ТРЕТА ЧАСТ

ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ

„Вие, хората, живеете в дуалистичния свят на Доброто и Злото, което ви пречи да схващате реално Истината. Този дуализъм ви пречи да различите деянията на лечителя (конто прави операция с нож, за да спаси смъртно болния) от убиеца, боравещ със същия инструмент. Защото не ви е дадено да виждате причинната връзка между явленията и бъдещите последствия, Христос ви даде формула за различаване чрез изчакване („По плодовете ще ги познаете „). Сега, в ролята на посветен хирург, ти правиш операция, за да се спаси боледуващият български организъм като се изрежат инфекциозните тумори, преди да са погубили цялото тяло… „

– така говореха Старшите Братя, които държаха Плановете за еволюцията на живота – същите Учители, които някога учеха Мойсей.

„Идеята, че Бог наказва, е пусната в човечеството, което още не е изживяло своето варварско детство и не може да разбере основните Принципи на живота, лежащи над това делене на „Добро и Зло „. За да се ограничи нарушаването на тези Принципи, то е подтиквано съзнателно да избере „Доброто „. След повече от хиляда години ще ви бъде спуснато учение, което да ви разясни защо Бог е допуснал „Злото “ в света, неговата роля и относителност. Това Учение ще ви говори за света на Абсолютната Истина, където няма такова делене и откъдето са дадени на Христос „ключовете и на Ада и на Рая “ (М. 16:19; Откров. 1:18).

Дотогава човечеството ще расте чрез изпълнението на Закона за Справедливостта, т.е. – изплащайки всички направени погрешни стъпки. В този смисъл Кесарят служи и на този по- висш, Божествен Принцип, а Кармичният закон почива на една положителна база. „Злото “ идва, за да се изправи човек и да стъпи на една възходяща пътека… И сега ти ще използваш дадената ти сила, за да ограничиш „Злото “ и да дадеш възможност за изява на „Доброто „. Това е твоята Мисия. Ако я изпълниш добре,

България я очаква велико бъдеще. Тя ще донесе Нова Култура и Обединение на света… „

Мъдър и вдъхновен, Борис запретна ръкави. Заздрави границите, осигури траен мир и започна държавно и културно преустройство с бързо видими последици. Пазарите бяха отворени за произведенията на културна Византия и Европа, беше използвано възловото местоположение на страната. Издиганите християнски църкви носеха нова вяра и култура, освобождаващи душите от сковаващия транс на дивашките обреди. От примитивна страна, България тръгна с големи крачки да скъсява разстоянието до напредналите страни.

Следването па Симеон и неговият хороскоп

Мъдрият управник живее с утрешния ден. А той принадлежи на следващото поколение. Борис имаше двама сина. По закон тронът се полагаше на по-големия – Владимир. Буен, с много енергия, мургав, с ниско чело и широки скули, той прекарваше времето си главно в спортни занимания, а военните игри и обучения бяха негова страст. По-малкият – Симеон – бе живо олицетворение на слънчевия принц Неговото бяло, широко чело се озаряваше от вдъхновение, когато декламираше безкрайни поеми или от екстаз при слушане на любима музика. Един ден той бе извикан при своя велик баща.

– Този свят крие много тайни, сине! – започна Борис след обичайните поздрави – Някога България е била империя, по- велика от Византия. Това е било много отдавна, преди хиляди години, далече, далече на Изток. Кратък е човешкият живот и къса – неговата памет Но има велики същества, сине, които знаят Летописите на миналото и които проектират бъдещето така, както нашите майстори проектират новите дворци и църкви. Те са построили Чудесата на света, а също и Школите на Мъдростта, където да се учат тези, които са благословени за това. Ти си млад, принц, умен и достоен за това знание. Затова ще отидеш в Магнаура в Констатинопол . Изучи всичкото знание на тази велика школа и го донеси тук! Защото България не само е била, но и ще бъде велика! Тя ще обедини славянските племена и ще бъде кълн на световно обединение!

Принц Симеон изпълни точно и с усърдие Повелята на своя могъщ баща, която съвпадна с неговите собствени стремежи и интереси. Той бе първенец – гордостта на Магнаурския университет, блестящ риторик и богослов, отличник и по изкуствата, и по науките.

