ВТОРА ЧАСТ
МАЛКО ИСТОРИЯ
Сега искам да се запознаем с епизоди от нашата история, който задължително трябва да знаем, защото ние българите сме единствената НАЦИЯ която не си знае историята. Моля замислете се и се помъчете да си отговорите защо това е така. Обърнете внимание на това, че за да станеш гражданин на САЩ, задължително трябва да знаеш историята на САЩ. Вярно е и това, че историята на САЩ е малка, няма и 240 години, в сравнение с нашата която е около 17000 (седемнадесет хиляди) години, но не приемам това за оправдание.
Да започнем с ВАРВАРСКО ДЕТСТВО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Арабската империи и Храмът пи Мъдростта в Багдад
Осем века след идването на лъчезарния Учител на Любовта, светът продължаваше да тъне в своето варварско детство под девиза: „Правото на силния“
Над Изтока висеше кривият ятаган на Арабската империя, управляващ по принципа: „С мен или под мен!“
Перлата на тази цивилизация бе Багдад – градът на чудесата и търговията; на разточителния разкош и безкрайната мизерия; на царски низости и духовни величия. По дуалистичния закон, владеещ човешката природа от древно персийско време насам, в развитата цивилизация силите на светското и духовно развитие се стремяха към баланс. Както човешките личности, така и големите обществени съвкупности – държави и империи – минават през своите периоди на зараждане, величие и упадък. Само Езотеричните школи не следват тази траектория, защото са минали по съкратени пътища и то в по-предни исторически епохи. Те се стремят да помагат на неразумното човечество, но без да ограничават неговата свобода на избор, за да може то да се учи от своите грешки, които по-късно ще нарече „Уроци на историята „.
Ето и тук Учителите на човечеството се стремяха да ограничат растящото варварство и, показвайки Пътя на Разума, да спасят поне тези, които са готови за това. За тази цел Те построиха голям Храм с много помещения, които имаха различно предназначение. Място – сърцето на Империята, в центъра на Багдад. Време – 830 г. след Христа. Име – нарекоха го Храм на Мъдростта.
Официално това бе нещо като лесно достъпен университет, в който се изучаваха всички познати науки, изкуства и теология. Само Посветените знаеха, че методиките на обучение са изградени на тройния принцип на Езотеричните Школи: с външна част (за народа), в която се изучаваше главно науката за живота и изкуството за оцеляване; вътрешна част (за развити и осигурени – принцове, интелигенти), в която се изучаваха основите на културата и устройството на Макрокосмоса – Вселена и Микрокосмоса – Човек; и тайна част (за Посветени и Ученици на Школата). В последната се изучаваха магичните операции по възстановяване на човешкото здраве, законите на човешкия развой и начините за намеса в него, също и начина за съхраняването на Древната Мъдрост за бъдещите времена по един херметичен принцип, който днес нарекохме Холографски. Според него всеки Посветен може да възстанови наново Школата или да я построи на друго място.
Византийската империя и Магнаурския Университет
И това бе направено в столицата на Византийската империя Константинопол (Цариград) – мост между пазарите и културата на Изтока и Европа. Слънцето на византийските императори светеше ярко, защото те използваха при своето управление астролози от Вавилон, „специалисти“ по древна Магия и Посветени от Храма на Мъдростта. Последните именно създадоха Магнаурския Университет по подобие на този в Багдад. Малко хора се замислят над това име Маг-на-Ур, а то говори достатъчно за принципите на построяване на тази школа на основата на Древната Магия, конструирана още през Шумерско време (3000 г. пр. Хр ).
„Какво стана с избрания народ?“* – ще попита критичният читател.
„Вироглавите българи“ се бяха върнали от своето хилядолетно странстване из Далечния Изток, прокудени от черноморския потоп, както Блудният син от библейската притча – в дома на своя баща. Дали са само притча думите на Великия Посветен или това е още едно епохално предсказание на Спасителя за съдбата на нашия „избран “ народ? Във всеки случай „вироглавите българи “ бяха изиграли точно ролята, преразказана от евангелист Лука (15; 11-32). В кръвопролитни битки, сред несметни съкровища и безкрайни пирове из екзотичния Изток, те бяха забравили Учението за Световното Единство и бяха похарчили своя Божествен кредит.
Сега, освен своя злополучен опит, те бяха донесли много примеси от инволюционни житейски течения, т е. – от израждащи се раси, азиатски култове и идолопоклонничество. С това те фактически бяха изменили на своите Древни Учители и на своята Историческа Мисия на Световен Обединител. Но., те се бяха върнали! Избраният народ бе отново обединен! И, според Христовата притча, „Бащата“ – техният Духовен Водач – бе отново щастлив!
Затова, за тяхното Изчистване, Изправяне и Спасение Старшите Братя на човечеството изпратиха (както някога при евреите) един могъщ водач – Българския владетел Борис.
Той бе посветен в Плановете на тези духовни Учители, обхващащи както древната история, така и бъдещия световен развой. Разкрити му бяха както древното величие на Българския род, така и ролята на Християнското учение за спасение на човечеството, а също и Мисията на България като „избран народ“ за световното Обединение. За изпълнението на тази Мисия обаче трябваше да се коригира низходящата траектория на наследниците на „вироглавите българи“ Зареден с голямо вдъхновение, Борис обяви Новата вяра и Христовото спасение. Консервативната монголска кръв обаче отказа да се раздели с примитивното разбиране на това все съдържащо понятие Тангра. Борис опита всички методи на просвещение, на убеждение, на внушение… В отговор военолюбивите боляри се обединиха, обявиха го за „изменник на българската вяра“ и вдигнаха бунт срещу него. Тогава Борис остави кръста и хвана меча…
Могъщ и велик, той е Мойсей в българската история
Неговото изявяване при българите, един Космичен месец (2160 години)(една епоха) след еврейския Мойсей, не е случайно. То показва кардиналните прераждания на един велик Дух, слизащ в Човечеството през всяка една епоха за епохална работа.
Както еврейският Мойсей, така и Борис донесе Нова религия на своя избран народ като национален тест за нова еволюция. Както евреите, така и българите две хилядолетия след тях се разделиха при този тест. Еврейската история, легендите и Библията разказват как могъщият Мойсей е възпитавал еврейския народ, избивайки хиляди непокорни и спускайки железни закони за оцеляване („зъб за зъб“), но не казват на каква цена е било всичко това. Те мълчат за вътрешните драми в неговата велика душа, излети в скинията. “ Та това е моят народ, о, Йехова, как мога…!“ И получаваше неизменния отговор: „Ти знаеш! Ти можеш! Не бои се! Ти си силният! Защото Аз съм зад теб! „
Съответно и Българската история говори за избиването на цели болярски родове, отказали да приемат Новата вяра, но тя мълчи за Страданията на Човека, платил своето познание с толкова много кръв. Защото Борис сечеше не само сухи и безплодни клони от българския генезис, но и живи корени, носещи обаче отровните сокове на дивашки култове. „Прости ми, Господи – моли се владетелят пред Христовият олтар, – опитах всичко друго… “ Друг път съмнения гризяха съвестта му: „Нима може Учението на кроткия Исус да бъде прокарвано с меч? Кръстът и Мечът не са ли несъвместими? Не е ли това метод на Злото? “ – питаше с горест своите Духовни Водачи този мъж, променил низходящия наклон на траекторията на своя народ. Все още моралистите, философите и историците спорят по този въпрос. Който знае, не спори. А те не знаят неочаквания Урок на Старшите Братя, който получи страдащият владетел единадесет века преди днешния ден.
Това може да прочетете и този адрес