ДЕВЕТА ЧАСТ

ДЕВЕТА   ЧАСТ

БОЖЕСТВЕНИЯТ СЦЕНАРИИ

Дойнов* – свидетелства, че Боян Магът е потънал в необятните руски земи, където е продължил своето апостолско Дело – Кръщение в Христовата вяра. Не зная какви доказателства притежава вторият летописец. Зная обаче, че той е ученик на същата Езотерична Школа, Учителят на която даде социално-окултния закон:

„От една и съща смърт два пъти не се умира „.

Колкото и да е интересна по-нататъшната лична и социална съдба на Боян Мага, тя сякаш вече е извън нашата основна тема за мисията на България в световното обединение, към която сега ще трябва да се върнем.

Отделили толкова време (и място) за Драмата в будоара на една… царица, ще трябва накратко да опишем и оценим (според нашите възможности) Края на поредния етап от Великия Експеримент така, както той ни бе разкрит.

За целта трябва да видим какво става с другите „Врагове на българския трон „.

Защото побеснялата византийка се бе заклела да се разправи „веднъж завинаги“ с всички врагове на… Византия.

Обвинен в заговор срещу Трона, бит („да каже истината“) и покалугерен, добрият принц Иван бе заточен (или изчезна) в дебрите на Рила, където поведе живот на християнски отшелник и мъченик за Христовата вяра.

* Николай Дойнов, “ Четиримата братя “ – неиздаден още ръкопис.

Виждайки несправедливата саморазправа със своите двама братя, водили чист и светъл живот на Христови апостоли, а също и катастрофата, към която Петър и Ирена тласкат страната, принц Михаил реши, че е настъпил неговият момент. От района на река Струма, където се бе отделил, пренебрегнат и обиден от дворцовите неправди, той вдигна народа на въстание. Законен и онеправдан престолонаследник, честен, доблестен, интелигентен, той изгрява в измъчената душа на народа като надежда за спасението на страната от разкъсващата я неправда. Тази надежда, уви, трая много кратко: многобройните шпиони на Ирена докладваха за заговора, а скъпо платени наемни убийци ликвидираха от засада доблестния син на Симеон.

Така завърши тази част от Големия Експеримент Един човешки живот е много кратък за реализирането на един Грандиозен План като този, който разглеждаме тук. Затова Духовните Ръководители на човешкия род продължават Експеримента, използвайки както кръвни наследници, така и (както видяхме) готови прототипи от миналата история.

Нека видим отново жалоните и схемата на този Грандиозен Експеримент, предопределящ нашата национална история.

Борис изведе своя народ от робството на езическите култове; пречисти го чрез Новата Вяра; поучава го 50 години; изрази Божествената Воля за Велика България и изчезна както Мойсей.

Симеон реализира Велика България в културно и териториално отношение и залезе с корона на

«император на българи и римляни!».

Четиримата принца бяха един национален тест за еволюция, матуритетен изпит за зрелост на България. Тя трябваше да избере един от тези четири принца и да върви по неговия път, изразен чрез съответния завет:

Принц Петър – път на земна слава, материален живот и… „да питам Ирена“, т.е. – Византия.

Принц Иван – път на Евангелска Любов „Търсете първо Царството Божие..

Принц Михаил – път на Правдата „Правдата ще разреши всички проблеми“.

Принц Боян – път на Ученика. «Мъдростта ще управлява».

БОЖЕСТВЕНИЯТ СЦЕНАРИИ

Четиримата Братя в светлината на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)

За да схванем по-добре дълбочината на разкривания План, ще дадем характеристиките на четиримата братя така, както те бяха разяснени през нашия век от един от тези уникални Проектанти и Велики Водачи на човешката еволюция. Тук ще изнеса само извадки от това Слово, дадено през лятото на 1927 г. – точно хиляда години след смъртта на Симеон и споменатата матура – при заключени врати на Хълма на Езотеричната Школа „Изгрев“ край града на Мъдростта – София. Няма нищо „случайно“ нито в датите (Времето), нито в мястото (Пространството), нито в имената (Формата). Защото Планът работи с прецизната точност на Грандиозна Компютърна Програма с много измерения.

Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) говори

Аз разделям хората на четири категории: Старозаветни, Новозаветни, Праведници и Ученици. Употребявам тези термини, защото липсват други, по-подходящи думи и защото те будят у хората познати образи и идеи. Те изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в човешкото съзнание.

Старозаветните търсят богатства и имот. От несгодите на живота те се озлобяват.

Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и несгодите те се обезсърчават и съблазняват.

Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват накърняването на тяхното лично достойнство. Те се нуждаят от признание, почит и уважение.

Единствен Ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Само той не се озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Tой счита всяко противоречие за една задача, която трябва да разреши. Неговият живот включва ценностите на тези четири живота, защото сами по себе си те са фази, през конто човек по необходимост преминава.

Какви са били възгледите па Старо заветните хора, ще намерите в Стария Завет. Какви са възгледите на Новозаветните, ще намерите в Новия Завет. Какви са възгледите на Праведните, можете да узнаете, като проучите съвременната култура. Това са хора на установен правов ред. Но ако търсите Пътя на Ученика, не ще го намерите ни в Стария, ни в Новия Завет, ни в научните и етични системи на днешния свят. Това е Новото, което днес влиза в живота на човечеството.

След като мине през школите на тези животи, като през подготвителни училища, той започва да черпи живот и сила от съвсем нов извор и започва живот на творчество и работа.

Защото влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на Ученика, а не от неговата любов.

Този нов Път – Пътят на Мъдростта – е най-трудният. Това е Великият Път на Учителите…

С тази светлина ние вече можем да осветим в нашата „тъмна“ история очертанията на този Величествен Експеримент, грандиозен по замисъл и изпълнение.

Седем Урока за България и Поуки за света

Ще видим първо нашите четирима принца като типични представители на тези четири гигантски епохи в човешкия развой…

Принц Петър – представител на една древна култура на жестокост, духовен мрак и несправедливост – култура на Старозаветния човек от времето на Мойсей;

Принц Иван – със своите християнски добродетели – на културата на Новозаветния човек от времето на Исус;

Принц Михаил – съответно на съвременния човек, търсещ и разчитащ на юридическата справедливост – култура на Праведния човек;

Принц Боян – далеч изпреварил времето си – представител на пътя на Мъдростта, на една култура на бъдещето.

На втори план:

Виждаме също, че в тази епоха на византийско-имперски домогвания могат да царуват само интриганти и търсачи на

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *