ДЕСЕТА   ЧАСТ

„ВСЕКИ НАРОД ЗАСЛУЖАВА УПРАВНИЦИТЕ СИ И ТЪРПИ ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ТЯХНОТО ИЗБИРАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ. „

земна слава като Ирена, Сурсувул и Петър – представители на Старозаветния свят.

В това царство на Духовен Мрак и Несправедливост, Добродетелта (Иван) е в заточение, Мъдростта (Боян, богомилите и литературата им) е преследвана и изгаряна на клада, а за Правдата (Михаил) няма никакво място – тя е ликвидирана от засада.

На трети план:

В тази светлина може да се види ясно също как цялата страна носи последствията на своя матуритетен изпит – избор на цар, т.е. – Път на живот. Може да се каже, че това е несправедливо, че не „народът „, а управниците правят избора. Уви, Учителят е безкомпромисен и категоричен по отношение на тези социални кармични грешки:

„ВСЕКИ НАРОД ЗАСЛУЖАВА УПРАВНИЦИТЕ СИ И ТЪРПИ ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ТЯХНОТО ИЗБИРАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ. „

Така в 50-годишното царство на старозаветния Цар Петър царят глад, мор, насилие и немотия.

През всичките тези 50 години от свещената Рила-планина Св. Йоап (Иван) Pилски благославя този нещастен народ. Рано отказал се от тщеславните претенции за трона и далеч от платените царски проповедници, той живее в свое „царство“, в което дори отказва да приеме цар Петър (брат си), дошъл веднъж да проси неговата прочута благословия. Неговият живот на Христов Апостол и тези негови чути молитви са един голям

Духовен Кредит на България

През средата на 10 век, заедно със своите последователи, Св. Йоан (Иван) създава тази крепост на Вярата и българската народност – Рилския манастир, чрез който през всички следващи векове, независимо от робството и опожаряването му, слиза една божествена благословия върху целия български народ. А той има нужда от такава, защото го очакват големи беди и страдания, причините за които вече изтъкнахме.

Заточението на Христовите Добродетели, Христовата Любов (Иван) в един затънтен край на страната и развихрянето на братоубийствени интриги, дворцов лукс и коварство

България заплати с близо два века византийско робство

С прокуждането от България на

чистото Християнство (Богомилството)

и заменянето му с фалшиво, цареугодно сервилничене, България изгуби своята национална вяра, всенародното духовно движение и своите духовни колоси-водачи.

Тази емиграция на Будния Български Дух стана причина за плячкосването на страната ни от чужди нашественици и последващото господство на чужда вяра. Българската църква и Власт и до днес са в кармичен дълг към народа за унищожаването, преследването и прокуждането на

общонародното Християнство – Богомилството.

И до днес те повтарят лукавата мисъл на църковните апологети, че България отслабнала и паднала под робство, защото „отделилите“ се от православната вяра Богомили развалили българския народ, като го отучили да воюва. Изглежда последното е функция на църквата на Лукаваго, изобретила Инквизицията и създала кръстоносците.

Четвърто:

Историята показва ясно жизнеността на Бояновият Път

Духът на Йоан Кръстител и Боян Мага се появи отново на Запад и под името Християн Розенкройц продължи своята Мисия – да кръщава в Мистично Християнство*. Богомилите и розенкройцерите имат много креации, но всички те са обединени от Българския Гносис, Българската Мъдрост, изразени чрез свещения символ –

Българска Роза – възкръснала върху кръста на Христовото страдание и чрез символичното име на Големия Посветен – Християн Розенкроиц.

Учението на Божествената Мъдрост (Богомилството) взриви сковаващия схоластичен мироглед и, освобождавайки Човешкия Дух, доведе света до Реформацията и до Ренесанса. Така ние виждаме неговото активно социално приложение и опит за „сваляне Царството Божие на земята“ за разлика от монашеския Път на Св. Йоан (Иван Рилски) (постигане на съвършенство чрез изолация и отхвърляне на света). Повикът за

„Равенство, Братство, Свобода“

на Парижката комуна е по същество наш, Богомилски. Далеч надраснали времето си и работещи за Световното обединение в онова тъмно време, Богомилите предложиха социален

Проект за СЪЕДИНЕНИ ЕВРОПЕЙСКИ ЩАТИ,

за изпълнение на който Европа и до днес не е още готова. След откриването на Америка, Богомилският Дух проникна и там и тези идеи намериха приложение в американската социална история и в устройството на държавното управление. Но нека продължим с „уроците на историята „за нашия препатил народ.

* Българският читател може да научи подробности по това учение от „Космогонията на розенкройцерите „, М. Хайндл, изд. „Алфиола „, 2001 г

Пето:

Изтъкнахме, че изгонването на Христовата Мъдрост от страната, България заплати с петвековно робство под ятагана на друга вяра…

Божественият кредит обаче още не бе свършил.

И ето, в края на 19 век, като Феникс, България отново възкръсна за Нов Живот и… нови грешки.

Започна Двадесети век, речените хиляда години изтекоха и ето, дойде Учителят на Истината, за да припомни четирите пътя на четиримата принца;

да разкрие Божествения План и да покаже на избрания народ ПЪТЯ НА УЧЕНИКА.

Шесто:

Пътят на третия принц (Михаил) обаче още не бе извървян. Подлъгани по богомилския лозунг на свещени дела „Равенство, Братство, Свобода“, издиган от новите борци за Правда – комунистите – народът избра този път. Така дойде робството на комунизма, при който «всички бяха равни, но някои – по-равни от другите». Така бе осъществено едно Царство на криворазбраната правда, в което отново всичко духовно бе в заточение; учениците на Езотеричната Школа отново бяха преследвани като враг номер едно, а интелигенцията отново бягаше и търсеше реализация навън. Този Урок (№ 6), през време на който страната бе превърната в пустиня, трая близо половин век… Не е много ли? Да, бяха погубени само едно-две поколения – нашите поколения!

Седмо

Сега, при тоталната криза в резултат на този нов лош избор, остана неопитан още един Път (урок №7) – този на четвъртия принц. Вярно, че Пътят на Ученика като социално явление принадлежи на бъдещото човечество, но Учението за

Универсалното Братство на Обединеното Човечество е

развивано вече през този век от Новите Богомили на Учителя на Истината и от новите розенкройцери, работещи за установяването на тази Нова Култура. Старата култура, основана на насилие, се разлага необратимо под напора на собствените си антагонистични противоречия…

Това е Последният шанс на този народ, чийто духовен кредит изтича с края на този Ликвидационен век*.

Ако след отхвърлянето на Ученията на Любовта и на Мъдростта, сега той отхвърли

последното Учение – на Истината – го очаква тежка участ.

Ние знаем каква е участта на другия избран и провален народ – еврейския И ето сега българите са пред своя последен тест. Все още има малко време за добър избор. Ето, на хоризонта изгрява една Надежда: Движението за Нова Култура Като спасителен пояс за България и света, тя идва в последния момент, но… точно навреме.

Винаги се дава още един шанс…

* Ликвидационен век (термин от Учителя) – последен век на изплащане на старите дългове, натрупани през залязващата култура на насилие.

Академик Христо Маджаров.