ОСМА   ЧАСТ

ГНЕВЪТ НА ИРЕНА

лека, светла дреха, плътно прилепнала по младото й силно тяло; с лявата си ръка бе подпряла изящната си глава с фризура на антична богиня, а с дясната лениво си вееше с ветрило от паунови пера.

–     Ти караш една царица да те чака, български принце с шеговит укор му се закани тя с ветрилото и му посочи място близо до себе си, като в същото време с властен (клеопатрин) поглед отпрати прислужващото й момиче. – Виждаш, Съдбата е странно нещо: Ето че отново ни срещна! Какво ли ни готви тя занапред? Вижда ли твоят пророчески поглед? Но ти и тук си така загадъчен и неуловим, както и във Византия. Не се появяваш на моите приеми, а се събираш с някакви непознати странници. Ходиш по далечни приказни страни, видял си толкова странни неща!

Имаш да разказваш много на бедната си царица, привързана към този трон, а копнееща за световните тайни! Кажи, моля те, намери ли свещените книги на фараоните в Александрийската библиотека? Получи ли Посвещение в Големите Мистерии? Египет е бил велик, защото се е крепял на Мистериите. Казват, че там има още живи наследници на Бялото Братство, основано там от Големите Братя преди хиляди години… Казват още, че учениците на Хермес Трисмегистус…

Тя говореше леко и вдъхновено, с маниера на южните темпераментни жени: с мимики и жестове, с участие на цялото си тяло тя създаваше ярки мисловни и емоционални образи, които му изпращаше с лекота, сякаш това бяха сапунени мехури. Изящни, многоцветни и майсторски насочвани, тези образи постепенно го обграждаха, създавайки около него една нереална, желана от нея атмосфера.

Боян бе потресен. Та тя говореше много сериозни неща, известни само на ограничен кръг хора с високи Посвещения! Изненадан и озадачен, той се бореше с тези астрални форми, пукайки един по един „сапунените мехури“. „Нещастнице – мислеше усилено той, – откъде можеш да знаеш тези подробности по Египетските Мистерии? Кога в твоя суетен живот си имала време да проучиш всички тези неща, за които учениците на Мъдростта залагат целия си живот? Да, в изпълнение на своя Божествен План Старшите Братя създадоха в Египет Бялото Братство още преди 24 века, за да спрат израждането на човечеството чрез излъчване на посредници между него и неговия Създател. После този Божествен Експеримент приключи. Орфей и Мойсей поведоха своите народи, а Великият Египет бе изоставен на хората, които постепенно опошлиха Божествената Мъдрост… Накрая последната царица съблазни и провали последния голям Посветен, добра се чрез него до Тайните знания и (разбира се) до скритото злато, което оплячкоса и прахоса в ненаситната си суета, преди да се предаде на Рим…“

Последната царица (както тази тук) и последният Посветен… Електрически ток прониза целия му гръбнак – отгоре до долу и обратно. Целият изтръпнал, той я изгледа така, сякаш за пръв пътя виждаше Клеопатра… тук?!

Погрешно разбрала погледа му, тя разцъфна още повече и се приближи съвсем до него. Дрехата й сякаш сама се разтваряше, лицето й бе поруменяло от нахлулата кръв, дишането – учестено, а гласът й странно надебелял и пресипнал, когато тихо произнесе:

–     Ти, който учиш хората да казват винаги истината, ще кажеш ли какво мислиш в момента?

–     За една царица, която пропиля богатствата на своята велика страна, трупани през векове, за задоволяване на ненаситната си суета, след което я предаде на врага си – отговори веднага Боян.

Намекът бе твърде явен и тя сякаш се малко поотдръпна Но това бе само за момент Ясновидецът гледаше с удивление цветните протуберанси, излъчващи се около главата й в резултат на бушуващите в нея енергии…

