СЕДМА ЧАСТ

СЕДМА   ЧАСТ

ПЪ ТЯТ НА БОЯН МАГА

„На трона Монсеев отново седнаха книжниците и фарисеите! Те не работят за Слава небесна, а за своя търбух, за своите кесии и за земни удобства. Те говорят името Христово, а са продали душите си на Лукаваго. Някога властта им бе дадена, за да им послужи – да се приближат до Царството Божие. Векове наред вие повтаряте в молитвата към нашия Небесен Баща, дадена ви от Спасителя на света:

„… да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на Небето... „ Царството небесно, братя и сестри, е царство на нежна Любов, която стопява леда на вкоравените от страдание сърца; то е царство на небесна Светлина, която озарява помръкналите от противоречия човешки умове. Царството небесно е още царство на божествен Мир, които усмирява бурите на Духа в морето на Живота, и на безметежна Радост, която освобождава душите от натегналите безпокойства и ги тласка към Нов Живот.

А това царство, в което вие живеете, изсмуква вашите последни сили и ви държи в робство, страх и мрак. Защото то е царство на Лукаваго и Църква, и Трон са негови служители… „

Да, този човек положително не бе философ, нито пък – празен мечтател. Той познаваше йерархията на световете – земни и небесни – виждаше човешкия развой, знаеше добре какво говори, а Словото му бе изпълнено със Сила и Власт. Такова огнено Слово имаше само онзи, за когото някога (преди девет века) Спасителят бе дал най-високата оценка за човек.

„… пророк ли? Ей, казвам ви, и повече от пророк. …Истина ви казвам: между родените от жени не се е повдигна/ по-голям от Иоанна Кръстителя “ (Матей 11 глава: 9, 11).

Едни и същи исторически схеми – персонажи и ситуации с различни нюанси се повтарят отново и отново в човешката история, сякаш се очаква нова развръзка. Рано или късно светът ще достигне до тези паралели, които на автора бяха разкрити при специални условия и които съвсем не са уникално, изолирано явление, за да бъдат охарактеризирани като „случайност“. Историята изобилства с тях. Времето за достигане на това познание би могло да се съкрати, като се използва например компютърна обработка на историческите събития и персонажи. Тези разкрития ще поставят отново и по-остро проблема за детерминираността на нашия свят и за относителността на свободната ни воля, но това разглеждане би ни отдалечило от основната ни тема * Познанието за цикличната повторяемост на историческите ситуации би могло да се използва:

–     за по-правилна ориентация в конкретна трудна обстановка;

–     за генерално предсказване на предстоящи събития;

–     за избор на по-правилна наша реакция с цел: по- благоприятна развръзка, с което да се ускори процесът на личната и на социалната еволюции.

*виж „Обусловеност, освобождение и трансформация “ от Хр. Маджаров, предговор към „Световна Астросоциология „. П(к)готвяна за печат.

В дадения случай дори и „нюансите“ не бяха много различни. Някога Йоан кръщаваше с вода, а сега Боян – със Светия Дух. „Истина ви казвам, – учеше Спасителят – ако се не родите (отново) от Вода и Дух, не .можете да влезете в Царството на Бога“ (Ев. Йоан 3:5). Това Новораждане се съпровожда с получаване на Ново Съзнание и на Нов Мироглед, която трансформация в Езотеризма се нарича Посвещение.

ПЪ ТЯТ НА БОЯН МАГА

Историята ясно показа ефикасността и дълготрайността и на Бояновите Посвещения с полагане на ръка. Заредени с това мощно биополе (Св. Дух), неговите ученици векове наред разтърсваха европейските тронове и църкви на Лукаваго или спокойно приемаха в молитва кладата или меча отказали да заколят кокошката (тест за проверка на еретиците-вегетарианци, провеждан от „Светата църква“). Учениците Йоанови бяха също вегетарианци.

 

Богомилско Посвещение

И Боян, както Йоан, бе подложен на атаки и съблазни от страна на тъмните сили чрез първите хора в Двореца и техните метреси. В един момент на отчаяние Цар Петър му предложи Трона, но Боян отказа категорично:

–     Предупредих те за тази жена! Ние служим на различни господари, братко! Богу или мамону? А писано е: „само Господу твоего да послужиш“ (М 4:10).

Николай Райнов много точно е уловил този момент*. Много по-сложен бе проблемът с чермерната византийка (внучка на римлянина Ликапенус и племенница на цариградския патриарх Теофилаки), която се водеше негова (т.е. на царя) съпруга. Този проблем имаше стари корени. Девет века преди това Йоан Кръстител бе казал на цар Ирод, сочейки го с изобличителната ръка: «Не ти е позволено да имаш нея » (М 14:4). Ставаше въпрос за скандалната внучка на Ирод Велики (избил бебетата на Витлеем) – Иродиада, която бе преди жена на брат му Филип. Ирод затвори Йоан в тъмница, а Иродиада поиска прегръдката му, но получи неговото проклятие. Тогава, озлобена, жената-змия поиска и, с разрешение на Ирод, взе главата му.

Ето, че сега Ирена, внучката на византийския съимператор Романус Ликапенус (познат ни от смъртта на Симеон) преследваше Боян още от Византия. Тя го дебнеше по коридорите на Университета и зад колоните на Християнския храм „Света София“, където той се отдаваше на размишления или правеше тайнствени срещи.

–     Ако само веднъж те прегърна – повтаряше тя и пристъпваше с дебнещи стъпки към него, – ще забравиш всичките си книги и всички фантазии ще излетят от мъжествената ти глава…

Младото му сериозно лице сякаш ставаше сурово, щом я зърваше.

–     Прегърни тези камъни! – посочи той мраморните колони. – Те ще са по-горещи към теб от мен! – Отсече и се оттегли, загърнат в дългата си пелерина.

–     Виж го ти! Ще ме праща при камъните! Никой не ми е отговарял тъй – съскаше тя след него. – Та за какво се мислиш, тъмен балкански субект! Ще ми паднеш ти! Ще те накарам да пълзиш в краката ми! – ръмжеше и се заканваше с амбицията на отхвърлена жена-тигрица.

* Виж Николай Райнов, «Видения из Древна България» глава Цар Петьр.

Не бива да вземаш тази жена, брате! – предупреждаваше Боян брат си Петър – тя ще разсипе не само твоя живот, но и ще разбие семейството ни и ще донесе нещастие на цялото ни Царство…

–     Хайде, хайде, чак пък толкова! Може да си вещ в небесните работи, но от жени нищичко не разбираш, братче! Та тя е най-привлекателната и най-интелигентната принцеса в империята, да не говорим у нас! Тя е родена за царица! Тя е любимка на майка, и татко ни благославя… само ти.. Да не би да знаеш по-достойна? Струва ми се, че малко ми завиждаш и ревнуваш, а? Признай си! Казват, че там тя те пренебрегнала, а?

Тя обича живота, а ти – твоите прашни книги…

Така – всеки по пътя си: тя стана царица на България, а той поведе богомилите в поход за възстановяване на Христовото Учение и за идването на Царството небесно на земята („както е Горе – на Небето“ – Господнята Молитва). Но, пътищата се кръстосват… Ето сега, в една пауза между безкрайните й, разюздани дворцови пирове, тя прати да го повикат в нейните покои. Макар и схематично, ние трябва да опишем тази среща, имайки предвид нейните далечни последици.

Двубои в будоара на царицата

Ако имаше нещо, което да й отива, това бе позата на изтегната тигрица, в която тя го посрещна в своя будоар, ухаещ на замъгляващи съзнанието източни аромати. Бе облечена с

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *