обложена всяка търговска или банкова сделка, или трансфер.

– Данъкът върху печалбата (както и всички видове данъци) да бъде прогресивен и да се начислява по единна плавна формула, а не по таблица. Богатите трябва да плащат за предоставеното им право да бъдат богати.

– Да се установи пълен контрол върху износа на капитали, за да се прекрати обезкървяването на България. Нашите политици с охота говорят какви пари идват от запада, но нито дума не казват какви пари текат от България към запада и в този смисъл кой кого финансира. А истината е ужасяваща. Както се видя по-горе, българските пари в западните икономики и банки са повече от 100 милиарда долара.

3. Икономика

– •Българската държава трябва по всякакъв позволен и непозволен начин, пряко или непряко, да подпомага и протежира българската икономика. Сегашният европейски лозунг за свободно движение на хора, стоки и капитали не е нищо повече от прикрита и интелигентна протекция на икономиките на бившите (а защо не и сегашни) колонизатори. Достатъчно е да видим само накъде се движат потоците от хора и капитали. България е обезкървена. Човешките загуби на България след разпадането на бившия соцлагер са по-големи от загубите във всички войни в миналото взети заедно.

– Да се създаде фонд за безлихвено финансиране на малки предприятия при максимални протекции и облекчени условия на изплащане. В това направление Турция дава прекрасен пример.

– Да се очистят големите държавни предприятия от кърлежи. Кърлежите са обръч от частни фирми, които ужким обслужват държавната фирма. Всъщност чрез тези фирми става източването на държавните предприятия. Типичен пример е АЕЦ Козлодуй. Вижте колко от тези фирмички са на Христо Ковачки и Иво Прокопиев.

– Да се пристъпи смело към одържавяването на всички инфраструктурни дейности. Нашите политици подскачат като ощипани мадами, когато се постави този въпрос. Отговорът им е „Ама вие комунизъм ли искате.“ Одържавяването не е патент на комунизма. И през царско време нашит железници си бяха БДЖ. Ами вижте какво е положението във Франция, в Англия и тогава коментирайте.

Всички наши министър председатели тържествено заявяваха че държавата е лош стопанин и че трябва да заложим на частната инициатива. Но нали точно тези хора олицетворяват държавата. Нали те всъщност са стопаните на държавата. Всъщност те ни казват „ Ние не сме добри стопани и не ставаме за нищо.“ И въпреки това ние продължаваме да ги търпим. Има ли поне един смелчаг, който да отговори докогеа ще мълчим като РОБИ????

– •Един огромен икономически резерв се крие в рекламите. По принцип рекламите не са полезна информация защото тази информация няма нищо общо с истината. Тяхното предназначение е да обработят съзнанието на купувача и да му внушат че той има въпиюща нужда да купи точно тази стока и никоя друга. В този смисъл те нe само са вредни, но и незаконни, защото са подвеждащи, защото обработват и манипулират човешкото съзнание с непозволени методи и средства, защото в много случаи прекрачват границите на морала и нормите на благоприличие. Спомнете си крилатата рекламна фраза „Какво му трябва на човек-хубава жена и бира!“. Спомнете си филма „Двадесет и петия кадър „.

В икономически аспект рекламите са нещо колосално. По данни от 1990 г. делът на рекламите в цената на стоките е 20%. Съвременните данни показват че този дял значително е нараснал и в днешни дни наближава 50-те процента. Коментарите са излишни. Необходима е законова рамка, която да ограничи до минимум или да забрани изобщо рекламната дейност като ненужен и вреден вид бизнес, който всъщност е форма на преразпределение на националния доход. Една такава стъпка ще има огромно отражение върху цените на стоките и ще доведе до прекратяването на много паразитни и ненужни за обществото дейности.

От информационна гледна точка по принцип рекламата е престъпление, защото по-голямата част от информацията в нея е лъжа.

4. Земеделие

Нашето земеделие вече е преустроено почти само на зърно производство. Унищожени са такива важни направления като животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство и други интензивни направления. Това е главната причина на нашия пазар делът на българските хранителни стоки да не е повече от 10%.

Общото впечатление е че се прави всичко възможно щото България със своите възможности да не се превърне в опасен конкурент на такива държави като Франция, Италия и Испания. Няма друго обяснение за дискриминационното поведение на Брюксел спрямо България. Изглежда че за Брюксел щастието на кокошките е по-важно от нещастието на хората.

– Нашето земеделие няма да се съвземе ако не се вземат мерки за развитие на интензивно селско стопанство. В това отношение съвременните технологии предлагат неограничени възможности. Необходима е само политическа воля.

Много важен момент е че интензивното селско стопанство предлага почти неограничен ресурс на работни места. Да не говорим за неговото демографско значение.

Големият Атанас Буров бе казал: „Ако всяко българско семейство посади поне по един орех, то България може да се изхрани само от износа на орехи.“

– Един жизнено важен въпрос изобщо не стои на вниманието на политиците. Това е въпросът за спасяването на пчелите. Пчелите вече са на път да изчезнат. Ако това се случи, ще настъпи колосално бедствие, което сега изобщо не можем да си представим. Необходимо е незабавно да се приеме закон за опазването на пчелите, в който да намерят място всички аспекти на този проблем. Необходимо е незабавна забрана за ползването на пестициди. И какво ли още не.

5. Образование

Сега нашата образователна система има силно изразена производствена насока. Грубо казано тя не произвежда интелекти. Тя произвежда роботи. Тази едностранчивост удря директно върху интелектуалното равнище на нацията. Нашите ученици се оказват не особено грамотни, а за авторитета на учителя да не говорим. Без да навлизаме в подробности за образователната система можем да кажем че се нуждае от следното:

– Главната задача на образованието е да изгради личности с висок интелект. От човек с висок интелект лесно може да се направи добър специалист. Поради това първото и най-важно ниво на образованието трябва да бъде общообразователното училище до завършването на гимназия. Там трябва да се формира личността.

– След първото ниво следва второто-професионалното ниво на образование. Тук вече се работи със завършени личности, които знаят какво искат и имат волята да го постигнат. Професионалната степен може да даде следните възможности: Едногодишен курс за обучение на работници, двегодишен курс за придобиване на средно специално образование, три годишен курс за полувисше образование и пет годишен курс за висше образование.

5. Здравеопазване

Животът на човека няма цена. Неговата стойност не може да се измерва с пари. На тази философия е базирано конституционното право на безплатно лечение за всеки човек.

Когато се говори за здравеопазване спекулацията е в две диаметрални направления. Първото е че животът няма цена, а второто е че здравеопазването струва много пари. Получава се парадоксалната ситуация, че животът хем няма, хем има цена. Това противоречие може да се реши само ако приемем че животът няма цена в смисъл че той нищо не струва. При тази ситуация е излишно да говорим за здравеопазване, защото такова животно няма.