Византийският император Лъв VI следеше внимателно бурния възход на слънчевия български княз и със своите халдейски звездобройци изучаваше неговия хороскоп. Виждайки в негово лице един бъдещ опасен за Византия съсед, той трябваше да вземе бързи мерки. С обявяването му за Първенец, чрез затрупването му с похвали, награди и грамоти, принц Симеон бе убеден, че това е то – върхът на човешкото познание.

Така магичното знание на Маг-на-ура не само остана скрито за него, но бе използвано и за бъдеща манипулация върху неговата жизненост. Могъщи в Древната Магия, придворните „специалисти“ обръщаха най- силните преимущества на слънчевия княз срещу него. Щастливият принц не можеше и да предположи, че имайки предвид силната позиция на Слънцето, Юпитер и Сатурн в неговия хороскоп, тези хора съзнателно ласкаеха неговото самолюбие и подготвяха неговата бъдеща грандомания, която щеше да го погуби. Силният аспект между Луната и Венера пък бе използван чрез дворцовите приеми, на които бе канен като знаменитост и чрез заобикалянето му с прелестни византийски принцеси, които възбуждаха неговата суета, сексуална зависимост, предизвиквайки желание за женитба, предопределяха бъдещото влияние на Византия в България. И накрая – обичащият представления принц не можеше да знае, че „вграждането на душата“ му в една от колоните на храма не е просто екзотичен ритуал на школата, а магична операция, целяща пълен контрол върху неговата жизненост, която можеше да бъде прекъсната по необходимост. И в Древността, както и днес, на Мистериите и магичните церемонии се е гледало като на пищни театрални представления и само подготвените, които са имали „очи“ и „уши“, са се досещали за сериозността на тези „церемонии“.

От столицата на византийската империя принц Симеон донесе в българската столица много товари с ценни книги, отвори учебна школа и започна просветна дейност, известна в нашата история като Златен век на българската книжнина и култура. Не мислейки за Престола при наличието на по-голям брат, Симеон направи неочаквано ранна женитба с дъщерята на куманския цар – грациозна принцеса с магнетична красота. Родиха му се двама прекрасни сина – Михаил и Иван Животът на щастливия баща бе изпълнен с вдъхновение, радост и творчество.

ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ

Оттеглянето на Борис и възраждането на Тангра

През това време, в разцвета на своя 30-годишен мир, България бе страна с бурен стопански, културен и политически възход. Това не можеше да остане незабелязано от Великите сили. Неочакваната поява на Балканите на Нова Християнска държава, развиваща своя култура, обърна вниманието на Главата на християнската религия в Рим и на цариградския патриарх и събуди техните апетити за влияние. Следвайки съветите и Принципите на своите странни Учители, Борис умело лавираше помежду тези духовни акули, блокирайки техните интриги и издигайки Христовите принципи за живот. Така някога Мойсей лавираше между враждебните племена по пътя на своя поход през пустинята, спускайки духовни принципи и правила за поведение, спасяващи неговия народ от израждане и асимилация. Голямото напрежение обаче, Световната мисия и пролятата кръв тегнеха върху неговото съзнание. Неговата изранена душа жадуваше уединение, изповед и утеха; големият му ум – за почивка и равносметка; а могъщият му Дух – за свободен и продължителен контакт с неговия Духовен Ръководител. Затова, очертавайки пътя към благоденствието на българското племе, на върха на своята слава, той постави на трона големия си син Владимир, облече монашеско расо и изчезна в уединение в манастира „Свети Пантелеймон“. Беше 889 г. след Хр. Всички постъпки на този велик човек бяха неочаквани, както за враговете му, така и за тези, които се наричаха негови последователи. Само някои навъсени хора от старите военно-болярски родове клатеха многозначително глави и полугласно мърмореха недоволни слова за гузна съвест. Така някога Мойсей, показвайки на своя народ обетованата земя, поиска почивка и уединение от своя Бог.

„България я очаква велико бъдеще, сине! Следвай заветите на своя баща! Те имат божествен произход…“ – бе казал Борис на Владимир.

Владетелят бе изсякъл отровните корени на непокорните боляри, но сега, при неговото оттегляне, отмъстителният монголски дух му готвеше коварен удар, обладавайки неговия престолонаследник.