–     О, ти говориш за Клеопатра! Тази магьосница, която имаше богатствата на света, чарът на вечната жена и римските императори в краката си… Тя бе достойна за царица на целия свят, а не само на тази залязваща култура… А знаеш ли, драги ми принце, защо бе този фатален край? При всички тези мъже, минали през живота й, тя не намери своя партньор, равен на нея по достойнство и величие… Тези императори бяха добри войни и силни мъже, но нямаха магическия чар, който тя търсеше. Хармахис пък, посветеният, познаваше само другата половина – Небесната. И тя все се чувстваше наполовина незадоволена… и търсеше другата, липсващата половина… Аз зная това много добре, принце, защото я чувствам в кръвта си… Да ти призная ли? – имам и нейните проблеми. Виждаш ли колко съм откровена с теб? – Приближи се плътно към него и премина в тотално настъпление Ноздрите й се разшириха и тя задъхано зашепна – Сега чувствам и нещо друго: пред мен се намира този, който има и двете половини! Ти си посветен в Магията, Бояне, и познаваш света като никой друг в тази малка страна. Пред твоите познания, мъжественост и възможности Петър е само един… мухльо! .. Ти трябва да стоиш на този трон, чародеецо! Само така ще можеш да изпълниш своята велика Мисия! Помисли, не съм ли права? Сега ти говориш на просяците, правите тайни срещи като престъпници! Та какво разбират те от твоята Мъдрост! А царската зала се нуждае от твоето огнено слово и аз ще ти доведа избрани слушатели с аристократичен и духовен произход, които ще те разберат по-добре и ще развиват твоите идеи в своите области. Аз имам влиятелни приятели из царските дворове, аз съм умна, имам много идеи. Помисли! Заедно с тебе можем да възродим Велика България! И ти ще я водиш, Бояне, защото си велик човек! По-велик от Великия Симеон, който бе признат от папата за император на римляни и българи. Та ти си достоен за император!

Би трябвало да виждаш по-добре от мен тези неща, прорицателю! А ако наистина си такъв ясновидец, както хората говорят, би трябвало да виждаш и моя стремеж към теб; моето горещо желание, което знаеш не е от вчера! Докога ще ми бягаш, горди соколе, не си ли разбрал, че си мой? Мой!

Тя действително бе магьосница. Вложила всичката дива енергия на своето полуголо вече женско тяло, всичката интелигентност на своя не женски ум и всичката незадоволеност на своята ненаситна душа, тя протегна властно фаталните си ръце към врата му. Всичко в тази сугестия (внушение) бе логично свързано и точно пресметнато. Всичко с изключение на едно:

тя не знаеше, че Човек, който е посветен в Божествения Закон за Единството, не може повече да бъде свален като обикновен мъж, подчинен на своите лични чувства.

Тя не можеше и да предположи дълбочината, до която този Посветен (сега скочил на крака), виждаше причинно-следствените връзки в различните светове.

– Твоето „горещо желание“ сега е израз на византийските планове за превземане на моята страна. България ще си плати данъка за грандоманията на моя баща. „Който вади нож, от нож умира“.

После обаче България отново ще възкръсне, защото има специална благословия и световна мисия, докато нейните палачи ще потънат в архивите на историята.

 

Що се отнася до мен, аз вървя по стъпките на Този, Който отказа всички земни царства, защото искаха да се преклони пред една тъмна сила. Какво е тогава този малък трон, вече предложен ми от брат ми, и твоето многолюдно ложе, достъпно за всеки болярин?

Така каза той и излезе без поклон и без разрешение; с големи стъпки, сякаш излизаше от заразена зона; със сиянието на студент, издържал голям изпит и с гордата осанка на великите Духове, знаещи добре своята световна мисия.

Това вече беше много. Зашеметена, унизена и смазана, тя дълго време стоя неподвижна, преди да избухне хистерията. Жертва на този бяс станаха всички, които през тези дни имаха нещастието да се приближат до нея и, разбира се, преди всичко – горкият български цар. С пяна на уста тя му размахваше под носа писмото на своя роднина – цариградския патриарх Теофилаки: „Да се отсече главата на хидрата на нечестието – новата ерес“, за да се спаси правоверната християнска държава. За кой ли път тя доказваше на колебливия цар Петър, че враг номер едно за страната (т.е. – за престола!) е водачът на тази ерес – маниакалният му брат – Боян, предпочитащ компанията на съмнителните просяци пред висшето общество. И ето, на пира, по случай неговия празник, полупиян от виното със специални макови екстракти, той издаде фаталната заповед за ликвидирането на своя брат – Боян Мага. Отдавна готовите убийци бяха веднага изпратени, но… намериха стаята му празна Боян Магът бе изчезнал Запалил неугасим огън, подготвил и посветил много ученици, той бе приключил мисията си в България и я бе напуснал физически завинаги. Един летописец – Николай Райнов – твърди, че все пак убийците са го открили във Византия и са изпълнили ужасната заповед край Босфора. Поне такъв е бил рапортът им Друг летописец обаче – Николай